2021 на кинолента и книжен отчет (Акценти 2021)

2021 – годината, в която се случи всичко...

Добре дошли на годишните акценти на The Book Pub!

    За много години, читатели!

   Ето, че с последните дни на декември и изминалите светли празници, започваме да виждаме зад ъгъла прииждащата нова година и да поглеждаме през рамо какво сме оставили зад себе си. Обичам да правя тези годишни акценти и равносметки, защото си припомням много скъпи спомени, мили моменти и хубави книги. Радвам се, че година след година винаги има за какво да бъда благодарна, независимо че 2021 година беше напълно щура при мен и ме завъртя едва ли не на 180 градуса, но те хората са си го казали: New year – new me и донякъде точно това се случи и при мен.

    Радвам се, че най-накрая излязох от комфортното си балонче и се накарах да направя неща, които никога преди не бих. Но то си и личи по активността ми тук колко време ми оставаше за четене и писане. Това ще бъде едно от новогодишните ми желания за 2022 година, а именно да имам време да чета и пиша, защото четенето ми тази година главно се случваше във влака и в няколкото откраднати минути, докато пътувам за работа [ако не ми се спи прекалено]. Дори опитах да слушам аудио книги, докато пътувам, но просто не е моето нещо като че ли... много се разсейвам и забравям да слушам. Иначе дори писах курсова работа на тема „Аудиокнигите в България“ и имам намерение да развия изследванията си дори още повече по време на следването си.

    И докато сме на темата с четенето ще вметна, че този път ще съединя двата отделни поста – акцентите и книжния отчет – в един. Тази година прочетох 30 книги, като голяма част от тях са от Върховната колекция комикси на Марвел, за които няма да ми стигне лимита за символи тук да опиша колко им се радвам. Взимам всеки нов брой с детско вълнение и обожавам илюстрацията, която се сформира от гръбчетата. [и, ох, как нямам място вече за тях...]

    Като изключим книжните ми „приключения“, годината се оказа много плодовита от творческа страна. Ако ме следите по-отблизо, трябва да знаете, че обичам да пиша. [ще сложа линкове накрая на поста] Смело твърдя, че вече имам материал поне за две стихосбирки, но това, което ме спира да ги споделям, е че са доста интимни. Но от друга страна, разписах и няколко разказа, като един от тях дори беше награден със специална награда в конкурса за национална литературна награда „Георги Черняков“ – 2021 г. Съвсем без очаквания пратих своя разказ и дори бях забравила за конкурса, когато, седмица преди награждаването, получих изненадващото обаждане по телефона. Наистина беше много емоционално за мен, защото за първи път моя творба бе призната от някого, който не е семейство или приятел. Неповторимо! И тук ще си пожелая през новата година да имам и повече време за писане и творене. ♥     

    Сега, предлагам да ви покажа какво прочетох тази година. Била съм и по-доволна, но нали и преди си пожелавах да чета повече комикси, та, ето, тази година направо разцепих с комикс заглавията, които преобладават в моя списък. А заглавията, които не успях да дочета тази година – „Царство от мед“, „Пожарникарят“ и „Сънища“ на Виктор Меламед, ще са за отчета догодина. Иначе може да погледнете и моята 2021 година в книги в Goodreads, ако желаете. [нужна е регистрация в сайта] 

    

    Сега предлагам да ви покажа какво прочетох:

Прочетено през 2021 г.

1. Shadowdance #1: Киберпънк
2. 12 фантастични разказа с неочакван край – Делян Недев, Стоян Новаков
3. A Cuban gurl's guide to tea and tomorrow – Laura Namey
4. Малки жени – Луиза Мей Алкот
5. The modern guide to witchcraft – Skye Alexander
6. Разбити сърца – Колийн Хувър
7. Изпитание за невинните – Агата Кристи
8. Азбучни убийства – Агата Кристи
9. Книга за духовете – Спайдъруик #1 – Тони ДиТерлизи и Холи Блек
10. Финал – Каравал #3 – Стефани Гарбър
11. Виждащият камък  – Спайдъруик #2 – Тони ДиТерлизи и Холи Блек
12. Призрачната гондола – Джани Родари
13. Хелбой: Семето на Разрухата – Майк Миньола
14. Върховна колекция Марвел комикси – от брой #8 до #23

Класациите на 2021 г.

