Ревю на Небе в дълбините

Автор: Адриен Йънг

Заглавие: Небе в дълбините

Жанр: тийн фентъзи

Оценка: 3,5/5

Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът ѝ е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното – своя брат, биещ се редом с врага… Брата, който преди пет години е умрял пред очите ѝ.

Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното ѝ село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по-решена да се върне при обичното си семейство.

Не ѝ остава друг избор, освен да се довери на Фиск, приятеля на брат ѝ, който гледа на нея като на заплаха. Те трябва да направят невъзможното: да обединят клановете и да се бият заедно, ако не искат да бъдат избити до крак. Тласкана от обичта към своя клан, както и от зараждащата се любов към Фиск, Ийлин трябва да реши какво означават за нея лоялността и семейството и да се довери на хората, които е мразила цял живот… 

 Около тази книга напоследък прочетох много и положителни ревюта, които ме подготвиха да хвана в ръцете си едно от онези произведения, които ти замайват главата. Още тук, в началото на своето ревю, искам да споделя с вас, че книгата не е толкова необикновена. Напротив, на мен ми се стори съвсем просто написана и малко мудна. Извинявам се на онези, които харесват "Небе в дълбините", ала за мен това е една много... плоска история. Хареса ми, но не толкова, колкото ми се искаше. Предполагам, че на по-младите читатели книгата ще им хареса много, но в моя случай... виждала съм по-добро. Разбира се, при ревютата със средни оценки винаги има и добри и лоши забележки. Предлагам да започна с добрите.

 Хубавото на тази книга е, че главите са супер кратки, което не усложнява допълнително сюжета и действието. А и книгата не е дебела, което я прави перфектният избор за тези, които обичат кратките книги. 

 "Небе в дълбините" е изградена изцяло във въображаем свят, където живеят племена и се разразяват битки с брадви и мечове. Аз лично много си падам по такива неща и обожавам истории от сорта на Игра на тронове, Властелинът на пръстените и тн. Бих казала, че "атмосферата" в книгата е достатъчно добре изградена, но имам няколко забележки, които ще спомена по-долу. А и корицата много ми харесва! Предполагам, че тя също е виновна за вдигнатите ми очаквания в началото. И още едно изречение по темата: начинът, по който са представени битките и отделните сражения, е впечатлително добър. Особено ми допадна бойният стил на главната героиня и признавам, че в тези моменти имаше напрежение... за разлика от останалата част от книгата, където сюжетът просто не ме караше да очаквам неочакваното. 

 Имената са странни, да. Обаче ми хареса това, че няма прекалено много герои, както в другите от жанра. Героите, които не биха били от полза на читателя да ги помни, просто не са назовани или не им се обръща внимание. А всеки друг герой, който взима участие по някакъв начин в историята и й помага на да се развива, има добре съставена история и характер. 

 Също така, докато говоря за героите нека да спомена и нещо за главната такава. Ийлин е на седемнадесет и се бие в битки като истински войн. Обаче не тя е тази, която спасява света, както би се очаквало от такава книга. Не. Тя има лоши навици и слаби страни, които понякога й пречат да вземе правилното решение. Разбира се, показва се и наивността й, която е типична за възрастта, ала всичко това я прави по-реална. Хареса ми, че тя е зависима от другите, че търси помощта им. Рядко се срещат подобни героини, които не разчитат  само на себе си и не вярват, че могат да спасят света сам сами. 

 Стартът на историята не е толкова впечатляващ обаче. 
Гледайки обемът на книгата, смятах, че ще я прочета бързо, ала се излъгах. Първите стотина страници ми се сториха някак като тъпчене на място. Много бавно се развиваха нещата и нищо неочаквано не се случваше, за да ме накара да прочета повече от 30-тина страници на сядане. Смело казвам, че книгата става по-добра след тези сто страници, когато нещата стават по-сложни и вече е малко по-трудно да предположиш какво ще се случи. Според мен тази книга заслужава много повече страници и дори продължение, за да има накъде да се развихри авторката. В този кратък обем ми се струва все едно на Йънг й е било малко тясно и тя се е опитала да напише всичко сбито. Ала накрая се е получило нещо много кратко и тя е допълнила липсващите страници с малко обратни завои, водещи назад, или просто е удължила даден момент.

