Ревю на Сблъсък на Крале (Песен за огън и лед #2)

Автор: Джордж Р. Р. Мартин

Заглавие: Сблъсък на крале

Жанр: фентъзи

Оценка: 5/5

Бележка: уникално фентъзи! 

СБЛЪСЪК НА КРАЛЕ ни пренася в една удивителна, забравена земя на разгул и мъст, на чародейство и войни. Сказание, в което благородни девици пируват с безумци, където брат коварства срещу своя брат и където мъртвите се вдигат, за да тръгнат в нощта. Тук принцеса странства по света, предрешена като момче сираче; рицар на ума гласи отрова за вероломна чародейка; диваци се спущат от Лунната планина, за да опустошат плодните поля в низините.
На фона на кръвосмешение и братоубийство, алхимия и насилствена смърт, цената на славата се мери в кръв. А плячката на победата може просто да се озове в ръце на мъже и жени, притежаващи най-хладната стомана… и най-студените сърца. Защото щом се сблъскат владетелите, трепери цялата земя.

 

 Смятам да започна с това, което би вълнувало повечето четящи това ревю. А именно въпросът: струва ли си? Кратък отговор: ДА, определено!
 Дълъг отговор:

 Книга втора от поредицата "Песен за огън и лед" или както е по-известна заради сериала - "Игра на тронове", ми направи особено добро впечатление, дори много по-добро от първата книга. Направо бих казала, че ако първата книга не бе успяла да ме убеди колко грандиозна е самата история, то при втората книга просто нямаше как това да не се случи. "Сблъсък на крале" ми предостави един изключително многопластов и сложен сюжет, както и едно такова реалистично усещане, което благодарение на всичките детайли ме накара да се чувствам сякаш съм част от самата история. И току-виж съм прихванала държанието на героите и съм започнала да говоря на диалекта на общата реч, а приятелите ми ме гледат с онзи поглед: "пак ли чете Игра на тронове?". :)  

 След прочитането на "Игра на тронове" и сега на "Сблъсък на крале", се убедих още повече в жестокостта на Дж. Р. Р. Мартин, с която той е напълно безпристрастен към своите герои и сякаш оставя съдбите им на.... ами, на самата съдба. Това е може би първото нещо, което се забелязва в книгата, тя е пълна с ужасяващи кръвопролития без да е спестен и един детайл, и всеки си получава заслуженото. Неслучайно и славата на поредицата е такава: "книга, в която всички рано или късно умират". 

 Обаче персонажната система е нещо невиждано, в сравнение с повечето книги, които съм чела. Понеже първо гледах сериала, а после започнах да чета книгите, се бях отказала да се опитвам да запомня имената на второстепенните, та даже и на третостепенните герои. Просто защото бяха наистина много. В книгите те са още повече, но го казвам не за да ви обезкуража, а защото доразвивам тезата си, че персонажната система е уникална. Макар че е тъпкано с имена и с хора от най различни и безкрайни домове, сякаш всеки един от тях получава отделно внимание за себе си. Може да са написани само две изречения като характеристика за даден герой, ала ги има. А на всичкото отгоре и всеки си има своята история, независимо дали е главен герой или не, показана чрез белези от битки, лоши навици или тям подобни неща, които на пръв поглед са незначителни.

 Уникалното също е, че всеки от персонажите си има своите мотиви и цели, а не са просто празни образи. Дори понякога, когато си мислиш, че даден човек е от "лошите", в следващия момент Мартин ти представя и неговата гледна точка и то толкова добре аргументирана, че да се чудиш на коя страна да бъдеш. Също така, в тези книги няма перфектни герои. Няма шестнайсетгодишни супер момичета, които да спасяват света, няма клишета. Има само една безкрайна игра, която за някои е "игра на корони", за други "игра на мечове", а за трети - "игра на живот".  

 И това са само няколко от причините, поради които имам склонност да се кланям пред таланта на този автор и пред тази яка история.

Наблегнах повече на героите, отколкото на сюжета или каквото и да било друго. Реших да го направя така, защото именно те ме впечатлиха най-много! И бих могла с часове да ги обсъждам!   

 А ако трябва да избирам между двете книги (първата и втората), то бих избрала "Сблъсък на крале". Трудно ми е да ги сравнявам, но като че ли втората за мен блести малко по-ярко. Благодарение на нея вече затвърдих любимите си герои, които претърпяха толкова много изпитания, но оцеляха, а зародилата се вражда между кралете достигна своята кулминация в заслужаваща си четенето епична битка! Като цяло "Сблъсък на крале" може да се обобщи с думата "епична". 

Благодаря ви за вниманието!

		Ревю на книга 1 - Игра на тронове     Книгоразделителите от снимката от ТУК