~Любими книги 2021 г.~

1. Малки жени – Луиза Мей Алкот
2. Зомбита (Върховна колекция Марвел #18)
3. Вижън: Нещо близо до човек том 1 (Върховна колекция Марвел #27)

~Любими филми и сериали 2021 г.~

1. Spider-man: No Way Home ♥
2. The Big Bang Theory
3. Last Night in Soho
4. Cherry

    Няма какво да споря със себе си, новият Спайдър-мен е топ любимият ми филм от тази година. Имах очаквания, ала той дори ги надмина! И именно затова го обичам, даде ми всичко, което исках, че дори и повече. И да, знам че „Теория за големия взрив“ не е от тази година, но го включих, защото именно през тази година завърших сериала и ми е един от най-любимите на всички времена. А колко много се припознавам в Шелдън не е истина... ха-ха

    Та, това е от мен за изминалата година. Сега ще се отправям към галерията ми със снимки, за да си подготвям и годишния албум, пък от фотото да му мислят с моите пристигащи 250+ снимки. За финал ще споделя някои от акцентите #2021 с вас:

Интересен залез

Първо пътуване с влак, линия София-Варна

Залив „Болата“

Мидички от централния плаж във Варна

Концертна гилдия

Емоции в Бургас

Spice Music Festival 2021

Chill vibes

Есенен мраз

Избухващ изгрев по софийски

Отново на кино!

  

 Благодаря ви, че се отбихте в блога ми! Желая ви едни прекрасни празници и успешна 2022 година! Нека всичко, което пожелаете, да ви се сбъдне, защото го засужавате!

До скоро от мен! ♥

Полезни линкове:
•
Моят Goodreads профил
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Творческият ми блог (поезия и други писания)

Continue reading 2021 на кинолента и книжен отчет (Акценти 2021)

Краят на играта във „Финал“ – книжно ревю. („Каравал“ #3)

Автор: Стефани Гарбър

Заглавие: Финал (Каравал #3)

Жанр: фентъзи тийн роман

Оценка: 3,5/5

Край, който си струва да дочакаш...

С „Финал“ феноменалната трилогия на Стефани Гарбър (Каравал, Легендата) стига до своя вълнуващ и изненадващ край.

Минали са два месеца, откакто орисиите са били освободени от тестето карти, два месеца, откакто Легендата е предявил претенциите си към трона, два месеца, откакто Тела е открила, че момчето, в което се е влюбила, не съществува.

Каравалът е приключил, но изглежда, е започнала най-великата игра. Този път зрители няма – останали са единствено онези, които ще спечелят, и онези, които ще изгубят всичко.

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Ето го и ревюто на книгата, която отлагах толкова много време – „Финал“ от Стефани Гарбър. Книгата е трета по ред в трилогията за „Каравал“ (ревю на „Каравал“, ревю на „Легендата“) и смея да твърдя, че достойно запазва потенциала, който бе заложен още в началото на историята, развива го и го докарва до задоволителен завършек. Беше ми малко трудно да оценя романа по няколко причини и едната от тях е, че не знам от каква гледна точка да го направя. Мога да го оценя от гледната точка на сегашното ми Аз, което вече има по-обширен мироглед на нещата и е изчело повече книги или като моето по-младо Аз, което обожава тийн фентъзи романи и щеше да бъде пленено от тази. 

    Относно първата гледна точка, „Финал“ го оценявам с 3,5/5 в goodreads. Прекалено типичният сюжет, който вече съм виждала в немалко книги, ме накара да преценя така. Изглежда, че Стефани Гарбър е играла сякаш на сигурно с типичното [маркирай за спойлер →] злодеят се оказва бащата на двете героини и те трябва да го убият, докато и двете се борят за любовите на живота си. 

    Но нека се върнем към другия бряг. Ако сте чели предишните книги, ще знаете, че Стефани Гарбър има особено цветен и описателен начин на изразяване. Тя може да даде цвят на всяко едно чувство, изражение и изобщо каквото и да е. Затова и в първото си ревю наричам „Каравал“ най-цветната книга. Това според мен прави трилогията отличаваща се, а изграденият свят още по-магичен. Навсякъде лъха на магия, която понякога дори задушава. Също така е и малко трудно да бъде разбрана заради причудливостта ѝ, но точно там е чарът на книгата. Има все пак нещо различно сред масата. 

