Ревю на Ангелско Нашествие

Автор: Сюзън Ий

Заглавие: Ангелско нашествие

Жанр: фентъзи

Рейтинг: 3/5

Бележка: изчакайте до края.

 Светът е нападнат от ангели вече шест седмици. Да, от онези, които смятахме за добри същества,  но всъщност се оказа съвсем друго. Пенрин, майка й, и сестра й трябва да бягат, но попадат точно на тях. Така Пейдж (сестрата на Пенрин) е отвлечена, а самата Пенрин изоставена, защото майка й бяга. Тогава тя решава, че ще помогне на един ранен ангел, за да я заведе при Пейдж. Така двамата се съюзяват, макар и за кратко. Това е нещо, което единствено тя от цялото човечество би направила - да се осмели да се сближи с ангел. Но схемата е много по-голяма от очакваното и Пенрин и ангела се озовават в тежка позиция, от която трудно ще се измъкнат. 

 

[Бележка, добавена след прочитането на цялата серия] - Прочетете първо ревюто на третата част от ТУК. Там има синопсис на цялата поредица. Приятно четене!

 "Ангелско нашествие" за мен е нещо, което е много разчленено нещо. Искам да кажа, че някои неща са много добри, а други просто куцат и така книгата има като че ли два полюса. И затова много се чудих как да оценя тази книга и накрая се спрях на 3 звезди. Първо си мислех, че е за повече, защото втората половина на книгата е наистина добра, но за първата трябва да имаш търпение. И добре, че се чете наистина лесно и бързо, защото иначе щях да се откажа от нея. (по-надолу ще обясня защо, но сега първо накратко да ви запозная)

 Но ако си търсите нещо, което да прочетете бързо, то ви я препоръчвам, защото книгата не е лоша. Сто страници ги прочетох за няма и половин ден и това е така, защото изказът е наистина лек. Дори малко недостатъчен, но по-надолу ще кажа повече.

 Та, книгата започва обещаващо с първите няколко глави. Навлизането в историята става лесно, защото се разказва от първо лице и няма особено много подробности, които да се осмислят. Със сигурност историята те грабва още в началото, но след около десет глави вече нещата се забавят и стават блудкави. Накратко - издължен сюжет. Малко случващи се неща, но много страници. И сега като се замисля, книгата е разделена така: Пенрин се грижи за ангела, за да намери Пейдж; и Пенрин и ангела в хотела, където се предполага да е Пейдж. Първата част от тези двете заема добро пространство от страниците, около три четвърти. Още повече, че по време на тази част изказът е някак рядък, но в същото време разгръща едно нещо прекалено дълго. 

 

 Най-интересното от книгата е втората част, мислово разделена от мен. (защото книгата не е разделена на части, само на глави.) В тази част става истинското раздвижване и кулминацията, заради която искам да прочета и втората част. Иначе вече се бях настроила това да е първата ми недовършена серия. Та, в тази част  се намира адреналина, за когото читателят копнее през цялата история. И въпреки че има един момент с идеята за ангели в тип "Франкенщайн", (т.е. сглобени от няколко създания) която ми се стори малко... неподходяща, съм позитивно настроена. 
(Съвет:  не четете книгата късно вечер. Просто от опит не го препоръчвам, защото сънищата ви ще са наистина луди.) 

 Героите в историята също заслужават три звезди. Не са особено реалистични и с достоверни действия, но на моменти имат своите проблясъци. Главната героиня според мен е някак изкуствена, защото всичко й се получава. Дори прекалено добре, независимо, че тя не го осъзнава. И това се забелязва особено накрая. 

 А главната мъжка роля, за разлика от тази на Пенрин, е прилична. Ангелът ми хареса. И то не само, защото е ангел, но заради това, че героят му ми напомня, че не всеки е такъв, какъвто изглежда. Останалите образи, или така наречените "статисти", също бяха добре. Така че май само главната героиня не е добре изградена.

 Идеята.

 Идейният замисъл на книгата и като цяло идеята за сюжета не е лоша и може много да се развива. Обаче в тази част от поредицата се разкрива и случва много малко, което не задоволи нуждите ми от нещо фентъзи и силно.
 Аз лично мога да разгранича три главни действия, но няма да ги казвам, защото едното може би е спойлер. Но, да, има три главни действия в книгата, заради което по-горе споменах, че ми е постна.  Само ще спомена, че е  могло да бъде доразвито много повече.

 Не знам... много ми е трудно да определя дали тази книга ми хареса или не, но след като искам да видя как ще се развият нещата във втората част, то може би е успяла да се докосне до нещо в мен. Препоръчвам я на хората, които си търсят нещо лесно за четене, както и на по-младите читатели. (тоест, на тинейджърите) Но, ако си търсите наистина наелектризираща фентъзи книга, премислете избора си.

Благодаря за вниманието!

Ако има такива от вас, които са чели книгата, ще ми е интересно да чуя какво смятате и вие за нея?

Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра й - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне.

Дори да се съюзи с един от тях.

Рафи е войн, но, след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелел битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка.

Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял...

