Автор: Виктория Айвярд
Заглавие: Кралска Клетка (Алена кралица 3)
Жанр: фентъзи, YA
Рейтинг: 2,5/5
Бележка: ох...
В спиращата дъха третa част на бестселъровата поредица „Алена кралица“ лоялността и верността са поставени под въпрос от всички страни. А когато искрата на Мълниеносното момиче изчезва, кой ще освети пътя на съпротивата? Мер Бароу, безсилна без своята мълния, е затворница, измъчвана от фаталните си грешки. Тя живее като кукла на конци и е изцяло в ръцете на момчето, което някога обичаше. Мейвън Калоре вече е крал, но продължава да плете опасна мрежа от коварства, за да държи и държавата, и затворницата си под свой контрол. Докато Мер понася тегобата на изолацията в двореца, нейното сборище на новокръвни и Червени се разраства и усъвършенства, подготвяйки се за война, а Кал – принц изгнаник и друг претендент за сърцето на Мер – няма да спре пред нищо, докато не си я върне обратно. Когато кръв се обръща срещу кръвта и огън – срещу огъня, ще остане ли изобщо някой да потуши пожара?
Не знам.
Просто не знам какво да кажа, защото ще повтарям предишното си ревю почти изцяло. Затова ще бъда кратка и ще нахвърлям нещата, които са по-различни от втората част на поредицата Алена кралица. И ако се чудите как така съм успяла да стигна до последната страница на тази дебела книга, отговорът ми е прост: с много прескачания. Дори бих казала, че съм била съсредоточена само в половината текст от книгата. Останалата част е обяснения, обяснения и пак обяснения, които просто прескачах.
Няма да чета повече от тази авторка. Просто се отказвам. Бях толкова ентусиазирана да прочета книгите й, защото първата ми хареса изключително много. Изтърпях втората (след три седмици мъчително четене) и сега оцелях след третата. Честно да си призная... не знам защо продължих да чета, след като виждах, че няма да има подобрение. Може би е заради вродения ми магарешки инат, който в този момент проклинам заради изгубеното време.
Ако не сте чели предишното ми ревю, ето обяснение накратко: става въпрос за цели страници само ненужни обяснения. И на моменти - напълно ненужни обрати, водещи до никъде.
Хора умират напълно никому ненужно, кралски преврати се случват на всеки ъгъл, като всичките биват неуспешни, Мер се опитва да избяга, въпреки че е ясно, че няма да се случи, и да не забравим безкрайните неразбирателства във връзката й с Кал. Съжалявам, Айвярд, но така не се пише. Пише се с цел. Измисляш някакви обрати, които да водят някъде, а не да се въртиш в кръг. Това общо взето представляла книгата Кралска Клетка. Въртене в кръг. Накрая отново нещата не са розови, защото финалът е такъв, че да те накара да си купиш следващата книга от поредицата. И няма да се изненадам изобщо, ако четвъртата книга също свърши по подобен начин. Авторката е напълно способна да го направи...
Няма абсолютно никакво развитие при Мер (главната героиня). Дори смятам, че има деградация, поне в началото на книгата. Единственото, което е по-ново за историята е, че авторката е вмъкнала няколко глави, написани от различни гледни точки. Не само на Мер. Виждаме малко от Еваджелин и Камерън, за които да си призная... ако не се подсещах, че чета от тяхно име, бих си помислила, че говори Мер. Нямат почти никакви разлики в начина на мислене и изразяване, което много ме подразни. И затова веднъж ми се наложи да връщам няколко страници назад, защото в един момент започнах да се чудя как така изведнъж Мер се озова при Кал! (а то било Камерън....)
Не знам с какво повече да се оплача от книгата. Едиствено мога да се надявам, че ако решите да я четете, да бъдете от онези хора, на които им харесва. Да, и аз се изненадах, че има такива. Толкова не ми хареса книгата, че чак не сметнах за нужно да й правя снимка.
Отново се извинявам, ако съм обидила някои фенове. По-долу може да прочетете ревютата ми за предишните две книги и ще видите огромна разлика в ревюто ми за първата книга и това.
0 коментара:
Публикуване на коментар