    Трябва да добавя, че като един Таро любител, забелязах огромната референция към картите. Ако сте запознати с картите Таро, то „Финал“ ще ви хареса заради интересното пречупване и дори оживяването на едно магично тесте карти. Приликата с истинското тесте е малко плашеща дори, особено заради способностите на т.нар. „орисии“. О, трябва да вмъкна и това, че накрая на книгата има и изложени термини (и речник). Бяха ми от голяма полза, когато лека-полека започнах отново да навлизам в случващото се. Все пак се бе минало доста време от прочитането ми на втората книга [и, естествено, бях забравила 90% от историята]. Допадна ми, че всяка една орисия си имаше типичен характер и че Гарбър е отделила внимание за този детайл. Едните от орисиите бяха добри и отзивчиви, другите се оказаха много лукави, а трети играеха между двата стола и там идваше чуденката коя страна ще изберат и дали ще помогнат на протагонистите.

„Любовта е объркана. Не се контролира лесно. Тъкмо това я прави всесилна. Тя е неовладяна страст. Тя е желанието да се грижиш за чужд живот повече, отколкото за своя.“

    И тук идваме на темата за доброто и злото. В книгите на Гарбър е трудно да се определи кое какво е, честно казано. Това е идеален похват за динамичност и задържане на вниманието на читателя, а пък и кой не обича драма? Постоянното преминаване на героите от светлата към тъмната страна, е объркващо понякога. Особено на познатите ни Легенда и Принцът на сърцата. Е, вторият е ясно, че е от злите, но понякога и той ни вдъхва надежди. [и, признайте си, всички тайно си падаме по острата му зла красота ;) ха-ха]. Определено ship-вах него и Донатела повече от всичко. Въпреки това, от тази трилогия топ двойка си ми остават Джулиан и Скарлет.

„Искам да изпитам любовта във всичките й форми. Преди се страхувах от нея, но сега мисля, че любовта е друг вид магия. Тя прави всичко по-ярко, прави хората, които я изпитват, по-силни, нарушава правила, които не би трябвало да съществуват, тя е безкрайно ценна. Не мога да си представя живота си без нея.“

    Като цяло „Финал“ ми хареса, но не колкото ми се искаше с оглед на това, че малко се измести идеята на силния старт, зададен от началото на трилогията. Беше идеално четиво за дългите преходи по втора линия на БДЖ, защото се чете леко, от време на време те подлага на напрегнати ситуации и лесно се проследява действието. Радвам се, че я прочетох и определено бих посегнала отново към Стефани Гарбър. И да не забравя – адмирации към издателството за това, че поддържат чудесната визия на книгите от серията! Трябват ни повече твърди корици на българския пазар.

С пожелание за много хубави книги, благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

„Град от месинг“ - С. А. Чакраборти

„Жестокият принц“ - Холи Блек

„Алена кралица“ - Виктория Айвярд

Continue reading Краят на играта във „Финал“ – книжно ревю. („Каравал“ #3)

Отчет от „Агата Кристи през юли“ издание 2021 г.

    Приветствия в моя блог, читатели!

   Надявам се, че всичко около вас и със вас е прекрасно. ♥ Днес ще направим един кратък отчет на изминалото книжно предизвикателство #агатапрезюли, за което ще може да прочетете повече в специалния пост „Агата Кристи през юли 2021“. Благодаря на всички, които се включиха в предизвикателството и тук искам да споделя част от красивата галерия от снимки в инстаграм, която сътворихме:

    Винаги се изненадвам, когато някой прояви желание да се включи и се радвам, че имам съмишленици. Иначе лично за мен тази година не беше особено силна, прочетох едва две книжки, а именно „Изпитание за невинните“ и „Азбучни убийства“. Първата от тях се брои за самостоятелна книга, а втората е от серията за Еркюл Поаро. Преди да продължим напред, ще напиша по няколко думички за всяка от тях:

1. Изпитание за невинните – 2/5

    С „Изпитание за невинните“ не се харесахме. Забелязала съм, че при Агата Кристи нямам средно положение – или харесвам книгата много, или почти изобщо. В случая сме на втората опция и, да си призная, малко е демотивиращо да започнеш така предизвикателство...

