Ревю на Кралица на въздух и мрак - Тъмни съзаклятия #3

Автор: Касандра Клеър

Заглавие: Кралица на въздух и мрак

Жанр: фентъзи, книга 3 от "Тъмни съзаклятия"

Оценка: 3,5/5

Внимание, това ревю съдържа спойлери за "Лейди Полунощ" и "Повелител на сенките"! Това, което ще прочетете си е изцяло моето лично мнение и моля да се сдържате от (възможно) зародилия се във вас хейт към него. И предварително се извинявам, ако разваля нечии очаквания.

Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета – свещеното укрепление на ловците на сенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част от семейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавно унищожава магьосниците. Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за да забавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никога не са си представяли, че е възможно. Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.

Ревю на Лейди полунощ

Ревю на Повелител на сенките 

 "Кралица на въздух и мрак" е книгата, която чаках от година и половина след прочитането ми на "Повелител на сенките". Нямате си представа как докато чаках, толкова много копнеех да я хвана в ръцете си, че ме болеше. Наистина никога не съм искала да прочета която и да е било друга книга толкова силно! А сега... не знам откъде да започна, защото искам да споделя с вас толкова много! Предупреждавам, че ревюто ще е дълго, но ако не ви се чете, краткият отговор на въпроса "струва ли си да се чете?" е ДА!

 Вероятно в момента малко се объркахте заради несъответствието на дадените от мен едва 3,5 звезди и от огромния ми категоричен отговор "да" малко по-нагоре, но нека да ви обясня. Ако "Тъмни съзаклятия" е първата обособена серия и трите й книги са единствените, които сте чели от авторката, то "Кралица на въздух и мрак" ще ви хвърли в торнадо от емоции и ще ви отнесе. И ще ви хареса много, без съмнение. Обаче ако сте чели всичките книги на Каси, то в третата книга от "Тъмни съзаклятия" няма да видите нищо ново и ще ви хареса, само защото сте нейни фенове и ценители. Поне така се чувствам аз, сякаш всичко в тази книга ми е познато и вече преживяно.

 Ще започна с по-общото. Като цяло отношението ми към книгата е много смесено, което е изненадващо, защото всяка книга на Касандра Клеър досега ме е оставяла или с отворена уста, или с безкрайна радост в сърцето. В тази книга нещата са по-особени, първо, защото е много дълга, второ, защото се случват хиляди неща, от които някои ми харесаха, а други - категорично не. Въпреки всичко, идеята е интересна, а изненадващите обрати са точно в стила на К. Клеър. Също и взаимоотношенията между героите, които като че ли си остават единственото нещо, за което нямам забележки, защото... *прочиства гърло*... Касандра е кралицата на връзките между героите си. Тя просто знае как те се чувстват и го предава истински направо към читателските сърца, които без милост раздира на парчета и след това съшива обратно, само че по-здраво.

 Но "Кралица на въздух и мрак" определено не се оказа това, което очаквах и не оправда надеждите ми. Очаквах нещо силно и епично, а се сблъсках с вече разигравани схеми. Но нека това да не ви разстройва, защото няма съмнение, че присъства нужното напрежение и оплетеност. Просто нещо куцаше в цялостната картина. И според мен главните причини за това са тези: прекалено лесното намиране на решения на проблемите, както и бързото справяне с тях; връщането на старите герои от серията за Реликвите и ползването им за основа; натрапчивото натякване за съществуването на LGTB двойки и трансджендъри, за възможната любов между трима и всичките "нови" тенденции на този свят. Както и още някои по-маловажни забележки от моя страна.

