Автор: Клайв Стейпълс Луис
Заглавие: Сребърният стол
Жанр: фентъзи
Рейтинг: 3,5/5
Бележка: не се доверявайте на красиви дами в зелено!
Юстъс Скруб, който познаваме от предишните части на Нарния, сега отново се завръща в магичната страна. С него отива и момичето Джил Поул, която също се влюбва в това магично място. Там, самият Аслан им задава важна мисия - да открият изгубения принц Рилиан. Приключенията включват схватки с великани, гномове и жена-змия.
След като прочетох първата част, която беше страхотна, много се запалих по серията и реших, че ще я чета само когато един вид искам да се "поразглезя". (както и с книгите на Касандра Клеър 😉) И наистина първата книга с "Лъвът, вещицата и дрешникът" беше страхотно преживяване и ако искате да разберете повече защо е така, в отделното ревю за съответната част съм описала всичко подробно. Линковете са в края.
И да се върнем към "Сребърният стол".
При българския превод, тази книга заема четвърто място в поредицата.
Като цяло, книгата не беше лоша, дори ме изненада... като че ли. Първоначално си мислих, че няма да я харесам, след като любимата ми героиня Люси няма да участва, но все пак й дадох шанс. И наистина има искра, дори и малка.
При тази част, действието е малко по-различно от останалите, защото присъстват няколко излишни детайли. Малко вероятно е за вярване след като книжката е само 160 страници, но какво да се прави? Забелязвам такива неща. Сякаш автора е искал да вмъкне няколко действия в един момент, обаче е станало така, че някои от онези действия просто са ненужни и не помагат на историята да върви напред. Но те не са много и не пречат на преживяването, така че не се притеснявайте.
Но преди всичко, аз признавам Луис за това, че е професионалист в изграждането на въображаеми светове. В тази книга той вмъква няколко нови създания и места, които досега не са срещани в книгите му. (едно от тях са подземните гноми, но повече няма да издавам.)
--------
И сега нещо извън темата, за разнообразие: в книгата има една закачка свързана с кентаврите. Замисляли ли сте се колко стомаси имат те? Докато си мислите, аз ще продължа с ревюто си.
-------
Та, поздравявам автора, че е направил така Нарния, че каквото и ново същество или място да включи, то винаги ще се впише в историята.
И накрая нещо, което малко ме подразни и е най-главната причина да дам 3,5 звезди. Развръзката, кулминацията и всичко най-интересно беше оставено само за най-накрая. Т.е. последните 30/40 страници. Не че останалото беше отегчително, просто искам да кажа, че все едно на автора му е омръзнало да пише и е искал да завърши книгата колкото се може по-бързо и е нахвърлил всичко на едно. Това намали рейтинга ми с поне една звезда. (не ме съдете)
Според мен, първата книга от серията си остава класика в жанра. Засега най-любима ми е именно тя, най-малко харесах "Племенникът на магьосника", а всички останали книги се помещават помежду тези двете. Осъзнахте това с кентаврите, нали? Да, и аз го възприемам за странно.
Благодаря за вниманието!
Ревюта на:
0 коментара:
Публикуване на коментар