    Затова въпреки своя малък обем книгата ми отне много време за прочитане. Някак не ми се нравеше историята, ала пък и имаше нещо, което да ме държи да не я оставя по средата. Поначало книгата започна много мудно и фактите около убийството сякаш не бяха достатъчно интересно поднесени.

    Вълнение и съспенс – няма. Дори е прекалено описателна самата история на моменти, представяйки информация (в повечето пъти ненужна) за персонажите. Обвинения се пръскаха във всички посоки, без основания, на които читателят да си каже „А, сигурно това е убиецът!“.

    Също така, едната засегната тема, а именно за майчинството, проявено с героинята на убитата майка, ми се стори гротескно представена. Виждаме майчините инстинкти като болестно състояние на жена, която не може да има свои деца и прибира всички от улицата. (извинявам се за пресиленото представяне на казуса) Но това е аспект от книгата, който можеше да се приеме, стига всичко останало да беше така въздействащо, както и при други книги на Агата Кристи, които съм чела...

2. Азбучни убийства – 4/5

    Смятам, че „Азбучни убийства“ е още една от класиките на Агата Кристи. Отново я има онази типична сюжетна линия, когато е намесен Поаро, като в началото уликите нямат абсолютно нищо общо, с което да ги свържеш помежду им. Дори ми се струваха супер разпилени, убиваха се на пръв поглед съвсем случайни хора. Но Поаро не смяташе така...

    До самия финал не разбираме кой може да бъде убиецът, а заподозрените са много. Действието се развива на няколко местоположения и това придава разнообразие. Обаче, да си призная, този вид романи вече ми става прекалено еднотипен и имам намерението за следващата година на предизвикателството ми „Агата Кристи през юли“ да посегна задължително към друг детектив (например Мис Марпъл).

    „Азбучни убийства“ определено е от книгите, които бих препоръчала на човек, имащ интерес към творчеството на Агата Кристи, защото в романа се отличава най-ярко нейният почерк. Оценявам го с 4 звезди заради това, че цялостната идея се припокрива с други книги на авторката. Смятам, че е идеална за лятото, защото се чете бързо и лесно, а сюжетът върви във възходяща посока без да има забавяния.

    Радвам се, че повече от хората в близкия ми кръг също взеха участие. Няма по-хубаво нещо от това с твой близък да четете едни и същи книги и да си говорите за тях.♥ Особено, когато си на морето. *щастливо подскача*

Съвместно четене в Обзор – юли, 2021.

Ще завърша тези писания, а също и тазгодишното предизвикателство с един цитат от „Азбучни убийства“: 

„Няма нищо по-страшно от това да живееш в атмосфера на постоянно подозрение; да виждаш очи, които те следят, и любовта в тях да се превръща в страх. Няма нищо по-страшно от това да подозираш блзките и скъпите ти хора... То отравя душата.“

Желая ви много хубави книги и време за четенето им!

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгите в Goodreads:

Изпитание за невинните

Азбучни убийства

•
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Линк към всички ревюта в моя блог

Continue reading Отчет от „Агата Кристи през юли“ издание 2021 г.

Хубавите неща от „Разбити сърца“ – Колийн Хувър

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Разбити сърца

Жанр: любовен (тийн) роман

Оценка: 3,5/5

Eдинствените неща, които родителите на Бея Грим са й дали, са живот и мрачна фамилия. След като сама си е проправяла път в живота досега, тя е готова да поеме към по-добро бъдеще, постъпвайки в колеж. Само два месеца я делят от новото ѝ начало и миналото, което отчаяно иска да загърби.
Но неочакваната смърт на майка й я оставя без подслон и тя е принудена да прекара лятото на полуостров в Тексас, с баща си, когото почти не познава. Бея планира да остане незабележима и просто да изчака летните месеци да отминат. Но новият ѝ съсед, Самсон, се оказва препятствие в плана й.
На пръв поглед Бея и Самсон нямат нищо общо. Тя е живяла в бедност, той е от богато семейство с привилегии. Но връзката, която се заражда помежду им, е почти мигновена и твърде дълбока, за да могат да я отричат. Бея и Самсон се съгласяват отношенията им да не стават по-сериозни от обикновена лятна авантюра и да останат на плиткото. Но се задава течение, което ще завлече сърцето на Бея в океана… 

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Лятото винаги ме кара да посегна към нещо любовно. В случая това се оказа Колийн Хувър и книгата й „Разбити сърца“. Класика, нали? Хувър се е превърнала в мой идеал относно любовните истории, подплатени с нещо по-философско и сериозно, което си личи най-много в книги като „Никога повече“, „Най-доброто в теб“ и „Жестока любов“ например. [все мои топ фаворити] Колкото и да им се лепва етикет „любовни романи“ или „чиклит“, от тях може да се научи и размисли много.

