, , , , ,

Готови ли сте за ударна доза киберпънк? – Ревю на „Shadowdance #1: Киберпънк“.




Автор: Колектив
Заглавие: Shadowdance #1: Киберпънк
Жанр: пътеводител за киберпънк жанра с екстри
Оценка: 5/5



ShadowDance“ съществува онлайн вече почти 20 години, а тази антология на тема „Киберпънк“ е неговият най-мащабен проект. Феновете на фантастиката ще могат да се потопят изцяло в този вълнуващ и постоянно променящ се жанр.

Изданието включва:
Подробен литературен профил на бащата на жанра, Уилям Гибсън;
Шест киберпънк разказа, сред които четири разказа от български автори, както и нов превод на жанровия шедьовър на Гибсън – “Зимният пазар”;
Исторически и критически обзор на жанра; превод на ключово есе от неговия най-голям проповедник – Брус Стърлинг; статия за творчеството на един от най-важните посткиберпънк автори – Нийл Стивънсън;
Статии за съседните на киберпънка литературни области: хибридните „пънк“ жанрове, в които машинното се среща с парни двигатели, елфи, постапокалипсис и екологични движения; трансхуманистката фантастика; източноевропейския “хуманитарен” киберпънк на Виктор Пелевин, Сергей Лукяненко и Иван Попов;
Обширни обзорни статии за киберпънка в киното, телевизията, комиксите, видео и настолните игри; по-задълбочени погледи към заглавия като “Блейд Рънър”, “Shadowrun”, “Deus Ex” и “Ghost in the Shell”;
Текстове за още много сродни с киберпънка теми: синтуейв и фючърпоп музиката и влиянието на Дейвид Боуи върху жанра; взаимоотношенията между Япония и киберпънка в популярната култура и реалността; киборгите според съвременната феминистка и постхуманитарна социология.

Автори: Андрей Велков, Брус Стърлинг, Жени Колева, Николай Тодоров, Сара Елис, Светослав Тодоров, Уилям Гибсън, Хараламби Марков, Чарли Паркър и екип на списание ShadowDance

Илюстрации: Дияна Нанева, Драгомир Димитров, Ива Стефанова, Исмаил Инджеоглу, Самуил Терзиев, Тодор Христов




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Този път ревюто ми ще бъде за едно необичайно и същевременно супер интересно четиво, което не може да се определи само с една дума. Списанието „Shadowdance #1: Киберпънк“ събира в себе си толкова много различни материали, че можем да го наречем и енциклопедия, учебник, сборник и алманах в едно. Това е едно чудновато и носещо удоволствие издание за всичките сетива, за които можете да се сетите! А дали сте запознати до болка фенове на жанра и подобните му, или тепърва ще разучвате що за събитие е това нещо „киберпънк“ – няма значение. Това издание е за всеки!


 Трябва да отбележа, че това ревю го пиша като човек, който, преди прочита на това издание, е познавал пънк жанровете само като нещо, което съществува и горе-долу знаещ какво представляват. Главната причина да поискам да прочета списанието бе, че исках да навляза малко повече в тази сфера, която винаги ми е изглеждала много интересна и привличаща, но все така далечна. Е, до този момент.
 С Shadowdance #1: Киберпънк“ буквално се гмурнах в дълбокото. Още с първите си страници списанието умело ме поведе към дебрите на това кибер измерение. Информацията в изданието е богата и изчерпателна, но най-вече ми хареса, че е разнообразна. Материалите обхващат всичко, до което киберпънкът се докосва и има връзка с него. Това включва всичките му разновидности: киберпънк в литературата, киното, музиката, видео- и настолните игри, и още много други. Да си призная честно, изобщо не бях предполагала, че киберпънкът има толкова много разновидности и е толкова разнообразен. Буквално се оказа, че имам любими филми и анимета, които всъщност се водят от „киберпънк“ жанра и дори не съм подозирала за това. [Howl's Moving Castle; Alita Battle Angel; и др.] А също и че една от любимите ми авторки има издадени такива книги. [Холи Блек – Tithe]


