, , ,

Честит Рожден Ден, The Book Pub! #3 + полезни съвети.


 Поредното привет, читатели!
 В момента се усмихвам много широко от радост, че имам късмета да пиша третата юбилейна статия в този блог. Днес The Book Pub става на три години и не мога да повярвам колко бързо се мина това цялото време! Сега ще ви разкажа някои интересни неща, а също и както сте видели от заглавието, ще споделя някои полезни съвети. Ще попитате: „полезни съвети за какво?“, но ще трябва да продължите да четете, за да разберете.

 Знаете ли, че имаше период, в който мразех да чета?
 Когато бях много малка, прабаба ми ме научи на азбуката и я знаех много преди връстниците си. Помня как в детската градина учихме месеците и всички деца ги наизустяваха, а аз имах листче, от което да се подсещам. По това време получих и подарък от същата прабаба (обичам те и ми липсваш) – една книжка с кратка история, наречена „Принцеса Сиси“ с красиви рисунки и имам много топли спомени как заедно я четяхме...

 Но когато поотраснах, тази любов и ценност като че ли си останаха в ранното ми детство, защото с тръгването ми на училище нещата се промениха. Когато ни заведоха за първи път в библиотеката, много ми харесваше да ходя и да си взимам разни книжки с картинки и после пак, и пак. Да, бяха с повече картинки, но бяха книжки. Интересното беше, че имах време и да чета, и да играя навън, което сега не е важно, но просто се зачудих как съм успявала...

 Това продължи докато не ни дадоха първия списък с книги за лятно четене, от онези списъци, в които все още нямаше книги като „Пърси Джаксън“ и „Хари Потър“. Вероятно натискът да чета е оказал негативно влияние върху мен. По природа не обичам да ми се натрапват някакви неща, дето не желая аз самата и насилственото бутане никога не завършва добре. Може би няма да одобрите това, но не смятам, че дете в трети клас трябва да чете „Под игото“, ако не желае. Давам пример с тази книга, защото тогава нищо не разбрах от нея, нямах нужното знание, за да го направя. А сега е една от любимите ми и се изненадах как може малкото ми Аз да я мрази. И този период, в който просто не исках да хвана книга, продължи до към осми клас. А тогава имах силна нужда от приятели.

 Смятам да спра до тук с историята си с книгите, защото ето къде съм сега и това е по-важното. Не знам как бих реагирала, ако когато бях пети клас, някой ми разкажеше какво ще правя само след няколко години. :) Преди да продължим към втората част на тази статия, искам да ви покажа снимки от мои ревюта, които наистина ме радват.





На тази има пеперуда и затова е специална ♥

 Не мисля, че има по-удобен момент да напиша тези полезни съвети. За тези три години наистина научих много и много се промених. Най-важното от наученото е, че се научих да ми е комфортно с това коя съм.

 Искам всички хора да намерят своето щастие. Затова първият ми полезен съвет ще е за това как да бъдете щастливи. Щастието е моят първи приоритет в живота, защото, според мен, ако човек не е щаслив, то той не живее пълноценно и малко или много душата му страда. Аз много лесно намирам за какво да бъда щастлива. И тук няма да ви приказвам разни клишета за това да сме благодарни за всичко или пък да се радваме на малкото. (макар че е истина)

 • Лесно можете да станете щастливи като просто скролнете до дъното на своята галерия на телефона и отделите нужното време, за да разгледате всичко.
 • Лесно можете да станете щастливи като отидете в чата на приятел и кажете „хей, искаш ли да си припомним някои смешни моменти, аз ще започна“ и просто напишете за онзи момент, в който не сте могли да дишате от смях. И се редувайте да си спомняте.
 • Лесно можете да станете щастливи като кажете на всички негативни хора да си... вървят по пътя. Знаете ли какво направих аз? Пречистих списъка си с „приятели“ във Фейсбук от хората, които не харесвам и които не харесват мен. Ще се изненадате колко по-добре ще се почувствате след това.

