,

Ревю на Вечерно кафе в Рим



Автор: Диего Галдино
Заглавие: Вечерно кафе в Рим
Жанр: любовен роман
Оценка: 3,5/5
Бележка: за да се влюбиш, ти трябва и сутрешно, и вечерно кафе.



 
   
  Женевиев я няма. Красивата французойка вече не е част от живота на Масимо и всичко вместо да се върне към предишните си навици и рутини, се срутва. Животът на съкрушения бариста е сив. Той не вярва, че някога отново ще може да отвори сърцето си за друга. Докато не среща Мина, която да излекува раните му. Обаче, когато слънцето и луната се срещнат, към коя ще се отправи обърканото сърце на Масимо. 
 

     Тази книга е продължението на сладката "Сутрешно кафе в Рим" на Диего Галдино. Още съвсем в началото на това ревю ще кажа, че книгата ме остави със смесени чувства. За да обясня накратко, ще кажа така: същата история от първата книга, но леко променена. 

 Като завърших "Сутрешното кафе" изпитвах голямо нетърпение да започна да чета продължението, защото знаех, че там ще се намеси друга жена - т.е. Мина, която се очакваше да бъде "вечерното" кафе. Един вид пълна противоположност на Женевиев. И се вълнувах от това, че ще се зародят големи драми и трудни за взимане решения. Обаче за мен все едно цялата история се повтори. Буквално Диего Галдино използва дори същите случки, за да накара Масимо да се влюби в Мина. (Разбира се, Масимо осъзнава дежавюто.) Навярно тези, които са чели книгата, ще кажат "е, има и разлики". Да, има, но колко са на фона на цялата книга? Аз определям книгата така: разделена е на интро, следва преразказ на първата книга, и по-раздвижен завършек
 И, вярвам, че това, че едва ли не прочетох отново "Сутрешно кафе в Рим", ме накара да дам такъв брой звезди на книгата... не за друго.  Да не си помислите, че е защото има лошо изградени герои или диалози, или нещо такова. Ако бяха човек, който обича да препрочита една история в различни форми, то щях да харесам много "Вечерно кафе...". Обаче аз съм от типа "не прави римейк само за пари". (Затова и не си падам по сниманите наново филми.)

 Това беше главната и всъщност единствената причина, поради която виждате 3,5 звезди, което е много по-малко от петте на първата книга.

 И като оставим всичко това, Диего Галдино остава верен на стила си и начина на разказване. Ако си спомняте от предишното ми ревю, казах, че обожавам стила му. Той е непринуден и доста романтичен, както и самата атмосфера на книгата. Признавам си, че заради него Рим се превърна в едно от местата, които искам задължително да посетя, и вероятно ще си взема книгите му, за да ги ползвам като пътеводители. Любовта на автора буквално сияе от страниците и попива в читателя. Този аспект няма как да не ви се понрави, повярвайте ми. Тази суперсила на Галдино да предава любов чрез думите си би повалила всеки. Ще се разходите на много нови места, ще чуете нова музика и ще опознаете по-добре самия Рим! 

"... защото човешкото същество не търси щастието, то може да се намери по толкова много начини или на толкова много места, ние търсим любовта - последният дом на живота ни." 

 Това ревю няма да бъде дълго, вероятно трябваше да ви предупредя в началото още. Това е така, защото наистина книгите и мнението ми за тях се припокрива и с предишните три абзаца изказах това, което е различно за втората. Препоръчвам ви първата книга задължително и втората, ако все още не желаете да кажете "чао" на Рим и Масимо. 

Благодаря ви за вниманието и приятно сутрешно/вечерно кафе!




Едно кафе в Рим е достатъчно, за да се влюбиш.

Но за да обичаш – необходими са две: сутрешно и вечерно...

Масимо е собственик на малко кафене в сърцето на Рим. Клетвата му за красива и вечна любов не е достатъчна да убеди французойката Женевиев да остане, а той не иска за нищо на света да напусне любимия град и кафенето с клиенти-приятели-близки...Така идва моментът да си кажат сбогом и всеки да продължи по своя път...

Изминали са две години. Много неща са се променили в живота на Масимо, но той още не може да забрави зеленооката парижанка - всяка вещ в дома му, всяка звезда на нощното небе над Рим му напомнят за нея. В кафене „Тибери“ също са настъпили промени – няма ги някои от любимите клиенти, дошли са други. Само атмосферата е останала същата – уютна и топла, с шеги, клюки и закачки сред аромата на кафе.

Докато един ден, като дежавю, в кафенето не влиза момиче. Масимо първо чува гласа – топъл, ясен, весел, и е очарован, а после среща и усмивка, която може да изпревари светлината на утрото. Мина идва от Верона, за да работи в бутиков магазин в центъра на града. Младата жена търси известното заведение, където се приготвя най-доброто кафе с нутела в Рим.

Масимо е объркан, смутен и поразен от дълбоките й сини очи... И отново има желание да сътвори уникална рецепта: най-фантастичното кафе – специално за нея! Това е първото от много кафета – сутрешни и вечерни. И началото на много споделени красиви залези и романтични кътчета, известни само на истинския римлянин.

Когато обаче Масимо е готов за нещо повече, миналото пристига неочаквано. И го заставя да направи своя избор – на кого да дари сърцето си? Защото то е едно и той може да го даде само на жената, която ще остава всяка вечер с него... завинаги!


0 коментара:

Публикуване на коментар