,

Ревю на Зазоряване- Здрач 4

Автор: Стефани Мейър
Заглавие: Зазоряване
Жанр: фентъзи роман
Рейтинг: 5/5 !
Бележка: кипя от щастие!


  Това е четвъртата част от серията Здрач. В нея Бела и Едуърд започват съвместния си живот като съпруг и съпруга още в първите петдесет страници. Обаче, нещата се усложняват като неочаквано Бела забременява с полу-човешко, полу-вампирско дете. То расте със светлинна скорост и никой не знае дали ще бъде добронамерено, след като това събитие никога досега не е срещано в историята. Животът на Бела е в опасност, Волтури искат да убият новороденото дете и това подлага на опасност цялото семейство Кълън.


  Току-що завърших с четенето на благодарностите на книгата. И сериозно си казвам, че съм просто.... уха! Не вярвах тази книга да ми хареса толкова. Предишните три части не бяха лоши, но все пак не бяха и за пълни пет звезди. Дори в сравнение с тази четвърта и последна част от серията се замислям дали не са за по-ниски оценки. Буквално начинът на писане на Мейър се е променил коренно в тази част. Сякаш друг човек я е писал или пък самата авторка е подобрила писането си наистина с огромна степен.
  Може би хората, които не са фенове на Здрач сега четат това с повдигнати вежди, но аз наистина стоя зад думите си -това си струва четенето!

  Дори трудно бих отбелязала някакви минуси.... не, всъщност имаше една част, която леко се различаваше по темпо и визия от останалата маса от книгата, но тя е в рамките на максимум десетина страници. И за да оставя останалата част от това ревю само за плюсовете на книгата, сега ще ви споделя единственото това, което бих могла да кажа като минус. (въпреки, че може да ви се стори странно, че го имам за такъв)
  Единствения минус е в края на книгата където Кълън започнаха да свикват всичките си приятели от цял свят. Смятам го за такъв, защото това бяха едни 20 нови герои, от които на всеки двама имаше човек с дарба. И, разбира се, на мен ми беше трудно да ги запомня всичките. Дори имената им вече не помня или поне ще имам трудност да приложа дадена характеристика към точния герой. И това малко ме подразни, защото когато се говореше за определен герой, аз не си спомнях той имаше ли дарба, нямаше ли... защо беше там и как се отнасяше с околните. Това, че се вмъкват 20 нови герои и то наведнъж за мен не е нещо нормално като се има предвид, че книгата ще свърши след още 150 страници, ама... Добрата страна беше, че накрая всеки се върна на мястото си и пак останаха само познатите ми лица.

  Стига толкова за това, а да ви споделя най-накрая защо тази книга има 5/5 звезди.
Първото и най-забележимо нещо... това е действието. Ако сте чели поне първата част от серията ще забележите колко протяжно се изобразяват някои моменти и мисли. Е, тук, както споменах, все едно не го пише Мейър. Действието е най-бляскавата част на книгата, защото то постоянно ни държи в напрежение и ни кара да четем още и още. Признавам си, че първите 500 страници ги прочетох за отрицателно време и на едно сядане прочитах по 100 страници без да се усещам. (с останалите се забавих, защото... ами, училище)  Просто факта, че излишните мисли и терзания на Бела, които ни заварват още от най-първото изречение на първа книга, просто липсват в тази част. И това е достатъчно, за да разберете за какво говоря. 
  А и още нещо. Нали знаете как не си падам по онези тип "да-ти-припомни-предишната-част" първоначални писания, които са почти неизбежна част от поредиците? Ами, тук ги няма, за което аз веднага се зарадвах, защото направо се разви историята, без да се налага да чета сбит преразказ на предишната книга.

  Другото нещо, което много ми хареса бе това, че най-накрая в книгата се добави и поглед от името на друг герой, освен Бела. Да, в трета част наистина накрая имаше цяла глава от името на Джейк, но тук е цяла една част!  Книгата е разделена на общо три части, като само една се представя от името на момчето-вълк, а останалите са си от името на Бела. Наистина се наслаждавах на това нововъведение, защото видях историята от различен ъгъл или по-точно - от вълчи ъгъл. Хареса ми!

  И ако някои от вас са чели книгата или пък са гледали филма (което е по-вероятно) то може би си спомняте Ренесме. (дъщерята на Бела и Едуърд) Още откакто се споменава, че героинята на Ренесме ще се появи на бял свят, авторката се старае да ни накара да се влюбим в нея.
  И всъщност тя успява, не знам как, но аз наистина сложих Ренесме на второ място в списъка си с любими герои от поредицата. Кой е на първо? Ами, за разлика от останалите книги - тук героинята на Бела наистина ми хареса. Всъщност при останалите книги дори не бих могла да посоча любими герои, просто защото не ги чувствах така близки, колкото в тази книга.

  Като цяло изводът тук е, че Стефани наистина се е постарала да направи последната част от поредицата запомняща се. А най-хубавото е, че наистина  й се получава, защото дълго ще я помня... и най-вече края.
За мен това е пример как трябва да се завърши една поредица (дори и предишните книги да не са от най-силните), а именно с една запомняща се за дълго история.

Ревюта на предишните части от поредицата:

Затъмнение
или направо разгледай целия списък с ревюта, които съм писала. (кликни тук)

Благодаря ви за вниманието! :)

0 коментара:

Публикуване на коментар