 За мен, от изброените причини, тази за връщането към старите герои най-много ме притеснява. Може би за вас не е толкова голям проблем, че отново ще четете за Клери, Джейс, Алек, Саймън, Изабел и останалите, но и аз мислих така отначало. Дори се радвах, когато в предишните две книги се споменаваха техните имена и за това, че са щастливи и са добре. Не ми хареса, че Касандра е решила да ги възвърне като част от главните герои. За мен те вече изиграха ролите си и искам да ги запомня такива, каквито бяха в "Град на небесен огън" (Реликвите на смъртните #6). А все по-голямото им навлизане в живота на сем.Блекторн и изобщо в сюжета на "Тъмни съзаклятия" прави първоначалното убеждение, че е възможно да четеш тези три книги без да си чел каквото и друго да било от Касандра Клеър без проблем - невъзможно. Т.е. трябва да си чел поне "Реликвите на смъртните", за да се насладиш изцяло на "Тъмни съзаклятия".

 А на моменти ми се струваше сякаш, че самата Касандра не може да се абстрахира от тези герои. Че без тях, няма да има история. Всъщност Ема и Джулиън си се справяха много добре и сами, без да имат нужда от помощ. Искаше ми се тази трилогия да бъде концентрирана изцяло върху нови герои и нови животи, а не все да се връща назад и да се върти около едно и също. Пример за това е отиването в огледалното измерение, в свят наречен Thule, където като прочетете тази част, ще ме разберете за какво ви говоря. Но стига толкова по тази тема.

 В цялата книга няма - за щастие - моменти на застояване, винаги има някакво действие и всеки един от героите си има задача, която трябва да изпълни. Това кара историята да върви в едно постоянно движение напред, да се развива. Разбира се, това постоянно темпо биваше нарушено от напрегнати моменти на неочаквани места, за което съм благодарна. Също така, както винаги, ми допадна начина на представяне на героите, като на всеки от тях бива отдадено внимание. Дори третостепенни герои получават възможност да изразят своите мисли и чувства. В "Повелител на сенките", например, изключително интересно ми стана зародилите се отношения между Тай и Кит (и Ливи). Именно заради герои като тях не исках Касандра да връща старите герои, а да даде по-голяма изява на новите.

 Честно казано, не ми е и минавало през ума, че някога ще напиша толкова негативно ревю за книга на Касандра. Надявам се колегите фенове да не започнат да ме нападат само защото изразих мнението и мислите си в необятния интернет. Книгата е голяма и има голям шанс и за грешки, но това не означава, че не ми хареса. Независимо от всичките негативни забележки по-горе, не съжалявам, че си я закупих. Сега разбирам наистина значението на израза "да останеш със смесени чувства". Насладих се изцяло на "Кралица на въздух и мрак", поне доколкото бе възможно... много ми се искаше това ревю да бъде изцяло за епичност и не-е-за-изпускане убеждения. А отвореният финал на книгата, да си призная честно, не ме изпълва с чувства на изненада или на развълнуваност, затова вече ще подхождам с внимание към новите книги на Касандра, що се отнасят до Ловци на Сенки. 

ПС: корицата е уникална! А допълнителния разказ, който само хората, закупили първото издание на книгата могат да прочетат, стопли сърцето ми! Ще ви подскажа малко, той е за моите вечни любимци Джейс и Клеъри и се надявам от изд. Ибис да са се споразумели и за превода на този разказ.

Благодаря ви за вниманието и до скоро!  

		Препоръчвам също и: Реликвите на смъртните

Continue reading Ревю на Кралица на въздух и мрак - Тъмни съзаклятия #3

Книжен отчет за януари и февруари.

Привет, читатели!

Това е първият отчет от началото на годината в моя блог. Как върви четенето при вас? С наближаването на матурите ми остава все по-малко време за четене и в последно време чета само каквото смогна на спирката, в рейса и в училище (което включва междучасия и часове). Назад съм с книжното си предизвикателство, което тази година представлява цифрата 55, знам, че не се целя високо, но пък играя на сигурно. А според goodreads вече изоставам с 2 книги.  

 Та, този отчет днес е за изминалите два месеца - януари и февруари 2019! Ето кои книги ми правиха компания през този период:

1. Сблъсък на крале - Джордж Р. Р. Мартин

 Втората книга от Песен за огън и лед ми се стори нещо епично в сравнение с първата. Получих отзиви, че още нищо не съм видяла и силно се надявам да е така (всъщност не се съмнявам, че няма да бъде) и нямам търпение да прочета останалите книги от поредицата. Дали ще успея до края на годината?