 Относно самата история може да се каже, че анотацията отзад на книгата издава една голяма част от сюжета. Още в първата глава Ийлин вижда брат си, който се очаква да е мъртъв от пет години. Много бързо се изгуби тръпката от мистерията, от изненадата. Липсваха ми и обяснения и детайли около света, в който се развиваше всичко. 

 Вероятно този параграф трябваше да е горе при добрите ми забележки, но сега ми дойде ред да го напиша. Хареса ми любовната връзка, която няма как да я няма при този тип книги. Бих казала, че е достатъчно удовлетворяваща, за да не ми позволи да дам по-малко от 4 звезди, но останалите неща не ми позволяват да дам пълни такива. Затова 3,5.

 "Небе в дълбините" е книга, към която ви препоръчвам да се отнесете с внимание. Трябва да прецените дали ще ви хареса, защото според мен е на границата относно много неща. Вярвам, че ако първата половина на книгата не беше толкова мудна, само заради останалата половина бих й дала много добра оценка. Сигурно по начина, по който пиша, си личи, че и аз самата съм несигурна дали книгата ми е харесала, или не, но понякога има и такива случаи. 

Благодаря ви за вниманието и благодаря на уникалните хора от издателство Ибис за предоставената възможност!

 

Continue reading Ревю на Небе в дълбините

Истината винаги намира своя път към повърхността... (Ревю на Забравена истина.)

Автор: К.А. Тъкър

Заглавие: Забравена истина

Жанр: романтика, трилър

Оценка: 5/5 

 

 Обикновеното момче Джеси, което много го бива да поправя коли, един ден среща напълно непозната, която е спукала гума насред пътя в проливен дъжд. Съвестта му го кара да спре и да й помогне. Неочаквано тя го целува, но те никога не се запознават и не виждат лицата си. Обаче вселената решава отново да ги събере, а обстоятелствата са особено трудни и Джеси и Алекс трябва да се борят усърдно за своето щастие. Докато единият от тях губи всичките си спомени... а дали и чувствата?

 

 Ще започна ревюто си с това, че чета за първи път нещо на К. А. Тъкър и не смятам да бъде за последно! "Забравена истина" е от онези книги, които още с първата си страница те зарибяват така, че да четеш до три сутринта. В нея всичко е така написано, че просто не можеш да му устоиш, а историята веднага те вкарва във вихрушка от емоции: радост, любопитство, екшън, напрежение и, разбира се, чувството на забранената любов. 

 Когато хванах книгата и започнах да чета, стилът и самият начин на предаване на историята ми напомниха за онези филми, където първо виждаме най-напечения момент, а след това постепенно се разкрива загадката. Толкова много се развълнувах от силния старт, че веднага ми се прииска книгата да бъде поне 500 страници, защото не исках да свършва. Но в същото време ми се искаше и да е възможно най-кратка, за да разбера всичко възможно най-скоро! Просто такъв е начинът на писане, кара те да четеш и да четеш, губейки представа за времето. 

 Също така, в първите няколко страници се забелязва, че има нещо познато откъм начина на представяне на историята. Стилът малко прилича на този на Колийн Хувър с обичайното ПРЕДИ и СЕГА, както и смяната на гледни точки. Аз, която съм фенка на Хувър, веднага го забелязах. Така че, ако и вие също харесвате  авторката на Девети ноември, горещо ви препоръчвам тази книга, защото със сигурност ще ви хареса! 

 Трябва да отбележа и това, че се чете изключително плавно и лесно. Предполагам, че това се дължи на непринудените диалози, които макар и доста, изобщо не напомнят на нещо изкуствено. Тоест те са реалистични и много ми допадна начина, по който Тъкър е успяла да пресъздаде всеки разговор. Това е и една от отличаващите се черти на самата книга - тя е непринудена, но в същото време отдолу е силно напоена с напрежение.  

 Другото много важно за мен е, че не открих нищо излишно в историята. Ако сте като мен и не обичате дългите описания и излишни пълнежи в книгите, то тази ще ви хареса. Всяко изречение помага на сюжета да върни напред и нищо не го забавя, а историята е възможно най-изчерпателна. Разбира се, накрая, както при всяка добра книга, не ми се искаше тя да свършва.   