 Следващият ми полезен съвет, върху който самата аз се опитвам да работя всеки ден, е да оставите телефона си някъде надалеч. Случвало ли ви се е просто да скролвате безцелно в която и да е социална мрежа и след това да се чувствате ужасно смазани? Особено в последно време мрежите са препълнени с негативна информация и благодаря на всичките хора, които правят мемета, и поне малко разчупват положението.
 Гледам да ползвам телефона си главно за чат с приятели и получаване на информация, която наистина ме интересува. Като например от приложения като Fandom и Webtoon, където си чета разни инди комикси. Колкото и да се опитвам обаче, навикът ми да прекарам няколко часа в празно скролване са си там в края на деня.

 Направете това, което отлагате. Просто отидете и ГО НАПРАВЕТЕ, без извинения. Ако в главата ви се върти някоя идея от извество време – дни/седмици/месеци/години – и имате желанието да започнете, отново казвам, просто го направете. Ако досега не сте имали достатъчно мотивация, ето, аз ви я давам. При мен случая е относно писането. Всеки ден си мисля за това как ще седна и как ще развия някоя история, какво ще каже героят и как ще се държи. Общо взето всичко, което трябва да се измисли за един разказ например, но си оставаше само в главата ми през повечето време.
 И то, защото все си казвах неща от сорта на „трябва да си дочета книгата, вече съм я започнала“; „не съм гледала телевизия отдавна, я да видя какво има“; „ще влезна само за малко в ютуб“; „спи ми се“ и тн., и тн. Това са неща, които могат да почакат или да се отменят с няколко часа. А изгубеното време няма да се върне и накрая идеята и мотивацията ще изчезнат. Повярвайте, ще се почувствате невероятно добре, когато го направите и нека не ви бъде страх. Представете си, че това се окаже новото ви аз или да откриете най-накрая призванието си.


 Извинявам се за дългия пост и многото текст и се радвам, ако сте стигнали до края. Надявам се искрено да съм ви била полезна. Не само с тези съвети, а и по принцип със своите ревюта и препоръки. Веднъж ме попитаха: „Смяташ ли се за инфлуенсър?“, на което отговорих веднага с твърдо „не–“, без да се замислям, „–аз просто споделям мнението си и се радвам на книгите и живота“.

До скоро и дано се видим пак тук догодина! 


ПС: Знам, че не всеки би кликнал върху тази публикация, и само най-верните ми читатели и приятели ще го направят. Затова, знайте, че много ви ценя!♥ Благодаря ви!




Continue reading Честит Рожден Ден, The Book Pub! #3 + полезни съвети.
,

Няколко убийства с обратно броене - Ревю на „Кралят на София“ от Дан Ко



   
Автор: Дан Ко
Заглавие: Кралят на София
Жанр: криминален роман
Оценка: 4/5


*книжно ревю без спойлери*


Косьо е King Оf Sofia или просто K.O.S., известен рапър и лошо момче. Пред очите на Николай той е арестуван за убийството на приятелката си София Александрова.

Когато и още един близък от обкръжението на K.O.S. е намерен мъртъв, а числа, отброяващи края, започват да изникват при всеки нов случай, Николай и Косьо, които се познават от ученическите си години, се сближават отново.

Някой носеше маската на човек, за да прикрие хладнокръвната си психопатска порода. Друг беше самият Сатана. На някого му предстоеше убийство.

В тишината телефонът извибрира:
ОСТАНА САМО ТИ.



  Привет, читатели!
 Ще започна ревюто си с въпрос. Чете ли ви се нещо българско, модерно и същевременно  вълнуващо? Ако отговорът ви е „да“, то днес ще ви представя именно една такава книга – „Кралят на София“ от Дан Ко. Това е роман, в който главният герой Николай, който е отишъл съвсем без да е планирал на почивка, внезапно се намира в средата на цяло приключение от ВИП-овете на България и серийни убийци. И междувременно се опитва да вкара собствения си живот в релси.

 Трудно ми е да определя жанра на „Кралят на София“, защото в нея има много нюанси – от мистерия с убийства и екшън, до съвсем общочовешки проблеми свързани с отношенията между любовници, приятели и семейство. Книгата не ме плени с първите си страници, но с постепенното навлизане в историята й ми ставаше все по-интересно и исках да разбера възможно най-бързо кой е виновен за цялата тази каша. А персонажът на Николай  ми допадна особено много и си признавам, че неговите ежедневни драми ми бяха не по-малко интересни от самите убийства.