Прочетете моето ревю ТУК 

2. Веселото гробище - Лора Лазар

 Книгата на Лазар ме впечатли много и идеята ми да започна да чета повече съвременни български автори се оказа брилянтна! "Веселото гробище" ми хареса страшно много и ви го препоръчвам. Стилът, идеята, героите, атмосферата и изобщо всичко в тази книга си заслужава! 

Ревю от ТУК 

3. Трансформации - Благой Иванов 

 Разбира се, като казвам "четене на български автори" ще търся такива, които пишат в любимите ми жанрове. Този сборник с фентъзи и малко хорър разкази ми достави силна радост и удоволствие, особено с галерията си от невероятни илюстрации. Също препоръчвам горещо, защо, вижте в моето РЕВЮ!  

4. Тайна с дъх на парфюм - Фиона Макинтош

 Тази сладка, романтична история се оказа като топъл лъч, който ме извади от сериозността на фентъзито и ме пренесе в Грас, Франция. Определено обикнах книгата и героите, и всичко в нея! Не знам по какъв начин още да ви убедя, че книгата е уникален исторически любовен роман, затова просто вижте мнението ми в моето РЕВЮ.

5. Демонологът - Андрю Пайпър

 За тази книга специално няма да намерите мое ревю в този блог, единствено в goodreads. Книгата не ми хареса, прочетох я до половината и я оставих, просто защото само се измъчвах излишно. Сюжетът нямаше нищо интригуващо, действието беше издължено, а идеята малко недомислена. Героите дори и не направиха опит да ми се харесат и си стояха плоски през цялото това време. Очаквах повече.  

 

6. Завинаги мое момиче - Хейди Маклоклин

 Тази любовна книга стопли сърцето ми през онези мразовити дни! Радвам се, че имах възможността да я прочета (точно за събота и неделя!) и бързо прелетях през кратките й 220 страници. Както вече се досещате, тази книга също ви я препоръчвам! Прочетете ревюто й ТУК. И само за протокола, само от трейлъра на филма по книгата, разбрах, че двете са коренно различни.

 

7. Кралица на въздух и мрак - Касандра Клеър

 О, да! Същата тази, която чаках от повече от година насам. Книгата я четох дълго - около два месеца - а впечатлението ми от нея може да се каже, че е положително... но не прекалено. По-скоро съм със смесени чувства и не знам как да обясня всичко само в няколко изречения за този отчет. Затова ще оставя всичко за ревюто си, което може да очаквате съвсем скоро! Но все пак, за тези, които са нетърпеливи (и то с основание), успокойте се, тази книга си заслужава четенето.

 Това са книгите, които прочетох за изминалите два месеца. Ако изключим Демонологът, съм крайно радостна, че започнах годината с толкова силни заглавия! А и желанието ми да чета повече български автори се сбъдва лека-полека, което компенсира ниската бройка на книгите и изоставането ми с книжното предизвикателство.

Е, благодаря ви, че останахте до края на поста и до нови срещи!♥

Continue reading Книжен отчет за януари и февруари.

Ревю на Завинаги мое момиче - книга за американските мечти!

Автор: Хейди Маклоклин

Заглавие: Завинаги мое момиче

Жанр: любовен роман

Оценка: 5/5

 Лиъм Пейдж е известна рок звезда и кариерата му върви все по-добре, но сякаш сърцето му е останало в родния му малък град... където го остави преди десет години и където заряза своята любима. Обаче сега, когато научава за погребението на най-добрия си приятел, Лиъм се връща. И сякаш никога не си е тръгвал и чувствата никога не са изчезвали, само че между неговото момиче и самият той зее дупката на допусната от него грешка. Как Джоузи би могла да му прости? Кое ще победи - тинейджърските спомени или разумното мислене?

