Автор: Дейкър Стокър, Джонатан Баркър
Заглавие: Дракул
Жанр: готически роман
Оценка: 4/5
История, която ще открадне съня ви за дълго.
Предисторията на класическия хорър „Дракула“, вдъхновена от бележките и записките на Брам Стокър.
„Дракул“ е разтърсващ готически роман, който разкрива не само истината за Дракула, но и за Брам Стокър, както и историята на загадъчната жена, която ги свързва.
Годината е 1868. Двайсет и една годишният Брам Стокър се е затворил в пуста кула, готов да се се изправи пред неописуемо зло. Въоръжен само с разпятие, светена вода и пушка, той се моли да оцелее само една нощ, най-дългата от живота му.
Предисторията на класическия хорър „Дракула“, вдъхновена от бележките и записките на Брам Стокър.
„Дракул“ е разтърсващ готически роман, който разкрива не само истината за Дракула, но и за Брам Стокър, както и историята на загадъчната жена, която ги свързва.
Годината е 1868. Двайсет и една годишният Брам Стокър се е затворил в пуста кула, готов да се се изправи пред неописуемо зло. Въоръжен само с разпятие, светена вода и пушка, той се моли да оцелее само една нощ, най-дългата от живота му.
Привет!
Това е първият готически роман, който чета (забележете, че тази година все нови неща изпробвам, което много ме радва!) и смея да твърдя, че останах доволна, макар и не толкова очарована, колкото очаквах. За "Дракул" научих от един книжен Instagram профил, в който надълго и нашироко книгата беше възхвалявана и това грабна моето внимание веднага. А с това и книгата се озова в списъка ми за покупки и при първа възможност се сдобих с нея. Това се случи на пролетния базар, където на щанда на изд.Плеяда също ме убедиха, че ще харесам книгата "страшно много". Харесах я, но не страшно :) И всъщност ми е много трудно да я оценя по звездобалната система, защото на моменти си казвах доволно "Това заслужава 5 звезди!", но след петдесетина страници ми идваше мисълта за 3 звезди. Разликата е голяма и не ми допадна това, че тази книга ме караше често да си меня настроението спрямо нея.
"Дракул" представлява първите 101 страници, които не са били разрешени за разпространение при първата публикация на книгата на Брам Стокър - "Дракула", за която всички сме чували. И сега всеки от нас има възможността да разбере предисторията и "романса" (ако може изобщо да се нарече романс, по-скоро "проклятие") около ужасяващия вампир Дракула. Като човек, който не е чел "Дракула", очаквах стилът да бъде тежък и труден за храносмилане, но не стилът се оказа сложен, а сюжетът, което е по-добрият вариант. Признавам, че се впечатлих от това колко оплетена беше цялата история и в различните части от книгата предположенията ми все биваха оспорвани.
"Дракул" представлява първите 101 страници, които не са били разрешени за разпространение при първата публикация на книгата на Брам Стокър - "Дракула", за която всички сме чували. И сега всеки от нас има възможността да разбере предисторията и "романса" (ако може изобщо да се нарече романс, по-скоро "проклятие") около ужасяващия вампир Дракула. Като човек, който не е чел "Дракула", очаквах стилът да бъде тежък и труден за храносмилане, но не стилът се оказа сложен, а сюжетът, което е по-добрият вариант. Признавам, че се впечатлих от това колко оплетена беше цялата история и в различните части от книгата предположенията ми все биваха оспорвани.
"Имам чувството, че би трябвало да съм по-близо до отговора този път, но вместо това истината ми се струва по-далеч от всякога."
И въпреки че на няколко пъти историята промени своя ход в изненадващи обрати, все пак те не допринесоха за очакваната от мен динамика. Като цяло си мислих, че книгата ще ми предостави нещо супер динамично, което да не ме остави да си поема дъх. Обаче за сметка на това получих една постепенно и стабилно развиваща се история. Истинското раздвижване се постига на самия финал, поне при мен. А опитът да се вкара напрежение чрез това, че Брам е затворен в кула и се бори срещу нещо неизвестно, не ми подейства напрягащо, а по-скоро малко досадно, защото нито се назоваваха имена, нито причината Брам да е там. До към средата на книгата се бореше с няколко различни чудовища и то все такива, които не излизаха пред очите на читателя. "Неизвестни" чудовища.