 А понеже още в началото се поставя загадката "кой и защо е причинил това на Алекс", бих казала, че има и нещо като нотка на трилър или мистери при определянето на жанра. Хареса ми как незабелязано се поставят отделните улики и подсказки. На места уликата, която Алекс получава за предишния си живот, е толкова очевидна и силна, че ме караше да си казвам "Хайде, знам, че ще си спомниш!". Определено книгата кара читателя да иска да бъде част от историята. Провокира не само чувства, ами и много повече. И това е причината, заради която толкова ми хареса "Забравена истина". Тя ми даваше едно много особено чувство, което просто не знам как да опиша. Задържаше вниманието ми дотолкова, че изключвах изцяло външния свят.

 Относно героите ще кажа това, че не са прекалено много и лесно се запомнят в началото. Както и в повечето любовни романи и тук те са стеснени само до тесен кръг, но пък така те по-лесно влизат под кожата на читателя. Главните двама - Джеси и Алекс, са обичайните влюбени, които биха направили всичко, за да е добре другият. Всъщност, това се подразбира само от страната на Алекс, която едва не губи живота си, докато за Джеси не съм много сигурна. Но все пак, двамата ми харесват като персонажи и характер. Тъкър и тук се е постарала да напасне всичко и да го направи да изглежда реалистично. Също така, относно един много важен въпрос... Понеже все по-често се появяват книги, където героите се влюбват от пръв поглед и на масовия читател вече започна да му втръсва от това, искам да подчертая, че тук няма такова нещо! И това е страхотно! Всичко се случва постепенно, в период от седмици, дори месеци. Героите не скачат направо в леглото, което прави връзката им да изглежда много по-силна. 

"Всичко това е по моя вина. Тя ме бе предупредила. Ако само я бях послушал, ако бях стоял далече от нея, ако не й бях казал какво чувствам...

    ...ако не се бях влюбил до полуда в нея."

 Но въпреки много добре изградените главни герои, аз се привързах (както винаги) повече към един от второстепенните. Няма да ви издавам кой е той, защото иначе няма да мога да се оплача от загубата му. Признавам, че беше напълно неочаквана загуба, която успя да ме натъжи доста. 

 За щастие, епилогът накрая преобърна тъгата ми в щастливи сладко-горчиви сълзи и полу усмивка, за която гарантирам, че и вие ще изпитате. 

 Няма какво друго да кажа освен, че това е една книга, която всеки любител на романтиката и любовните романи, примесени с малко трилър, трябва да прочете! Сигурна съм, че "Забравена истина" ще ви накара да чувствате палитра от емоции и да ви накара да си направите татуировка, символизираща вода. (защото аз в момента искам една!)

"Ако чакаш достатъчно дълго, истината винаги намира своя път. Също като онзи поток. Също като водата."... 

 

Роман за една млада жена, която изгубва паметта си, и един мъж, който знае, че единственият начин да я защити, е да стои далече от нея.

Изоставена да умре в пусто поле на провинциален Орегон, една млада жена, противно на всички очаквания, оцелява, но се събужда, без да има представа коя е, нито какво се е случило с нея. Тя си избира името Уотър заради малката скрита татуировка върху тялото ѝ – единствената нишка към миналото ѝ. Взета под крилото на Джини Фицджералд, своенравна, но с добро сърце възрастна жена, която живее във ферма за коне, Уотър бавно започва да гради своя нов живот. Ала докато се опитва да събере изплъзващите се отломки от паметта си, все повече въпроси изплуват: кой е съседът, който мълчаливо работи под капака на своята кола? Защо Джини не позволява кракът му да стъпи в имота ѝ? И защо Уотър има чувството, че го познава?

Двайсет и четири годишният Джеси Уелс не знае кога Уотър ще възвърне паметта си. За нейно добро се надява това никога да не се случи. Той е сигурен, че така тя ще е в безопасност и много по-щастлива. И тъкмо заради това трябва да стои по-далече от нея. Защото близостта му ще възкреси истината, която е по-добре да остане погребана.

Бедата е, че изглежда, водата винаги намира своя път към повърхността... 

Благодаря ви за вниманието, както и благодаря на издателство Ибис за предоставената страхотна възможност!

Continue reading Истината винаги намира своя път към повърхността... (Ревю на Забравена истина.)

Aniventure Comic Con 2018

Здравейте, читатели!