 Много е полезно, че всичко е добре структурирано и разграничено на секции в целия сборник. Това помага, когато знаеш какво ти се чете, защото лесно можеш да го откриеш само него, а пък и креативно оформеното съдържание в началото допринася за естетиката на списанието. Като цяло начинът, по който е подредено и оформено всичко, е като blessing for the eyes and soul. Не стига, че самото книжно тяло е красиво и луксозно, ами и вътрешността му е на едно друго ниво на прекрасност! Дали да си призная, че това е може би единственият учебник в живота ми, който чета с такова удобовствие?... Вече го направих.

 Радвам се, че имаше дори отделни статии за автори и личности, свързани пряко с киберпънка. И под „личности“ имам предвид не само световноизвестни такива, ами дори и родни важни особи, което още повече вдигна акциите на списанието. И въпреки че голяма част от фендъма се извлича от други култури по света, е хубаво да научиш, че и в България има доста солидна база данни. Харесва ми, че в последните години тези жанрове се развиват у нас. И макар да става бавно, се случва стабилно и качествено.

 „Shadowdance #1: Киберпънк“ също така помещава и няколко разказа, за които обаче не мога да кажа, че си паснахме особено. Но все пак най-много ми харесаха разказите „Пантера“ и „Джони“. И двата имат способността да те накарат да спреш mid-sentence и да се замислиш за може би не толкова далечното бъдеще, но пък и за настоящето на фона на всичките технологии. Допадна ми перспективата на мислене на авторите. 



 Радвам се, че текстовете са написани разбираемо за хора, които не са особено запознати с дадената тема. Както при мен се случи да бъде относно видеоигрите. В края на краищата разбрах за какво беше цялата суматоха в социалните мрежи около Cyberpunk 2077. Плюс, че понаучих това-онова за всичките онези класически заглавия на игри, дето съм чувала през годините в нърд средите.
 Също така, като комикс любител нямаше как да не се изкефя точно на тази секция от списанието. Дори си набелязах някои заглавия, които със сигурност смятам да прочета. [като например “Transmetropolitan“ и “Fray“, а относно мангата на „Алита – боен ангел“ все още се колебая макар че страшно харесах филма] 

 To sum up, Shadowdance #1: Киберпънк“ се превръща в едно задължително притежание за всяка нърдска библиотека. Препоръчвам го на всеки, който малко или много има интерес към пънк жанра, фантастиката, нърд и поп културата. Не само, че ще прочетете много интересни неща и ще научите нови, ами и ще бъдете притежатели на едно съкровище. Изданието има потенциал да се превърне в една изключително ценна поредица и силно се надявам наистина да успее! Винаги съм била фен на онлайн версията му [т.е. блогът на Shadowdance] и се радвам, че сега мога да притежавам подобен техен труд в ръцете си. Желая успех в начинанията им, защото, както виждаме нагледно, си заслужават!

Благодаря на Shadowdance за изданието и на вас, читатели, за вниманието! До скоро!♥




Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Блогът на Shadowdance





Continue reading Готови ли сте за ударна доза киберпънк? – Ревю на „Shadowdance #1: Киберпънк“.
, ,

2020 на кинолента (Акценти 2020 г.)



2020 – една доста своенравна година, която винаги ще помним...


Добре дошли на годишните акценти на The Book Pub!




 За много години, читатели!
 Ето, че още една година мина тъй неусетно и дойде времето за годишните равносметки. Какво прочетох през 2020 г. може да резберете в специалния пост, където говоря за това. Иначе сега ще направим един кратък recap на последните дванадесет месеца.

