, , , , ,

Mid-year Freak Out Book Tag 2019!



 Привет, читатели!
 Не се срещаме често с вас това лято, но се опитвам да компенсирам по всеки възможен начин. Днес съм тук с един интересен книжен таг, за който се вдъхнових от блогът на Амайро (линк тук). Средата на годината мина отдавна и далеч не съм изчела толкова книги, колкото ми се искаше в началото на годината, но пък за сметка на това малкото, които изчетох, се превърнаха в едни от моите нови любими книги. Да започваме! 


1. Най-добрата книга, която си прочел до сега през 2019 година?  
 Тук за малко да напиша "Игра на живот", но се сетих, че нея я четох миналата година. Просто първична реакция... Но ми е особено трудно да избера само една книга и дълго мислих коя да номинирам за този въпрос. Като пренебрегвам още пет/шест заглавия, избирам "Убийство в Ориент Експрес" от Агата Кристи.


2. Най-доброто продължение, което си прочел/а през 2019 година?
 Без съмнение отговарям - всяка една книга от серията "Песен за огън и лед"! В началото на годината прочетох "Сблъсък на крале", а в момента чета третата - "Вихър от мечове". Не знам каква магия имат тези книги, но сякаш ме обладават и все се връщам към тях, колкото и да ми се иска да прочета някоя от онези книги, закупени преди година. 
 


3. Нова книга, която още не си прочел, но искаш?
 Това ще да е "Дракул", която е сравнително нова. С нея се сдобих от пролетния базар в НДК по препоръка на хората от щанда на издателството. Беше ми обещано много мрак и всякакви страхотии, да се надяваме, че ще ми хареса. Пазя си я за почивката, защото какво друго по-добро четиво за плажа, освен готика и вампири?


4. Най-очакваната книга за следващата половина от годината?
 Очаквам с огромно нетърпение втората книга от "Вълшебният народ" на Холи Блек! "Жестокият принц" се превърна в една от любимите ми фентъзи/YA книги, които съм прочитала на един дъх!


5. Най-голямото разочарование?
 Знам, че в началото казах, че тази година ме срещна с много нови любими заглавия, но не останах и без наистина големи разочарования. Едно такова беше "Демонологът", която книга дори не довърших. Издържах до към 150-та страница и просто я оставих. Това е втората книга, която не дочитам през читателския си живот. 


6. Най-голяма изненада?
 Най-големите изненади се оказаха книгите от български автори, които прочетох в началото на годината. Това са Лора Лазар с книгата "Веселото гробище" и Благой Иванов със сборника разкази "Трансформации". Те двамата определено предразположиха очакванията ми към българските съвременни автори да бъдат по-добри!
  

7. Нов любим автор (Дебютиращ или нов за теб)?
 Веднага отговарям - Агата Кристи! Тя е далеч от дебютираща, но е нова за мен. Влюбих се в творбите й и жадно поглъщам всяка следваща, която чета. Планирам да прочета "Среща за смъртта" и "Изпитание за невинните" през почивката си в края на месеца. Досега от нея съм прочела - Десет малки негърчета, Убийство в Ориент експрес, и Смърт край Нил.


8. Нов герой, в който си влюбен/а?
 Влюбих се в персонажите от "Огън на Леда" на Марияна Запата! Джасмин и Иван преминават през много премеждия докато накрая открият себе си, а след това и един друг. Това е една от любимите ми любовни книги ♥


9. Нов любим герой?
 Този въпрос е създаден за Еркюл Поаро, герой от детективските романи на Агата Кристи. Обожавам Поаро! Той е безпристрастен и винаги толкова предвидлив, че да ти е кеф да четеш за него и начините, по които разгадава случаите! 
 

10. Книга, която те е разплакала?
 Представете си история за ПСВ и за една любов, която трудно може да съществува... Ето това е "Тайна с дъх на парфюм" от Фиона Макинтош. Историческият роман разказва каква е цената, за да обичаш и да бъдеш обичан в едно време, когато честта на семейството е по-важна от всичко, а тайните се крият дълбоко в корените, където никой не подозира.
 

11. Книга, която те е направил/а щастлив/а?
Това ще е "Колекционерът на желания" от Мия Шеридан. Тази авторка няма как да не ме накара да се чувствам щастлива. Която и нейна книга да съм прочела до този момент, все ме е оставяла със смесени чувства от щастие и възхищение към таланта й.


