,

Ревю на „Софийски магьосници – Вещиците от Витоша“ от Мартин Колев.




*книжно ревю без спойлери*

Автор: Мартин Колев
Заглавие: Вещиците от Витоша (Софийски магьосници #3)
Жанр: фентъзи
Оценка: 3,5/5




Свилен Воев заминава за Витоша в търсене на душевен мир. Вместо това попада на вещерско сборище, призраци от миналото и заплаха, по-страховита от всичко познато. За да я предотврати, той ще трябва да се върне обратно в града.

Силите на мрака не са си почивали по време на отсъствието му. Гласът е събрал цяла армия и се готви да завладее София, а сетне ‒ и цялата страна. Свилен няма друг избор освен да се изправи пред външните и вътрешните си демони… и да се надява, че на сутринта слънцето ще изгрее отново.

„Този роман ще ви изненадва постоянно… освен ако не сте ясновидец.“
в. „Магьосническо дело“

„Всичко, което искам от една книга ‒ да участвам в нея.“
Морков Тенев /музикант, инфлуенсър/

„Ей, съсипáха я тая поредица!“
Трайо Вентролога




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Повече от половин година отлагах тази книжка, която отвсякъде ми напомня на есенно четиво, с което да се сгушиш с чаша чай, докато навън вали и падат оранжеви листа. Ако следите блога ми, би трябвало да знаете колко много харесах предишните две книги от серията. Първата полага основите за една наистина добре развиваща се история, а втората разширява представите ни за магическия, таен свят в столицата, като добавя и щипка екшън. С третата книга обаче нещо не се спогодихме. Може би имах прекалено завишени очаквания, но пък определено „Вещиците от Витоша“ си има своята бляскава страна. Бих казала, че книгата е 50/50 – не е зле, даже никак, но не е и нещо особено.

 „Вещиците от Витоша“ наблягат на персонажа на Свилен и както знаете, той липсваше в предишната книга. Проследяваме изцяло мистерията около неговото изчезване – от моментът, в който решава да замине, до когато се връща от Витоша. Виждаме и какво прави там, с кого се среща и какво научава. Като цяло тази трета книга е като спин-оф специално за Свилен, което е и плюс, и минус.

 Беше ми интересно да проследя приключението му сред вещиците, около които има много традиции, фолклор, песни и свеж аромат на билки. Хубаво е, че авторът се е опитал да поработи върху доизграждането на магическия си свят като ни запознае с тези вещици и техните обичаи. Ала това ми се стори малко излишно, защото на моменти сюжетът забравяше, че всъщност се случват и други важни неща, които по случайност заплашват целия свят. Ако питате Свилен, няма място за лирически отклонения обаче в тази книга те са си доста.

 И все пак най-много от цялата работа ми хареса, че има голяма доза Морков, който е хамстерът на Бриян. За мен това е най-колоритният персонаж в книгите и много го обичам. Забавен е, винаги играе важна роля и няма как да не го харесаш след като е една малка пухкава топка! За сметка на това обаче във „Вещиците от Витоша“ виждаме много малко от собственикът му Бриян, чийто персонаж се разви особено добре във втората книга. [а толкова много ми се искаше да го видя отново в действие...]

 Като цяло имах чувството, че тази книга е просто допълнение към останалите две и не развива целия си възможен потенциал. Концентрира се върху не толкова важни неща, макар и интересни. Вълнението в нея не се гради постепенно, за да избухне с фойерверки в кулминацията. Вместо това просто попадаме насред една битка на финала, в която, ако питате мен, се дадоха ненужни жертви. Очаквах да ми хареса много повече, особено след като първите две обещаваха това. Не съжалявам, че я прочетох, ала за следващата книга ще имам едно наум...
 Искам да отбележа, че така се чувствам аз за книгата, на вас може и да ви хареса много повече.