Continue reading Ревю на Ангелско Нашествие

Ревю на Сърца За Разбиване

Автор: Али Новак

Заглавие: Сърца за разбиване

Жанр: тийн роман

Рейтинг: 4/5

Бележка: съдбата е непредсказуемо нещо.  

 Стела среща Оливър, фронтменът на най-известната момчешка банда "Хартбрейкърс", но изобщо не го разпознава и двамата с запознават като най-обикновени хора. Но след това, когато Стела се реди на опашката и чака за автограф от момчешката група за подарък за болната си сестра, тя разбира истината. Първо се срамува да се покаже пред него, но после му е бясна задето не й е казал истината. Но по-късно същият ден, Стела и брат й Дрю си изкарват страхотно с четирите момчета, които са отседнали в същия хотел. Така започва едно приятелско тийн приключение.

 

 "Сърца за разбиване" ме впечатли изненадващо добре. Първо, когато започнах да чета и да навлизам в историята, книгата ми заприлича на обикновен тийн роман където винаги всичко свършва така, че момичето и момчето стават двойка и всичко е цветя и дъги. Тук наистина има щастлив и да си призная - очакван край, но начинът по който се стига до този край е интересното в тази книга. 

 Но нека първо да ви разкрия кое най-много ми хареса в цялата история. Най-много ми хареса миналото на всеки от характерите. Особено на четирите момчета от групата. И това, че самата авторка е започнала да пише на петнайсет наистина впечатлява, защото мога да кажа, че стилът й се вписва сред останалите тийн книги от жанра. Тя е успяла да създаде герои, които не са плоски, а имат история и мечти, и страхове и всичко нужно. Най-много харесах главната героиня - Стела, защото тя е най-изпъкващият от всички. Въпреки че нямаме особено много общи неща, тя ме грабна със страстта си към семейството си. И към изкуството. Според мен герой, който цени нещата около себе си заслужава бонус точки, нали? 

 И въпреки, че историята се разказва от името на Стела, останалите герои също са добре изградени. Също така, в историята присъства и един много важен елемент - героят шегаджия. Кой не харесва такива герои? Те винаги придават динамичност към книгата. Тук тази роля, която ние всички обичаме, заема Джей Джей - един от "Хартбрейкърс". Няма какво повече да обяснявам, просто хората около вас в метрото ще ви гледат странно на какво толкова се хилите, защото повярвайте ми има доста такива моменти.

 Но това, което най-много ме изненада, бе колко тежка тема е вмъкнала Новак, независимо от това, че накрая всичко се оправя. Сестрата на Стела е болна от рак и от там идва и силната привързаност към семейството на главната героиня, за която ви споменах по-горе. Но, за да изясня защо се отнасям така изненадано към авторката, трябва да знаете, че тя е започнала да пише на петнайсет и публикувала всичките си творби в Wattpad, където са я открили и издателите й. А честно да си призная, много малък процент от историите в този сайт са добри и стигат до масовия читател. И това за Новак наистина е успех според мен, защото, за да я открият сред милионите, които публикуват истории в сайта, то тя е имала наистина голям талант, макар и млада. (а ако не знаете - wattpad e сайт, в който всеки свободно може да публикува свои творби.) А и след като разбрах това, отначало всичко ми заприлича на фенфик на one direction, (с каквито е пълно в сайта) но ви уверявам, че колкото и да изглежда така, то тя няма нищо общо с въпросната група от по-горе.  (без да се обиждате на мнението относно фенфиците, моля)

 Обаче трябва да ви предупредя за едно нещо. След като има само едно издание на български език, то ви препоръчвам да четете оригинал на английски. Не навсякъде, но на достатъчно места превода се усещаше като нещо натъртено. И още повече, че имаше изречения, които трудно им се схващаше смисъла, освен ако не се напрегнеш. Може и да се дължи на недоглеждане при редактирането, отколкото при превода, но трябва да го имате в предвид като факт.

 Та, тук нещата са ясни: лека и приятна, дори направо плажна книга предназначена за тези, които харесват по-сладникави истории. А ако сте на тринайсет, "Сърца за разбиване"  ще ви хареса изключително много! Дори мога да кажа, че на места се забавлявах искрено и неочакваните обрати ми носеха наслада. О, и също нещо много важно! Нали знаете как в тийн романите обикновено момчето и момичето все се събират, пък после се разделят и тн. Е, тук всичко е в умереност, дори като цяло книгата  може да се определи като "умерена", т.е. най-обикновена и разпускаща история. Но не смятам, че би се харесала на някой над двайсет годишна възраст, така че го имайте предвид. 

 Книгата на английски можете да закупите от BookDepository

Благодаря ви за вниманието! Ако ревюто ви е харесало и не искате да изпускате нищо от моя блог, се абонирайте за месечния бюлетин от страничната лента. (или менюто за телефони, намиращо се до заглавието.)

 

Когато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс“.
А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му.