    „Разбити сърца“ на свой ред също засяга много важни общочовешки теми, най-важните от които са за зависимостите, страхът от влюбването и привързването, и [естествено по хувърски] проблемите при семейните отношения. Като цяло книгата ми хареса, особено за този период на годината, когато ти се чете нещо „леко и бързо“. Забелязвам, че напоследък Хувър залага на предвидимите истории и дори използва някои типични похвати за този жанр, но пък винаги онази социална врътка прави книгите й отличителни.

    Трябва да споделя няколко думи и относно главната героиня. Бея е много пречупен персонаж, изживяла е всякакви гадости в живота си, а е едва завършила гимназия. Онеправдана, но и инатлива, тя предпочита сама да се справя в живота, без помощта на когото и да било, за да избегне съпътстващото помощта чувство за благодарност или нуждата за връщане на услугата. Единствено, защото си е патила толкова много от това. В протежение на цялата книга виждаме как лека-полека Бея се изцелява от своите лоши навици и вътрешни белези с помощта на своите нови близки хора. Хареса ми как, когато Бея вече си мислеше, че е на дъното, съдбата реши да й даде шанс. И така тя се сдоби с дом, семейство, нова любов и като цяло цел в живота си.

„Добротата не прониква така дълбоко под кожата ти, както злото. То напластява в душата ти толкова много мръсотия, че колкото и да търкаш, не можеш да я изтриеш. Остава завинаги в теб и аз имам чувството, че хората още от пръв поглед виждат колко съм увредена.“

    Бих казала обаче, че извън тези неща, Бея е доста клиширана тинейджърска героиня. Тя се захласва по първото „недостъпно“ момче, което вижда, и от там насетне можете лесно да се досетите какво се случва. Точно това [така да го нарека] клише ми завъртя очите на няколко пъти, но поне има причинно следствена връзка защо тя постъпва по този начин. Предполагам, че след като цял живот е била лишена от любов, ще се опита да я потърси на най-лесното място.

„Понякога вярвам, че характерите се оформят повече от причиненото зло, отколкото от добротата.“

    Някак този път не усетих същото задълбочено изграждане на персонажите, което пък може и да е причината, поради която прочетох книгата толкова бързо. Те просто... присъстваха в историята. Като че ли най-много от героите ми допадна доведената сестра на Бея, тя разчупваше атмосферата и придаваше нещо свежо към депресията й. А и упора също.

    Като цяло очаквах „Разбити сърца“ да бъде една идея по-емоционална история, но пък съм и доволна, че не ме натовари толкова много. Малко ми напомня на „Без Мерит“, но подчертавам думата малко. Книгата си е типично тинейджърска и ще се хареса на по-младата аудитория, като също така [за разлика от други книги на Хувър] са спестени и любовните сцени. Напомням, че сюжетът се развива на плаж, често се наблюдават изгревите и залезите, а главната двойка е просто перфектно подбрана в смисъла един за друг. ♥

    Ще завърша ревюто си с още няколко цитата от книгата:

„Мисля си, че когато ти самият си ужасен човек, да откриваш най-лошото в другите, се превръща в нещо като тактика на оцеляване. Изцяло се съсредоточаваш в тъмнината в душите на другите с надеждата да прикриеш истинската сянка на собствения си мрак.“

***

„Можеш да запълниш живота си с хубави неща, но хубавите неща не запълват дупките в душата ти.“

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

„Девети ноември“ – Колийн Хувър

„Любов в стихове“ – Колийн Хувър

„Може би някой ден“ – Колийн Хувър

„Завинаги мое момиче“ – Хейди Маклоклин

„Неочаквано едно лято“ – Джули Джеймс

Continue reading Хубавите неща от „Разбити сърца“ – Колийн Хувър