 Не знам за вас, но 2020 година за мен се оказа доста... разнообразна и определено имаше свой си нрав и виждания за това как да протече животът ми. В началото й имах огромния ентусиазъм да продължа с приключенстването си от 2019 г., но този мой план бе провален. Цялата енергия, която събирах в себе си с надеждата да покоря идните месеци, се срина и това ме доведе до един кратък книжен застой през пролетта, който сякаш повлия на цялостното ми четене и след това. Вече чета по-умерено, не бързам и го правя само когато съм в настроение. Последните месеци доста неща се промениха за и във мен. В живота ми се появиха нови цели и ценности и накрая въпреки всичко аз съм щастлива благодарение на случилото се през тази заветна година. Затова независимо от лошите си страни, не изпращам годината с лоши чувства, а дори с благодарност, че ми донесе всичко, което имам в момента.♥

 През 2020 г. започнах да откривам нови жанрове и любими книги. Такива се оказаха „Богат, беден“, „Шогун“ и „Мъртвите сибирски полета“, чиито продължения смятам да прочета тази година. Доста драстично намалих YA литературата и заглавията от този род започнаха да се виждат рядко в редиците ми с TBR.

 За сметка на това обаче един цял месец [и по-точно през юли] си спретнах едно книжно предизвикателство #агатапрезюли в Инстаграм. [повече инфо тукЗа един цял месец бях на вълна Агата Кристи, защото харесвам тази авторка изключително много и исках да навлезна повече в творчеството й. Много беше забавно и очаквам с нетърпение тазгодишното второ издание, което възнамерявам да спретна! ♥
 Няма как да не спомена и това, че през тази година създадох и своя букстаграм [@anniebookstories] където открих много сродни души и попаднах в едно наистина уютно книжно общество! Не успявам да бъде особено активна там, но се старая да го правя при всяка отдала ми се възможност.

 Някъде около този период през лятото се случи и да реставрирам една ценна семейна книга [по доста аматьорски начин, но пък успях да я спася от разпадане]. Книгата е готварска и в нея е любимата ми рецепта за черешов сладкиш! Още повече, че в началото й има интересни факти за бългаската кухня и нейната история. [което ме подсеща, че трябва да я дочета..] Понеже не успях да ви споделя за процеса в отделна статия, то тук ще публикувам няколко снимки и едно кратко видео на финалния резултат. Иначе в Инстаграм профила си имам акцент с повече подробности.



 На тази снимка можете да видите, че кориците на книгата са почти изпаднали, първата страница е похабена, а на следващата снимка се вижда как изпадат по няколко страници наведнъж и гръбчето е съвсем отлепено...




 Това, което направих аз, бе да разлепя всичко до основи. Отрязах гръбчето, разчлених кориците и махнах страниците така, че книгата съвсем стана на части. Захванах се да направя ново гръбче, защото старото се ронеше на прах. Изрязах го от дебел и здрав картон и понеже нямах нужния цвят на плата [лен] го боядисах с акрилна боя, която честно казано заздрави още малко цялото нещо. Почистих кориците хубаво и внимателно, а след това залепих всичко обратно заедно с лепило за дърво.





 Имах няколко парчета кожа от стари проекти, които използвах за кориците, понеже не исках да ги оставям просто така. А разлепените страници трябваше да залепя една по една обратно към останалите. [не питайте...] Ето го и готовия вариант на обновената книга:





 И тъй като винаги в акцентите си правя и кратки класации, то нека да преминем и към тях!



Класациите на 2020 г.


~Любими книги 2020 г.~

  1.  „Шогун“, том 1 – Джеймс Клавел
  2. „Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров
  3. „Изгревът на Аврора“ – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
  4. „Богат, беден“ – Ъруин Шоу
  5. „Убийство на игрището за голф“ – Агата Кристи.


~Любими филми и сериали* 2020 г.~

  1. "Mandalorian", season 2
  2. "Dash & Lily"
  3. "Onward"
  4. "Girls" [HBO production]
  5. "Lego Star Wars Holiday Special"
  6. "Clone Wars", seasons 1-6
*включва това, което съм гледала през тази година, а не продукции, издадени специално през нея.