След като сестра й се разболява, Стела Самюълс мисли единствено как да я разсее от мрачните й мисли. Животът й до такава степен се върти около Кара, че тя се отказва да учи в университет, за да бъде до нея. Стела би направила всичко за сестра си – дори да чака на опашка за автограф от „Хартбрейкърс“. И то цели четири часа. Е, поне среща хубаво момче с прекрасни сини очи, докато си купува кафе. Жалко, че няма да го види отново.

Само че животът й внезапно се превръща в истинска сладникава любовна песен. Защото момчето от кафенето е Оливър Пери – водещият вокалист на „Хартбрейкърс“. И макар че тя нарича музиката му боклук, Оливър й дава телефонния си номер и дори цитира реплики от любимия й филм. О, Господи, какво става с живота й?
Но как би могла Стела да бъде с Оливър – да се среща с него, да се смее с него и да лудуват с останалите от групата – когато сестра й е болна от рак и може би умира?

Continue reading Ревю на Сърца За Разбиване

Ревю на Споделени Тайни

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Споделени Тайни

Жанр: романтика

Рейтинг: 4/5

Бележка: определено заслужава званието "най-добър роман" (2015г.)

 Обърн е преживяла тежка загуба когато е била на петнайсет и тя е опетнила цялото й бъдеще. Тя живее скромно, не е завършила това обучение, което желае и се бори за тези които обича. Един ден когато тя се нуждае отчаяно от пари се натъква на Оуен, който също отчаяно търси помощничка за ателието си. Така те се запознават, но Обърн не е сигурна дали е готова за всичко това, което следва. Все пак тя трябва да се бори за единственото същество, което обича най-много на този свят и няма да позволи на нищо да я разсее. 

"Споделени тайни" за мен беше от случаите "не съди книгата по корицата й", но вместо корица - анотация. Едно от първите неща, които видях когато се запознавах с книгата, бе анотацията й и честно да си призная - тя не ме очарова особено. Но, благодаря на издателството, че ми предоставиха възможността да се докосна до тази книга, защото определено си бях изградила лошо мнение след като (дори не съм сигурна дори дали) прочетох анотацията преди месец. 

 Така че ако се колебаете дали книгата ще ви хареса, не четете анотацията, а слушайте мен - да, ще ви хареса!

 И след като вече си бях изградила тази неподходяща представа за книгата аз започнах да навлизам в историята все повече и повече, а тя от своя страна стопяваше и стопяваше моите колебания. За тази история мога да спомена само едно единствено нещо, което не ми хареса (освен анотацията) и смятам да започна с него, та после да останат само хубавите неща. (както когато ядем бонбони асорти)

 Това, което не ми хареса - е въведението. Т.е. пролога. 

Според мен този пролог е прекалено травматичен и не на място. Той се развива преди пет години от главната история и показва как приятелят на Обърн, Адам, умира. Въпреки, че накрая пролога има смисъл да бъде където е, защото епилогът отново ни връща пет години назад и пояснява доста неща, за мен все още това не е правилното начало. Може би би било добре ако поне първата глава и пролога си разменят местата, но когато четете историята ще видите за какво говоря. Тук смисълът е такъв, че книгата има неподходящ пролог (нещото, което сред американските читатели е нещо излишно в една книга и дори го пропускат. Не ги подкрепям) но ви уверявам, че след това си струва четенето и дори повече. Не случайно книгата е роман на годината през 2015, нали?

 И вече дойде мястото на най-същественото и то е "причините защо дадох 4 звезди на книгата". (по моята скала означава струваща си книга)

 За мен това е една история за съдбата и съвпадението. Още в първата глава главната героиня попада на Оуен, който в случая играе ролята на спасителя й. Историята им потръгва гладко и непретенциозно за разлика от други романтични книги. Първата целувка прави място на нещо по-голямо - уважението и разбирането. Много ми допадна как двамата главни герои, от чиито гледни точки се разказва книгата (редуват се) не прибързват и първо се опознават. Това нещо според мен е много красиво и липсва като цяло в романтичните книги, където винаги се прибягва първо към... знаете към  какво. 

"Има хора, които срещаш и тепърва опознаваш, а има и такива, които виждаш за пръв път и имаш чувството, че вече познаваш.”

 Също така, освен зараждащото се напрежение между героите, се появява и една интригуваща загадка около Оуен. И тя се оказа една от главните причини да искам да продължа да чета, защото се оказа, че главният мъжки герой може би не е толкова перфектен, колкото се предполага да бъде.  Казвам го, за да наблегна на това, че Оуен не е от онези мачовци с мускули, а от привлекателните джентълмени.

“Кажи ми нещо за себе си, което никой друг не знае. Нещо, което мога да запазя за себе си.”

 Авторката залага и други теми в романа си, освен отношенията между героите си. Това нещо много ме впечатли като цяло, защото отново книгата изпъква сред останалите от жанра. И едни от най-важните теми, които бяха засегнати според мен, бяха тези за  семейството, любовта и, че трябва да се бориш за щастието си, защото то е най-важното нещо на света. 

“Винаги ще те обичам. Дори и когато не мога.”

