, ,

Какво ли ще се случи „Неочаквано едно лято“ според Джули Джеймс...



*книжно ревю без спойлери*

Автор: Джули Джеймс
Заглавие: Неочаквано едно лято
Жанр: любовен роман
Оценка: 4,5/5





Искри започват да прехвърчат, когато бракоразводната адвокатка Виктория Слейд се нанася в съседство с разследващия журналист от „Чикаго Трибюн“ Форд Диксън…

Виктория е била свидетел на нещастния край на достатъчно връзки, та завинаги да се откаже от идеята за брак. Което не означава, че има нещо против неангажиращите авантюри… Но не и със самонадеяния й нов съсед. Ала когато се съгласява да поеме случая на сестра му, тя е твърдо решена да спечели… дори ако за това се налага да обедини усилия с него.

Форд иска да открие мъжа, който е направил дете на сестра му, а след това я е зарязал. Готов е дори да се съюзи с Виктория въпреки факта, че красивата брюнетка го дразни както никоя друга жена. Ала колкото повече време прекарва с нея, толкова по-ясно си дава сметка, че единствената жена, толкова скептично настроена към любовта, колкото и той самият, е точно тази, в която би могъл да се влюби... 





 Приветствия в моя блог, читатели!
 Август е точното време от годината, когато ти се четат любовни романи, нали? Смятам, че тази година попадам все на хубави книги и „Неочаквано едно лято“ неочаквано много ми хареса. По принцип посягам към книгите на Джули Джеймс с малко съмнение, защото нейният стил на писане не ми допада особено заради ... лигавостта му и това, че е прекалено предвидим. Не ме разбирайте погрешно, Джули е страхотна писателка и заслужава всяка награда за романтичния жанр, просто моят вкус към подобни книги се измени доста през последната година и дори аз не знам какво точно искам да получа от тях, хах.
 И все пак съм много радостна, че „Неочаквано едно лято“ се оказа една [макар и любовна книга] история с добре подплатен сюжет, внимателно подбрани персонажи и перфектното темпо на привързване между героите. А хуморът е просто чудесен бонус към всичко.

 За разлика от множеството при любовните романи, Виктория и Форд наистина успяват да се поопознаят преди да предприемат каквито и да било по-нататъшни действия във връзката си. Поначало те са типичните дразнещи се персонажи, които всъщност не са толкова различни един от друг, за колкото се мислят. Признавам, че подмятанията между двамата са наистина умовати, с което бързо се спечелиха моите симпатии още от самото начало на историята.

 А като заговорихме за началото на историята, трябва да спомена, че тя започва по интересен и забавно-ироничен начин, който успя да задържи вниманието ми до финалната страница. Като за любовен роман „Неочаквано едно лято“ има изненадващо добре изграден сюжет с няколко подистории. 





 В романа се проследяват и съдбите на сестрата на Форд, която е самотна майка с четиримесечно бебе; личният живот на Виктория, която има проблеми с паник атаките си; също и отделно ставаме свидетели на моментите, в които двамата герои прекарват с най-добрите си приятели. Всичките тези неща спечелиха бонус точки на тази книга и ми помогна да разбера характерите на Виктория и Форд много по-добре, отколкото ако Джули Джеймс бе решила да наблегне само на интимните отношения между двамата, нещо, на което се разчита за успеха на любовните и еротичните книги. Както се казва отзад при анотацията – „наистина запомнящи се герои“.


„...добрите моменти си заслужават, независимо какво може да се случи след време. Защото откриваш някого, заради когото си струва да се изправиш срещу най-големите си страхове, някого, заради когото си готов да рискуваш.“

 Та, разбира се, няма как да липсват и подобни интимности в подобен роман. Те бяха причината да сваля половин звезда в оценката си в goodreads, просто защото читателският ми вкус вече е придирчив и крайно чувствителен на тази тема. Те не бяха прекалени, нито в повече, но ми се струват пресилени. Смятам да оставя този въпрос до тук и да продължа към следващото нещо, за което искам да поговоря.

