Дискусия: кратки или дълги поредици?

Хей, хей!

Днес съм тук със статия на нова тема, която никога досега не е присъствала в блога ми. Ключовата дума "дискусия" от заглавието е достатъчно показателна кое е новото.
Забелязвала съм не малко пъти, че блогърите понякога правят и статии-дискусии, в които те изказват мнението си по дадена тема, а читателите след това също се включват.
Днес темата е дали харесвам кратки или дълги поредици повече.
Под "кратки поредици" аз разбирам максимум три книги, а под "дълги"- четири и отгоре. Надявам се, че дотук сте съгласни, нали?

Е, предлагам да напиша мнението си под формата на списък. Най-напред, ето добрите качества:

Кратки поредици.

1- Не са прекалено ангажиращи.
Кратките поредици ми харесват, защото... ами те са кратки. А след като са кратки, те не отнемат особено дълго време, за да бъдат прочетени. (макс - три седмици) А това си е плюс пред серии с по четири, пет, шест и тн. броя книги, защото ще можеш да продължиш напред в списъка си, без да се отегчаваш (не е задължително) с поредица от десет книги.

2- Действието е в перфектна скорост.
След като книгите не са много, то авторът би трябвало да се е постарал, за да събере всички важни събития под формата на добре изграден сюжет. А именно - добре развиващ се, но без пропуски и написан в нужното темпо.

3- Малко за запомняне събития.
Давам направо пример: след като прочетох серията "реликвите на смъртните", един месец след това вече всичко ми се сля в едно цяло и някои от събитията ми се маглявиха. Е, познайте сега? Смятам, че трябва да препрочета поредицата (от шест книги), защото тя ми е любима, а имам затруднение да си спомня кое кога се е случило.
Обаче, с поредицата "Петата вълна" не е така, например. Тя е от общо три книги и си спомням доста от нещата в нея.  Примерът ми беше достатъчно ясен за трета точка от "кратки поредици".

Дълги поредици.

1- Героите ти стават много по-близки, отколкото при кратките поредици.
След като си заедно с един герой вече пет книги от по 400 страници, то ти се привързваш прекалено много към него. Поне аз.

Пример: Хари Потър.

Съгласни? Така и си помислих.

2- Изглеждат страхотно върху билбиотечката ти.
Като почитател на Касандра Клеър, аз притежавам почти всичките й книги. И само "Реликвите на смъртните" заема цял един рафт, което според мен изглежда много готино. Особено след като всичките книги са с една височина и почти с преливащи се цветове (английския вариант). Често казано, малко си падам перфекционист.

3- Искаш винаги още.
Някак си винаги след като прочета някоя трилогия, просто за момент изпитвам чувството "ех, още един щастлив край", след което се усмихвам и гордо затварям книгата. Но не е така при по-дългите поредици. (поне при тези, които съм чела) При тях дори и след седмата книга, винаги съм искала да има и още нещо, защото вече съм свикнала да чета само от този автор и само за тези герои. Да, наясно съм, че има вероятността всичко да се изтърка ако непрекъснато се добавя още и още, но просто това е чувството, което изпитвам. Някак щастливо-тъжно...

Лошите качества:

Кратки поредици:
1- Всичко свършва прекалено бързо.
И особено, ако поредицата е добра, а всеки от нас не е готов за голямата раздяла.

2- Има шанс втората книга да бъде излишна.
Не знам дали сте забелязали, но понякога при трилогиите, втората книга все едно е просто, за да я има и да се води трилогия. А  иначе не е нещо съществено. Ще ви дам пример, който се надявам да е без хейт - "Петата вълна" и "Игрите на глада".

3-  Недостатъчно отделено време на всички моменти.
Това може и да не присъства при всички трилогии, но е факт. Понякога, за да може автора да не напише трилогия където всяка книга е от 700 страници, то той трябва да внимава за лимита на думите. и така някои второстепенни моменти може да приключат прекалено бързо, без да се набляга на тях. А читателя винаги иска още!

Дълги поредици.
1- Има шанс да омръзнат бързо.
Пример: ако всяка от книгите е по-дълга от предишната и цялата поредица е не малко на брой книги, то тя има шанс бързо да омръзне. Особено, защото хората рядко търпят еднообразността. И за да се чете някоя дълга поредица, то тя трябва да бъде наистина интересна, за да няма случаи с започната, но недовършена.

2- Много за запомняне.
Вече дадох примера с "реликвите на смъртните" по-горе. Тук е същата работа. Просто има толкова много ВАЖНИ детайли!

3- Има шанс да се изтърка историята.
Много от трилогиите биват продължени в по-дълги серии само защото са ударили списъка с бестселъри и авторите биха искали да се задържат там малко по-дълго. И пишат още. Обаче това не винаги означава, че следващите книги (или книга) ще е толкова добра като предшественика си бестселър. Затова и не смятам да чета обърнатата версия на Здрач, нищо че не е продължение на поредицата.

Е, това май е всичко, което имам да кажа за добрите и лошите страни на поредиците (къси и дълги).

И дойде моментът да си избера кои предпочитам...........

Дългите поредици.
Просто такава ми е наклонността от отдавна. Като започна да изброявам: Здрач, Реликвите на смъртните, Пърси Джаксън, Хари Потър и още и още...
Ами вие? Кое предпочитате?