 И за да не пропусна нещо много важно, ето и мнението ми за главния протагонист. 
 Главната героиня е от типа герои, които са силни, но все пак имат и недъзи. Както всеки нормален човек, което ме доближи много до самата Обърн. И сега като се замисля, тя много ми допада като характер и реалност на личността. Наистина бих харесала този човек, ако сега го срещнех някъде и искрено вярвам, че и с вас ще стане така. 

 Но докато Обърн е така привлекателна личност за мен, останалите герои не ми се понравиха толкова много. Обърн е отличаващата се черта на тази книга. 

 И последно, но не маловажно. 

 В книгата са вмъкнати няколко картини, рисувани от истински художник специално за тази история. И аз като човек, който наистина си пада по изкуството направо се изпълних с радост когато зърнах тези прекрасни допълнения, защото те наистина запълват вида и подпомагат развитието на историята. Поздравявам художника!

  За мен "Споделени тайни" е отличаваща се история сред другите от жанра. Книгата обръща внимание на много по-сериозни теми, отколкото се очаква за този жанр. Героите наистина ти влизат под кожата и безпроблемно се поставяш на тяхното място и искаш да им помогнеш за всичко. Не знам как Колийн Хувър е успяла да пресъздаде такава реалистична история, но аз съм изключително доволна, че се докоснах до творението й. 

Благодаря на изд. Ибис, че винаги знаят с какво да ни поглезят!

Обърн Рийд е твърдо решена да възстанови разрушения си живот и да преодолее болката от миналото. В търсене на работа тя попада на художествено ателие, чиито предни прозорци са облепени с малки листчета, съдържащи най-съкровените, споделени тайни и признания на случайни хора. Обърн е разтърсена от анонимните бележки, тъй като и тя крие тайна от своето минало, която никой не бива да научава – най-вече Оуен Джентри, младият художник със зелени очи, който черпи вдъхновение за картините си от историите на другите хора и превръща най-мрачните тайни в най-чисто изкуство.
Неочаквано и за самата нея, Обърн е дълбоко привлечена от загадъчния художник, който също е силно привлечен от нея и буквално я умолява да работи за него.
Двамата поемат на едно пътуване, което никой от тях не е очаквал. А тайните, които толкова дълго са таили в душите си, ще изплуват и ще променят живота им завинаги…

Continue reading Ревю на Споделени Тайни

Ревю: Домът на мис Перегрин за чудати деца

Автор: Рансъм Ригс
Заглавие: Домът на мис Перегрин за чудати деца
Жанр: фентъзи
Рейтинг: 4/5
Бележка: винаги вярвайте на историите на дядо си!

Джейкъб Портман е момче, израснало с приключенските истории за подвизите и пътешествията на дядо му. Заедно с тези истории, той му е разказвал и за едни наистина чудати негови приятели. Те имали способността да левитират, да бъдат невидими, да призовават огън с пръстите си и какво ли още не. Но Джейкъб пораства и тези истории вече му се струват като най-нелепите приказки... докато едно от чудовищата, което винаги е присъствало в детските му кошмари, не убива дядо му.

"Домът на мис Перегрин за чудати деца" е нещо неочаквано за мен!
Тук не е нужно особено дълго въведение, затова нека да вървим направо.
Преди време първо гледах филма (защото не знаех, че има и книга... но все пак не съжалявам) и историята, и идеята като цяло, много ми харесаха. И от тогава все дерзая да прочета книгата, но никога не стигах до нея. Обаче сега най-накрая това се случи, прочетох я,  и мисля, че имах нужда именно от нещо такова.

Първо ми се иска да ви споделя мнението си относно "сенките" (т.е. чудовищата в книгата), защото те заемат не малка част от историята и поне за мен са нещото, с което ще я запомня.  Та, ако като мен вие сте гледали първо филма и не сте чели книгата, просто няма как вече да изтриете онези образи на "сенките" от ума си. Просто те ще ви съпътстват през цялото време докато четете. (благодарности на онзи, който ги е нарисувал за филма) Хареса ми как авторът буквално е открил страхът у всеки човек и го е сложил в историята си. Той е открил "непредсказуемото" и "невидимото", от което всеки от нас малко или много  се страхува. А ако влезете по-надълбоко в реалността на чудатия свят, то тогава може и да ви полазят тръпки докато четете. 

  И така, освен сенките, които превъхвалям толкова много, книгата може да бъде хвалена и по други белези. И като нещо много важно за тези, които си търсят следващото четиво, трябва да спомена и, че книгата има и малко нотки на трилър... и може би съъъвсем лек нюх на нещо страшничко. 

  В началото историята започва плавно и без резки първи изречения. Няма нищо излишно и всичко е нормално - обикновено начало на книга. След това, заедно с присъствието на онези фотографии (които всъщност разбрах, че са истински) историята ще започне да ви придърпва към последните си страници много бързо. Няма да имате търпение да разбулите още от мистерията около въпросните снимки, чудатите деца, чудовищата и жени, превръщащи се в птици. 