Минавам направо към темата и... ето обещания пост за Комик Кон! Реших да обединя планираните две статии в една, така че да не ви карам да прескачате измежду линковете. Трябва и първо да се извиня за хаотичния си начин на писане, защото съм прекалено развълнувана докато пиша тези редове. Събитието ме накара да зяпна с отворена уста и биещо от радост сърце още от входа си в събота сутрин и така чак до самия край в неделя. Трябва да отбележа, че за първи път ходих на такова събитие и буквално бях отнесена от цялата цветност и готиното настроение. Нека също така се и извиня за липсата на снимки от събитието. Все пак не мога да съм сигурна, че косплейърите биха били съгласни да публикувам техни снимки без позволение, а и повечето пъти бях толкова зашеметена, че забравях да снимам. 

Ако не сте отишли на Комик Кон, то без да се извинявам ще ви кажа, че сте изпуснали много. Затова от сега се приготвяйте за следващата година. А ето и по-нашироко впечатлението ми от тазгодишното събитие:

Програмата на събитието беше уникална и изключително разнообразна. Трябва да благодаря на онзи, който се е сетил да раздават малки книжчици, където е написано всичко от час до час от програмата и това много улесни престоя на всеки присъстващ. Имам три книжки общо /да, цели три/ и ще си ги пазя за спомен при останалите неща. Хубавото също беше, че целият Интер Експо Център беше резервиран специално и така се побраха колкото се можеше повече хора, но не мога да кажа, че е нямало претъпкани места. Хората, които бяха в неделя за косплей-ят знаят за какво говоря. Та, да, имаше доста хора, но това според мен изобщо не беше нещо негативно, а обратното, защото (за моя голяма изненада) всички бяха позитивни и готови да се запознаят с теб.

 Единственото, за което съжалявам относно събитието е, че не успях да се запозная с толкова хора, с колкото ми се искаше. А също и това, че не успях да посетя всичко, което ми се искаше по простата причина, че имаше толкова разнообразна програма и много яки неща се случваха едновременно.  

 

 Ако ме попитате кое нещо ми е най-любимо от цялото събитие, няма да мога да ви отговоря. Всичко беше уникалко приятно и весело, винаги ахвах когато нещо готино се случеше или минех покрай изненадващо реален косплей (или костюм, за тези които не знаят какво значи). 

 Организацията беше много добра. Водещите бяха изключително забавни и знаеха как да подпалят публиката. Откриването беше силно и пусна искрата, която после лумна в цял огромен огън, който горя докрай, та дори и дни след това. Не мога да отрека, че не ми е тъжно, че всичко свърши. Искаше ми се още в момента, в който положих крак вън от Експо Центъра да се завъртя и да се върна, но за жалост нямаше как. А и нали знаете, всичко хубаво свършва бързо.   

Предлагам да започна разказа си ден по ден (ах, колко кратки бяха тези дни!) за да бъде по-подредено. Е, поне доколкото е възможно.
  

Ден 1

 Половин час преди отварянето на вратите вече се беше събрала толкова огромна тълпа от хора пред Центъра, че покриваше почти цялата площ пред него. Изненадващото беше, че толкова бързо пуснаха всички. А и за да ви докажа колко приятелски настроени бяха хората, ще ви кажа че вместо да негодуват от това, че бяха накрая на опашката, хората изгаряха от нетърпение и дори се запознаха с хората около тях и завързаха приятелства. Както и аз, която по принцип трудно си намирам приятели. Обаче предполагам, че това е заради руните за успех и смелост, които имах върху себе си. Ето това е снимка на моя милост от първия ден и ако някой ме познае или има снимка с мен, ще се радвам да ми я прати.

  

 След влизането си веднага отидох до зала 5, за да видя актьорите от Игра на тронове. Както винаги, срещата със знаменитости ми е носила щастие и се изкефих супер много на Подрик, Ходор и Нощният крал. Така и не разбрахме какво е направил Подрик на онези момичета...и явно си остава тайна за всички нас. 

 Също така, в първия ден се насладих на всичките онези щандове с готин мърч и комикси, манга и тн. Бих казала, че томболите бяха много забавни, макар че не спечелвах това, което ми се искаше. Видях Олив от Olive's Branch на живо. Видях много български влогъри и също така си закупих "Просто Спас - комиксът" както и специалната манга книжка от Накама с победителите от арт конкурса на Комик Кон. Порадвах се на Мая и Йехуда от One of those days както и на Роб от Cyanide & Happiness, едни от любимите ми артисти. (но кой артист не ми е любим на мен...)