 Има много причини тази книга да ти се хареса, но и също така някои, заради които да се чудиш колко звезди да й дадеш в goodreads. Ще започна с това защо „Кралят на София“ ми хареса.
 Като цяло много ме изкефи, че е написано по автентичен, някак си български начин с български си майтапи и изрази, което е разтоварващо и понякога доста духовито. Самото действие се развива през по-голямата си част в София, като се описват улици и местонахождения и това те прекарва на едно пътешествие из столицата. Но освен в София, сюжетът разхожда читателя из Банско, където ще бъде част от едно целонощно парти, както и в Гърция.

 Относно самия сюжет смея да кажа, че е майсторски сътворен и накрая всичко си пасна като по калъп. Напрежението се повдига на точните места, с което да се подгрее желанието на читателя да разгадае тази мистерия час по-скоро. А обратното броене, с което се оповестява всяко едно от убийствата, те кара да си мислиш кой ли ще бъде следващата жертва.
 „Кралят на София“ е от онези книги, в които няма излишна информация само за да се запълни бройката на страниците, което прави тези 225 страници една доза ценен екстракт.

 Няма как да не пропусна, че се изненадах от многото филмови референции, засягащи Марвел и Властелинът на пръстените, а и не само. Това сякаш ме накара да харесам книгата повече, защото нали ме знаете какъв нърд съм си по природа. :) Обаче няма как да пропусна някои наистина важни минуси.

 Нещата, които не ми допаднаха в книгата, се обобщават в две неща: много бедна коректура или на места съвсем липсваща; и изключително рязка смяна на гледната точка.
 Сега, длъжна съм да отбележа, че аз не съм експерт по правопис и пунктуация, но знам кога чета добре редактирана книга. Разбирам, че издаването е скъп процес и изисква много средства, както и цял екип от професионалисти. Все пак това изучавам. Но това да имаш добър редактор, е винаги добра идея.
 Самият стил на писане е много добър и ми допадна още от самото начало. Лежерен е, постепенен и отмерен с правилната бързина. Обаче внезапната смяна на гледната точка от персонаж на персонаж понякога ме караше да се върна няколко реда, защото не се споменаваше името на героя или нещо издайническо, за да се разбере веднага за кого става въпрос.

 И общо взето моите забележки се свършват дотук. Определено не съжалявам, че прочетох „Кралят на София“ и бих казала, че с радост отново бих прочела нещо от Дани. Оставям й *4* звезди в goodreads, защото самата история компенсира за всичките минуси, които изброих. Съветвам ви да хвърлите едно око на книгата и със сигурност ще си намерите нещо, с което тя да ви пасне.



Книгата ми беше предоставена за ревю от самия автор, за което му благодаря! Благодаря ви и на вас, читатели, за отделеното време! До скоро!



Книги, които също ще обикнете:
Веселото гробище - Лора Лазар
Трансформации - Благой Иванов













Continue reading Няколко убийства с обратно броене - Ревю на „Кралят на София“ от Дан Ко
, ,

Ревю на „Спайдърмен - Вражеска атака“



   
Автор: Дейвид Лис
Заглавие: Спайдърмен - Вражеска атака
Жанр: приключенски фентъзи роман
Оценка: 3,5/5


*книжно ревю без спойлери*


Питър Паркър здраво се е оплел в собствените си мрежи. От една страна – той се опитва да напредне в работата си като учен, но от друга – трябва да изпълнява своя дълг като защитник на Ню Йорк от бандити, маниаци и злодеи в ролята на костюмирания супергерой Спайдърмен. А приятелката му Мери прави своите първи опити в разследващата журналистика и това също му създава проблеми, защото сама излага живота си в опасност.

На Питър ще му се наложи да се изправи пред ново огромно предизвикателство, след като в града се завръща Уилсън Фиск, по-известен като Кингпин – брутален мафиотски бос, могъщ бизнесмен и един от най-големите врагове на Спайдърмен. В същото време по улиците броди и друга заплаха – появил се е двойник на супергероя, който върши злини и се опитва да го злепостави по всякакъв начин.