 Общо взето това е моята книжна [и филмова] 2020 година! Бих казала, че цялото приключение бе доста образователно и обогатяващо в много аспекти и единствено съжалявам, че не бях по-смела да поемам рискове. Смятам да променя това този път. Навлизам в 2021 г. с надежда за хубави моменти и спомени, за здраве и щастие, пък другото съм сигурна, че ще се нареди. Вие имате ли новогодишни желания? Ами книжни планове?
 Моите книжни планове, както винаги, ще бъдат отражение на моментните ми чувства, затова с вълнение очаквам това, което престои!

 Благодаря ви, че се отбихте в блога ми! До скоро от мен и успешна 2021 г.! ♥



Полезни линкове:

Моят Goodreads профил
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил



Continue reading 2020 на кинолента (Акценти 2020 г.)
, , , , ,

Прочетено през 2020 г. – годишна книжна равносметка.




Привет в моя блог, читатели!
 Надявам се да сте си изкарали едни невероятни коледни празници, да сте получили исканите подаръци и да сте сбъднали по някоя своя мечта! Днес съм тук да ви споделя своето книжно приключение от изминалата година като ви покажа книгите, които успях да прочета. Като цяло не съм се придържала към точно определен жанр и както винаги подбирах книгите по настроение. Ще видите как съм прескачала от класики към чиклит и графични романи, но ако следите блога ми, ще знаете, че това е съвсем нормално за мен.

 Винаги съм си мислила как прочетените книги през дадена година могат да допринесат за нейния „характер“ и един вид личността на годината. Особено когато четем според настроението си. Така например свързвам 2019 г. с многото комикси, които прочетох, както и едни от любимите ми фентъзи заглавия – имала съм разчупено и малко по-авантюристично настроение. А 2020 г. по-скоро ще запомня с умерените класики, задълбочените размисли и малко хладните заглавия като „Мъртвите сибирски полета“. И все пак това не изключва спонтанните желания за нещо по-приключенско като „Изгревът на Аврора“ и последващата я втора част.
 Не изпълних предизвикателството си в Гудрийдс, но вече отдавна не се стремя да го правя. Прочетох 42 заглавия от зададени 50.

 Предлагам вече да преминем към прочетените от мен книги, този път сортирани по автор и разделени в две категории. Повечето от тях имат ревюта в блога, а до което заглавие намерите „♥“, то това означава, че много съм го харесала. Ето какво прочетох:

Романи:

  1. Агата Кристи – „Алиби“
  2. Агата Кристи – „Убийство на игрището за голф“ ♥
  3. Агата Кристи – „The Mysterious Affair at Styles - Аферата в Стайлс“
  4. Антон Дончев – „Време разделно“
  5. Виктор Фон Фалк – „Мъртвите сибирски полета“ том. 1 ♥
  6. Георги Бърдаров – „Аз още броя дните“ ♥
  7. Давид Лис – „Спайдърмен: Hostile Takeover“
  8. Дан Ко – „Кралят на София“
  9. Джеймс Клавел – „Шогун“ том 1 ♥
  10. Джули Джеймс – „Неочаквано едно лято“
  11. Димитър Желев – „Бунтът на сенките“
  12. Ейми Кауфман и Джей Кристоф – „Изгревът на Аврора“ ♥
  13. Ейми Кауфман и Джей Кристоф – „Пламъкът на Аврора“ ♥
  14. Колийн Хувър – „Може би някой ден“ ♥
  15. Колийн Хувър – „Верити“ ♥
  16. Колийн Хувър – „Премълчани истини“ ♥
  17. Лиса Кей Адамс – „Тайният мъжки клуб за любовни романи“
  18. Мартин Колев – „Вещиците от Витоша“ (Софийски Магьосници #3)
  19. Милена Цветкова – „Книгата като медия“
  20. Орхан Памук – „Наивният и сантименталният писател“
  21. Робърт Блох – „Психо“
  22. Холи Блек – „Кралица на нищото“ (Вълшебният народ #3)
  23. Хелън Хоан – „Уравнението на любовта“
  24. Ъруин Шоу – „Богат, беден“ ♥
  25. Янислава Вълкова – „По острието на любовта“
Графични романи – комикси и манга:

