Ревю: Домът на мис Перегрин за чудати деца

Автор: Рансъм Ригс
Заглавие: Домът на мис Перегрин за чудати деца
Жанр: фентъзи
Рейтинг: 4/5
Бележка: винаги вярвайте на историите на дядо си!

Джейкъб Портман е момче, израснало с приключенските истории за подвизите и пътешествията на дядо му. Заедно с тези истории, той му е разказвал и за едни наистина чудати негови приятели. Те имали способността да левитират, да бъдат невидими, да призовават огън с пръстите си и какво ли още не. Но Джейкъб пораства и тези истории вече му се струват като най-нелепите приказки... докато едно от чудовищата, което винаги е присъствало в детските му кошмари, не убива дядо му.

"Домът на мис Перегрин за чудати деца" е нещо неочаквано за мен!
Тук не е нужно особено дълго въведение, затова нека да вървим направо.
Преди време първо гледах филма (защото не знаех, че има и книга... но все пак не съжалявам) и историята, и идеята като цяло, много ми харесаха. И от тогава все дерзая да прочета книгата, но никога не стигах до нея. Обаче сега най-накрая това се случи, прочетох я,  и мисля, че имах нужда именно от нещо такова.

Първо ми се иска да ви споделя мнението си относно "сенките" (т.е. чудовищата в книгата), защото те заемат не малка част от историята и поне за мен са нещото, с което ще я запомня.  Та, ако като мен вие сте гледали първо филма и не сте чели книгата, просто няма как вече да изтриете онези образи на "сенките" от ума си. Просто те ще ви съпътстват през цялото време докато четете. (благодарности на онзи, който ги е нарисувал за филма) Хареса ми как авторът буквално е открил страхът у всеки човек и го е сложил в историята си. Той е открил "непредсказуемото" и "невидимото", от което всеки от нас малко или много  се страхува. А ако влезете по-надълбоко в реалността на чудатия свят, то тогава може и да ви полазят тръпки докато четете. 

  И така, освен сенките, които превъхвалям толкова много, книгата може да бъде хвалена и по други белези. И като нещо много важно за тези, които си търсят следващото четиво, трябва да спомена и, че книгата има и малко нотки на трилър... и може би съъъвсем лек нюх на нещо страшничко. 

  В началото историята започва плавно и без резки първи изречения. Няма нищо излишно и всичко е нормално - обикновено начало на книга. След това, заедно с присъствието на онези фотографии (които всъщност разбрах, че са истински) историята ще започне да ви придърпва към последните си страници много бързо. Няма да имате търпение да разбулите още от мистерията около въпросните снимки, чудатите деца, чудовищата и жени, превръщащи се в птици. 

  И понеже в повечето пъти "фентъзи" книгите включват изграждането на нови или нереални светове, създания и т.н. се предполага, че ще има много обяснения докато авторът въвежда читателя в историята. Но не. Никъде просто не присъства нещо, за което да си кажете "това защо е тук". Всичко е в нужната норма и останалото е оставено на въображението ви. Тази черта помага на сюжета да се движи бързо и прибавя известен адреналин към историята. А и като цяло книгата не е натоварваща и единственото, което трябва да направите - е да четете.  И това много ми допадна, защото прочетох книгата доста бързичко.

  Книгата се разказва от първо лице, и то умело, от името на Джейкъб.  Може би и това, че героят не е така размишляващ както други герои от други книги (*намеква* както например някой от Здрач) е допринесло за бързото ми четене.  А като заговорих за герои, ето какви са те... необикновени. Досега със сигурност не сте срещали нещо като тези чудати деца. Тяхното главно качество е, че са надарени с необикновени възможности... Но не останах с особено близки отношения към когото и да било от тях. Дори и главният герой не ме привлече.

  А след като говоря за герои, то винаги трябва да стане дума и за злодеят в историята. Да, освен сенките има и злодей. Всъщност няколко, но в тази част от поредицата ние виждаме само един от тях. (не използвам име, за да не издам кой е той, иначе ще е спойлер.) Според мен злодеят е малко слабохарактерен и недоизграден. Може би е прекалено благ, въпреки че едвам не убива протагонистите с пистолет. (но добре, че няма добър мерник.)

 "Домът на мис Перегрин" го препоръчвам на всеки читател, който е готов за нещо необичайно и... ново. И понеже сестра ми наистина си падна по книгата, я препоръчвам на младите тинейджъри най-много.  

  Книгата ми остави добри спомени, но въпреки това не смятам, че става за второ четене. Именно и заради това не дадох 5 от 5 звезди, както и заради забележката със злодея. Но все пак, нямам търпение да прочета следващата част, защото тази книга има нещо... чудато/магично около себе си, което ме привлича да я държа в ръце.

Благодаря ви за вниманието!

 Ето и линк към английската книга в BookDepository с безплатна доставка в целия свят.

Тайнствен остров

Изоставено сиропиталище

Странна сбирка от удивително редки снимки


„Домът на мис Перигрин за чудати деца”е незабравим роман, в който литература и фотография се сместват в едно вълнуващо цяло.

След ужасна семейна трагедия шестнайсетгодишният Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перегрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перегрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би – колкото и невероятно да изглежда – са още живи.

Смразяващо фентъзи, илюстрирано с призрачни стари снимки. „Домът на мис Перегрин за чудати деца“ ще достави удоволствие на всички, които имат вкус към приключенията в света на сенките – възрастни и тийнейджъри.