Благодаря ви, че отделихте от времето си! Желая ви много книжни моменти и до скоро!♥



Полезни линкове:

Поредицата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Жестокият принц от Холи Блек
ПолуЛош от Сали Грийн

Не пропускайте и трейлъра на книгата, който е много въздействащ:



Continue reading Ревю на „Софийски магьосници – Вещиците от Витоша“ от Мартин Колев.
, , , ,

Имайте вяра в този аврорски отряд – Ревю на „Изгревът на Аврора“.


 

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Заглавие: Изгревът на Аврора
Жанр: тийн фантастика, YA
Оценка: 5+/5




Годината е 2380 и дипломираните кадети на aкадемия „Аврора“ са разпределени със своите първи мисии. Звездният курсант Тайлър Джоунс е готов да подбере екипа на своите мечти, но глупавият му героизъм го оставя с утайката, която никой в Академията не иска...
Самоуверен ДИПЛОМАТ, майстор в саркастичните забележки.

УЧЕН социопат със склонност да стреля по съквартирантите си.

Хитроумен МЕХАНИК в екзокостюм.

Извънземен ВОИН с проблеми с гнева.

Мъжкарана ПИЛОТ, която изобщо не си пада по Тай, в случай че се чудите.

Но се оказва, че най-големият проблем на Тай не е неговият екип, а Аврора Дзие-Лин О’Мали – момичето, което той току-що е спасил от междуизмерното пространство. Ари е момиче извън времето, пътувала цели два века в криокамера. Тя може би ще бъде причината за следващата велика война, а Тайлър и неговият екип от неудачници може и да се окажат последната надежда за цялата галактика.
МОЛЯ НИКОЙ ДА НЕ СЕ ПАНИКЬОСВА!



 Приветствия в моя блог, читатели!
 Трябва да попитам само едно нещо... ЗАЩО?! Защо ми причинихте това, Ейми и Джей?!!! Тази книга не е полезна за здравето, уверявам ви. Няколко часа след като я прочетох още усещам онази притъпена болка дълбоко в гърдите си, защото не исках да става така, а незнанието как ще се развият нещата ме разяжда. Знам, че по принцип не започвам така ревютата си, ама не мога да дишам и трябва да се добера до следващата част възможно най-бързо! Не знам дали си спомняте колко много ми харесаха „Илумие“, както и „Гемина“, и „Обсидио“?... Е, „Изгревът на Аврора“ ми хареса двойно, само където имам една забележка. И тя е, че мразя книгата заради това, което ми причини.

 Но сега нека бъдем сериозни и започнем както си му е редът – с пояснения.
 „Изгревът на Аврора“ е първата книга от новата серия, написана от любимите ми Джей Кристоф и Ейми Кауфман. Засега се знае, че ще има общо три книги, но се надявам да са повече. А ако се чудите дали тази серия има нещо общо с „Досието Илумине“, не, няма. Дори и историята отново да се развива в космоса, то изградената реалност е различна, както и организацията на обществото. Най-голямата разлика между двете е, че в тази книга имаме извънземни раси, които работят заедно с тераните. [a.k.a. хората от Земята] Подобни извънземни са нещо, което изобщо го няма в „Илумине“. Но пък понеже доста се рових в последните часове из интернет, попаднах на една интересна теория за това как двете серии биха могли да се свържат. „Изгревът на Аврора“ се развива няколко века преди „Илумине“, но няма да ви занимавам с такива неща сега. [смятам, че ясно си личи колко съм се запалила, щом търся и чета разни теории в интернет. Плюс, имам нужда от още фенарт :]



 Бих казала, че „Игревът на Аврора“ първоначално напомня на „Пазителите на галактиката“ по няколко причини: имаме на едно място седем коренно различни персонажа; сарказмът е на почит между всичките; и летят в космоса с цел да спасят галактиката. Различните персонажи са най-хубавото на тази книга според мен, а репликите, които си раменят, понякога са толкова смешни и остроумни, че съм се смяла с глас. Историята се разказва от първо лице, като всяка глава е за отделен герой. Така че ще можете да прочетете и какво се случва и в умовете им.