 А именно за персонажа на Виктория, който сметнах за много по-добре изграден от някои други главни героини от любовни романи. Намерих много общи неща с нея като например проблемите й с доверието и любовта й към времето, прекарано само със самата нея си. Тя не е перфектна, но самият факт, че не е и го знае, я прави такава. Виктория се грижи за хората, които обича, дори това да й коства собственото щастие. А когато е инат, ще бъде такава колкото е нужно. Смятам, че много от вас също ще харесат образа й, а умните й забележки ще ви накарат да се усмихнете.

 „Неочаквано едно лято“ от Джули Джеймс със сигурност влиза в любимите ми любовни романи най-вече заради това, че не е просто поредната розова книга в жанра, а е многопластова и засяга важни теми. Искрено се наслаждавах да проследявам как ще се развие историята, а очакваният хепиенд стопли душата ми. Ако си търсите любовен роман за последните седмици на лятото, не се колебайте!


Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥




ПС: в изданието се е получила техническа грешка и няколко от страниците трябва да се четат отзад напред. Но това може и да е единично само за изданието, което четох.



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил



Книги, които също ще ви харесат:
Може ли да се срещнем отново? – Алисън Морган
Най-сексапилният мъж – Джули Джеймс
Завинаги мое момиче – Хейди Маклоклин
Тайният мъжки клуб за любовни романи – Лиса Кей Адамс




Continue reading Какво ли ще се случи „Неочаквано едно лято“ според Джули Джеймс...
, , ,

Отчет на прочетените книги! #агатапрезюли и още нещо.


 Привет, четящи хора!
 В този неделен ден някак мързеливо реших да напиша един книжен отчет, слушайки [отново и отново] Maybe Someday. Но, за да не ви отегчавам вече с тази песен, която превъртам постоянно, сега ще сложа една друга, която също много харесвам и която може да си пуснете, докато четете тази статия. И за кратко резюме на какво ще прочетете сега, ще напиша това: предизвикателството #АгатаКристиПрезЮли, комикси, филми, снимки и мисли.





Тази песен ми пасва идеално с обстоятелствата на лято 2020, запомнящо се като цяло с уюта на дома. [поне за мен] Колкото и бързо и неусетно да тече то обаче, не бих казала, че е незначително независимо от реалността и случващото се по света... да, различно е и донякъде потискащо, но въпреки всичките съжаления за отменени събития, приключения и веселби, не бих променила нищо.
 В този период преминах през множество състояния и успях да създам и да довърша доста проекти. Това включва косплея за Комик Кон, който очевидно ще почака още известно време, но това е добре, защото ще имам възможност да направя повече детайли. [усещам как Комик Кон 2021 ще избие рибата за качеството на косплей изявите.]
 Също така отново успях да се върна към стария си ритъм на четене и дори си спретнах едно книжно предизвикателство през юли. Благорадя на всички, които се включиха в него! Ще оставя и линк към галерията, която спретнахме в Инстаграм. Получи се наистина забавно предизвикателство и събрахме на едно място ценни читателски мнения за различните криминални романи на Агата. ♥

 Тук ще вмъкна един отчет на книгите, които прочетох аз:



Неслучайно реших да започна с дебюта на криминалната кралица. Този роман обаче не се оказа сред любимите ми нейни произведения, а по-подробно за него може да прочетете в ревюто ми. 3,5/5



Тук вече останах много доволна от попадението си! Намирам „Убийство на игрището за голф“ за много разчупена и приятна книжна, с всичко, което обичам да има в един криминален роман. Оставих й 5/5 звезди!



Ако трябва да подреждам тези три книги по това, колко ми харесаха, то „Алиби“ щеше да е по средата. Краят не ме удовлетвори особено, а начинът на представяне на случая не го смятам за правилен или дори подходящ. Но все пак имаше доза изненада на финала, а и това е книга на Агата Кристи, затова оценката ми е 4/5.


