Ревю на „По острието на любовта“ от Янислава Вълкова. ~ The Book Pub

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Янислава Вълкова

Заглавие: По острието на любовта

Жанр: любовен роман

Оценка: 3/5

Ралица и нейните приятели са студенти, които току-що са завършили първата си година в университета. Те потеглят към малко село в подножието на Рила, където смятат да се забавляват. Настаняват се в къща за гости, намираща се в близост до тайнствен и необитаем дом. Последвалите неочаквани събития ги повеждат по следите на една невероятна любовна история, започнала преди повече от 70 години. В романа "По острието на любовта" ще откриете дълбоки емоции, разтърсващи чувства и огнени страсти.

Приветствия в моя блог, читатели!

По стечение на обстоятелствата ноември ме срещна с романтичния роман на Янислава Вълкова – „По острието на любовта“. Книжката е кратичка и успях да я прочета сравнително бързо, а и стилът на писане предразполага за това. Като цяло се колебая за финалната си оценка за тази книга, защото имаше неща които ми харесаха [особено към финала], но и неща, които определено не. Реших да прочета „По острието на любовта“, защото цялостният концепт ми заприлича на „Тайна с дъх на парфюм“ от Фиона Макинтош, която много харесвам. Обаче макар и да има допирни идейни точки, двете истории са коренно различни.

Анотацията не ни дава големи жокери за това, което ще прочетем, ала от други книжни ревюта успях да си набавя нужната информация. Сюжетът се развива в две времеви линии, като според мен тази от 50-те години на миналия век е главната, а съвременната ми се стори повече като бонус или помощна история. Действието се развива доста бързо и в стила си на писане Янислава използва диалозите като придвижващи звена. И тук ще вмъкна една бележка относно диалозите: намерих ги за малко клиширани и пресилени. Определено им е била нужна още малко редакция.

За тези 220 страници се случват много събития, за които сякаш не остана време да бъдат достатъчно добре развити. Лично аз щях да се зарадвам на малко по-спокойно темпо на разказване и по-обстойно разглеждане на случващото се. Имах чувството, че през цялото време сюжетът бърза да ни покаже своята кулминация. Много неща ми се сториха недоизградени и сякаш авторката се е плъзгала по повърхността на своята история вместо да се гмурне една идея повече. Липсваше ми съспенс и нещата просто се случваха, без да има постепенен вървеж към ключовите развръзки.

Иначе ми беше приятно да се отставя книгата да ме върне няколко десетилетия назад във времето. Открих себе си в инатливия и свободолюбив нрав на Рада и [колкото и да звучи грубо] искрено намразих Георги. Образът му е на типичен токсичен мъж, който трябва да получи това, което иска, незабавно и на всяка цена. Няма да навлизам повече в образа му, за да не спойлна нещо, а само ще кажа, че той ми се стори като най-комплексния персонаж от всичките.

„Цял живот гонеше своите цели, но така и не успя да бъде щастлив. Защото в крайна сметка най-важна се оказа любовта. Тази любов, кято те прави добър и силен, щедър и смел, отговорен и безгрижен, която те прави истински и жив. Оказа се, че смисълът е в даването, а не във вземането.“

Янислава е избрала да вмъкне и един по-фантастичен, но пък доста ключов момент към финала на книгата. Именно последните няколко глави вдигнаха оценката ми за романа, защото в тях хармонията между двете сюжетни линии бе видима и всичко имаше чудесна причинно следствена връзка. Случката на студентите около „къщата с духовете“ вкарва дори и за малко така търсеното от мен напрежение, а срещата на миналото с настоящето докарва очаквания мир в историята.

„По острието на любовта“ е обещаваща книга за бъдещото творчество на Янислава Вълкова, но по мое мнение тази история е можело да претърпи още малко развитие. Особено при положение, че има толкова засегнати теми и събития, а основната сюжетна линия се развива по време на социализма.

В този си вариант това е един роман, който не би те натоварил и можеш да разпуснеш с него след тежък ден с чаша хубаво питие. Радвам се, че се докоснах до още един нов за мен български автор и то в този жанр, който сякаш се избягва от нашенските писатели. Определено ще следя Янислава за в бъдеще и й желая успех!

Благодаря ви за вниманието и също благодаря на Янислава за книгата! До скоро!♥