Ден 2

 Вторият ден не беше по-малко интересен. Бях си набелязала по-малко неща от програмата, но като че ли времето ми беше по-запълнено. Отново се радвах на томболите и обиколих щандовете. Влюбих се в малките представления в зала 1 на сцената. А костюмите от Междузведни войни, когато всички косплейъри се събраха на сцената, бяха страхотни!  Много ми хареса и премиерата на Просто Спас, когато любимите ми Темз и Антон от С книги под завивките, както и Христо Блажев, се появиха. Беше изключително интересна премиера и вече знам кой ми е любимият български илюстратор на комикси. Ето една снимка:

 

 Този пост стана малко по-дълъг от очакваното и смятам да приключвам вече. Имам толкова много емоции, останали от Комик Кон, които ще ме карат да се усмихвам по-често. Според мен трябва да има поне две такива събития в годината, защото да чакаш цяла година си е мъчение. (казва го човек, който следи всеки филм на Междузвездни войни и сега чака и Отмъстителите)  Още веднъж се извинявам за хаотичното писане, а понеже това се води книжен блог, за да не излизам от темата, ще ви се похваля с първата си книга-игра Генезис! Може да я видите по-долу на снимката и определено ще има ревю за нея. До скоро! 

 Благодаря ви за вниманието и се надявам догодина преживяването да бъде още по-страхотно!

Continue reading Aniventure Comic Con 2018

Непопулярни мнения за книги - ТАГ !

Привет, четящи!

Вече училището почна, времето за четене се съкрати наполовина, а учебниците ще изместят купчината с хубави книги на нощното ви шкафче. А за тези, които не са ученици... за тях няма промяна, предполагам. Днес съм ви приготвила нещо, което от доста време не се е срещало в този блог, а именно - таг! Първо нека благодаря на Криси от Пътешествие из моята библиотека, че ме тагна! Може да проверите и нейните отговори на въпросите, за някои от които съм напълно съгласна с нея. 

 Относно този таг искам да кажа, че реших да го направя, защото въпросите не са от онези клишираните "за кой герой се сещаш" и тн., ами засягат повече характера на блогъра и разкриват повече за неговите интереси. Или по-точно - безинтереси, защото този таг главно засяга отговорите на негативни въпроси. 

Вижте сега какво отговарям и много ви моля да не злорадствате под поста в коментарите, защото, все пак, това си е моето мнение. *свива рамене* 

1. Популярна книга или поредица, която не харесваш.

Тук се сещам за трите пъти, в които с толкова желание се опитах да прочета "Гордост и предразсъдъци". И в трите пъти не минавах повече от половината от книгата, но от скорошните ми "фиести" със стари книги (т.е. класики) разбрах, че те не са моето нещо. На този въпрос също мога да отговоря и с "Вината в нашите звезди" и може би "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената". Последната имаше искри, но не лумна огън.

2. Популярна книга или поредица, която всички освен теб мразят.

 Наскоро имаше един човек, който ми каза, че "Реликвите на смъртните" му били (цитирам с извинение) боза. И тогава разбрах, че има много хора, които не харесват тази поредица. Не отговарят на думата "всички" във въпроса, но за друго не се сещам... 

3. Любовен триъгълник, в който главният герой не се обвързва с човека, с когото желаеш и/или OTP, което не харесваш.

 Както и Криси, ще избера книгата "До всички момчета, които съм обичала" (заедно с продълженията й) където много се надявах Лара Джийн да се събере с (няма да издавам много, затова...) внукът на Сторми. 

 

4. Известен литературен жанр, към който рядко посягаш.

 Философска литература, книги за самопомощ въпреки че имам нужда понякога, сай-фай-ът също може да се намери рядко в списъците ми. 

5. Известен и обичан герой/героиня, който/която не харесваш. 

 Катнис от "Игрите на глада." Първо я харесвах, но после започнах да опознавам други главни героини от други истории и разбрах какво й липсва на нея. 

 

6. Известен автор, който не харесваш. 

 Това ще е Джон Грийн. Той ме отблъсна с "Вината в нашите звезди", за която имах толкова огромни очаквания.

7. Често използван литературен похват, от който ти е омръзнало. 