 Обаче хуморът настрана, признавам, че още в самото начало на книгата обикнах всичко в нея и знаех, че поемам към едно невероятно приключение. Твърдя, че всичко е изпипано до последния детайл, а всъщност не усещаш кога авторите те въвеждат в този космически свят. Имаш чувството, че вече си бил там, дори и тепърва да отгръщаш първата страница. Наистина се възхищавам на стилът на писане тук, определено ще я препрочитам в скоро време само за да се възхитя на изразните похвати и средства.

 Хареса ми как първоначално всеки от героите знаеше, че е в този екип, защото никой друг не го е избрал за своя. Всички те бяха „издънките“ на Академията, ала в последствие те бързо се привързаха един към друг и дори откриха приятели в лицата на колегите си. Те се превърнаха в едно сплотено семейство, а аз обикнах всеки един от тях. [следва спойлер, маркирай, за да видиш] Обикнах и отношенията между Аврора и Калис, те се превърнаха в новата ми ultimate bookish couple. Още в самото начало на книгата хвърлих око на Калис, който е изрисуван по възможно най-перфектния начин, а Аврора му пасваше идеално. Много се надявам нещата между тях да се развият благополучно, защото този тип двойки по принцип имат трагичен край.


„Ние сме легионът. Ние сме светлината. Пламък срещу тъмнината.“

 Искаше ми се една идея да беше по-непредсказуем сюжетът, но това, че познавах някои неща, го отдавам на факта, че чета и гледам много фантастика и фентъзи. Това обаче хич не ме подразни, даже напротив, впечатли ме колко остроумно е измислено всичко. Имаше моменти, в които затварях книгата, поглеждах към стената и си казвах „...Ха, ти да видиш“, последвано от няколкоминутно чудене как е възможно да става така.
 Другото интересно нещо, което ми се случи с тази книга е, че нарочно си правих почивки от четенето, защото като нищо щях да изям „Изгревът на Аврора“ за няколко часа. А имах нужда да храносмеля ставащото.

 Общо взето това е книга, която ви препоръчвам с всичките си крайници и пипала! Ако сте харесали серията „Илумине“, то тази книга със сигурност също ще ви хареса. Не зная дали ще устоя още месец до моментът, в който ще мога да прочета втората книга, но ще се опитам. [защото през юли ще бъде книжното предизвикателство за Агата Кристи]


Благодаря ви, че отделихте от времето си! Желая ви много книжни моменти и до скоро!♥


ПП: Книгата ще бъде екранизирана на ТВ сериал! [*подскача от радост*]



Полезни линкове:

Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Илумине – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Гемина – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Обсидио – Джей Кристоф и Ейми Кауфман

Не пропускайте и трейлъра на книгата:




Continue reading Имайте вяра в този аврорски отряд – Ревю на „Изгревът на Аврора“.
,

Любими цитати от трилогията „Вълшебният народ“ от Холи Блек.

 

 Приветствия, читатели!
 Нали знаете колко много ми харесаха книгите „Жестокият принц“, „Злият крал“ и „Кралица на нищото“? Ами, затова реших да ви споделя част от любимите си цитати, защото те са наистина красиви и докосващи, с много хубав подбор на думите. [адмирации към преводача]
 Трилогията на Холи Блек е едно истинско показно за YA фентъзи жанра. Всичко в книгите е просто невероятно – светът, героите, характерите, всичките магични същества, вълшебствата и дори ужасните проклятия! Просто не ми се искаше тази история да свършва и затова и се ядосвах толкова в ревюто си на третата книга. Тя е едва 270 страници! Това не успя да нахрани изцяло читателския ми глад...
 Но нека не се бавим повече. Ще оставя връзки към ревютата на трите книги и започвам с цитатите:




„Животът ни е единственото, което имаме, единствената ни монета. Трябва да купим онова, което искаме с нея.“


„Ако потопиш нажежен меч в масло, всеки малък недостатък ще се превърне в пукнатина. Но вие бяхте потопени в кръв и нито една не се прекърши.“

 Джуд макар и да не е сред любимите ми героини, ме впечатли с характера си. Тя е упорита, амбициозна и постига това, което иска, независимо от трудностите. Тя се грижи за хората, които обича, като рискува всичко, дори себе си. През трите книги много ясно виждаме как тя пораства и се трансформира от обикновено момиче, което не се вписва в Елфхейм заради смъртността си, в достойна за уважение фигура. И го постига по трудния начин.
 А любовта й към Кардан допринесе за трудностите по пътя й...