"Завинаги мое момиче" е от типа книги, за които никога не би могъл да съжаляваш. Защото просто е невъзможно! "Завинаги мое момиче" е стопляща сърцето, ненатоварваща и красива тийн книга, която си заслужава петте звезди, дадени от мен без да се замислям и за миг! Изглежда, винаги съм харесвала книги за рок звезди, които са влюбени само в едно единствено момиче и ще направят всичко, за да го спечелят. Осъзнах го още от "Сърца за разбиване" (ревю тук), която има подобна идея в сюжета си, но тази книга е много по-добра!

 Благодарение на свободния стил на писане и плавното преминаване между събитията прочетох книгата за отрицателно време. А и нарастващото напрежение между героите, което може да се долови само между редовете, без да бъде натрапчиво, също има пръст в това. Отдавна не ми се бе случвало да прочета книга за два дни (може да се уверите от книжното ми предизвикателство в goodreads).
  

 Смея да твърдя, че историята ме опияни още с първите си страници. Четенето на тази книга много прилича на приканваща удобна прегръдка под слънчевите лъчи. "Завинаги мое момиче" излиза от границите на клишираните YA романи и това е една от причините защо ми хареса толкова! Понякога имам нужда именно от такива леки и неангажиращи книги, с които просто да релаксирам и да им се насладя изцяло, а това, че не е типичното клише, е добре дошъл бонус.  

 Историята е предвидима, но това е хубавото, защото независимо че знаех как ще свърши книгата, исках да проследя начина, по който това ще стане. Отношенията между героите са реалистични и още при първите им реплики вече знаех дали ги обичам или не. А Ноа и останалите деца, според мен, носят целия блясък на историята. Ако не бяха те, тя нямаше да бъде толкова пълна и се радвам, че им е отредено толкова внимание, колкото и на останалите персонажи. Разбира се, Лиъм и Джоузи са в центъра на историята, която е важно да отбележа, се разказва от техните гледни точки. Винаги съм харесвала книги, в които читателят има възможността да се докосне до мислите и на двамата главни герои, особено в любовните романи. Така разбрах по-добре тревогите на Джоузи и изборите, пред които е изправена и трябва да вземе. Както и разбрах Лиъм и причината, поради която е решил да си тръгне, макар до последно да не одобрявах постъпката му.

 Събитията в книгата се редят едно след друго, затова знайте, че няма да скучаете! С всяка следваща страница все по-лесно се навлиза в историята и все по-трудно се оказва излизането. Няма как да не се повторя - книгата е силно зарибяваща! Считайте се за предупредени.

 

 "Завинаги мое момиче" ме остави да я затворя с щастлива усмивка на лицето си и удовлетворение в сърцето. Няма да сбъркате с избора й и затова я препоръчвам на всеки, който харесва този тип любовни книги - не прекалено любовни, но идеално романтични и забавни. Бих се зарадвала да прочета още от тази авторка и се надявам в скоро време от изд.Ибис да ни зарадват с тази възможност. 

Благодаря ви за вниманието и на изд. Ибис за прекрасната книга!

Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.

Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...

А сега се връщам.

След десет години.

Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.

		Препоръчвам също и:  Завръщане към любовта - Кристен Ашли  Девети ноември - Колийн Хувър  Споделени тайни - Колийн Хувър

Continue reading Ревю на Завинаги мое момиче - книга за американските мечти!

Ревю на Тайна с дъх на парфюм - една опияняваща книга!

Автор: Фиона Макинтош

Заглавие: Тайна с дъх на парфюм

Жанр: исторически любовен роман

Оценка: 4,5/5

Опияняващ празник за сетивата, страстна и драматична история за дълг, измама и желание.

