Ревю на Ангелски свят

Автор: Сюзан Ий
Заглавие: Ангелски свят
Жанр: фентъзи
Рейтинг: 3,5/5
Продължението на "Ангелско нашествие"

 

Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са ужасени, майката на момичетата е съкрушена.

Пенрин тръгва из Сан Франциско след сестра си - само че защо улиците са толкова пусти? Къде са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силите зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат...

Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях не би могъл да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. Ала когато трябва да реши дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин, кое ще избере?

 Може би сте забелязали, че липсва обичайното ми "Разказва се за", но просто не знаех как да обясня книгата без да я разкажа цялата. В "Ангелски свят" просто се продължава историята от предишната книга все едно са били едно цяло, разделено на две. "Ангелски свят" започва точно оттам, откъдето свърши първата част от серията. И отново Пенрин попада в лагера на съпротивата, а после бяга.

 Но книгата като цяло може да се каже, че има подобрение от предишната, защото този път трите звезди са наистина заслужени. Дори заслужава и една половинка отгоре.

 Обаче, за да се отърси от първата книга, авторката има нужда от време и разликата в стила се забелязва след някъде стотната страница.  По принцип, планирах това да бъде последната ми книга за тази година, номер 50, но май че ще имам време да прочета и още една, и то смятам да бъде третата част от серията, поне да завърша това, което започнах. (обикновено не обичам да оставям недовършени неща)  И се надявам да не се сърдите, защото това ревю няма да е особено дълго. Просто, защото има само няколко подобрения за разлика от предишната част, иначе всичко си е същото и не ми се иска да се повтарям.

 Първото, което ми направи впечатление беше, че тук има много движение. Главната героиня, която си е все същата, без особени разлики от тази в първата книга, постоянно пътува на някъде. И това ми хареса, защото така се добавя чувството за сюжет, който не се застоява и постоянно се развива. И всъщност е така. Наистина много неща, чийто основи бяха положени още в първата книга, но не бяха развити, сега им се обръща повече внимание.

 И освен това, в книгата наистина присъстват много изненадващи обрати, за разлика от "Ангелско нашествие". И като се замисля, ако не бяха те, може би книгата нямаше да ми хареса толкова. (е, толкова, колкото за три и половина звезди.) Та, обратите в книгата допринасят наистина много за историята и буквално имаше моменти, в които четях с отворена уста. (а това е рядко срещано нещо...) 

 Но малко останах разочарована заради това, че Рафи отсъстваше толкова дълго време от историята. Мисля, че чак накрая към последните 70 страници някъде, се появи и той. И това, което забелязах бе, че характерът му е променен. Обаче в добрия смисъл. Много повече ми хареса Рафи във втората книга, отколкото в първата. А Пенрин си е все същата.

 Според мен, ако сте харесали първата книга, то ще харесате втората още повече, защото определено е по-силна. Надявам се третата да бъде още по-силна от всички, защото ми се иска да завърша годината подобаващо, но каквото сабя (или по-точно Мечо Пуки) покаже.

Весели празници!