12. Най-красивата книга, с която си се сдобил/а?
 Прекланям се пред дизайна на кориците на двете издания (оригинално и българско) на "Кралица от въздух и мрак", за разлика от това между тях. Много бих се радвала скоро да видя и релефни корици от любимите ни Ибис или пък нещо по-луксозно.



13. Кои книги трябва да прочетеш до края на годината?
  "Трябва" е прекалено крайна и категорична дума, но да кажем "книги, които бих искала да прочета". Бих искала да прочета колкото се може повече от Агата Кристи и поне четвъртата книга от "Песен за огън и лед". Вече споменах продължението на "Жестокият принц", "Дракул", а имам и "Ритматистът" на Брандън Сандерсън, както и "Бягащият човек" на Стивън Кинг, които чакат своя ред от известно време. 




 Това беше всичко за този таг, благодаря ви, че останахте до края! Тагвам всеки, на когото му харесва този таг, да го направи.♥ До скоро!



Continue reading Mid-year Freak Out Book Tag 2019!
, , ,

Елфите са страшно коварни... Ревю на Жестокият принц от Холи Блек





Автор: Холи Блек
Заглавие: Жестокият принц - Вълшебният народ 1
Жанр: YA, фентъзи
Оценка: 5/5



Джуд е само на седем години, когато родителите ѝ са убити и тя и двете ѝ сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля.
За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.

„Разбира се, че искам да бъда като тях. Те са красиви като остриета, изковани в божествен огън. Те ще живеят вечно.
А Кардан е дори по-красив от останалите. Мразя го повече от другите. Мразя го толкова много, че понякога, когато го погледна, едва дишам.“




  Много ми е трудно да започна това ревю, от доста време не се бе случвало някоя книга да ме остави без думи и същевременно така изпълнена с желание за още! Може би трябва да започна от самото начало. Холи Блек винаги съм я знаела като име и като авторката на Магистериум, но никога не съм понечвала да я чета. Нямам представа защо, май си мислих, че пише детски истории... (колко глупаво от моя страна) Винаги ми е била в полезрението, особено след като са толкова близки с Касандра Клеър, която обожавам. И не мога да си обясня къде ми е бил умът, за да не взема дори и една нейна книга и да прочета за какво иде реч! Направо съм бясна на себе си, че не съм прочела нещо нейно по-рано. Не знам за "Магистериум", но "Жестокият принц" направи толкова много страхотни неща с любителя на фентъзи в мен, че сякаш попаднах в рая!

 "Жестокият принц" е показно за жанра фентъзи! В него присъстват елфи, феи, гоблини, огромни жаби и всякакви други фантастични създания, които ме омаяха с магията си. Книгата ме въвлече в един нов, причудлив свят, който исках настървено да изуча възможно най-бързо. А ако детайлите в романа бяха за ядене, щях да съм пренапълняла. Всичко е толкова изпипано и украсено, същевременно описанията не правят никакво впечатление и не се натрапват изобщо. Има някакъв баланс между описанията и действието. Всичко е композирано по възможно най-добрия начин и като започнеш да четеш, няма мърдане с часове.

 Настроих се с големи очаквания за "Жестокият принц" още след като разбрах, че ще бъде запазена оригиналната корица на книгата, а когато видях нарисуваната карта вътре, буквално въздигнах книгата и извиках радостно. Обожавам карти! Специално тази е очарователна. 
 

 Самата история започва уж спокойно, докато обикновеният скучен ден на трите сестри Дуарте не бива превърнат в жестоко убийство. След началото книгата  се разказва през погледа на Джуд, а интригите бързо ескалират поради конфликтите между елфи и човеци. Ако се питате, елфите са всичко, което сме свикнали да виждаме - те са красиви, силни, безсмъртни и опасно коварни, понякога просто за забавление. Много интересни ми се сториха всичките им суеверия и традиции, които затвърждават твърдението, че магичния свят в романа е добре изграден.

 Героите предоставят голяма част от блясъка на тази книга. По изграждане, представяне и развитие мога дори да ги конкурирам с тези от книгите на Касандра Клеър, която просто е кралицата на изграждането на фентъзи герои. Представете си! Всеки един персонаж претърпяна някаква трансформация, била тя за добро или лошо. За мен това е впечатляващо, като се има предвид, че се разказва от първо лице и няма как да видим какво чувстват останалите герои.