1 август 1914 г. Европа е потопена в хаос. Франция е на ръба на война. Но в Грас, парфюмерийната столица на страната, предстои сватбата на десетилетието.
Никой не пита независимата и талантлива Фльорет дали иска да се омъжи за избухливия и властен Еймъри дьо Ласе. Като единствена дъщеря на уважаваната парфюмерийна династия Дьолакроа тя е длъжна да приеме уредения съюз. Бракът с най-големия производител на парфюми в Южна Франция е неизбежен и като че ли само камбаните на местната катедрала са на нейна страна. Техният звън оповестява началото на войната и заминаването на омразния й нов съпруг за фронта.
Скоро младата жена получава закъсняло писмо от Себастиен дьо Ласе. По-малкият брат на Еймъри никога не е стъпвал в града, но горещо настоява сватбата да се отмени. Ужасна тайна е надвиснала над двете изтъкнати фамилии и заплашва да съсипе както името, така и парфюмерийните им империи. Докато Себастиен и Фльорет търсят начин да спасят семействата си от позор, помежду им започват да прехвърчат забранени искри…

Този любовен роман е определено must-read! ("задължителен за четене") За първи път се докосвам до творчеството на Фиона Макинтош и тя успя да ме спечели още с първите редове на "Тайна с дъх на парфюм". Книгата ме плени най-вече с мотива за силната женска решителност и амбициозност, който се представя чрез главната героиня Фльорет. Наистина ми достави удоволствие да наблюдавам как Фльорет се развива като персонаж и следва мечтите си и, разбира се, сърцето си. И може би именно идеята за силната й роля ме накара да харесам книгата толкова много!

 

  Както знаят редовните ми читатели, за мен добър любовен роман е такъв, в който сюжетът и авторските послания са умело преплетени с драмата и, разбира се, романтиката. Именно "Тайна с дъх на парфюм" е такъв роман.

 Книгата веднага успя да ме потопи в един ураган от аромати и нюанси в тогавашната Франция, независимо от сянката на ужасната война. Всичките описания ме накараха да се влюбя в градчето Грас и неговата многоцветност и красива автентичност. Хареса ми представянето на града и вече определено е в списъка ми с желания за места, които искам да посетя. Сигурна съм, че и вие ще го заобичате така, както Рим при "Сутрешно кафе в Рим" от Диего Галдино, например, чиято книга също ви препоръчвам. Изобщо идеята за рози, парфюми, множество цветя и слънчеви дни настройва от само себе си - още преди да сте започнали да четете - за една романтична обстановка, която не е за изпускане. 
 

"- (...) Извикваше спомени за детството ми. (...) 

- Виждаш ли колко важни са миризмите? Те държат спомени... пътуват с нас през целия ни живот." 
  

 В книгата са избегнати онези пикантни еротични сцени, за разлика от други розови романи, в които те са ядрото на историята и понякога дори предизвикват силния успех на самата книга. Самите взаимоотношения между героите са първични и реалистични, непринудени... Авторката си служи с повече реч, отколкото с описания, което спомага за релаксиращото и развлекателно четене на романа.

 Като персонаж Фльорет ми допадна много, което е изненадващо, защото рядко главните персонажи се оказват мои любимци. Тя все едно е още дете, когато се омъжва за Еймъри, независимо, че вече е минала двайсетте си години. Обаче войната, напрегнатите случки, както и загубата на любимите й хора и желанието вече сама да решава как ще протече живота й, са тези неща, които й помагат да се осъзнае и да порасне. А израстването й е впечатляващо.   

 Единствено финалът ме спря да дам пълни пет звезди, независимо колко много книгата си ги заслужава. И то не за друго, а защото имам една отчаяна нужда от красив епилог, пълен с радост и щастие, и припкащи дечица. Но... и така става. :)

 Препоръчвам "Тайна с дъх на парфюм" на всеки любител на исторически фикшън, както и на по-многопластовите любовни истории, в които не се разказва единствено за... любов. Ще станете свидетели на лъжи, драма, желание за отмъщение, копнеж за духовна свобода, но и на чиста романтика, опияняващи аромати и красиви пейзажи!

Благодаря ви за вниманието!

		Препоръчвам също и:  Завръщане към любовта - Кристен Ашли  Сутрешно кафе в Рим - Диего Галдино

Continue reading Ревю на Тайна с дъх на парфюм - една опияняваща книга!

