Ревю на Полулош от Сали Грийн

Автор: Сали Грийн

Заглавие: Полулош

Жанр: фентъзи, тийн

Оценка: 4/5

Бележка: магьосниците винаги са на мода!

Полулош е книга, разказваща ни  историята на Натан, който трябва да докаже, че не е като баща си - най-могъщият черен магьосник в Англия. Трябва да го направи, само защото Черните са смятани за зли и подли хора. Но какво става, ако майка му е била Бяла и следователно Натан, освен с кръвта на Черен, е и наполовина бял? Този отговор ще ни даде книгата "Полулош" на  Сали Грийн. 

 

Първо трябва да отбележа, че  много ми харесва корицата и нейната структура. Готина е и идеята да загатнат произхода на Натан върху нея, като направят едната половина черна, а другата бяла. Матовият завършек има страхотно усещане на допир, а самата илюстрация е много красива. 

Но  не само кориците ми харесаха, а и какво има между тях.


Книгата е част от поредица от три книги:  1-Полулош 2- Полудив 3-Полуизгубен

"Полулош" е разказана от главния герой Натан в първо лице. Беше ми интересно да прочета YA книга през погледа на момче, понеже не са често срещани този вид повествования. Според мен Натан не е от най-ярките образи в книгата, той е неопитен, малко неук и доста сприхав. Типичен тийнейджърски образ, който дразни от време на време, но пък неговата съдба е необикновена.
Другото интересно нещо в книгата на пръв поглед е стилът. Начинът на писане на авторката е нов за мен и малко чудноват. Тя описва с точност всяка една от сцените. Особено тези, в които Натан се сбива (а те са доста). В първата книга не се откроява дотолкова стилът, колкото във втората обаче. Затова, ако не ви направи впечатление нищо необичайно тук, то изчакайте до продължението - "Полудив".

Друго нещо, което ми хареса, е коравостта на главния герой. Макар да е само момче, Натан преминава през много премеждия. Единствено не ми хареса, че няма особено голямо развитие от негова страна и това, че са избрали да преведат името му като "Натан", а не "Нейтън". 

“ Номерът е да не ти пука. Нито за болката, нито за нищо. Номерът, да не ти пука, е ключът.”

Също така, авторката се е справила чудесно с това да създаде нещо, което се доближава и до нас, самите читатели, а не да бъде просто обикновен измислен свят. Това е идеята за Белите и Черните магьосници, защото в книгата има една постоянна война между тях. И именно Натан ни показва, че не е важно какъв си роден, а какъв ще станеш. Бездоводната дискриминация е проблем, който мен самата много ме вълнува. И понеже сега се усещам... :) не става въпрос за цветове на кожи и раси, а просто белите са добри, а черните са лоши. За да няма обърквания.

Очакваната среща с бащата на Натан е в края на книгата и е кратка, за мое разочарование. Обаче дори и кратка, може да се усети силата на могъщия магьосник както като способности, така и като характер. И образът, който се гради за него през цялата книга, накрая се оправдава.

Може би имам  само една по-сериозна забележка. Това е прекалено дългата история, с която ни показват как Натан стига до положението в първата глава.(той е затворен в клетка) Това "пояснение" започва веднага след първата глава и свършва чак в третата част от книгата (139стр.) Така че, backstory-то не, че е зле написано, но просто е трябвало да се разпредели равномерно из цялата книга или да се смали.

Но въпреки тази забележка,  книгате е нова, любопитна и с оригинална история, която ще ви се понрави със своята  идея за упоритост и стремеж към свободата.  А дали Натан ще успее да спаси момичето, което харесва, ще разберем в следващата част.
Моята оценка е 4 / 5

-------------------------------------------------

страници: 350  

цена:16лв

Издателство: Колибри

Книгата може да разгледате тук

Благодаря на издателство Колибри за шанса да се потопя отново в магьосническия свят!