  И понеже в повечето пъти "фентъзи" книгите включват изграждането на нови или нереални светове, създания и т.н. се предполага, че ще има много обяснения докато авторът въвежда читателя в историята. Но не. Никъде просто не присъства нещо, за което да си кажете "това защо е тук". Всичко е в нужната норма и останалото е оставено на въображението ви. Тази черта помага на сюжета да се движи бързо и прибавя известен адреналин към историята. А и като цяло книгата не е натоварваща и единственото, което трябва да направите - е да четете.  И това много ми допадна, защото прочетох книгата доста бързичко.

  Книгата се разказва от първо лице, и то умело, от името на Джейкъб.  Може би и това, че героят не е така размишляващ както други герои от други книги (*намеква* както например някой от Здрач) е допринесло за бързото ми четене.  А като заговорих за герои, ето какви са те... необикновени. Досега със сигурност не сте срещали нещо като тези чудати деца. Тяхното главно качество е, че са надарени с необикновени възможности... Но не останах с особено близки отношения към когото и да било от тях. Дори и главният герой не ме привлече.

  А след като говоря за герои, то винаги трябва да стане дума и за злодеят в историята. Да, освен сенките има и злодей. Всъщност няколко, но в тази част от поредицата ние виждаме само един от тях. (не използвам име, за да не издам кой е той, иначе ще е спойлер.) Според мен злодеят е малко слабохарактерен и недоизграден. Може би е прекалено благ, въпреки че едвам не убива протагонистите с пистолет. (но добре, че няма добър мерник.)

 "Домът на мис Перегрин" го препоръчвам на всеки читател, който е готов за нещо необичайно и... ново. И понеже сестра ми наистина си падна по книгата, я препоръчвам на младите тинейджъри най-много.  

  Книгата ми остави добри спомени, но въпреки това не смятам, че става за второ четене. Именно и заради това не дадох 5 от 5 звезди, както и заради забележката със злодея. Но все пак, нямам търпение да прочета следващата част, защото тази книга има нещо... чудато/магично около себе си, което ме привлича да я държа в ръце.

Благодаря ви за вниманието!

 Ето и линк към английската книга в BookDepository с безплатна доставка в целия свят.

Тайнствен остров

Изоставено сиропиталище

Странна сбирка от удивително редки снимки


„Домът на мис Перигрин за чудати деца”е незабравим роман, в който литература и фотография се сместват в едно вълнуващо цяло.

След ужасна семейна трагедия шестнайсетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перегрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перегрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би – колкото и невероятно да изглежда – са още живи.

Смразяващо фентъзи, илюстрирано с призрачни стари снимки. „Домът на мис Перегрин за чудати деца“ ще достави удоволствие на всички, които имат вкус към приключенията в света на сенките – възрастни и тийнейджъри.

Continue reading Ревю: Домът на мис Перегрин за чудати деца

Отчет ноември!

Здравейте!

Време дойде и за месечния отчет. И както знаете, отчетите ги пиша в рубриката си в блога на прекрасната Йоана Вълчева.

Ето и линк към статията ми и приятно четене!

КЛИК

А пък за следващия отчет нещата ще се случат малко по-различно. Поради празничното настроение и факта, че ще бъде последен за тази година, "Отчет декември" ще бъде със специално издание, плюс отчет за цялата година!

До скоро! ♥

Continue reading Отчет ноември!

Ревю на четвъртата книга от Хрониките на Нарния

Автор: Клайв Стейпълс Луис

Заглавие: Сребърният стол

Жанр: фентъзи

Рейтинг: 3,5/5

Бележка: не се доверявайте на красиви дами в зелено!

 

Юстъс Скруб, който познаваме от предишните части на Нарния, сега отново се завръща в магичната страна. С него отива и момичето Джил Поул, която също се влюбва в това магично място. Там, самият Аслан им задава важна мисия - да открият изгубения принц Рилиан. Приключенията включват схватки с великани, гномове и жена-змия.

 След като прочетох първата част, която беше страхотна, много се запалих по серията и реших, че ще я чета само когато един вид искам да се "поразглезя". (както и с книгите на Касандра Клеър 😉)  И наистина първата книга с "Лъвът, вещицата и дрешникът" беше страхотно преживяване и ако искате да разберете повече защо е така, в отделното ревю за съответната част съм описала всичко подробно. Линковете са в края.

 И да се върнем към "Сребърният стол".

 При българския превод, тази книга заема четвърто място в поредицата.

Като цяло, книгата не беше лоша, дори ме изненада... като че ли. Първоначално си мислих, че няма да я харесам, след като любимата ми героиня Люси няма да участва, но все пак й дадох шанс. И наистина има искра, дори и малка.

При тази част, действието е малко по-различно от останалите, защото присъстват няколко излишни детайли. Малко вероятно е за вярване след като книжката е само 160 страници, но какво да се прави? Забелязвам такива неща.  Сякаш автора е искал да вмъкне няколко действия в един момент, обаче е станало така, че някои от онези действия просто са ненужни и не помагат на историята да върви напред. Но те не са много и не пречат на преживяването, така че не се притеснявайте.

