Ревю на Ангелско Нашествие

Автор: Сюзън Ий

Заглавие: Ангелско нашествие

Жанр: фентъзи

Рейтинг: 3/5

Бележка: изчакайте до края.

 Светът е нападнат от ангели вече шест седмици. Да, от онези, които смятахме за добри същества,  но всъщност се оказа съвсем друго. Пенрин, майка й, и сестра й трябва да бягат, но попадат точно на тях. Така Пейдж (сестрата на Пенрин) е отвлечена, а самата Пенрин изоставена, защото майка й бяга. Тогава тя решава, че ще помогне на един ранен ангел, за да я заведе при Пейдж. Така двамата се съюзяват, макар и за кратко. Това е нещо, което единствено тя от цялото човечество би направила - да се осмели да се сближи с ангел. Но схемата е много по-голяма от очакваното и Пенрин и ангела се озовават в тежка позиция, от която трудно ще се измъкнат. 

 

[Бележка, добавена след прочитането на цялата серия] - Прочетете първо ревюто на третата част от ТУК. Там има синопсис на цялата поредица. Приятно четене!

 "Ангелско нашествие" за мен е нещо, което е много разчленено нещо. Искам да кажа, че някои неща са много добри, а други просто куцат и така книгата има като че ли два полюса. И затова много се чудих как да оценя тази книга и накрая се спрях на 3 звезди. Първо си мислех, че е за повече, защото втората половина на книгата е наистина добра, но за първата трябва да имаш търпение. И добре, че се чете наистина лесно и бързо, защото иначе щях да се откажа от нея. (по-надолу ще обясня защо, но сега първо накратко да ви запозная)

 Но ако си търсите нещо, което да прочетете бързо, то ви я препоръчвам, защото книгата не е лоша. Сто страници ги прочетох за няма и половин ден и това е така, защото изказът е наистина лек. Дори малко недостатъчен, но по-надолу ще кажа повече.

 Та, книгата започва обещаващо с първите няколко глави. Навлизането в историята става лесно, защото се разказва от първо лице и няма особено много подробности, които да се осмислят. Със сигурност историята те грабва още в началото, но след около десет глави вече нещата се забавят и стават блудкави. Накратко - издължен сюжет. Малко случващи се неща, но много страници. И сега като се замисля, книгата е разделена така: Пенрин се грижи за ангела, за да намери Пейдж; и Пенрин и ангела в хотела, където се предполага да е Пейдж. Първата част от тези двете заема добро пространство от страниците, около три четвърти. Още повече, че по време на тази част изказът е някак рядък, но в същото време разгръща едно нещо прекалено дълго. 

 

 Най-интересното от книгата е втората част, мислово разделена от мен. (защото книгата не е разделена на части, само на глави.) В тази част става истинското раздвижване и кулминацията, заради която искам да прочета и втората част. Иначе вече се бях настроила това да е първата ми недовършена серия. Та, в тази част  се намира адреналина, за когото читателят копнее през цялата история. И въпреки че има един момент с идеята за ангели в тип "Франкенщайн", (т.е. сглобени от няколко създания) която ми се стори малко... неподходяща, съм позитивно настроена. 
(Съвет:  не четете книгата късно вечер. Просто от опит не го препоръчвам, защото сънищата ви ще са наистина луди.) 

 Героите в историята също заслужават три звезди. Не са особено реалистични и с достоверни действия, но на моменти имат своите проблясъци. Главната героиня според мен е някак изкуствена, защото всичко й се получава. Дори прекалено добре, независимо, че тя не го осъзнава. И това се забелязва особено накрая. 

 А главната мъжка роля, за разлика от тази на Пенрин, е прилична. Ангелът ми хареса. И то не само, защото е ангел, но заради това, че героят му ми напомня, че не всеки е такъв, какъвто изглежда. Останалите образи, или така наречените "статисти", също бяха добре. Така че май само главната героиня не е добре изградена.

 Идеята.

 Идейният замисъл на книгата и като цяло идеята за сюжета не е лоша и може много да се развива. Обаче в тази част от поредицата се разкрива и случва много малко, което не задоволи нуждите ми от нещо фентъзи и силно.
 Аз лично мога да разгранича три главни действия, но няма да ги казвам, защото едното може би е спойлер. Но, да, има три главни действия в книгата, заради което по-горе споменах, че ми е постна.  Само ще спомена, че е  могло да бъде доразвито много повече.

 Не знам... много ми е трудно да определя дали тази книга ми хареса или не, но след като искам да видя как ще се развият нещата във втората част, то може би е успяла да се докосне до нещо в мен. Препоръчвам я на хората, които си търсят нещо лесно за четене, както и на по-младите читатели. (тоест, на тинейджърите) Но, ако си търсите наистина наелектризираща фентъзи книга, премислете избора си.

Благодаря за вниманието!

Ако има такива от вас, които са чели книгата, ще ми е интересно да чуя какво смятате и вие за нея?

Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра й - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне.

Дори да се съюзи с един от тях.

Рафи е войн, но, след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелел битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка.

Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял...