, , , ,

Каравалът продължава! Ревю на книга втора.



Автор: Стефани Гарбър
Заглавие: Легендата
Жанр: мистерия, приключенски, тийн
Оценка: 5/5
Бележка: Гарбър всеки път успява да ме обърка до лудост!
 

 Веднага след края на Каравалът, Легендата и трупата му се отправят към Валенда, където ще бъде следващото представление. Този път, Тела трябва да спечели играта, защото това е цената, която трябва да плати, за да открие майка си. Това или... да умре. По пътя си Донатела разбира, че този път Каравалът е много повече от само игра и е застрашен не само животът й.  


 Цяла година тръпнех в очакване да прочета продължението на Каравал и съм сигурна, че знаете какво е чувството да чакаш, и да чакаш, и да чакаш... направо убийствено, но си заслужаваше! Легендата ми хареса дори повече, отколкото Каравал, което е много изненадващо, защото продълженията рядко са по-добри. 

 Както и в първата книга, тук също историята е разделена на нощи. Всяка нощ от Каравала е различна и все по-объркваща. Може да си помислите, че 350 страници са много за действие, развиващо се в пет каравални нощи и най-вероятно би било скучно, но не е така, и дори обратното - действието е бързо, динамично и обсебващо. Кара те да четеш още, защото искаш да разбереш какво ще се случи. Така се чувствах особено при последните 100-тина страници, които дори не усетих, че съм прочела, докато в дясната ми ръка не останаха само два листа. 

 Като заговорих за последните два листа... хубавото е, че ще има и трета част! А лошото е, че краят на Легендата е прекалено дразнещ със своята крайна недостатъчност.  Всичко свърши прекалено бързо! 

 Обаче нещо, което ми направи впечатление и в предишната книга, е стилът на Стефани Гарбър. Много е... необикновен и цветен. В хубавия смисъл, защото буквално всичко има цвят и мирис. Тя описва всичко по най-неочакваните начини и най-изненадващото е, че читателят точно си го представя. Например това, че въздухът мирише на звезден прах и тайни в нощта на Каравала. Така цялата книга лъха на магичност и мистерия... Официално този стил на писане става един от любимците ми!

 Ако сте чели Каравал, то със сигурност сте забелязали, че лавната героиня не е от най-разумните. 
 Да, и мен ме дразнеше... неопитността й и да ви предупредя... нещата тук не са по-различни, защото Тела (която е в главната роля тук) е също толкова неразумна и взима решенията си по най-несмисловия начин също като сестра си. Мен лично това не ме дразни в такава голяма степен, защото съм чела финала "Тъмна дарба" и повярвайте ми, знам какво е супер несмислово решение. Така че за мен това не бе кой знае какъв проблем, че Тела е малко смотана в това да се оправя сама в живота си. 

 Определям книгата по жанр и като мистерия, защото и този път авторката ме обърка тотално. И макар тя да ни показа отговора на най-задавания ни въпрос някъде към средата на книгата, аз не посмях да го приема. Особено след като в Каравал Гарбър така изиграва читателя, че да не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли. Харесвам когато в книгите има такъв нюх на непредсказуемост, затова това е още една позитивна черта.

 Направи ми и впечатление, че този път не се набляга толкова на самата игра, колкото на чувствата на Донатела и мисията й. В първата книга имаше много повече моменти, в които трябваше да отгръщаш и да погледнеш нарисуваната карта, или пък да търсиш знаци и улики в разговорите със случайните герои. От самото начало си личи, че този път играта е направена единствено и специално само за един човек. Така че от тази страта, книгата се различава от предишната и на главно място не е самият Каравал, а мисията на Тела и изборите, които трябва да направи. (дори и да са неразумни)
 
 Препоръчвам я с две ръце на всички, защото книгата ще ви накара да потръпнете от вълнение! А, да, за малко да забравя! В предишното си ревю за Каравал не бях особено сигурна кой е моят любим герой. Ала сега вече знам и той е Данте! Ще видите, че и вие ще го харесате, но няма да ви кажа защо, а ще ви оставя сами да разберете. 

Благодаря ви за вниманието и до нови срещи!

0 коментара:

Публикуване на коментар