"...не всички чудовища си отиват с времето. Всъщност някои така и не ни напускат - те чакат. Те са много търпеливи. И без значение колко ни струва, трябва да ги изпреварваме поне с крачка; и сантиметър пред лапите им е достатъчен."
Самото разказване започва много отдалеч - още когато Брам е седемгодишен - и докато се стигне до същността на случващото се отнема време, затова и "Дракул" ми отне доста време да я прочета. Трябваше да осмисля всичко бавно. Наистина заради отзивите в goodreads очаквах това да е книга, която да "изпия" за два дни, но предполагам, че не ме грабна достатъчно, за да го направя.
Представянето на сюжета се случва от няколко гледни точки - на всевиждащия разказвач и тази от дневниците на главните герои, като се прескача между "СЕГА" и "ПРЕДИ". Относно частта, случваща се в момента на разказването, писах по-горе, но тук ще добавя и това, че самите герои като че ли също не знаят какво точно искат да постигнат и на моменти се лутат безцелно. Едва към края на романа се изчистват неяснотиите от случващото се в настоящето.
Докато частта, която разказва миналото, много повече ме привлече и заинтригува, предполагам, защото героите все още са деца и всичко е представено през младите им очи по онзи любопитен начин. Плюс това, всичко се представя в широк спектър и като читател виждах голямата картина, което отново е в контраст с настоящето, където не се вижда нищо друго освен стените на кулата, в която се намира Брам. Затова предпочитам такива книги да бъдат представяни от неутрален разказвач.
Смятам, че историята се раздвижва сравнително повече във втората половина на книгата, когато вече читателят е поразбрал за какво иде реч, коя е Елън и какво иска тя. Именно тогава вече може да се говори и за онзи съспенс от "очаквай неочакваното", който исках да видя. Жалко, че ми беше предоставен едва на финала.
Въпреки всичко негативно в ревюто ми, "Дракул" си струва! Това е комплексна книга, която съдържа множество въпроси за разгадаване и ще ангажира за известно време мозъците ви особено след като прочетете епилога и това, което се е случило, за да бъдат премахнати тези 101 страници от оригиналния ръкопис. Ще се замислите "дали пък наистина...?" и ще останете сащисани от живота и съдбата на Елън.
Представянето на сюжета се случва от няколко гледни точки - на всевиждащия разказвач и тази от дневниците на главните герои, като се прескача между "СЕГА" и "ПРЕДИ". Относно частта, случваща се в момента на разказването, писах по-горе, но тук ще добавя и това, че самите герои като че ли също не знаят какво точно искат да постигнат и на моменти се лутат безцелно. Едва към края на романа се изчистват неяснотиите от случващото се в настоящето.
Докато частта, която разказва миналото, много повече ме привлече и заинтригува, предполагам, защото героите все още са деца и всичко е представено през младите им очи по онзи любопитен начин. Плюс това, всичко се представя в широк спектър и като читател виждах голямата картина, което отново е в контраст с настоящето, където не се вижда нищо друго освен стените на кулата, в която се намира Брам. Затова предпочитам такива книги да бъдат представяни от неутрален разказвач.
Смятам, че историята се раздвижва сравнително повече във втората половина на книгата, когато вече читателят е поразбрал за какво иде реч, коя е Елън и какво иска тя. Именно тогава вече може да се говори и за онзи съспенс от "очаквай неочакваното", който исках да видя. Жалко, че ми беше предоставен едва на финала.
Въпреки всичко негативно в ревюто ми, "Дракул" си струва! Това е комплексна книга, която съдържа множество въпроси за разгадаване и ще ангажира за известно време мозъците ви особено след като прочетете епилога и това, което се е случило, за да бъдат премахнати тези 101 страници от оригиналния ръкопис. Ще се замислите "дали пък наистина...?" и ще останете сащисани от живота и съдбата на Елън.
Благодаря ви, че останахте до края и до скоро! ♥
0 коментара:
Публикуване на коментар