 Дотук се изчерпва моето първо книжно предизвикателство и очаквам следващия юли, за да го направя отново. Иначе успях да вмъкна и някоя друга книжка между тези на трите. Всичките от които страшно ми харесаха:

4/5. “Изгревът / Пламъкът на Авора“ – Джей Кристоф и Ейми Кауфман  5/5
6. „Вещиците от Витоша“ – Мартин Колев (Софийски магьосници #3)  3,5/5
7. „Може би някой ден“ – Колийн Хувър  4/5
8. „Огромен малък Марвел“ – Скоти Янг  4/5


 В момента съм на вълна романтика понеже от отдавна не съм чела от този жанр, а и имам една купчинка заети любовни романи, които чакат от доста време. „Може би някой ден“ беше първата от тях, а сега чета „Неочаквано едно лято“ от Джули Джеймс. В плана влиза също и „Уравнението на любовта“, а след тези книги имам идея да се захвана с романите на Междузвездни войни, които имам, но ще видим в какво настроение съм и какво ще ми се чете.
 Изпитвали ли сте някога чувството, че не знаете какво да четете въпреки че имате цяла купчина непрочетени нови книги?... Наскоро ми се случи, хах.

 Искаше ми се да ви споделя и няколко интересни филмови заглавия, които гледах наскоро. Препоръчвам „Диви и щастливи“, български приключенски филм, който е и доста забавен. Честно казано ме изненада, защото рядко харесвам съвременните български филми.
 Изгледах и първия сезон на сериала „Момичета“ (HBO) с участието на Адам Драйвър, още познат като Кайло Рен. Тази негова роля го показва в далеч по-различна светлина от страшния Върховен лидер на Първия ред. А сериалът ми допада с човещината на сюжета си и типичните американски нагласи, представяйки перфектната доза хумор и драма.

2019~™Филмът▻1080p~HD·Диви и щастливи· Филми Онлайн | Online ...

Devojke - 1. sezona | HBO GO

 Надявам се да ви е било интересно и донякъде полезно. Лятото все още не е свършило затова съм в готовност и очаквам всяко ново и вълнуващо нещо! Единствено ми липсват ужасно много новите филми и това да ходя на кино с приятели и се надявам в скоро време отново да се редя за билети пред касите.

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥


Полезни линкове:

Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
Continue reading Отчет на прочетените книги! #агатапрезюли и още нещо.
, , ,

Мечтата за „Може би някой ден“ – от Колийн Хувър. (книжно ревю)



*книжно ревю без спойлери*

Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Може би някой ден
Жанр: любовен роман
Оценка: 4,5/5




Потопете се в страстна приказка за музика, любов и предателство.

Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота й. Но когато Сидни открива, че приятелят й й изневерява, балонът се пуква.
Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…




 Приветствия в моя блог, читатели!
 Леле, от доста време не бях посягала към нещо на Хувър... и... леле. Обичам книгата все повече и повече, особено докато слушам [превъртам] саундтракът към нея. Първоначално книгата не ми направи особено впечатление, поне не и до средата си, но пък втората половина определено компенсира за всичко. Вероятно очаквах малко повече настойчивост, както в другите книги на Хувър, и затова реагирам така. Бих казала, че „Може би някой ден“ ми прилича на „Най-доброто в теб“ в някои отношения, но не искам да спойлвам.
 Просто ще ви кажа да не очаквате нещо грандиозно от страна на сюжета, защото „Може би някой ден“ е книга, изцяло отдадена на чувствата, които се засаждат, покълват и израстват между двама души. По един красив и несравним начин.