  1. Дони Кейтс – „Венъм Рекс“ vol. 1 - #1-#6
  2. Avengers: No road home (комикс) ♥
  3. The Rise of Kylo Ren - Collection 1# - 4# (комикс) ♥
  4. Tsugumi Ohba Death Note #5 (манга)
  5. Tsugumi Ohba Death Note #6 (манга) ♥
  6. Дони Кейтс Венъм - Venom, Vol. 2: The Abyss #7-#12 (комикс)
  7. Дони Кейтс Венъм - War of the Realms #13-#16 vol 2,5 (комикс) ♥
  8. Jason Aaron War of The Realms #1 - Published April 2019 (комикс)
  9. Scottie Young – „Огромен малък Марвел“ #1-#4 (комикс)
  10. Ник Спенсър, Раян Отли и др. Невероятния Спайдър-мен – Назад към началото (комикс)
  11. Джей Майкъл Стразински и Дж. Ромита Невероятния Спайдър-мен – завръщане към корените (Върховна колекция Марвел #1) ♥
  12. Джон Уидън и Джон Касадей Изумителните Х-мен Надарени (Върховна колекция Марвел #2)
  13. Марк Уейд Черната Вдовица: Издирвана от Щ.И.Т. (Върховна колекция Марвел #3)
  14. Warren Ellis Железния човек: Есктремис (Върховна колекция Марвел #4)
  15. David Michelinie Невероятния Спайдър-мен: Раждането на Венъм (Върховна колекция Марвел #5)
  16. Джей Майкъл Стразински Тор: Прероден (Върховна колекция Марвел #6) ♥
  17. Brian Michael Bendis Отмъстителите: Разединени (Върховна колекция Марвел #7)

 Много съм доволна от тазгодишните заглавия! Това, което ми се искаше да направя, бе да започна своята колекция с книги „Междузвездни войни“, но явно ще остане за догодина. А и също ми се искаше да прочета повече класики, както сега последната седмица започнах „Малки жени“ на Луиза Мей Алкот, която от толкова много време искам да прочета. ^-^ 


„Аз все още не съм завършена. И може би никога няма да бъда. Не съм сигурна, че някога ще се чувствам напълно завършена, и не съм сигурна, че го искам. Търсенето на себе си се превръща в най-любимата ми част от новото ми пътуване.“ – „Премълчани истини“, Колийн Хувър.


 Не знам за вас, но моята TBR купчинка все расте, а време за четене не остава... Следват няколко книжни снимки от изминалата година ↓ и ако искате, може да ме последвате в Инстаграм [линк накрая на тази статия], където макар и да не съм особено активна, ви ъпдейтвам по-често, отколкото тук.♥









Книжни планове за 2021?

 Най-най-главната ми цел е да намаля драстично онази TBR купчинка и да събера по възможност всичките броеве на комиксите „Върховна колекция Марвел“. Също така, искам да завърша започнатото и да прочета вторите томове на „Шогуни „Мъртвите сибирски полета“. О, а също така и очаквам с наистина, наистина огромно нетърпение третата част от трилогията за отряд 312 [включва книгите „Изгревът на Аврора“ и „Пламъкът на Аврора“], която би трябвало да излезе през пролетта. Вие имате ли книжни планове за идната година и очаквате ли някоя нова книга?

 Накрая на този отчет ще сложа едно извинение, че отсъствах през по-голямата част от годината и че писах толкова рядко тук, в блога. Но пък се радвам, че изминалите дванадесет месеца се оказаха градивни и поучителни за личността ми и като цяло. Искам да ви пожелая много книжни приключения през 2021 г. и десетки прекрасни заглавия, които да се окажат новите ви любими книги! Очаквайте скоро и годишните акценти на блога!♥

 Благодаря ви, че бяхте тук с мен! Нека си пожелаем новата година да бъде много, много по-добра, а в себе си да носим мотивацията да я направим именно такава! До скоро от мен и весело посрещане на празника!♥



Полезни линкове:

Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
Моят Goodreads профил
 
Continue reading Прочетено през 2020 г. – годишна книжна равносметка.
,

Ревю на „По острието на любовта“ от Янислава Вълкова.




