,

Ревю на Тютюн - том 1



Автор: Димитър Димов  
Заглавие: Тютюн том 1
Жанр: българска класика, роман
Рейтинг: 3/5


Книгата започва със запознанството на Ирина и Борис. Двамата имат големи мечти, ала в две различни посоки. Ирина желае да учи медицина в София, а Борис - да спечели милиони от тютюневата индустрия. Когато Борис вече не може да бъде с Ирина, защото тя му пречи, те се разделят и всеки тръгва по своя път. Като прави всичко, което е необходимо, Борис успява да се възкачи на трона на Никотиана - най-голямата тютюнева компания. 
 През това време, в цялата страна действат комунистически организации и тайни агенти. Хора се вдигат на стачки заради ужасното отношение на началниците към простите работници и "Тютюн" скандално показва животът през 40-те/50-те години на ХХ век в България. 


 Обещах, че ще споделя мнението си за "Тютюн" и след няколко големи преработки на това ревю, ето го и него. Не знам, честно казано, какво ми е отношението към тази книга. Имаше неща, които много ми харесаха, но имаше и неща, които понякога ме отблъскваха от историята. Ще започна с нещата, които ми харесаха.

 Хареса ми, че стилът на автора е много по-изчистен и по-съвременен от останалите български автори, които учим в училище. Личи си, че е вложил много труд в творбата си. Това ми помогна много да навляза в историята достатъчно, че да разбера за какво става въпрос. Началото на книгата силно ме заинтригува и доста ми приличаше на съвременен тийн роман, само че български. Начинът, по който Ирина и Борис развиха отношенията си бе нещото, което ми даде силен старт и надежда, че книгата ще ми хареса. 
Огромна почитателка съм на тяхната връзка и се изненадах колко голямо впечатление ми направиха тези двама герои.

 Героите в "Тютюн" като цяло са изненадващо добре изградени и представени. Всеки от тях се отличава с нещо и си личи дали някой е обикновен селянин или работник, или е от хайлайфа на големия град. Може би това е нещото, с което бих препоръчвала книгата, защото рядко се виждат такива персонажи в нашата литература. (или поне аз не съм виждала, но пък и аз не чета особено много от нея. Нещо, което трябва да променя.) От всичките герои най-много ми харесаха Ирина и Борис, за които вече разбрахте, но и Лила. Тя е член на комунистическото движение и се възхищавам на смелостта й и силния характер!

 Също така, освен че героите са добре изградени, техните истории се развиват прекалено реалистично. Всеки от главните герои имаше момент, в който бе сам, за да намери себе си. Така книгата има много сюжетни линии, които раздвижиха сюжета от мъглата на политиката, която така не обичам.

 Именно политиката е най-главната причина да не ми хареса изцяло книгата. 
 Определено е повече отколкото романът би могъл да поеме. Аз не разбирам политиката, нито комунизмът като цяло, и когато станеше въпрос за едно от двете, губех представа за какво става въпрос. Не винаги, но в повечето пъти. Това нещо ме дразнеше, защото буквално се влачех по страниците с надеждата да схвана нещо. Предполагам, че ако вие разбирате от история и политика, лесно ще разберете всичко  и книгата със сигурност ще ви хареса. Но не и на мен. Дори не съм сигурна дали правилно говоря за комунизма в това ревю...

 И понеже това е български роман, не може без дългите описания на обстановката. Но да си призная, тук не бяха толкова неприятни както ги намерих в "Под игото" например. (лично мнение!)  Тези за старата София ми допаднаха, защото ми помогнаха да си представя как е изглеждала столицата преди.  Изобщо Димитър Димов има талант да разказва.

Обаче имаше излишни герои и случки. При това доста. Авторът явно е сметнал за добре да вмъкне цяла глава как един от героите се разхожда из стаята си и си мисли разни работи. Как гледа през прозореца и тн. Не виждам как тези моменти помагат на историята да се развива... освен да расте обемът на страниците. (а той не е малко)

 Предполагам, че след като не изпитвам нежелание на прочета том 2, то тази книга не е толкова лоша. Но не бих я прочела отново както направих с Под игото миналото лято. 

Благодаря ви за вниманието!



0 коментара:

Публикуване на коментар