 Обаче, за да не ви карам да си мислите, че всичко в книгата е прекрасно като горното описание, ще вметна и това, че „Може би някой ден“ е книга, представяща изневярата от няколко различни гледни точки. Кога се смята за грешна и кога се смята за правилна. Кой носи вината и кой е жертвата. Всички изневери ли са еднакви или са разделени на добродетелни и егоистични? Определено има много, за което да се мисли, докато се проследява развитието на историята. И много въпроси, нуждаещи се от отговор. Въпроси, които идват от нещата от реалния живот, в който живеем. Защото е вярно, че в сърцето на човека няма дъно за любовта, което ни предразполага да можем да обичаме в повече.

„Не успя да я защити от суровата истина, че хората не избират в кого да се влюбят. Могат само да изберат в кого да останат влюбени.“

 Рядко харесвам и двамата главни герои в любовните романи. Но Сидни и Ридж ми влязоха под кожата с тяхната искрена невинност и лошото положение, в което и двамата са затънали до уши. През цялата книга те играят с опасния огън, горящ вътре в тях. А опареното от този вид огън, оставя белег до живот. Сигурна съм, че и вие ще изпитате как вътрешно и двамата се разкъсват. И ще ви се иска нещата да бяха различни...


„Понякога е необходимо да преживеем няколко ужасни дни в живота си, за да запазим добрите дни за бъдещето.“

 Именно защото лично усещах чувствата им върху себе си [исках, мразех, желаех, тъжих, смях се... но и изгарях] твърдя, че дори и да не е за пълни 5 звезди, този роман трябва да се прочете. Особено от почитателите на Хувър, които са наясно колко е добра тя в това да въздейства върху читателя. Тази книга е пример, че дори и само с два персонажа и един апартамент, Колийн Хувър пак се доказва и накрая оставя множество насълзени читателски очи.

 А допълнителният саундтрак ме накара да почувствам самата история дори още по-силно. Просто не зная как да опиша влечението ми към всяка една от песните, представяйки си как Ридж свири на китарата, а Сидни пее. И ето, че отново ми се замъгли погледа... Ако Хувър не се докосне до чувствата ти по сто различни начина, то кой друг ще го направи?

 Препоръчвам „Може би някой ден“ така, както и всяка друга книга на Хувър. Не ме съдете, в тях намирам много от себе си. Ще завърша това ревю с един по-дълъг цитат:

„Никога преди не бях осъзнавала колко могъщо може да бъде желанието. То обзема всяка частица от теб и изостря сетивата ти хилядократно. В този момент то усилва зрението ти и те прави неспособен да се съсредоточиш върху нещо различно от човека пред теб. Изостря обонянието ти и така изведнъж осъзнаваш, че косата му е току-що измита, а тениската му е току-що извадена от сушилнята. Увеличава чувството за допир и така кожата ти настръхва, пръстите на ръцете изтръпват, а ти се изпълваш с копнеж да бъдеш докосвана. Засилва вкусовите възприятия и изведнъж устните ти стават гладни и искащи и единственото нещо, което може да угоди глада им, е облекчението да усетиш неговите устни в търсене на същото облекчение.“

Благодаря ви за вниманието!♥





Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Новата ми любима песен:




Книги, които също ще ви харесат:
Най-доброто в теб - Колийн Хувър
Никога повече- Колийн Хувър
Гласът на любовта - Мия Шеридан




Continue reading Мечтата за „Може би някой ден“ – от Колийн Хувър. (книжно ревю)
, , ,

Ревю на „Алиби“ от Агата Кристи – #агатапрезюли



*книжно ревю без спойлери*

Автор: Агата Кристи
Заглавие: Алиби
Жанр: криминален роман
Оценка: 4/5



Поредният заплетен случай, който обаче не плаши легендарния детектив Еркюл Поаро...

Богата вдовица, отровила съпруга си, е мъртва. Всички смятат, че се е самоубила... до момента, в който предполагаемият й любовник Роджър Акройд е убит в кабинета си. Еркюл Поаро се заема с разследването. Кой е извършителят? Случаят е толкова необичаен, че дори и гениалният детектив няма идея как да го реши... Романът "Алиби" се нарежда сред безспорните шедьоври на криминалния жанр.