 Привет, читатели!
 „Спайдърмен - Вражеска атака“ е книгата, която разказва предисторията на официалната игра за Спайдърмен. И всички нужни компоненти – като се започне от Ем Джей и Джей Джеймисън, та се стигне до Уилсън Фиск, още познат като Кингпин – са налице, за да се забърка едно спайдърменско приключение. Съвсем наскоро открих цялата серия Марвел романи и много се надявам от изд. Сиела да се постараят да издадат и останалтие от тях.
 Първо се запознах с „Отмъстителите: всеки иска да управлява света“, а по-късно и с „Локи“. Намирам четенето на книги за вече познати супергерои, които по принцип съм свикнала да виждам само на екрана или в комикси, за нещо интригуващо. Самото усещане да можеш да навлезеш толкова дълбоко в мислите на героите е ново, а историите имат много повече детайли.

 Обаче в този случай намерих детайлите за излишни и това е причината да не дам пълен брой звезди на книгата. Това, а също и че на моменти нещата се случваха мудно. Доста от инфото вече го знаех и лично за мен някои от описанията ми идваха в повече. Книгата е написана така, че да може да се разбира от хора, които тепърва ще се запознават с героя на Питър Паркър. Ала според мен е по-добре вече да имаш някаква представа относно героя и историята му преди да се захванеш с тази книга.

 И като изключим това с излишната информация, Спайдърмен - Вражеска атака“ ми хареса заради сюжета си. Той е умело изграден и изненадващо сложен. Но едва ли има сюжет, в който да не е намесен Кингпин, и да не е сложен. Всяко едно събитие малко по малко гради пътя до грандиозната кулминация на самия финал, като всичко се обобщава и със задоволителна битка. Иска ми се да има продължение, за да разбера как ще се развият нещата оттук насетне, но за тази цел ще трябва да играя видеоиграта. (а това едва ли ще се случи...)

 Много малка част от персонажите са нови. Всеки ще ви се струва познат и типичен, което е добре, защото по този начин не се променят характеристиките на героите. Нещо, за което се изявих с недоволство относно книгата за Локи.
 И все пак, основните герои ми се сториха някак по-улегнали. Постоянно имах чувството, че това е продължение на оригиналните филми за Спайдърмен, все едно историята се развива няколко години след тях. Поне държанието на героите ме кара да мисля така. А малкото непознати герои идеално се вписват в цялата картина и с интерес исках да разбера повече за тях.

„You're only one person. You can't change the world by yourself. You're part of an effort now, and that effort is going to succeed in the end."


 Като цяло Спайдърмен - Вражеска атака“ си я бива, но определено можеше и още. Или поне аз очаквах да бъде по-динамична и напрегната както Марвел филмите например. Може да й хвърлите поглед, ако сте любопитни, защото със сигурност няма да се разочаровате.


Благодаря ви за отделеното време и до скоро!♥



Книги, които също ще обикнете:
„Локи“ - Макензи Лий
„Отмъстителите: всеки иска да управлява света“ - Дан Абнет












Continue reading Ревю на „Спайдърмен - Вражеска атака“
, , ,

Отчет на прочетени комикси, книги и препоръки #2 - 2020



 Привет, читатели!
 Не правя често отчети, но и не правя често ревюта на комиксите, които чета. А те стават все по-често срещани в списъка ми с прочетени книги. Затова реших да се възползвам от удобството на отчетните статии, за да пиша кратки ревюта за всичките графични романи, които чета. Извинявам се, ако сте свикнали да четете отчети в началото или в края на всеки месец, а моите хаотични публикации се пръкват по всяко време. Против съм бързането и четенето насила само за да има достатъчна бройка в края на месеца. Аз просто ще пиша, когато се натрупа достатъчно материал.

 Книгите, които прочетох след миналия отчет, в който също има препоръки за комикси, отново се наредиха сред любимите ми заглавия. Това са определено „Верити“, която ми отвя шапката, и „Тайният мъжки клуб за любовни романи“. И двете се водят любовни романи, но докато „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ има много хумор в себе си, „Верити“ е типичен трилър, от който да ви се разбумти сърцето.


