Ревю на Стъкленият меч

Автор: Виктория Айвярд

Заглавие: Стъкленият меч

Жанр: фентъзи

Рейтинг: 2/5

Бележка: ето така се разваля цяла поредица...

 

 След разкритието на Мер, че има още като нея, тя решава, че ще ги открие. Но трябва да побърза, защото крал Мейвън също ги търси. Оказва се, че Мер има подкрепящи я навсякъде, но колкото хора я харесват, толкова и я мразят. На всичкото отгоре, кралица Елара крои ужасни планове за новокръвните, които Мер ще трябва да спре. С цената на всичко и всеки.

 Не ми хареса.

 Не. Не и не. Стъкленият меч е един прекрасен пример за това как се проваля цяла поредица и как най-лесно да откажеш читателя да продължи да чете. Не обичам да пиша лоши ревюта и знам, че след време като прочета отново това ревю, ще се чувствам зле, но сега съм направо бясна. Толкова много исках тази поредица да ми хареса. Уви, напоследък все по-често попадам на книги, в които най-същественото е сбито в последните 100/50 страници, а останалите 300 са... ами пълнеж. (най-омразната ми дума.) 

 Няма какво да увъртам и ще започна да ви разказвам защо не харесах книгата. Имам си своите аргументи, разбира се. 

 Първо, за човек, който е чел първата книга преди една година, в началото  на втората ми беше каша, защото няма пролог. Няма и обяснения и много от нещата не схващах защо се случват. Хайде, това може да се преглътне. Но още с първите страници читателя се сблъсква с това, което ще го напътства през цялата книга. Без изключения! 

 Това са мислите на Мер.  

 Защо ли Мер ми напомня на Бела от Здрач? Отговорът е прост. Защото описва и оглежда всичко, което не е нужно. И има много, много повторения. Може би трябваше да си запиша някои от нещата, които се споменават поне десет пъти в книгата, но повечето пъти ги прескачах и не съм мислила изобщо за записване.

 Разбирам, че книгата се разказва от името на Мер и от нейната гледна точка. Ама това не означава, че трябва да се повтарят едни и същи неща и то с цели параграфи. Това много ме дразнеше докато четях, а Мер забелязваше много детайли: кристалите по полилеите, електричеството на всяко нещо с жици и всеки един пейзаж, когато се намираше навън, бе описан до съвършенство... Забравих да спомена и очите на Мейвън.  

Предполагам, че съм голям мазохист, след като издържах докрай на всичките тези повтаряния и обяснения. Но, както казах по-горе, толкова много исках да ми хареса книгата, че й дадох сигурно над десет шанса за поправка. Накрая ми останаха сто страници и беше срамота да не ги довърша като бях стигнала толкова надалеч. 

 Сюжетът се върти само около едно нещо: намери новокръвни! През цялата книга се търсят новокръвни и все прииждат нови и нови герои. Това също подпомага за трудното четене на книгата, защото всичко се върти в кръг. И това върви до някъде последните 100 страници, където нещата станаха по възможно най-неподходящия начин. Все пак няма да издавам спойлери, но важни герои загиват. 

 Именно тази част от книгата може да се счита за нещо като развръзка и кулминация. В нея нещата се задвижват, макар и за кратко. И ако преди това нямаше 300 страници пълнеж, а цялата книга бе в духа на последните сто, то тогава бих харесала Стъкленият меч колкото и Алена кралица. 


 Не мога да подмина и да не спомена, че имаше и няколко искрици на моменти, но бяха толкова малко, че вече не си ги спомням. От тях появата на Камерън, момиче новокръвна, раздвижи малко нещата, но много малко внимание й се отделя. Обаче на фона на всичко останало, искриците си остават само искрици. 

 Има хора, които харесват книгата и то много. Аз не съм една от тях, но все пак ще дам последен шанс на третата книга. Зарекла съм се, че в първия момент, в който усетя същия муден и пълнежен стил на писане, веднага да я зарежа. Независимо, че вече има и четвърта част от серията, явно с нея трудно се разбираме. Както Мер и Кал, общо взето. (Ако се надявате на нещо между тях... ще има само да се надявате, защото връзката им е още едно разочарование. Поне за мен...) Съветвам ви да прецените много добре дали би ви харесала книгата, защото повярвайте ми, има много разтягане на локуми. 

 Съжалявам, ако съм ви обидила със своето мнение за книгата. Благодаря ви за вниманието!