Ревю на Трансформации от Благой Иванов

Автор: Благой Д. Иванов

Заглавие: Трансформации

Жанр: фентъзи/хорър/трилър разкази

Оценка: 5/5

Бележка: подгответе се да настръхнете!

Младо семейство се наслаждава на пикник сред природата, когато едно от децата им прави грешката да се позабавлява със случайно открит мравуняк... Сприхав детектив подлага на кръстосан разпит мистериозен непознат и в процеса на разговора научава ужасяваща истина, която може да му коства живота... Любител градинар изравя в задния си двор древен артефакт, криещ зловеща сила, която моментално го обсебва... Безпощаден ловец на ликантропи побеждава в кървава схватка смъртоносен враг на прекалено висока цена... В разгара на зомби апокалипсис един мъж прибягва до отчаяна мярка, за да не бъде изяден жив...
Пригответе се за двайсет незабравими тръпки, които разкриват трансформациите на хора, места и събития в сблъсък с необяснимото. Тук ще откриете корпоративни злодеи, сюрреалистични съновидения и космически колонии, подходящо описани както с думи, така и с илюстрации, а след последната страница ви обещаваме ярки спомени, които неизменно гарантират натрапчиви кошмари.

"Трансформации" от Благой Иванов е сборник с разкази, който определено ще препрочитам в бъдеще! Забелязах книгата още когато от ориндж обявиха издаването й, а идеята за цели двадесет разказа в стил Стивън Кинг ми се стори чудесна. И наистина установих, че стилът на Благой прилича на този на Кинг, но само прилича... всъщност е много по-добър!

 Бях се настроила именно за истории в стил "Краля", ала това което открих ме зарадва много. За разлика от световноизвестния творец, забелязах, че Благой влага някакъв скрит смисъл във всеки от разказите си, било то по-дълбок, или не чак толкова. И то не просто какъвто и да е смисъл, ами такъв, какъвто ще ви накара да спрете да четете и просто да поразсъждавате.


    Също така, всеки един от разказите има раздвижен и примамлив сюжет, който бързо те омайва и докато се усетиш, обещанието "само още един разказ" се оказва "само още пет". Лично на мен най-много ми допаднаха "Разпитът" с неочаквания си обрат, "Паразитът" заради писмото в края му, "Отражението" заради задоволителния си край и "Роди се злодей", защото ми заприлича на мини роман. Което всъщност е следващият формат на книга, която бих искала да държа с името на същия автор. Защото имам чувството, че ако Благой напише роман в този жанр, то той би бил уникален.

 Въпреки всичко имаше и два-три разказа, които ми се сториха недовършени и недоизпипани от страна на самите случки, за които разказват... или може би просто за мен бяха прекалено шантави.

 Но независимо от техния сюжет и дали той разказва действие, развиващо се в няколко минути или в няколко месеца, има едно нещо, което обединява всичките творби. И това е настроението, което предизвикват. То е смес от трилър, напрегнато очакване, спиране на дъха и щипка страх. Докато четях забелязах всичките тези емоции да пропълзяват по гръбнака ми, затова ви обещавам, че няма да затворите книгата, без поне веднъж да настръхнете.  

 Няма как да пропусна да спомена нещичко и за илюстрациите в книгата. Те идеално допълват всяка една от историите и дори допринасят към атмосферата. Изобщо оформлението на книгата е една изящна изработка - и корицата, и илюстрациите са нещо, което да съзерцаваш дълго и с удоволствие. 

 Препоръчвам книгата на първо място заради самата стойност, а на второ заради това, че не е за изпускане, особено след като е от български (или както се казва "нашенски си") автор. Харесва ми накъде се развиват жанровете "фентъзи" и "трилър" в България, а ето че се появява и малко "хорър" на хоризонта. Жадно очаквам още!

Благодаря за вниманието и още веднъж благодаря на Благой за предоставената книга и му пожелавам безкрайно вдъхновение!

		Препоръчвам също и:  - от български автор  "Веселото гробище" от Лора Лазар.