 Графичните романи също не отстъпват по качество. При тях прескачах от вселена на вселена, от Марвел на Междузвездни войни, а по някое време и на японска манга. Ето ги всички заглавия, подредени в списък:


1. Avengers: No Road Home /2019/ Collection of #1-#10




 Мога да ви кажа, че се насладих на този комикс с цялата си душа! No Road Home е някакъв шантав микс от митове, легенди и Марвел герои. Страшно ми допадна това, че злодейката е част от гръцката митология. Персонажите буквално трябва да се борят срещу богинята на нощта. А битките и динамиката спираха дъха. Всеки персонаж допринася с нещо от себе си към историята и именно това, че дори третостепенните герои не са просто за фон, също ме впечатли.
 Като човек, който до скоро е бил само MCU фен, ми се стори много чудно как всичките тези лица се събират за една обща кауза и научих много неща, които няма как да знаеш, ако си само фен на филмите. Също така, всяка от дестинациите в комикса ми се стори интригуваща и особено красива, но това няма как да се пропусне, особено с такъв стил на рисуване.
 Препоръчвам ви комикса! Надявам се скоро да успея да прочета и No Surrender.


2. Death Note 5 “Whiteout“
&
3. Death Note 6 “Give-And-Take“


 Ако ще четете „Тетрадката на смъртта“, ви препоръчвам да се снабдите с Black Edition серията, защото в една книга се помещават два романа от поредицата, а дизайнът е убийствен. Имат черни страници и са целите матирани, приличат досущ на тетрадка на смъртта или на някой гримоар с тъмни магии.
 Относно петата част от поредицата мога да кажа, че ми се стори малко мудна и объркана... Към финала се раздвижи повече, но посоката, в която се завътря сюжета, не ми хареса. А персонажът на Миса ми стана някак прекалено клиширан и едва ли не подиграващ се с жените като цяло.
 И сякаш в отговор на моето недоволство, в шестата част Миса се изяви достойно и нещата се оправиха. Точно в контраст на образа си допреди това, Миса, както се казва, спаси деня! Тя се оказва дори на по-преден план от главните герои Лайт и Рюзаки и това ме изненада. Очаквам още в началото на седмата част те да поемат пак контрола, особено след целия този екшън, с който свърши "Give-And-Take".


4. Marvel's Avengers - Hulk


Резултат с изображение за „marvel's avengers ga,e comic“

 В предишния отчет споменавам прекалено малко за тази серия комикси. Те са като предистория на играта, предстояща да излезе тази година. И след като прочетох комикса за Хълк осъзнах, че цялата серия е много кратка. Много от събитията са просто маркирани, за да се покаже, че са се случили. Не се навлиза в дълбочина в проблемите, но може би това ми е изкривяване от четенето на повече книги, отколкото на комикси. Но нямаше как да не забележа, че особено за този комикс стилът на рисуване не е добър. Персонажите имат криви погледи и нестандартни физиономии. Това обаче няма да ме спре да прочета следващите комикси, така че очаквайте да пиша още по тази тема.


5. The Rise of Kylo Ren




 И това е личният ми фаворит! Точно преди няколко часа прочетох последния комикс от серията и съм готова за цялостно обсъждане на комикса и изобщо на персонажа на Бен Соло. Толкова много ми се искаше тази серия да не бъде само от 4 комикса, ами да се навлезе по-дълбоко в миналото на един толкова важен герой.
 Като цяло всичко беше изпипано доста добре, но – отново – някои неща си останаха без отговор. Разбрахме повече за меча на Кайло и как е създаден, но не и за Сноук. Той присъства в комиксите, но ролята му е като във филмите, а ми се искаше да се разрови повече за връзката му с Палпатин.
 И все пак, радвам се, че прочетох The Rise of Kylo Ren, всеки един от епизодите ме държеше под напрежение и постоянно във вълнение! Смятам, че Бен е един от най-добре изградените персонажи от новата трилогия и с тези комикси това се потвърждава.


Това са всичките заглавия, които ми правиха компания в последно време. Интересно ми е какви комикси вие харесвате и какво бихте ми препоръчали. Надявам се този отчет да ви е харесал и да ви е бил полезен! Благодаря за вниманието и до скоро! ♥



Continue reading Отчет на прочетени комикси, книги и препоръки #2 - 2020
,

Защо на мъжете им трябват любовни романи? – Ревю на „Тайният мъжки клуб за любовни романи“



   
Автор: Лиса Кей Адамс
Заглавие: Тайният мъжки клуб за любовни романи
Жанр: любовен роман
Оценка: 5/5