„Ако ти си болестта, сигурно ти си и лекът за нея.“



„Може би не е най-лошото нещо да искаш да бъдеш обичан, ако изобщо е нещо лошо. Дори ако боли. Може би това, да си човек, не те прави непременно слаб.“


 Любовта между Джуд и Кардан ми е една от любимите от всички книги, които съм чела. Това, че са различни – тя е човек, а той елф – показва, че въпреки различията им, те пак могат да се обичат и да бъдат заедно. В началото се вижда как дори и да не искат да се влюбват, сърцата им го правят против тях. Любовта им е неизбежна.



„Чувал съм, че при смъртните влюбването много приличало на страха. Сърцето ти бие бързо. Сетивата ти се изострят. Главата ти олеква, може би дори се замайва. Така ли е?“



„Аз обичам теб. Цял живот пазех сърцето си. Пазех го толкова добре, че можех да се държа така, сякаш изобщо нямам сърце. Дори сега то е опърпано, проядено от червеи и грапаво. Но е твое.“


 И наистина единственият човек, успял да пробие щита на Кардан, е Джуд Дуарте. Заради това, което е. Тя е смъртна и за разлика от елфите може да лъже. Но не и чувствата й, те винаги са искрени.


„Ти си като история, която още не се е случила. Искам да видя какво ще направиш. Искам да бъда част от разгръщането на приказката.“



 Постарах се да не правя този пост прекалено дълъг и избрах само тези цитати, които най-много ми харесват. [трудна работа] Надявам се да ви е било приятно и ви благодаря, че отделихте от времето си!

С пожелания за много книжни моменти и до скоро!
– Йоана ♥



Полезни линкове:

Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил



Continue reading Любими цитати от трилогията „Вълшебният народ“ от Холи Блек.
, ,

Агата Кристи през юли – юлско книжно предизвикателство



 Приветствия, читатели!
 На път съм да направя първото си книжно предизвикателство изобщо някога! Не знам дали ще повярвате, но идеята ми хрумна около дванадесет и половина вечерта докато се приготвях да си лягам и случайно хвърлих поглед към купчинката ми с непрочетени книги на Агата Кристи, които все отлагам. И затова реших, че сега е моментът да наваксам като отделя един цял месец, в който ще чета книги само на Агата Кристи! Замислих се колко би било забавно да се съберем няколко човека, които ще четем едни и същи книги и ще ги обсъждаме и ето така се зароди идеята да направя това предизвикателство публично.


 Ще бъде супер лесно за всеки да се включи, единствено ви трябва една книга, написана от Агата Кристи. Ако нямате, със сигурност в библиотеката на баба ви има. [именно от там имам няколко, а от базара ще си купя още някои:] Можете да го правите само за себе си или да споделяте снимки и постове чрез хаштага #агатапрезюли както в Инстаграм, така и във Фейсбук.

 Също така, ако все още не сте се включили, а искате, във Фейсбук има група, направена специално за това предизвикателство. Тя се казва “Агата Кристи през юли – книжно предизвикателство“ и всеки е добре дошъл. Там ще споделяме интересни статии, ревюта, цитати, мнения и общо взето всичко, за което се сетим, и има общо с Агата Кристи. Най-важното е да се забавляваме! ♥

 Какво да очаквате тук:
 Смятам да споделя още няколко помощни статии тук, в блога. Ще направя специален принт файл, който може да разпечатате [или не, както решите, че ви е по-удобно] в който ще можете да си водите отчет на прочетените книги. Също така ще споделя списък с книгите, които смятам аз да прочета, а също и списък с книгите на Агата Кристи, издавани по години.
 Като цяло нейното творчество може да се раздели на серии от книги за Еркюл Поаро, за Мис Марпъл, за Томи и Тъпънс, които са все детективи. Иначе има и самостоятелни си книги и разкази. [такъв пример е „Десет малки негърчета“]