 Влюбването от пръв поглед може би най-много ми втръсва вече. Предпочитам градивният начин на влюбване, кулминиран с изненадваща целувка. Трябва да ме накара да се вълнувам всеки път, когато двамата герои са заедно, а не да се развали удоволствието от това още в първите 20 страници. 

8. Известна поредица, която нямаш намерение да прочетеш. 

 Изглежда негативните мнения за Сара Дж. Маас ме отдалечиха от книгите й. Поне засега. Знам, че масата ги харесва много, но напоследък ми попадат само лоши коментари. Иначе не се сещам за друга поредица, която да нямам намерения да прочета. Всичко искам да прочета!     

9. Съществува мнението, че книгата винаги е по-добра от филма, но... коя екранизация харесваш повече от книжния оригинал?

 Тук имам отново няколко отговора. Първо, това е "Всичко, всичко", чийто финал беше по-добър от книгата. И "Нарния". Книгата за Нарния е прекалено постна и без подробности, които във филма бълват отвсякъде. 

Това бяха моите отговори! Надявам се да ви е било интересно и ви благорадя за четенето! Понеже не знам кого да тагна, тагвам всички, които имат желанието да направят този таг. И, моля ви, след това да ми пратите линк. ♥

Очаквайте съвсем скоро поста ми за Комик Кон 2018, който беше уникален! Както и не забравяйте за моите книгоразделители, защото приятелите ми в училище доста ги харесаха. ;)

До скоро! 

Continue reading Непопулярни мнения за книги - ТАГ !

Препрочит на Град на изгубени души

Автор: Касандра Клеър

Заглавие: Град на изгубени души (Реликвите на смъртните книга 5)

Жанр: фентъзи, тийн

Оценка: 5/5

Бележка: препрочит.

    Демонът Лилит е унищожен и Джейс е свободен. Ала когато пристигат, ловците на сенки откриват единствено кръв и натрошени стъкла. Изчезнало е не само момчето, което Кпеъри обича, но и онова, което ненавижда - брат й Себастиан, който е твърдо решен да подчини ловците на сенки.
Магията на Кпейва не може да намери никое от момчетата, ала Джейс не е в състояние да стои далеч от Кпеъри. Когато двамата се срещат, Кпеъри открива истинските измерения на ужаса, роден от магията на Лилит - Джейс и Себастиан са свързани в едно и сега Джейс служи на злото. Клейвъте твърдо решен да унищожи Себастиан, ала няма как да нарани едното момче, без да погуби и другото.
Само неколцина души вярват, че Джейс все още може да бъде спасен. Апек, Магнус, Саймън и Изабел се пазарят със коварната кралица на феите, обмислят сделки с демони и в крайна сметка се обръщат към безжалостните Железни сестри -единствено оръжие, излязло изпод техните ръце, като че пи е в състояние да разкъса връзката между Себастиан и Джейс. Ако Железните сестри не успеят да им помогнат, не им остава друга надежда, освен да предизвикат и Рая, и Ада - риск, който може да им коства живота.
И освен това трябва да го сторят без Кпеъри. Защото тя играе своя собствена, също топкова опасна игра. Сама. Ако загуби, ще трябва да заплати не само с живота си, но и с душата на Джейс. Тя е готова на всичко за него, но дали все още може да му има доверие? Или той е безвъзвратно изгубен? Има ли дори цена твърде висока, за да бъде платена дори в името на любовта? 

 Ето, че най-накрая приключих тази книга. Оказа се, че препрочита ми отне много по-дълго от очакваното, може би почти около половин година. Но това не е, защото не ми е било интересно, а напротив. Забавянето се получи, защото вече знаех какво ще се случи в книгата, а когато имаш цял куп с нови книги (които никога досега не си чел) можеш много лесно да се изкушиш.   

    Но да се върна към ревюто си. Не обещавам, че ще бъде дълго по простата причина, че ще се повтарям с предишните си ревюта за книги на Клеър. Моята персона няма как да не обожава която и да е нейна творба, а и фактът, че препрочитам цялата серия за Реликвите е достатъчно красноречив факт колко харесвам тези книги. 