*книжно ревю без спойлери*


Добре дошли в тайния мъжки клуб за любовни романи!
Първо правило: Не говориш за книжния клуб!
Бракът на легендарния бейзболен играч Гавин Скот е сериозно разклатен. Объркан и отчаян, той получава помощ от неочаквано място: таен клуб, основан от най-големите мъжкари в града. Те му разкриват, че се срещат и четат любовни романи, които съдържат много истини за взаимоотношенията между мъжете и жените, и това им помага във връзките им.
Използвайки като опорни точки ключови моменти от сюжета на пикантен исторически любовен роман за един английски аристократ, който се опитва да спечели съпругата си отново, членовете на клуба напътстват Гавин как да спаси своя брак. 
Но на злочестия Ромео ще му трябват повече от мили думи и романтични жестове, за да си върне доверието и любовта на своята съпруга…



 Привет, читатели!
 Едва ли сте чели книга с подобен сюжет като „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ от Лиса Кей Адамс. В нея мъжете нямат готови запомнящи се романтични реплики, с които да пленят жената на мечтите си. А точно обратното – Гавин си няма и идея по какъв начин да изрази любовта си към своята съпруга Теа. И това негово качество (или по-скоро не-качество) води до ужасен скандал между двамата, с който се запознаваме още в началото на историята.

 Много ми харесват подобни любовни романи със сюжети, в които главните персонажи са мъже. Някак ми идват като свежа глътка въздух сред множеството от силни женски персонажи. Плюс, че с тях винаги е забавно. Няма как група мъже, които се събират, за да обсъждат любовни романи, да не предизвика най-малкото усмивка у всеки читател. Забавлението, което самото заглавие на книгата обещава, беше главната причина да поискам да я прочета. Обаче не вярвах, че освен особено забавна, тя ще се окаже и такова съкровище за общочовешки истини, което я прави повече от просто поредния любовен роман. Това е справочник за отношенията на единия пол към другия, както и за отношенията между баща и деца. Сериозните теми са умело подплатени между репликите в книгата и всеки може да си извади по нещичко и за себе си.

„У всекиго има празнина. Нещо, от което се нуждаем, но не искаме да си признаем или дори не знаем, че ни липсва.“

 „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ е много подобен на „Най-доброто в теб“ от Колийн Хувър, защото действието се развива след хепиенда на целия процес от влюбването и ухажването до сватбата. Ето, че не всичко върви по мед и масло в брака, и точно в такива моменти книгата ни показва колко егоистичен и инатлив може да стане един човек, на когото си дарил сърцето и тялото си. Хареса ми, че Адамс е написала така книгата си, че читателят лесно да види двете гледни точки и правотата във всяка от тях. Лично на мен ми беше трудно да реша кой от двамата – Теа или Гавин – е по-виновен и заслужава да отстъпи.

„Самотата в брака е най-ужасната самота на света.“

 Хубавото е, че определено има динамика в книгата. Не само в събитията, които се случват, но и в отношенията и чувствата на героите. Те са цяла дъга от емоции, за което ги разбирам напълно. Никой от двамата не е в удобна позиция и винаги сядах да чета с интерес и копнеж, за да разбера как ще успеят да разрешат настоящия си проблем.

 Другото, което ми допадна и може би малко ме изненада, бе че в самата книга се помещава още една история. Тази от любовния роман, който Гавин чете. И така сякаш получих две книги в една, като това включва и два задоволителни финала. Ето това е доказателството, че решенията на всички проблеми се крият в книгите и че те ще оправят света. О, и обожавам факта, че нашарих цялата книга с лисчета, защото си отбелязвах цитати постоянно!

„От мига, в който те видях за първи път, съм половин човек, защото другата ми половина принадлежи на теб.“


 „Тайният мъжки клуб за любовни романи“ е страхотна! Тя съчетава в себе си почти всичко, което очаквам от един любовен роман. Предизвиква смях, съспенс, страст и междувременно те кара да се замислиш за света, в който живееш и за собствените си проблеми. А това, че ще ви гложди отвътре докато не я прочетете е в допълнение.



Благодаря ви, че отделихте от времето си за моето ревю!
Сърдечно благодаря и на издателство Ибис за книгата!



Книги, които също ще обикнете:
Най-доброто в теб от Колийн Хувър
Розата на любовта от Сара Маклейн













Continue reading Защо на мъжете им трябват любовни романи? – Ревю на „Тайният мъжки клуб за любовни романи“