 Според мен Агата е една от писателите, чието творчество всеки един читател трябва да познава. Тя е вдъхновила множество съвременни личности и дори има награда на нейно име, която се връчва на най-добрите криминални автори. А повярвайте ми, всяка нейна книга ще ви остави дълбоко впечатлени. Знаете ли, че за първия си роман Агата се била хванала на бас с по-голямата си сестра, че ще може да напише история, в която читателят няма да успее да разпознае убиеца до самия й финал? И наистина успява, а книгата получава адапция за радио, театър и телевизия, плюс че носи на Агата страхотна сделка, дала й ново призвание в живота.

 Много ще се радвам, ако се включите! ♥ Надявам се този пост да ви е бил интересен. От мен имате пожелание за много книжни моменти и до скоро!

Continue reading Агата Кристи през юли – юлско книжно предизвикателство
, , ,

Летни акценти и книжен отчет досега – юни 2020


 Привет, читатели!
 Ето, че половината година изтече, а аз имам чувството, че съм спала зимен сън и съм пропуснала всичко. Хах. Не мога да повярвам, че последните два месеца и дори и повече прекарахме в домовете си, без срещи с приятели, без специални вечери, кино, театър и всичко, което смятахме за даденост. Това със сигурност провали летните планове на много хора, включително и моите... Абе, хич не му беше времето да става така точно сега. В подкаста си ви говорих за това как изпаднах в книжен застой по време на социалната изолация, затова и не успях да прочета толкова книги, колкото ми се искаше. Важното сега обаче е, че малко по малко отново влизам в ритъм и се пълня с мотивация да чета и пиша!

 В този пост ще направим малък отчет на случилото се от началото на годината досега, както и ще ви покажа какво съм чела през тези шест месеца и какви са ми бъдещите книжни планове.


 Определено ще започна с новините. Те са, че вече имам подкаст, който ще използвам като допълнение към този блог. Там освен книжни ревюта, ще откриете и специалната серия „Дневна доза книжно“, в която си говорим за книгите, които чета, за интересни книжни новини и отговаряме на книжни тагове. Все още ми е много ново да записвам гласа си, малко съм несигурна в тази сфера, но го правя общо взето за забавление. ^-^




 Другото ново нещо около мен е, че си направих букстаграм! Той се казва @anniebookstories и е свежа глътка въздух. Не ме бива много в книжната фотография, ала се опитвам да компенсирам с всичко останало. Много ми харесва да имам един изцяло посветен на книгите профил и постоянно го ровичкам. Истината е, че просто се пристрастих, а го направих едва преди няколко дни. Не ме съдете, липсваше ми активното читателско общество, което беше във Фейсбук и замря в последните години. Изглежда, то се е преместило в Инстаграм, където е просто раят за един книжен блогър. ♥ Ако имате инстаграм, може да ме последвате, защото там често качвам новини и интересни неща много преди да публикувам тук.

 А сега, нека  преминем към най-интересната част от този пост и ви покажа какво съм прочела досега.♥






  1. Мъртвите сибирски полета - том 1 – Виктор Фон Фалк ♥
  2. Спайдърмен: Вражеска атака – Давид Лис
  3. Кралят на София – Дан Ко
  4. Шогун 1 – Джеймс Клавел ♥
  5. Верити – Колийн Хувър ♥
  6. Тайният мъжки клуб за любовни романи – Лиса Кей Адамс ♥
  7. Книгата като медия – Милена Цветкова
  8. Кралица на нищото – Холи Блек
  9. Богат, беден – Ъруин Шоу ♥
  10. Венъм: Рекс том 1 – Дони Кейтс
  11. Venom vol.2 The Abyss – Дони Кейтс
  12. Venom vol.3 War of the Reamls – Дони Кейтс //сега чета
  13. Avengers No Road Home
  14. The Rise of Kylo Ren ♥
  15. Death Note #5 - Tsugumi Ohba
  16. Death Note #6 - Tsugumi Ohba
  17. War of the Realms  – Jason Aaron
  18. Изгревът на Аврора - Джей Кристоф и Ейми Кауфман //сега чета