 Джуд се превърна в моята любимка още от самото начало. Тя е силна главна героиня обаче е далеч, далеч от познатите ни клиширани главни героини в YA книгите. Тя е целеустремена и не коленичи пред никого, но е и земна - има си своите слабости, тя е човек, обикновена смъртна сред елфи. И този факт не се забравя, което прави животът на Джуд труден, тя трябва да се старае много, за да се впише и да постигне типично човешките си желания за власт и признание. 


 "Животът ни е единственото, което имаме, единствената ни монета. Трябва да купим онова, което искаме с нея"


***



"Вместо да се страхувам, бих могла да се превърна в нещо, от което те да се страхуват." 
 

 Джуд е тази, която трябва да направи трудните избори и да се лишава от щастие. Случващото се с нея поражда съчувствие, както и желание тя да успее.

 Цялата книга е една неспирна динамика, постоянно нещо се случва и сюжетът се развива на някъде, поставяйки солидни основи за разтърсващ обрат. А пък обратът - за вълнуващо продължение след това. След прочитането на епилога просто не знам как ще издържа докато излезе втората книга. Опитвам се да съм сърдита на Холи Блек, че е написала такъв финал, но просто не мога, прекалено много я заобичах.

  "Жестокият принц" се оказа жестоко фентъзи! Това е пример за книгите, които ми доставят най-голямо удоволствие, за които ми е кеф да говоря без да спирам и които препоръчвам на всеки. (а понякога и насилвам да се прочетат) Много съм щастлива, че открих Холи Блек! Дано скоро ние, читателите, да можем се докоснем и до продължението, а дотогава хората, които не са прочели тази завихряща въображението книга, трябва незабавно да го направят! 

Благодаря ви и до скоро! ♥
Благодаря и на издателство Ибис за книгата, вие сте най-добрите в работата си!







Препоръчвам:
Сянка и кост - Лий Бардуго
Каравал - Стефани Гарбър










Continue reading Елфите са страшно коварни... Ревю на Жестокият принц от Холи Блек
, , ,

Запознанството ми с Агата Кристи - тройно ревю




Автор: Агата Кристи
Заглавия: 1. Десет малки негърчета; 2. Убийство в Ориент Експрес; 3. Смърт край Нил
Жанр: криминални, трилър романи
Цялостна оценка: 4,5/5


 Привет!
 Днешното ревю ще бъде малко по-различно, защото ще говоря за няколко книги. От доста време насам ми се искаше да прочета нещичко от Агата Кристи, за която съм чувала (и чела) толкова много хубави отзиви. Затова се стегнах и се захванах първо с "Десет малки негърчета", след това с "Убийство в Ориент експрес" и понеже много ми хареса, продължих със "Смърт край Нил", която изрових от архивите вкъщи. 
 


 "Десет малки негърчета" предлага вълнуваща обстановка и ако се чудите дали да я четете, бих ви посъветвала с голямо ДА! Крими трилърът е за десет човека, които се озовават сами на отдалечен остров и един по един започват да умират, по-скоро да бъдат убивани, но не знаят кой е убиецът. Читателят също не знае до самия край, затова не отгръщайте последните страници, моля. 
 
 През цялото време докато четях търсих улики къде ли не. Подозирах едни герои, но обстоятелствата все ме оспорваха. Очаквах всичко да се случи, а и с моето богато въображение очаквах да се намесят и някакви свръхестествени чудеса... Агата Кристи е добра в това да обърква своите читатели, признавам й го! 

 Стилът на писане не е нищо особено, богат е на диалози, но пък лесно създава съспенс. В началото не бих казала, че книгата притежава особена динамичност, но втората половина на книгата определено може да се похвали с такава. Смятам, че това е една добра книга, с която да се запознаеш с творчеството на Агата.





"Убийство в Ориент Експрес" определено ми хареса повече от предишната! Този път Агата ме вкара в коренно различен сюжет, където професионалният детектив г-н Поаро се зае да разследва случая, а редом с него и аз също. Първоначално историята прилича на роман за Шерлок Холмс благодарение на ролята на главния герой - той е детектив. Няма как да се пропусне и по-динамичния начин (в сравнение с "Десет малки негърчета"), по който започва книгата, а и не само започва. Цялата книга предоставя тръпнеща динамика, караща те да четеш още и още! Лично аз бях всмукана в случката и жадно поглъщах всяка следваща страница! 

