Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Верити
Жанр: психологически трилър
Оценка: 6/5
*книжно ревю без спойлери*
Лоуен Ашли е неизвестна писателка, която се намира на ръба на финансова криза, когато получава предложението на живота си. Джереми Крофорд, съпруг на писателката на бестселъри Верити Крофорд, наема Лоуен да напише оставащите книги от популярната и невероятно успешна поредица, която изпадналата му в кома съпруга не е успяла да завърши.
Лоуен пристига в дома на Крофорд, за да прегледа бележките, които Верити е правила през годините, надявайки се да намери достатъчно материал, за да започне работа. Това, което младата писателка не е очаквала да открие сред хаоса от книжа в кабинета на Верити, е незавършената ѝ автобиография, включително и спомените за онова, което наистина се е случило, когато дъщерите им са умрели.
Лоуен решава да запази ръкописа в тайна, знаейки, че съдържанието му би могло да съкруши потъналия в скръб баща. Но докато чувствата ѝ към Джереми започват да се засилват, тя осъзнава всички начини, по които би могла да се облагодетелства, ако той прочете ужасяващите думи на жена си. Все пак, независимо колко отдаден е Джереми на своята съпруга, една толкова отблъскваща истина би направила невъзможно да продължи да обича Верити...
Привет, читатели!
Ще започна това ревю с това, че колкото и да се опитвам, няма да мога да представя „Верити“ с най-правилните думи и по най-добрия начин. „Верити“ е една книга, която след като се прочете, просто не знаеш как да реагираш и какво да правиш с живота си. Тя те стъписва до неузнаваем предел и губиш ума и дума. „Верити“ е роман шедьовър и в момента трудно ще се сетя за друго заглавие, което да е разбивало така душата и психиката ми. Колийн Хувър просто ме хвана в ръка и ме заудря яростно от пода.
Общо взето така се чувствам сега.
Описането на романа като „психологически трилър“ ни най-малко не е за подценяване, защото „Верити“ е именно това. Историята още от първите страници се загнездва в съзнанието на читателя и малко по малко, с всяка следваща страница, дълбае по-надълбоко. Описанията помагат съвсем цветно да се визуализират отделните сцени, което ги прави още по-въздействащи. И макар да осъзнавах, че книгата ще ме съсипе във всяко едно отношение, нямаше как да я оставя настрани. Трябваше да я прочета на един дъх!
Смятам, че Колийн Хувър достига върха си с тази книга и с тези герои. Това е едно майстроство, с което тя манипулира не само персонажите, но и читателите. Гради вярвания, надежди и страх, които в последствие разрушава само с няколко думи и кара читателя да мисли за всичките възможни опции на случващото се. А най-лошото е, че няма пояснение кое е вярно и кое – не. Винаги последните парчета от пъзела в книгите на Хувър коренно променят картината.
Иначе „Верити“ поставя началото си динамично с една неприятна случка още от първата страница. Мисля си, че е нарочно поставена там, за да ни подготви за това, което следва. Все едно че Хувър драматично ни обещава: „О, мислите, че това беше неприятно? Само вижте какво ще стане по-натам“.
Главната героиня Лоуен, от чиято гледна точка се разказва и романа, също не бива пощадена. Самата история я прекършва многократно и физически, и психически. Тя е интроверт, който ще трябва да преустрои начина си на живот и да излезе съвсем от зоната си на комфорт. Този факт засили моя интерес, защото разбирам колко е трудно за интровертите да се справят с промените и с адаптирането.
И не си мислете, че това е поредната книга с перфектните персонажи. Е, имат известна доза перфектност. Обаче те са перфектни само на външност и то сякаш за да компенсират за това, което се случва в съзнанието и в душите им. Всеки един от тях определено има известно количество извратеност в себе си, което кара книгата да се отличи от всички други в жанра досега. Тя е хем в стила на Хувър, хем е нещо различно от това, което сме свикнали да четем от нея. Предполагам, че допирните точки до другите й книги се осланят на това, че персонажите отново са доста изстрадали. Особено Джереми и наистина неговият образ предизвиква дълбоко съчувствие и желание всичко за него да се оправи.