 Но преди всичко, аз признавам Луис за това, че е професионалист в изграждането на въображаеми светове. В тази книга той вмъква няколко нови създания и места, които досега не са срещани в книгите му.  (едно от тях са подземните гноми, но повече няма да издавам.)

--------

 И сега нещо извън темата, за разнообразие: в книгата има една закачка свързана с кентаврите. Замисляли  ли сте се колко стомаси имат те? Докато си мислите, аз ще продължа с ревюто си.

-------

 Та, поздравявам автора, че е направил така Нарния, че каквото и ново същество или място да включи, то винаги ще се впише в историята. 

  И  накрая нещо, което малко ме подразни и е най-главната причина да дам 3,5 звезди. Развръзката, кулминацията и всичко най-интересно беше оставено само за най-накрая. Т.е. последните 30/40 страници. Не че останалото беше отегчително, просто искам да кажа, че все едно на автора му е омръзнало да пише и е искал да завърши книгата колкото се може по-бързо и е нахвърлил всичко на едно. Това намали рейтинга ми с поне една звезда.  (не ме съдете)

 Според мен, първата книга от серията си остава класика в жанра. Засега най-любима ми е именно тя, най-малко харесах "Племенникът на магьосника", а всички останали книги се помещават помежду тези двете. Осъзнахте това с кентаврите, нали? Да, и аз го възприемам за странно.

Благодаря за вниманието!

Ревюта на:

Племенникът на магьосника

Лъвът, вещицата и дрешника

Принц Каспиян

Плаването на разсъмване

Continue reading Ревю на четвъртата книга от Хрониките на Нарния

Ревю на P.S. Все още те обичам

 

Автор: Джени Хан
Заглавие: PS: Все още те обичам.
Жанр: тийн роман
Рейтинг: 4,5/5
Бележка: спойлери за "До всички момчета, които съм обичала". 

→Линк към ревюто за предишната част.←

Това е продължението на любимата ми "До всички момчета, които съм обичала".  Както знаете, Лара Джийн и Питър се разделиха в предишната книга. Тук те пробват отново да се съберат, но вече познавате Дженевив, а  Джон Амброуз Макларън е прочел едно от писмата, които Лара Джийн е написала и се връща при нея.  И така едно потиснато в седми клас чувство излиза наяве и Лара Джийн не знае накъде да поеме.

  Предполагам, че вече всички сте чули за "До всички момчета, които съм обичала" и колко много читателите я харесаха. Мен лично толкова много ме впечатли, че просто не се стърпях да оставя втората книга от поредицата непрочетена. Всъщност в началото не знаех, че първата книга е част от серия и наистина изглеждаше като завършена творба. Обаче чувството, което изпитах когато открих, че има още от историята на Лара Джийн, отблъсна всеки един от моите предразсъдъци за самостоятелни книги превърнати в серии и всичко, което си мислех беше, че искам тази книга! 
  И сега, едвам издържала напрежението докато Ибис издадат книгата, седя доволна от това, че изобщо не се разочаровах, даже напротив. И този път Джени Хан ме грабна в мечешка прегръдка и не ме пусна докато (два дни след като започнах книгата) не я прочетох. Доволна съм от книгата, въпреки че първата част определено няма равна. 

  Историята започна от там, от където я оставихме. И то по съвсем приятен и лек начин, който продължава чак до края. Това може би е едно от нещата, които харесвам най-много в тези книги - лекият начин на писане на Джени.
  И особено обичам начина, по който тя разбира своите герои. Авторката със сигурност е прекарала доста време в изграждането на главната героиня, защото след две прочетени книги с нея, аз вече я чувствам като истинска. Просто мисленето на Джени е толкова.... типично тийнейджърско, че това й дава голямо предимство. Лара Джийн за мен е един изключително добре изграден характер. Но всъщност не е единствено тя. Всеки от героите е уникален сам по себе си, колкото и странно да звучи, защото книгата е разказана от името на Лара Джийн. (нещо, което много ми се иска да беше така и при серията Здрач, но там така и не разгледах добре всеки от героите...)

"Може би много, много хубавите неща не траят дълго; може би именно това ги прави още по-сладки, мимолетността им.”

  А като сме заговорили за героите, нека ви споделя любимия си. Както почти винаги читателите не избират за любим герой най-главния, така и аз не си падам по този начин по Лара Джийн. За мен най-колоритният и привлекателен образ е този на сестричката й Кити. (а Марго просто не успя да ме спечели и в тази книга. Все още я смятам за студена личност) Кити просто е нещото, без което историята нямаше да бъде пълна. Тя е онзи тип герой, който всеки харесва, независимо дали иска или не. Искрено се забавлявах с нейните изказвания.
  А ако сте фенове на Джош, може малко да останете разочаровани, защото  много рядко присъства. Дори почти го няма. Но не се безпокойте, защото един друг, нов герой ще го замести и той ще ви хареса много повече. Обещавам ви! Но няма да издавам повече за него, за да не ви разваля удоволствието.

"Хората казват, че колкото повече опознаваш някого, толкова по-красив ти се струва, дори да не си смятал така в началото.”

