Ревю на Сутрешно кафе в Рим.

Автор: Диего Галдино

Заглавие: Сутрешно кафе в Рим

Жанр: любовен роман

Оценка: 5/5

Бележка: малко летни емоции за зимните месеци! 

 

 Масимо винаги е работел здраво в наследственото си кафене в Рим. Той е експерт, когато става въпрос за кафе и различните напитки, направени с него. Познава всеки един от клиентите си и се чувства добре там, където е. А когато един ден губи свой близък приятел, непознатата французойка се оказва ярък слънчев лъч, променящ ежедневната му рутина. Обаче защо Женевиев е толкова потайна и затворена в себе си? Какво крие? Това ще разберете сами. 

 

 "Сутрешно кафе в Рим"  определено е една лятна книга, която приятно ме стопли през студения ноември. Ако трябва да определя книгата само с няколко думи, за да ви убедя да я прочетете, то това са те: горещо лято, неочаквана и лоша първа среща, романтика в Рим и много кафе. Убедих ли ви? Ако не, продължавам да пиша.

 

 Като цяло книгата вдъхва едно уютно и непринудено отношение към читателя. Това е като че ли първият път, в който чета книга от италиански автор и не мога да кажа, че не забелязвам разлика с американския стил на писане, с когото толкова съм свикнала. Дори бих казала, че начинът на писане на някои американски писатели е сух, в сравнение с този на Диего Галдино. Много приятно се изненадах колко леко течеше мисълта и без да се усетя прочитах десетки страници на едно сядане. 

 А сюжетът, който е концентриран само в няколко неща, независимо от лежерния стил, върви стегнато и няма нищо излишно, за което да си кажеш "аха, този момент е бил написан само за да има обем". Не. Но дори не мога да кажа, че беше и оскъдно написано каквото и да било, просто Галдино дава на читателя точно това, от което има нужда, за да навлезе в историята. Нищо повече или по-малко. Знае си работата точно като професионален бариста, познаващ клиента си. 

 А любовната история, ще попитате? Отначало е странна, защото Женениев не знае италиански и повече говори Масимо, ала всичко е толкова сладко и просто както трябва да бъде, че това няма да ви притеснява въобще. Връзката помежду им не е силна както при книгите на К. Хувър или М.Шеридан, но все пак всичко това е разказано от името на мъж. Да, точно така, любовен роман, разказан от името само и единствено през погледа на един мъж. Кога за последно четохте такъв роман? Едва ли скоро. Изненадах се, като го видях и ми стана крайно любопитно. И след като прочетох книгата ми се прииска всички мъже да бъдат поне малко като Масимо. Наистина е нещо ново за мен любовната история да се разказва от мъжка гледна точка и искам да се запозная с още такива книги.

 Също така, със сигурност, ако прочетете книгата, ще забележите тази нейна особена атмосфера, която излъчва. Едва ли не привързва читателя без той да се усеща към онзи площад и кафене Тибери, дори към самия Рим! Усеща се една любов към това място, която лесно се предава чрез думите. А и доколкото ми става известно, Диего Галдино вероятно прави Масимо по свой образ. Той също работи в кафене в Рим и постоянно усещах реалното отношение на самия автор. Като неизказана любов, витаеща във въздуха.  Самата атмосфера е една от главните причини да харесам тази книга и знам ли... имам усещането, че ми се иска след време да я препрочета. А това не се случва често... почти изобщо! 

 Не знам какво друго нещо да кажа, знаете как е като прочетеш хубава книга и искаш да кажеш всичко обаче не намираш думи. Препоръчвам я на любителите на романтичните романи, които все пак искат малко разнообразие в стила и начина на предаване на историята. Със сигурност всичко ще ви се стори различно, особено заради мъжката гледна точка и необичайното развитие на събитията. А със непринудения стил ще прочетете книгата на един дъх! И без това е кратка... за щастие има и втора част, за която нямам никакво търпение! 

"Няма нужда от преломни събития, понякога именно малките камъчета обръщат колата и оставят незаличим белег."

 

Благодаря ви за вниманието и ви очаквам и за "Вечерно кафе..."!

Кафето е един микросвят, една „Божествена комедия“, която трябва да се изчете за 30 секунди. Всяка чаша кафе е отделна история. Има някаква силна спойка, която прави от тези свързани елементи едно стабилно цяло – кафенето, както и кафето в чашата, и зърната, от които е направено. Но всяко кафе е с различна консистенция и с различен вкус, както и хората са различни. Тъй като всички пътища водят към кафенето (или поне минават през него), много е важно всеки да успее да намери своето кафе.
Масимо е над трийсетте и е собственик на малко кафене в сърцето на Рим. Всеки ден, когато слънцето изгрява и улиците на града се събуждат от сън, той отваря своето заведение. Прави първото кафе за себе си. После редовните му клиенти идват един след друг и сред различните аромати на подправки и прясно смляна арабика започват сутрешните закачки, шеги и клюки. Масимо приготвя на всеки от тях любимото кафе - с женшен, с много пяна, корето със самбука. Това е неговият живот и няма нужда от нищо друго.

Докато един ден не влиза млада жена - с лунички, изумруденозелени очи и с вид на туристка. Тя изглежда неуловима, далечна, мистериозна, не знае италиански, а на всичкото отгоре пие само чай! Масимо все пак успява да разбере името й – Женевиев, и това, че семейна тайна я свързва с неговото кафене. Той иска да разчупи леда между тях, като я запознава с редовните си посетители и с неповторимия чар на Рим.

Ще успее ли Масимо да намери точната рецепта, с която да накара Женевиев да се влюби в горещата тъмна напитка и в... него?
И дали това ще е достатъчно, за да задържи младата жена, или тайната, която тя пази дълбоко в себе си, ще се окаже по-силна и ще я отведе далече от него?

В Рим понякога е достатъчно само едно кафе, за да се влюбиш!