Също така, авторката не изневерява на стила си да разказва паралелно минало и настояще. Този път го прави като показва ръкописа на автобиографията на самата Верити, който главната героиня чете. Той – меко казано – ще ви ужаси. Не искам да си мислите, че това е някакъв хорър роман, защото за разлика от тях, „Верити“ наистина ще ви изплаши. Нямам спомен да съм се стряскала по този начин от книга преди и дори не знаех, че е възможно това да се случи. Просто книгата е... леле! Тя е съвкупност от толкова много жанрове. Има съспенс, любов, екшън и мистерия.
Ако мога да оценявам книгите с шест звезди в goodreads, бих го направила за „Верити“. „Верити“ ще ви предразположи към това да затаявате дъх и да мислите само за нея през времето, в което не я четете. Кръвното ви ще скочи и ще усетите как пръстите ви стискат страниците от напрежение. Няма съмнение, че това ще е една от най-добрите книги, които ще прочета тази година, а сме само януари.
Общо взето така се чувствам сега.
Описането на романа като „психологически трилър“ ни най-малко не е за подценяване, защото „Верити“ е именно това. Историята още от първите страници се загнездва в съзнанието на читателя и малко по малко, с всяка следваща страница, дълбае по-надълбоко. Описанията помагат съвсем цветно да се визуализират отделните сцени, което ги прави още по-въздействащи. И макар да осъзнавах, че книгата ще ме съсипе във всяко едно отношение, нямаше как да я оставя настрани. Трябваше да я прочета на един дъх!
Смятам, че Колийн Хувър достига върха си с тази книга и с тези герои. Това е едно майстроство, с което тя манипулира не само персонажите, но и читателите. Гради вярвания, надежди и страх, които в последствие разрушава само с няколко думи и кара читателя да мисли за всичките възможни опции на случващото се. А най-лошото е, че няма пояснение кое е вярно и кое – не. Винаги последните парчета от пъзела в книгите на Хувър коренно променят картината.
Иначе „Верити“ поставя началото си динамично с една неприятна случка още от първата страница. Мисля си, че е нарочно поставена там, за да ни подготви за това, което следва. Все едно че Хувър драматично ни обещава: „О, мислите, че това беше неприятно? Само вижте какво ще стане по-натам“.
Главната героиня Лоуен, от чиято гледна точка се разказва и романа, също не бива пощадена. Самата история я прекършва многократно и физически, и психически. Тя е интроверт, който ще трябва да преустрои начина си на живот и да излезе съвсем от зоната си на комфорт. Този факт засили моя интерес, защото разбирам колко е трудно за интровертите да се справят с промените и с адаптирането.
И не си мислете, че това е поредната книга с перфектните персонажи. Е, имат известна доза перфектност. Обаче те са перфектни само на външност и то сякаш за да компенсират за това, което се случва в съзнанието и в душите им. Всеки един от тях определено има известно количество извратеност в себе си, което кара книгата да се отличи от всички други в жанра досега. Тя е хем в стила на Хувър, хем е нещо различно от това, което сме свикнали да четем от нея. Предполагам, че допирните точки до другите й книги се осланят на това, че персонажите отново са доста изстрадали. Особено Джереми и наистина неговият образ предизвиква дълбоко съчувствие и желание всичко за него да се оправи.
„Така постъпва човек, когато е преживял най-лошото от всички лоши неща. Търси хора като него самия... хора, коита са по-зле от него... и ги използва, за да се чувства по-добре...“
Също така, авторката не изневерява на стила си да разказва паралелно минало и настояще. Този път го прави като показва ръкописа на автобиографията на самата Верити, който главната героиня чете. Той – меко казано – ще ви ужаси. Не искам да си мислите, че това е някакъв хорър роман, защото за разлика от тях, „Верити“ наистина ще ви изплаши. Нямам спомен да съм се стряскала по този начин от книга преди и дори не знаех, че е възможно това да се случи. Просто книгата е... леле! Тя е съвкупност от толкова много жанрове. Има съспенс, любов, екшън и мистерия.
Ако мога да оценявам книгите с шест звезди в goodreads, бих го направила за „Верити“. „Верити“ ще ви предразположи към това да затаявате дъх и да мислите само за нея през времето, в което не я четете. Кръвното ви ще скочи и ще усетите как пръстите ви стискат страниците от напрежение. Няма съмнение, че това ще е една от най-добрите книги, които ще прочета тази година, а сме само януари.
Благодаря ви, че отделихте от времето си!
Благодаря и на изд. Ибис за книгата, вашата работа има значение за нас!
♥
Благодаря и на изд. Ибис за книгата, вашата работа има значение за нас!
♥
 | ||