*книжно ревю без спойлери*

Автор: Янислава Вълкова
Заглавие: По острието на любовта
Жанр: любовен роман
Оценка: 3/5



Ралица и нейните приятели са студенти, които току-що са завършили първата си година в университета. Те потеглят към малко село в подножието на Рила, където смятат да се забавляват. Настаняват се в къща за гости, намираща се в близост до тайнствен и необитаем дом. Последвалите неочаквани събития ги повеждат по следите на една невероятна любовна история, започнала преди повече от 70 години. В романа "По острието на любовта" ще откриете дълбоки емоции, разтърсващи чувства и огнени страсти.



 Приветствия в моя блог, читатели!
 По стечение на обстоятелствата ноември ме срещна с романтичния роман на Янислава Вълкова – „По острието на любовта“. Книжката е кратичка и успях да я прочета сравнително бързо, а и стилът на писане предразполага за това. Като цяло се колебая за финалната си оценка за тази книга, защото имаше неща които ми харесаха [особено към финала], но и неща, които определено не. Реших да прочета „По острието на любовта“, защото цялостният концепт ми заприлича на „Тайна с дъх на парфюм“ от Фиона Макинтош, която много харесвам. Обаче макар и да има допирни идейни точки, двете истории са коренно различни.

 Анотацията не ни дава големи жокери за това, което ще прочетем, ала от други книжни ревюта успях да си набавя нужната информация. Сюжетът се развива в две времеви линии, като според мен тази от 50-те години на миналия век е главната, а съвременната ми се стори повече като бонус или помощна история. Действието се развива доста бързо и в стила си на писане Янислава използва диалозите като придвижващи звена. И тук ще вмъкна една бележка относно диалозите: намерих ги за малко клиширани и пресилени. Определено им е била нужна още малко редакция.

 За тези 220 страници се случват много събития, за които сякаш не остана време да бъдат достатъчно добре развити. Лично аз щях да се зарадвам на малко по-спокойно темпо на разказване и по-обстойно разглеждане на случващото се. Имах чувството, че през цялото време сюжетът бърза да ни покаже своята кулминация. Много неща ми се сториха недоизградени и сякаш авторката се е плъзгала по повърхността на своята история вместо да се гмурне една идея повече. Липсваше ми съспенс и нещата просто се случваха, без да има постепенен вървеж към ключовите развръзки.


 Иначе ми беше приятно да се отставя книгата да ме върне няколко десетилетия назад във времето. Открих себе си в инатливия и свободолюбив нрав на Рада и [колкото и да звучи грубо] искрено намразих Георги. Образът му е на типичен токсичен мъж, който трябва да получи това, което иска, незабавно и на всяка цена. Няма да навлизам повече в образа му, за да не спойлна нещо, а само ще кажа, че той ми се стори като най-комплексния персонаж от всичките.

„Цял живот гонеше своите цели, но така и не успя да бъде щастлив. Защото в крайна сметка най-важна се оказа любовта. Тази любов, кято те прави добър и силен, щедър и смел, отговорен и безгрижен, която те прави истински и жив. Оказа се, че смисълът е в даването, а не във вземането.“

 Янислава е избрала да вмъкне и един по-фантастичен, но пък доста ключов момент към финала на книгата. Именно последните няколко глави вдигнаха оценката ми за романа, защото в тях хармонията между двете сюжетни линии бе видима и всичко имаше чудесна причинно следствена връзка. Случката на студентите около „къщата с духовете“ вкарва дори и за малко така търсеното от мен напрежение, а срещата на миналото с настоящето докарва очаквания мир в историята.