"Хората влизат  и излизат от живота ти. За известно време те са целия ти свят; те са всичко. А после, един ден, вече не са. Никога не се знае колко време ще останат до теб.”

  Другото нещо, което ми направи впечатление беше, че на моменти в стила на писане се открояват по-дълбокомислещи моменти. Това може би е така, защото е част от израстването на главната героиня. А това говори и много за опитът на авторката и как се е развила и тя след написването на първата й книга.
  Просто книгата, а и изобщо творбите на Джени Хан, са за човешките връзки. В тях не се набляга на сериозните, мащабни проблеми и това харесвам у тях, защото придават нюх на нещо разтоварващо и на което единствено можеш да се наслаждаваш. И независимо, че стилът е така свободен и неангажиращ, някак си той те грабва и не те оставя намира. Иначе нямаше да прочета книгата за два дни, нали?

  Тук дилемата е една: ако сте харесали първата книга, то ще харесате и втората, без съмнение. Това е така, защото сякаш двете книги не са отделни, а една разделена на две. Времето, което е минало между двете изобщо не е дълго и това само подкрепя теорията ми от предишното изречение. За мен, винаги когато някой спомене Джени Хан, ще си мисля за нещо леко и приятно, но и вълнуващо.

Продължението на бестселъра „До всички момчета, които съм обичала“

Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка.

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

 

 Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?

НОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПИТЪР И ЛАРА ДЖИЙН

- Питър няма да закъснява повече от пет минути.
- Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
- Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
- Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
- Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.

-----------------------

Благодаря на издателство Ибис за чудесната книга!

Continue reading Ревю на P.S. Все още те обичам

Ревю на Зазоряване- Здрач 4

Автор: Стефани Мейър
Заглавие: Зазоряване
Жанр: фентъзи роман
Рейтинг: 5/5 !
Бележка: кипя от щастие!

  Това е четвъртата част от серията Здрач. В нея Бела и Едуърд започват съвместния си живот като съпруг и съпруга още в първите петдесет страници. Обаче, нещата се усложняват като неочаквано Бела забременява с полу-човешко, полу-вампирско дете. То расте със светлинна скорост и никой не знае дали ще бъде добронамерено, след като това събитие никога досега не е срещано в историята. Животът на Бела е в опасност, Волтури искат да убият новороденото дете и това подлага на опасност цялото семейство Кълън.

  Току-що завърших с четенето на благодарностите на книгата. И сериозно си казвам, че съм просто.... уха! Не вярвах тази книга да ми хареса толкова. Предишните три части не бяха лоши, но все пак не бяха и за пълни пет звезди. Дори в сравнение с тази четвърта и последна част от серията се замислям дали не са за по-ниски оценки. Буквално начинът на писане на Мейър се е променил коренно в тази част. Сякаш друг човек я е писал или пък самата авторка е подобрила писането си наистина с огромна степен.
  Може би хората, които не са фенове на Здрач сега четат това с повдигнати вежди, но аз наистина стоя зад думите си -това си струва четенето!

  Дори трудно бих отбелязала някакви минуси.... не, всъщност имаше една част, която леко се различаваше по темпо и визия от останалата маса от книгата, но тя е в рамките на максимум десетина страници. И за да оставя останалата част от това ревю само за плюсовете на книгата, сега ще ви споделя единственото това, което бих могла да кажа като минус. (въпреки, че може да ви се стори странно, че го имам за такъв)
  Единствения минус е в края на книгата където Кълън започнаха да свикват всичките си приятели от цял свят. Смятам го за такъв, защото това бяха едни 20 нови герои, от които на всеки двама имаше човек с дарба. И, разбира се, на мен ми беше трудно да ги запомня всичките. Дори имената им вече не помня или поне ще имам трудност да приложа дадена характеристика към точния герой. И това малко ме подразни, защото когато се говореше за определен герой, аз не си спомнях той имаше ли дарба, нямаше ли... защо беше там и как се отнасяше с околните. Това, че се вмъкват 20 нови герои и то наведнъж за мен не е нещо нормално като се има предвид, че книгата ще свърши след още 150 страници, ама... Добрата страна беше, че накрая всеки се върна на мястото си и пак останаха само познатите ми лица.

  Стига толкова за това, а да ви споделя най-накрая защо тази книга има 5/5 звезди.
Първото и най-забележимо нещо... това е действието. Ако сте чели поне първата част от серията ще забележите колко протяжно се изобразяват някои моменти и мисли. Е, тук, както споменах, все едно не го пише Мейър. Действието е най-бляскавата част на книгата, защото то постоянно ни държи в напрежение и ни кара да четем още и още. Признавам си, че първите 500 страници ги прочетох за отрицателно време и на едно сядане прочитах по 100 страници без да се усещам. (с останалите се забавих, защото... ами, училище)  Просто факта, че излишните мисли и терзания на Бела, които ни заварват още от най-първото изречение на първа книга, просто липсват в тази част. И това е достатъчно, за да разберете за какво говоря. 
  А и още нещо. Нали знаете как не си падам по онези тип "да-ти-припомни-предишната-част" първоначални писания, които са почти неизбежна част от поредиците? Ами, тук ги няма, за което аз веднага се зарадвах, защото направо се разви историята, без да се налага да чета сбит преразказ на предишната книга.