 
  "Убийство в Ориент Експрес"  ме предразположи да започна да анализирам всеки един от героите още дори преди самото убийство да се случи. Тук трябва да вмъкна и това, че самото оформление на книгата е красиво, приляга за една книга от жанра криминален трилър. И като казвам думата "трилър" наистина я имайте предвид, защото на всяка страница се случва нещо, което да ви спре от идеята да оставите книгата и да свършите нещо друго.
  
 Финалът на книгата беше наистина неочакван. Подозирах няколко персонажи, за които бях на 99% сигурна, че имат пръст в престъплението, но не очаквах Агата да е сътворила чак такъв обрат на събитията. Ако харесвате неочакваните финали, то прочетете тази книга на всяка цена! Просто ме остави без думи...
  




  А когато открих, че в прашната библиотечка на моята баба има цели три книги на Агата Кристи, веднага си ги откраднах. "Смърт край Нил" е една от тях и по случайност се оказа част от книгите за Еркюл Поаро. (пояснение за г-н Поаро по-долу) И след прочетени няколко отзива в goodreаds, тази бе избраничката сред трите, които открих. Бях супер нахъсана да я прочета! Но като цяло останах леко разочарована, предполагам, защото очаквах много... 
  
 В "Смърт край Нил" става въпрос за смъртта на богато момиче. Преди то е било приятелка с Жаклин, която мило я помолила да наеме приятеля й Саймън да работи в имението й. Обаче богаташката й го открадва и Жаклин се изпълва със злоба. Самата идея на сюжета ми се стори много интересна, но това, моля ви се, е Агата Кристи, няма как да не е интересно, вече се убедих. И макар да не харесах тази книга колкото ми се искаше, още повече се влюбих в образа на Еркюл Поаро и искам да прочета всеки роман, в който присъства!


 "Смърт край Нил" започва своята история много от далеч и отнема време докато се развие сюжета и се стигне до същественото. Интригата се заплита постепенно, няма особено много динамика (в сравнение с предишните две книги), но на заден фон може да се усети динамична музика, ако ме разбирате. Очаквах нещо да се случи всеки момент и понякога точно това ставаше. Не искам да си мислите, че изобщо не съм харесала този роман, просто не беше това, което очаквах. Това не ме спря да му се насладя.


 Забелязах, че "Смърт край Нил" е по-описателна (отново в сравнение с предишните две книги). Тук Агата сякаш е забавила ход, за да пресъздаде най-добре обстановката графично. Също така, както в "Убийство в Ориент Експрес" имаме група хора, които са затворени на едно място без изход. В случая има корабче, а не вагон, от който заподозрените не могат да избягат, което много ми допада като рамка за сюжет. И за разлика от предишните случаи, този път мога да се похваля, че предположих кой е убиецът преди разкритието му и познах! Може вече да ме наричате със званието "детектив"!






 Та относно Еркюл Поаро. (дължа пояснение за незнаещите) Това е герой, който е детектив по професия, и присъства в едва ли не половината от творчеството на Агата Кристи, поне доколкото знам. Като образ е страхотен, харизматичен и изключително увлекателен. Обаче спокойствието и умът му са това, което най-много ме привлича. Чрез него се развива цялата история, той е движещото звено, което те кара да искаш още. Именно затова и искам да прочета възможно най-много книги, в които той присъства.   



 Определено ще продължа да чета Агата Кристи! Не съм вярвала, че може да ми хареса толкова, а покрай нея открих още имена от същата ера, наречена "златна ера на детективските романи", които смятам да разуча и опозная. Засега "Убийство в Ориент експрес" си остава моята топ любима книга от трите по-горе, но се надявам да открия и някоя по-добра!    
Няма как да не ви препоръчам и на вас тази авторка, ходете и ровете в библиотечките на бабите си, може и вие да откриете някое съкровище! 
 

Благодаря ви за отделеното време и до скоро!♥













Препоръчвам също и:

Игра на живот - Кен Гримуд
Веселото гробище - Лора Лазар
Граф Монте Кристо - А. Дюма










Continue reading Запознанството ми с Агата Кристи - тройно ревю