 Книгата определено е много по-дебела от предишната (с около стотина страници), което предполага, че или действието ще е по-бавно, или ще има много повече екшън. Разбира се, тук действа вторият вариант, както и това, че се проследяват много повече сюжетни линии на различни герои. Виждаме малко повече Мая-и-Джордан моменти, малко повече Саймън-и-Изабел моменти и (накъде без тях?) Алек-и-Магнус моменти, които много ми допадат! Забелязала съм, че второстепенните герои наистина засилват сюжета и самата история. Без тях Реликвите на смъртните не биха били това, което са. Лично аз обожавам, когато второстепенните герои са на "сцената", ако мога така да се изразя. Дори ми е трудно да реша дали повече харесвам второстепенните, или главните герои... Но така или иначе, оставам пленена от историята, а предимството, че героите са толкова добре изградени, само задълбочава чувството за реалност. 

 Като съм заговорила за героите, нека да си кажа мнението и за злодея. Себастиан е може би един от любимите ми злодеи, които обичам и мразя едновременно. В неговия случай може би повече мразя, отколкото обичам, но той си го заслужава. Колкото добре са изградени всички останали герои, толкова добре е изграден и Себастиан. Отричане няма.   

 Относно персонажът, без когото не може, а именно Джейс, ще кажа само, че е направо майсторски изпипан. Всеки, който е чел книгите допреди тази пета част, знае какъв е характерът му. Тук той е коренно различен и Клеър е успяла да намери начин, да го направи Джейс, но не точно Джейс. Освен  Клеъри, читателят също усеща, че това не е той. И иска да му помогне. Ето още една причина, поради която обожавам Клеър - тя те кара да искаш да бъдеш част от историята, да помагаш и да се биеш редом с героите.

 Но стига толкова за героите. Ще мина направо към частта, която най-много ме впечатли и заради която си заслужава да се пише ревю.

   

 Когато наближи краят на книгата, въпреки че знаех какво ще се случи, отново изпитвах онези чувства, както когато я четох за първи път. Имаше адреналин, породен от това колко бързо и вълнуващо се развива всичко. Забелязва се и това, че стилът на Каси се променя в последните 200 страници някъде. Забелязах, че когато разказва нещо, тя го спира точно на кулминацията, за да създаде напрежение. Не показва развръзката. Тя направо се премества към друг епизод, например от Джейс и Клери отива към "Отбор добри" в апартамента на Магнус. И като промени сцената, отново спира точно на кулмнацията, и чак тогава се връща, за да довърши първата. Така в книгата се усеща една динамичност и се поражда онзи адреналин, за който ви споменах по-горе. Просто уникален начин на предаване на историята, който винаги ще обичам. Може да ви е писнало все да ви говоря за тези книги като за богове, но, повярвайте ми, те си го заслужават! 

Общо взето това е "Град на изгубени души". Една огромна динамика преди великия финал. Засега смятам да наблегна на купчината очакващи ме книги, преди да се завърна към тази серия и да прочета шестата и последна част. Ако и вие сте чели книгите, а искате да изживеете отново това приключение, определено ви препоръчвам да препрочетете серията. Все пак не само Хари Потър става за препрочитане.  ;)

Благодаря ви за вниманието! 

Не забравяйте и за красивите ми книгоразделители, които може да поръчате от Фейсбук страницата на блога!

Continue reading Препрочит на Град на изгубени души

Летни акценти 2018!

Здравейте, читатели!

Усещате ли как малко по малко лятото се отдръпва и идва есента? Защото аз - да, и честно казано съм малко тъжна. Не бих казала, че се възползвах изцяло от последната си лятна ваканция и това е нещото, заради което най-много съжалявам, но пък не беше и напразно прекарано време. Да, нямах екстремни преживявания, такива каквито си представях. Но имах забавни моменти, бях с приятелите и семейството си, четох страхотни книги и обогатих себе си, което е най-важното. Лошото на лятото е, че то свършва изключително бързо, а само след по-малко от седмица започва и училището.  Но да забравим сега за фактът, че лятото свършва, и да се концентрираме върху летните акценти на блога ми!

*--- Книжни летни акценти 2018! ---*

Ще започна с книгите, които прочетох през трите и половина летни месеци - юни, юли, август и половината от септември. В сравнение с миналогодишните акценти, тази година изоставам, но така или иначе не гоня някакви цифри, затова защо да бързам? То се е видяло, че годишното ми предизвикателство няма да го бъде, но да не задълбочавам.