 Както винаги, заглавията, до които има знакът „♥“, са ми харесали наистина много и ви ги препоръчвам най-сърдечно. [pun intended :]

 Няма съмнение, че годината ми досега макар и не много богата на заглавия, е силна по качество. В края на 2019 г. си казах, че искам да направя малко промени в предпочитаните ми жанрове за четене и ето, че има по-малко любовни романи, които замених с класики като „Шогун“ и „Богат, беден“. [обичам тези книги!] 
 Иначе плановете ми за бъдещи TBR книги са доста сериозни за разлика от предишни такива. Искам да ви споделя за една моя идея за книжно предизвикателство през юли, което ще представлява четенето на романи на Агата Кристи! Понеже много я харесвам като писателка, а по незнайни причини все отлагам да прочета нейна книга, реших да й посветя цял месец. 
 Много ще се радвам и вие да се включите в предизвикателството, което ще върви във Фейсбук и в Инстаграм. Може да използвате и хаштага #агатапрезюли, за да съберем една красива галерия от прочетеното. Следете страницата на блога, защото ще кача още информация за това предизвикателство. ^-^



 Благодаря ви, че останахте до края на този пост! Желая ви много книжни моменти и до скоро! ♥


Полезни връзки:
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил

Continue reading Летни акценти и книжен отчет досега – юни 2020
, , , ,

ПОДКАСТ: Дневна доза книжно – еп.01


 Привет, читатели!
 Новият епизод е качен и в новата ми серия подкасти „Дневна доза книжно“ ще си говорим по приятелски за новините около книжния ми живот, за книгите, които чета и какво ли още не! В този епизод под прожектора са Агата Кристи, пролетният базар на книгата, „Изгревът на Аврора“ от Джей Кристоф и Ейми Кауфман, книжната депресия и книжните блогъри!
Или слушайте тук ↓





Continue reading ПОДКАСТ: Дневна доза книжно – еп.01
, , , ,

Ревю на „Кралица на нищото“, книга трета от „Вълшебния народ“ от Холи Блек.


 

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Холи Блек
Заглавие: Кралица на нищото (Вълшебният народ #3)
Жанр: тийн фентъзи, приключенски
Оценка: 4/5

От серията:
Ревю на „Жестокият принц“ #1
Ревю на „Злият крал“ #2

Това ревю може да чуете и като подкаст в Anchor.






„Той ще бъде разрушението на короната и разрухата на трона.“
По-лесно е да вземеш властта, отколкото да я задържиш. Джуд е научила този урок, когато се е отказала от влиянието си върху злия крал Кардан в замяна на неизмерима мощ.След неочакваната постъпка на Кардан в края на „Злият крал“, Джуд е принудена да живее в света на смъртните. Сега тя е готова да рискува всичко, за да си върне онова, което ѝ е било отнето. Възможността се появява в лицето на изменчивата й сестра Тарин.Когато древно и могъщо проклятие е освободено, Царството на феите е разтърсено от страх и паника и Джуд ще е принудена да избира между своята амбиция и своята човечност...
С „Кралица на нищото“ завършва завладяващата трилогия „Вълшебният народ“.