 „По острието на любовта“ е обещаваща книга за бъдещото творчество на Янислава Вълкова, но по мое мнение тази история е можело да претърпи още малко развитие. Особено при положение, че има толкова засегнати теми и събития, а основната сюжетна линия се развива по време на социализма.
 В този си вариант това е един роман, който не би те натоварил и можеш да разпуснеш с него след тежък ден с чаша хубаво питие. Радвам се, че се докоснах до още един нов за мен български автор и то в този жанр, който сякаш се избягва от нашенските писатели. Определено ще следя Янислава за в бъдеще и й желая успех!

Благодаря ви за вниманието и също благодаря на Янислава за книгата! До скоро!♥





Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Тайна с дъх на парфюм – Фиона Макинтош
Сутрешно кафе в Рим – Диего Галдино
Розата на любовта – Сара Маклейн




Continue reading Ревю на „По острието на любовта“ от Янислава Вълкова.
, ,

Отчет на прочетени книги, акценти и още нещо. – октомври 2020.


 Привет, четящи хора!

 Дойде времето за поредния отчет за годината. Ще започна този пост с това, че от последния такъв до сега се случиха доста неща. През лятото ходих на практика в редакцията на един вестник, след това имах кратка почивка в Хисаря, срещах се с приятели и започнах отново университет. Докато голяма част от годината мина сравнително спокойно този нов период на разнообразие ми допада. Нямам толкова време за четене или писане, както преди, но пък чисто ментално е хубаво човек да разнообразява ежедневието си.

[сега ще оставя една песен, която харесвам и която може да слушате докато четете този пост ^-^]


 Разнообразието се отрази и в четенето ми като след #агатапрезюли се залових с няколко любовни романа, единия от които не го дочетох. Но пък между любовните романи успях да вмъкна и някои коренно различни по жанр книги като няколко трилъра, два комикса, едно научно издание и дори исторически роман.

 Подредени в списък, прочетените книги от август насам изглеждат така:

„Огромен Малък Марвел“ - Скоти Янг
„Невероятния Спайдър-мен: Назад към началото“ – Ник Спенсър и др.

 Ще вмъкна, че започнах да събирам колекционерските комикс издания на „Най-доброто от Марвел“, които излизат през 2 седмици по бутките за вестници и в големите хранителни магазини. Все още не съм стигнала да ги чета, а изглеждат толкова апетитно! Плюс – качеството на изданията е отлично!

„Неочаквано едно лято“ – Джули Джеймс
„Уравнението на любовта“ - Хелън Хоан (недочетена)
„Премълчани истини“ – Колийн Хувър

 От тези трите определено отново Колийн Хувър удря десятката с „Премълчани истини“. Понякога се чудя защо не прочитам новите й издания веднага щом излязат. А „Неочаквано едно лято“ неочаквано ми хареса, защото Джули Джеймс не е точно авторката, към която бих посегнала.
Бунтът на сенките“ – Димитър Желев
„Психо“ – Робърт Блох
Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров

 Наистина посягах към разнообразие от жанрове последните месеци и за добавка към списъка ще спомена, че в момента чета „Време разделно“ от Антон Дончев. Първото, което прави впечатление в книгата, е стилът на писане. Той е много богат, описателен и ангажиращ, затова трябва да се концентрираш изцяло върху написаното, за да вникнеш в историята. Дълго отлагах „Време разделно“ и смятам, че дойде точният момент да я прочета. Чета го наистина бавно, но усещам как отделеното време ще си заслужава.


 Друга новост при мен е, че съвсем наскоро създадох нов блог, в който имам намерението да качвам свое лично творчество. Засега има няколко стихотворения, а за в бъдеще [ако се престраша] смятам да споделям и проза. Ще се радвам, ако някой от вас има свое място, на което също споделя подобни писания, да ми го сподели в коментарите. ^-^

 Книжните ми планове след „Време разделно“ може би най-накрая ще стигнат до романите на Междузвездни войни, които чакат от мноого дълго време или поне до Марвел комиксите. Ясно е само, че ще ви ъпдейтвам относно това в Инстаграм. Засега ще ви пожелая хубаво есенно време и много хубави книги!

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥


24.10.2020 г.
Continue reading Отчет на прочетени книги, акценти и още нещо. – октомври 2020.