Краят на играта във „Финал“ – книжно ревю. („Каравал“ #3)

Автор: Стефани Гарбър

Заглавие: Финал (Каравал #3)

Жанр: фентъзи тийн роман

Оценка: 3,5/5

Край, който си струва да дочакаш...

С „Финал“ феноменалната трилогия на Стефани Гарбър (Каравал, Легендата) стига до своя вълнуващ и изненадващ край.

Минали са два месеца, откакто орисиите са били освободени от тестето карти, два месеца, откакто Легендата е предявил претенциите си към трона, два месеца, откакто Тела е открила, че момчето, в което се е влюбила, не съществува.

Каравалът е приключил, но изглежда, е започнала най-великата игра. Този път зрители няма – останали са единствено онези, които ще спечелят, и онези, които ще изгубят всичко.

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Ето го и ревюто на книгата, която отлагах толкова много време – „Финал“ от Стефани Гарбър. Книгата е трета по ред в трилогията за „Каравал“ (ревю на „Каравал“, ревю на „Легендата“) и смея да твърдя, че достойно запазва потенциала, който бе заложен още в началото на историята, развива го и го докарва до задоволителен завършек. Беше ми малко трудно да оценя романа по няколко причини и едната от тях е, че не знам от каква гледна точка да го направя. Мога да го оценя от гледната точка на сегашното ми Аз, което вече има по-обширен мироглед на нещата и е изчело повече книги или като моето по-младо Аз, което обожава тийн фентъзи романи и щеше да бъде пленено от тази. 

    Относно първата гледна точка, „Финал“ го оценявам с 3,5/5 в goodreads. Прекалено типичният сюжет, който вече съм виждала в немалко книги, ме накара да преценя така. Изглежда, че Стефани Гарбър е играла сякаш на сигурно с типичното [маркирай за спойлер →] злодеят се оказва бащата на двете героини и те трябва да го убият, докато и двете се борят за любовите на живота си. 

    Но нека се върнем към другия бряг. Ако сте чели предишните книги, ще знаете, че Стефани Гарбър има особено цветен и описателен начин на изразяване. Тя може да даде цвят на всяко едно чувство, изражение и изобщо каквото и да е. Затова и в първото си ревю наричам „Каравал“ най-цветната книга. Това според мен прави трилогията отличаваща се, а изграденият свят още по-магичен. Навсякъде лъха на магия, която понякога дори задушава. Също така е и малко трудно да бъде разбрана заради причудливостта ѝ, но точно там е чарът на книгата. Има все пак нещо различно сред масата. 

    Трябва да добавя, че като един Таро любител, забелязах огромната референция към картите. Ако сте запознати с картите Таро, то „Финал“ ще ви хареса заради интересното пречупване и дори оживяването на едно магично тесте карти. Приликата с истинското тесте е малко плашеща дори, особено заради способностите на т.нар. „орисии“. О, трябва да вмъкна и това, че накрая на книгата има и изложени термини (и речник). Бяха ми от голяма полза, когато лека-полека започнах отново да навлизам в случващото се. Все пак се бе минало доста време от прочитането ми на втората книга [и, естествено, бях забравила 90% от историята]. Допадна ми, че всяка една орисия си имаше типичен характер и че Гарбър е отделила внимание за този детайл. Едните от орисиите бяха добри и отзивчиви, другите се оказаха много лукави, а трети играеха между двата стола и там идваше чуденката коя страна ще изберат и дали ще помогнат на протагонистите.

„Любовта е объркана. Не се контролира лесно. Тъкмо това я прави всесилна. Тя е неовладяна страст. Тя е желанието да се грижиш за чужд живот повече, отколкото за своя.“

    И тук идваме на темата за доброто и злото. В книгите на Гарбър е трудно да се определи кое какво е, честно казано. Това е идеален похват за динамичност и задържане на вниманието на читателя, а пък и кой не обича драма? Постоянното преминаване на героите от светлата към тъмната страна, е объркващо понякога. Особено на познатите ни Легенда и Принцът на сърцата. Е, вторият е ясно, че е от злите, но понякога и той ни вдъхва надежди. [и, признайте си, всички тайно си падаме по острата му зла красота ;) ха-ха]. Определено ship-вах него и Донатела повече от всичко. Въпреки това, от тази трилогия топ двойка си ми остават Джулиан и Скарлет.

„Искам да изпитам любовта във всичките й форми. Преди се страхувах от нея, но сега мисля, че любовта е друг вид магия. Тя прави всичко по-ярко, прави хората, които я изпитват, по-силни, нарушава правила, които не би трябвало да съществуват, тя е безкрайно ценна. Не мога да си представя живота си без нея.“

    Като цяло „Финал“ ми хареса, но не колкото ми се искаше с оглед на това, че малко се измести идеята на силния старт, зададен от началото на трилогията. Беше идеално четиво за дългите преходи по втора линия на БДЖ, защото се чете леко, от време на време те подлага на напрегнати ситуации и лесно се проследява действието. Радвам се, че я прочетох и определено бих посегнала отново към Стефани Гарбър. И да не забравя – адмирации към издателството за това, че поддържат чудесната визия на книгите от серията! Трябват ни повече твърди корици на българския пазар.

С пожелание за много хубави книги, благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

„Град от месинг“ - С. А. Чакраборти

„Жестокият принц“ - Холи Блек

„Алена кралица“ - Виктория Айвярд