Ревю на Първата Дама

Автор: Сюзън Елизабет Филипс

Заглавие: Първата дама

Жанр: любовен роман

Рейтинг: 4.5/5

Бележка: със сигурност не се срещаме за последно, Сюзън Филипс!

 Корнелия е натоварена с титлата Първа дама на Америка, дори и след като съпругът й - президентът - почива. Тя винаги е поставяла чуждите проблеми на първо място, но дойде време да бъде егоистка, защото си го е заслужила. Корнелия бяга от Белия дом и отива на пътешествие... с каравана! На това пътешествие тя открива много повече, отколкото е била предполагала някога. Открива своето семейство.

 За първи път се запознавам с творчеството на Сюзън Елизабет Филипс и съм изключително доволна, че я открих! 

Бих казала, че определено искам да прочета и останалите книги от тази авторка в бъдеще, защото останах очарована и... замислена. Не съм вярвала, че е възможно в любовен роман да се повдигнат толкова важни теми като свободата, семейството, бедността и правото на избор, и да бъдат така умело преплетени с романтиката на историята. Определено съм впечатлена!

 Не се подвеждайте от непълния брой звезди, които съм дала, защото забележката ми е съвсем малка. Ще говоря по-надолу за това, защото сега съм набрала скорост да ви разкажа всичко, което ми направи впечатление за самата история. 

 Чете се много бързо. 

 Само за около два часа прелистих сто страници без да се усетя. И това много ми хареса, защото точно това трябва да бъде един любовен роман - лек и неусетен за четене. Предполагам, че за това помагат многото диалози, за които единствено мога да кажа, че са забавни и очарователни. Забавни са заради героинята на Луси, която е една обикновена тийнейджърка без задръжки, и са очарователни, защото понякога и бебето Бътън се включва в тях. А когато Бътън се включи, моментално се усмихвам. 

 А ако тръгна да ви говоря за сюжета на книгата, то ще трябва да говоря за героите, защото това е една история изцяло концентрирана върху отношенията и проблемите на героите. Досега не съм чела книга, в която толкова много да се набляга на геройските отношения и осъзнах, че всъщност ми харесва. По едно време имах чувството, че нещо ми е много познато, но се сетих какво някъде към средата. Стилът на Филипс прилича донякъде на този на Даниел Стийл, която също много харесвам. Разликата е само там, че при Стийл има сюжет, който не се отнася само до чувствата на героите. Така че, ако сте фенове на Стийл като мен, това определено ще ви хареса. Но и да не сте, пак ще ви хареса. Приликата се усеща най-много към края на книгата заради сладко-щастливия край. 

Та, по-подробно за героите. Те са разнообразни и интересни. Досега не бях чела за комбинация от Първа дама, бебе, яростна тийнейджърка и журналист, от които никой няма нищо общо с другия. Да видиш как тези четиримата се напасват и постепенно започват да се сближават, беше едно страхотно преживяване. Книгата е от онези, които в един момент те карат да се чувстваш добре, после всичко се обърква, но въпреки да си знаел, че ще се случи така, се разкъсваш и  вътрешно плачеш, а после отново се изпълваш с блажена радост когато всичко се нареди. 

 Сюзан Елизабет Филипс не иска книгата й да бъде просто любовен роман. Тя го е направила от просто чиклит книга  в нещо много по-дълбоко. Изненадах се, както вече казах, че са засегнати такива сериозни теми. Но според мен това само допринася към историята и я прави по-добра. Кара те да се замислиш над много неща, но най-вече, че семейството е най-важното нещо на света. 

 Дадох 4,5 звезди на книгата не защото не ми хареса самата история, а защото намерих няколко правописни грешки.  Не е като да са на всяка страница, но да кажем, че са общо около пет на брой за цялата книга. Обаче историята е достатъчно добра, за да забравя за този проблем и повярвайте, това няма да ви пречи. Дори когато мои приятелки прочетоха книгата, ме изгледаха странно, когато ги попитах дали са открили грешки, защото са ги подминали. Затова не се притеснявайте.

 Според мен, това е една от книгите, които просто ви зоват да ги вземете в ръка. Все пак дойде времето и за отпуски и почивки. Книгата се чете много лесно и ще ви преведе през моста на емоциите от всякакъв тип!  Ще видите, че една Първа дама може да бъде и обикновен човек. Може би това е нещото, което най-много ми хареса. Това, че една жена може да постигне каквото си поиска и нищо не може да я спре да следва мечтите си!  

 

Kрасивата млада вдовица на президента на Съединените щати смята, че вече е свободна от Белия дом, но обстоятелствата я принуждават да се върне в ролята на Първа дама. Не за дълго обаче, тъй като тя намира начин да избяга, за да може – макар и за кратко – да живее живота на един обикновен човек. Всичко, от което се нуждае, е идеална маскировка... и тя я намира в лицето на един привлекателен и интелигентен непознат и две очарователни осиротели деца, нуждаещи се от семейство, които изобщо не подозират коя е тя в действителност. И докато цялата нация, начело със Сикрет Сървис, издирва Първата дама, тя е на последното място, където някой би решил да я търси: обикаля пътищата на страната в едно щуро приключение заедно с новите си приятели, преследвайки собствената си американска мечта...

Благодаря на издателство Ибис за страхотната книга!