 Приветствия в моя блог, читатели!
 Вижда му се краят на моето книжно предизвикателство това лято. „Алиби“ е последната книга за „Агата Кристи през юли“ и се радвам, че е именно тя. Имах планове да прочета още толкова книги този месец, но вече усещам как започвам да бъркам сюжетите.

 В началото с „Алиби“ не се спогаждахме и ми вървеше някак бавно, но някъде след средата нещата се оправиха. Точно за „Алиби“ нямах особено много очаквания преди да я захвана. Не четох ревюта и всякакви други подобни мнения, а се водих само по звездите в Goodreads [които са 4.25] и интересното заглавие. Може да се каже, че е съвсем на случаен избор, който не се оказа толкова лош.


 Самата история този път се разказва от името на доктор Шепърд, който много прилича на Хейстингс по държание и характер. Той се среща случайно с г-н Порот [в този момент от книгата никой все още не знаеше как се произнася името на чужденеца – мосю Поаро] без да знае, че съвсем скоро ще станат особено близки в ролите на Холмс и Уотсън.

 Действието бих казала, че започва от по-далече, отколкото е нужно. Някои моменти ми се сториха излишни, а случаят се затяга прекалено бавно. В края, разбира се, ще видите колко много са уликите, водещи до очебиещия вършител на убийството. Ала все нещо ми куца в цялата работа с тази книга и не мога да преценя какво е то. Може би е свързано със стила на писане и как е представена изобщо цялата случка. Липсваше ми повече обвързаност между героите като че ли... Нещо от този род не ми позволи да дам пълен брой звезди на „Алиби“.

 Признавам, че отново не заподозрях убиеца, макар че вече в последните няколко глави се запитах дали пък не е именно *въпросният образ*. Заглавието на романа малко ми издаде в един момент, но пък то толкова си пасва на сюжета, защото всички персонажи имат твърдо и неоспоримо алиби!

 Знам, че това се води любимата книга на самата Агата Кристи [от собственото й творчество, разбира се], но според мен е писала и много по-добри. Продължавам в търсенето си на книга, написана от Агата, която да е по-добра от „Убийство в Ориент Експрес“. Зная, че все за този Ориент ви говоря, но признайте, че е зашеметяващ случай!


Благодаря ви, че отделихте от времето си! Желая ви много книжни моменти и до скоро!♥



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

За книжното предизвикателство – Агата Кристи през юли.

Книги, които също ще ви харесат:
Веселото гробище – Лора Лазар
Аферата в Стайлс
Убийство на игрището за голф
Убийство в Ориент Експрес
Смърт край Нил





Continue reading Ревю на „Алиби“ от Агата Кристи – #агатапрезюли
, , , ,

Отряд 312 са отново в играта! Ревю на „Пламъкът на Аврора“.


 

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Заглавие: Пламъкът на Аврора (#2)
Жанр: тийн фантастика, YA


ГЕРОИТЕ НИ СЕ ЗАВЪРНАХА. ТАКА ДА СЕ КАЖЕ.

Първо, лошите новини: древен злодей – нали се сещате, редовния разруши-целия-живот-в-галактиката тип – скоро ще бъде отприщен.

Добрите новини? Отряд 312 се заема да спаси положението.

Само че кадетите трябва да се погрижат за някои дребни нещица преди това…

Като например дузина гремпове, които биха искали да им сменят физиономиите.

Няколко агенти на ГРА с онези плашещи цветя вместо очи, които няма да се спрат пред нищо, докато не хванат Ари.

След това ще се сблъскат и с отдавна изчезналата сестра на Кал, която не е особено щастлива да види по-малкото си братче и даже води цяла армия силдрати със себе си.

С ПОЛОВИН ГАЛАКТИКА ПО ПЕТИТЕ СИ, ОТРЯД 312 НИКОГА НЕ СЕ Е ЧУВСТВАЛ ПО-ЖЕЛАН!