 Приветствия в моя блог, читатели!
 Съжалявам, че не посегнах към книгата в момента, в който излезе, ами чаках чак досега. Първите две книги от трилогията „Вълшебният народ“ на Холи Блек се превърнаха още с първите си страници в мои любими книги, в това няма никакво съмнение. „Жестокият принц“ ме зашемети с всичко, което харесвам във фентъзи жанра, а „Злият крал“ хубавичко си поигра с чувствата ми. И сега „Кралица на нищото“ допринася към серията с богатия си от (макар и много забързани) действия сюжет.
 Беше ми приятно отново да се завърна в света на елфите, да се изправя пред жестокостта им, както и красотата им, която е силно отровна, ако се вкуси. Отново попаднах в торнадото от цветове и вкусове, които Холи Блек използва, за да изгради вълшебния си свят, който толкова обикнах. Тя има един от най-богатите стилове на писане, които познавам във фентъзи жанра.


„Може би не е най-лошото нещо да искаш да бъдеш обичан, ако изобщо е нещо лошо. Дори ако боли. Може би това, че си човек, не те прави непременно слаб.“

 Както знаете, още в началото на ревютата си ви казвам с какво впечатление съм останала от прочетената книга. А относно „Кралица на нищото“ в момента съм в спор със себе си, защото силните чувства от прочетеното се бият с неодобрението ми към факта, че книгата е с наистина недоразвит потенциал. Тя е едва 270 страници, а планираният от авторката сюжет изисква много повече разписване. И това много ме ядосва в момента, защото като читател и фен на трилогията няма как да не искам повече съдържание при положение, че то е толкова добро. Всичко ми се стори някак прибързано. Ако не правех почивки между четенията, мисля, че сигурно щях да я прочета за половин ден.

 Не искам да ви карам да си мислите, че книгата е слаба заради това, че е кратка или че недоволствам заради това. Тя се придържа към тенденцията на предишните две книги за добро фентъзи. Случващото се в „Кралица на нищото“ е главозамайващо, а самата корица е огромен спойлер какво ще сполети Елфхейм, така че се подгответе.
 Просто цялата работа в книгата е, че е прекалено кратка и действията се случват много, много забързано. Докато си по средата на изненадващ обрат и ето че вече той е приключил без да ти даде нужното плавно преминаване от върха на емоцията към нормалното темпо на развитие. Просто те пльосва надолу. Мисля, че вече достатъчно тролнах по този въпрос, затова нека да обърнем внимание на останалите важни неща...

 В първите сто страници книгата постепенно завързва и оплита бъдещите ужасяващи обрати. Първо ни показва животът на Джуд докато е в изгнание и независимо, че вече живее в света на смъртните, тя не се е отказала от магичното, а то и видимо й липсва. Тя обаче бързо се връща в Елфхейм и опасността да я забележат дебне отвсякъде, с което напрежението се поражда в самото начало на книгата.

 Забелязах, че в „Кралица на нищото“ много от персонажите се променят, било то за добро или за лошо. Зарадва ме това, че дори и Джуд да е главната героиня, от чието име се разказва цялата история, се отделя и достатъчно внимание на останалите персонажи. Получаваме добра доза от сестра й Тарин (която доста го е загазила), от Вивиен и Хедър, както и от Оук. Допадна ми, че асортиментът се освежи и с някои нови лица като Грима Мог, която независимо, че е червеношапковец и канибалка, ми допадна като характер.

 Не бих казала, че това е най-добрият начин да се финализира трилогията, но пък това е вероятно защото не ми се иска да свършва. Със сигурност ще препрочета тази трилогия някога в бъдещето, за да видя отново как Джуд от обикновена смъртна печели уважението на всички безсмъртни и жестоки елфи. А до тогава ще се надявам тайничко Холи Блек да ни зарадва с някоя нова книга, която да се развива в този магичен и опияняващ свят!



Благодаря ви, че отделихте от времето си! До скоро!



Полезни линкове:
Интервю с Холи Блек
/очаквайте/ Публикация с любими цитати от „Вълшебния народ“
Книгите от „Вълшебният народ“ в Goodreads

Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил

Книги, които също ще ви харесат:

Софийски магьосници - Мартин Колев
Небе в дълбините - Адриен Йънг
Алена кралица - Виктория Айвярд
Всички книги на Касандра Клеър




Continue reading Ревю на „Кралица на нищото“, книга трета от „Вълшебния народ“ от Холи Блек.