  Другото нещо, което много ми хареса бе това, че най-накрая в книгата се добави и поглед от името на друг герой, освен Бела. Да, в трета част наистина накрая имаше цяла глава от името на Джейк, но тук е цяла една част!  Книгата е разделена на общо три части, като само една се представя от името на момчето-вълк, а останалите са си от името на Бела. Наистина се наслаждавах на това нововъведение, защото видях историята от различен ъгъл или по-точно - от вълчи ъгъл. Хареса ми!

  И ако някои от вас са чели книгата или пък са гледали филма (което е по-вероятно) то може би си спомняте Ренесме. (дъщерята на Бела и Едуърд) Още откакто се споменава, че героинята на Ренесме ще се появи на бял свят, авторката се старае да ни накара да се влюбим в нея.
  И всъщност тя успява, не знам как, но аз наистина сложих Ренесме на второ място в списъка си с любими герои от поредицата. Кой е на първо? Ами, за разлика от останалите книги - тук героинята на Бела наистина ми хареса. Всъщност при останалите книги дори не бих могла да посоча любими герои, просто защото не ги чувствах така близки, колкото в тази книга.

  Като цяло изводът тук е, че Стефани наистина се е постарала да направи последната част от поредицата запомняща се. А най-хубавото е, че наистина  й се получава, защото дълго ще я помня... и най-вече края.
За мен това е пример как трябва да се завърши една поредица (дори и предишните книги да не са от най-силните), а именно с една запомняща се за дълго история.

Ревюта на предишните части от поредицата:

Здрач

Новолуние

Затъмнение
или направо разгледай целия списък с ревюта, които съм писала. (кликни тук)

Благодаря ви за вниманието! :)

Continue reading Ревю на Зазоряване- Здрач 4

Акценти: есен 2017

Здравейте!
Вече знаете, че в края на големите сезони като пролет, лято, есен, зима или в края на годината ще правя такива акценти. Вече имаме в наличност Летни акценти, които сумират най-четените ревюта и постове през няколкото летни месеца в моя блог. А сега, дойде времето да обявим и есенните акценти, които са от месеците септември, октомври и ноември. Аз предлагам направо да започваме с анализите!

Първо, през този период съм прочела 10 книги, като до края на месеца смятам да добавя още 3 (едната е вече почти прочетена) Няма да изписвам всяка една от прочетените ми книги, а просто ще ви покажа тези, които най-много ми харесаха (забележка: няма да включвам тези, които участват в предишните акценти):

1- Новолуние (Здрач 2)
2- Зазоряване (Здрач 4)
3- Нарния - Плаването на Разсъмване.
4- Любов под прикритие.

 

И както и предишния път, сега отново ще направя едни малки класации специално за тези книги.

Завладяващо продължение
Новолуние
(Ревю)

Перфектният завършек
Зазоряване
(Очаквайте ревю скоро)

Просълзяващо разделяне
Плаването на Разсъмване
(Ревю)

Книгата, която да грабнеш, когато ти се чете любовен роман с напрежение.
Любов под прикритие
(Ревю)

Също така, попаднах и на не толкова добри заглавия. За щастие, те не са много. Дори е само едно! И затова съм благодарна, защото... кой обича да чете не-интересни книги?

1- Затъмнение (Здрач 3)

Мдаа... това е заглавието на книгата. Напоследък срещам много хора, които смятат, че серията Здрач не си заслужава. Аз съм на друго мнение, но третата книга наистина е излишна. Просто тя попада в най-лошата класация с име "Излишно". Въпреки това, написах  РЕВЮ и за нея.

И след като се разбрахме как стоят нещата с прочетените книги, дойде времето за най-четените статии от моя блог. Може да не са колкото при летните акценти, но това се дължи на факта, че лятото имах пре-достатъчно време да пиша по колкото си искам статии на месец. Е, сега е малко по различно. Училище, курсове, пътуване, учене ииии.... не е малко. Но все пак се справям. Ето статиите, а за да ги прочетете кликнете върху тях:

1- Дискусия: кратки или дълги поредици?
2- Ревю на Здрач
3- Съвети за четене
4- Ревю на Любов под прикритие

и разбира се предишният пост по тази тема също се отличи ...

5- Летни Акценти 2017

Аз се радвам, че въпреки всичко, вие читатели, никога не отсъствате от блога ми. За което ви благодаря! Сега понеже искам да сте наясно какво да очаквате от моя блог до края на месеца, можете да сте сигурни, че ще има едно убийствено ревю на последната част от Здрач.... а за останалите две ревюта, които съм намислила смятам да ви изненадам.

Благодаря ви и за вниманието! Ако ви е харесал постът, можете най-лесно да се абонирате за месечния бюлетин, за да не изпускате нищо от новите статии. Скоро ще изпращам следващия имейл, така че се пригответе!

Continue reading Акценти: есен 2017