Те няма да се дадат без бой. Надяваме се.





 Приветствия в моя блог, читатели!
 Просто не можах да се стърпя и подхванах продължението на „Изгревът на Аврора“ по средата на юлското ми книжно предизвикателство. [Агата Кристи през юли] Знаех, че ще изям тази книга за нула време, затова лесно си простих нарушението. Обаче както и при първата част, не мога да простя на авторите за това, което продължават да ми причиняват. Те на сто процента нямат и грам съчувствие към читателските сърца.
 Ще ви дам един съвет. Ако не искате да останете с травма след края на „Пламъкът на Аврора“, или просто не сте от търпеливите, то по-добре изчакайте да излезе третата книга. Защото финалът е... обещах да няма спойлери, ама тази книга е като електрошок за намиращите се в радиус от пет километра от нея. [измислих си числото xD]

 „Пламъкът на Аврора“ се движи в същите среди като предшественичката си, защото и двете книги са просто претъпкани с екшън, напрежение, вълнение и хумор. Особено хумор. Обещавам, че ще се смеете с глас!
 И отново щом започвах да чета, не исках да спирам. [тук ще вмъкна едно извинение към окапалите си, бедни очи] Това, което е в плюс на „Пламъкът“, е че се отделя малко повече внимание на второстепенните герои като Зила, например, и като цяло се набляга повече на взаимоотношенията между персонажите.
 Особено на тези между Кал и Аврора. Не крия, че обожавам Калис! Дори бих си го татуирала. Не знам каква магия са изполвзали Ейми и Джей, за да го харесам толкова, но определено действа. [сигурно са елфическите му уши, с които се изчервява.] 


„Любовта е цел, бе'шмай.
Любовта ни тласка към велики дела и велика саможертва.
Ако няма любов, какво ни остава?“


 Връзката му с Аврора ме кара да получавам пеперуди в стомаха си при всяко докосване, всеки поглед и усмивка, които споделят. Скорострелно се превърнаха в новата ми любима книжна двойка, а връзката им макар и да започна сякаш от нищото, прерасна в нещо много стабилно и неразрушимо. Но нека не ви обнадеждавам, всяко нещо минава през трудности докато се усъвършенства. Нещата в тази книга не са въобще цветя и бонбони.

„Отвориш ли сърцето си за някого, той или ще те предаде, или ще те изостави.“


 Другото, което може би все още не знаете за тази книга, е че на няколко пъти се показва една друга страна на проблема около Ешварен и целият този древен конфликт. Това поставя под въпрос дали изобщо Аврора и отряд 312 се бият на правилната страна, колкото и да ви се вижда невъзможно. И колкото и да мразя тази книга, тя е в пъти по-добра от първата. Което поставя много високи очаквания за бъдещата трета част и много, ама много се надявам да ги покрие...

 За финал ще кажа, че тази книга е прелестна на толкова много нива! Бих казала дори, че е изпипана до съвършенство и я усещаш с всичките си сетива. Едно на страна, че дизайнът и корицата й са извънземни по красота, ами и самата история те кара да искаш да се гмурнеш вътре и да изживееш цялото това приключение заедно с героите.
 Просто нямам търпение да прочета третата книга, която забележете, все още няма дори заглавие. [*плаче на силдратски*]



Благодаря ви, че отделихте от времето си за това ревю! Желая ви много книжни моменти и до скоро!♥



ПП: Нямаше как да не забележа тънката референция към „Междузвездни войни“, която се получава около силата, която Аврора владее. Просто отбелязвам, защото съм голям фен на сагата. Ако вие не сте, пропуснете този ненужен факт. :)



Полезни линкове:

Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят Instagram профил


Книги, които също ще ви харесат:
Илумине – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Гемина – Джей Кристоф и Ейми Кауфман
Обсидио – Джей Кристоф и Ейми Кауфман


Continue reading Отряд 312 са отново в играта! Ревю на „Пламъкът на Аврора“.