Ето какво прочетох:

1. Стъкленият меч - Виктория Айвярд

2. Кралска клетка - В. Айвярд

3. Първата дама - Сюзан Елизабет Филипс

4. Легендата - Каравал 2 - Стефани Гарбър

5. Завръщане към любовта - Кристен Ашли

6. Тютюн том 1 - Димитър Димов  

7. Най-сексапилният мъж - Джули Джеймс

8. С обич, завинаги, Лара Джийн - Джени Хан

9. Железният светилник - Димитър Талев 

10. Гемина - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

11. Кодексът на ловците на сенки - К. Клеър и Дж. Луис

12. Най-доброто в теб - Колийн Хувър

13. Град на изгубени души - Касандра Клеър

14. Разкази - Елин Пелин (CR)

15. Ghosts of the Shadow Market - Разказ 1.

Както забелязвате, най-накрая завърших тези реликви (Град на изгубени души) и скоро ще прочетете и ревюто за тях.  А относно другото от Касандра, което съм чела (Ghosts of the Shadow Market) не съм писала ревю, просто защото ми се иска да прочета всичките разкази и да обобщя най-важното. Но то ще бъде като всичко, което казвам за книгите на Касандра Клеър - по-добро от предишното. Затова може и да не пиша нищо, за да не се повтарям постоянно. 

А сега... не може акценти без класация! Този път ще добавя няколко допълнителни класации и ще започна първо с тях: 

Най-любими книги ТОП 3

(т.е. препоръчвам на всички!)

1. Гемина

2. Най-сексапилният мъж

3. Легендата

________________________________________

Харесаха ми много, но нещо липсваше...

1. Първата дама

2. Тютюн

3. Най-доброто в теб.

"Първата дама" е много интересна книга, която наподобява стила на Даниел Стийл, но това, което не ми хареса, можете да намерите в ревюто за нея, за да го разберете най-добре.

В "Тютюн" политиката ми дойде в повече, иначе този роман би бил наравно с Железният светилник, който много ми хареса!

А относно "Най-доброто в теб" мога да кажа само, че се ядосвам, защото не ми хареса толкова, колкото очаквах. Не се изразих правилно май... Книгата е на Колийн Хувър, затова няма как да не ми харесва, но работата е там, че в нея тъгата и тегобата на главната героиня са в повече. И това е единствената ми забележка, както се разбира и от ревюто ми.

________________________________________

Не ми харесаха.

1. Стъкленият меч.

2. Кралска клетка. 

Тези двете са от серията на Виктория Айвярд - Алена кралица. Постоянно повтарям как първата книга ме плени тотално, но втората ме разочарова ужасно много. Фенове, не ми се обиждайте, но това си е моето мнение. Цялата работа при тези книги е това, че 300 страници са празни приказки, а най-интересното се случва в последните 50. Само колкото да си купиш следващата част. 

________________________________________

Уникални корици ТОП 3

1. Гемина.

2. Най-доброто в теб

3. Легендата 

 

 

________________________________________

И обичайните класации:

Най-изпълнена с напрежение: Гемина

Най-добра любовна история: Завръщане към любовта

Най-сладкият край: С обич, завинаги, Лара Джийн

Най-четените статии за лятото: (ако случайно сте ги пропуснали)

Книжно лято: очаквания срещу реалност.

Перфектният финал на историята за Лара Джийн! (ревю на книга 3)

Ревю на Най-сексапилният мъж

Ревю на Гемина - този път в опасност е цялата вселена!

  Това са моите класации и акценти за лято 2018 и май Гемина получава най-много точки. Просто обожавам тази книга! 

Доволна съм от книгите за това лято! Сега горе-долу вървя по план и ми предстои да прочета Инкарсерон, след това Игра на Тронове. Разбира се, след като завърша разказите на Елин Пелин. А има едно нещо, което очаквам с най-голямо нетърпение!

И това е Комик Кон! 

Досега не съм била на подобно събитие и ще ми бъде за първи път, но ако желаете може да се видим там. Ще бъда и през двата дни и отсега си представям как обикалям залите с опиянени очи! След това ще пусна и две статии по отделно. ( по една за двата дни) Може би съм си намислила косплей костюм, който може би ще познаете какъв е. Подсказка: раса войни от любима моя поредица. Но ако не се сещате, не се тревожете, защото ще поста и снимка в някоя от двете статии. 

Благодаря ви за вниманието и до скоро!

Continue reading Летни акценти 2018!