Continue reading Ревю на Трансформации от Благой Иванов

Ревю на Веселото Гробище от Лора Лазар

Автор: Лора Лазар

Заглавие: Веселото гробище

Жанр: крими-трилър, мистерия

Оценка: 4/5

Бележка: български роман, достоен за съперник на световно ниво!

 В село Кралево, където малкото жители си се знаят помежду си и никога не допускат пришълци, започва серия от убийства. Тайфата на Вампора, Щурата Стела, Коко Хлопката и останалите герои биват жертви на необикновени случки, напомнящи им за отдавна забравена тайна. Тайна, която се е превъплътила в сенките на селото и наблюдава всеки с готовност да нападне отзад. Цялата история се преплита в една огромна загадка с безкрайни въпроси и множество заподозрени...

 За първи път се докосвам до творчеството на българската писателка Лора Лазар. И честно да си кажа - очарована съм! Колкото повече посягам към българските имена в днешната литература, все повече се убеждавам, че си заслужава да се четат. Вече трябва да се забрави за идеята, че българските писатели... така да се каже... не са на световното ниво. Пълни глупости! Но това е тема за друг път, сега да поговорим за "Веселото гробище".

 Книгата е микс от трилър, криминале и мистери, която според моите виждания има по нещичко за всеки. Лазар ми представи една увлекателна история, в която определено присъстваше талант, макар и с някои забележки от моя страна, за които ще говоря по-надолу в ревюто си. Хареса ми цялостната идея, която може да има и малко шантави наклонности, но в забавния смисъл, хареса ми също и съспенсът и как за отрицателно време превъртях половината книга, само защото жадно исках да знам какво ще се случи.

 Замисълът на историята ме впечатли със сложността си и цялата си цветност от страна на всичките улики, които колкото и да се мъчих, не успях да разгадая едва до финала. Нямам богат опит с трилърите и криминалните романи, но този определено  се оказа скрито съкровище за мен! 

 

 Загадката се сформира още от първата страница. Забелязах, че Лора Лазар не си пада много по дългите обяснения и детайли, тя предпочита речта като свое изразно средство. Във "Веселото гробище" няма да попаднете на дълги параграфи, но пък изобилието от пряка реч е наистина колоритно и придава раздвиженост. Желанието на младия Траян, избухливостта на Вампора, храбростта на Щурата Стела, детската психика на Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Глухата Марина и изобщо цялата галерия от образи в Кралево ме накара да се почувствам като част от самата книга. И да... имената са странни, но пък забавни.

    А персонажите няма как да не впечатлят и вас, сигурна съм! Всеки от тях ще ви напомни на някого, когото познавате, особено ако някога сте се застоявали в някое село. Самата атмосфера на книгата е автентична, а персонажите само допринасят за това. Лора Лазар умело борави с умението си да изгражда характери и всичките са далеч от плоските герои в някои американски романи, считани за невероятни творения от масовия читател. Е, Лора Лазар не е Дж. Мартин, но все пак впечатлява. Всеки от кралевците си има "косури" и идеята за ловджийската банда от пораснали хлапета ми се стори много готина.

 Само две неща не харесах в книгата и затова я отличих с 4 звезди. Първото от тях е, че в книгата има повече от една-две правописни грешки. Второто, което не ми допадна, беше финалът и моментите около разкриването на убиеца. Наистина очаквах друг финал и съвсем друг убиец, но пък всичко е напаснато, затова не мога да споря от тази гледна точка. Обаче намесването на богове, инцест и разни подобни ми дойде в повече... Особено в последните страници, където темите са обсъждани от героите надълго и нашироко.

 Въпреки всичко ви я препоръчвам, защото си заслужава да се чете, спор няма! Със сигурност не смятам да спра дотук с тази авторка и имам намерение да прочета и други нейни творби в бъдеще. 

Благодаря ви за вниманието!

Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб – и  сега търси отмъщение.

		Препоръчвам: Брилянтните (Маркъс Сейки) Граф Монте Кристо Игра на Живот (Кен Гримуд)

Continue reading Ревю на Веселото Гробище от Лора Лазар