Първи препрочит!

Автор: Касандра Клеър

Заглавие: Град от Кости, серията "Реликвите на смъртните"

Жанр: YA, urban fantasy

Рейтинг: 5/5

Бележка: препрочит.

  

 Клеъри Фрей е обикновено петнайсет годишно момиче от Бруклин, Ню Йорк. Или поне тя така смяташе. Един ден тя среща Джейс, Алек и Изабел, които убиват едно момче точно пред очите й. Но се оказва, че момчето е било демон, а те - Ловци на сенки. Клеъри няма избор и не може да избяга от този скрит свят на сенки и магични същества, още повече когато майка й бива отвлечена, а тя се влюбва в човек, с когото любовта им се оказва невъзможна. 

 

 Да... прочетох Град от Кости за втори път и отново ми хареса невероятно много! Не знам дали вие сте препрочитали някоя книга, но ви признавам, че чувството е невероятно. Просто начинът, по който изживяваш всичко отначало е едновременно познато и ново, защото забелязваш толкова нови детайли и нюанси... а те от своя страна ти напомнят защо си се влюбил в тази история първият път. Може някой ден да направя дискусия по тази тема. 

 Така, първо трябва да ви предупредя, че  в това ревю ще се опитам да не споделям спойлери, но понеже това е първото ми ревю на тази книга, а и също така понеже ми е най-любима, може и да се изпусна за нещо. Но ще предупреждавам. Добре, започвам!
 

 Четох поредицата  за първи път преди около две години и половина и честно да си призная, не помня кое събитие от коя част беше. Затова реших да я препрочета тази година. А и поне знам, че ще започна с нещо хубаво новата година и ще съм доволна от прочетеното.
 И направо ще споделя мнениeто си: 

 Книгата се оказа толкова добра, колкото си я спомнях. Дори повече, защото, както споменах по-горе, открих много нови детайли, които преди изобщо не съм им обърнала внимание. Като например фактът колко си пасфат Клеъри и Джейс още в първата книга на серията, но просто никога не съм се била заглеждала в миниатюрните знаци.  Също така, независимо че вече съм била чела книгата и знам какво ще се случи, отново имаше моменти, в които тръпнех в очакване и дори такива, на които искрено се изненадвах. Мисля, че чувството да препрочетеш една книга е като да се завърнеш на място, което много обичаш и където не си бил от дълго време. 


Време за кратка пауза с любими цитати: 

   “Have you fallen in love with the wrong person yet?'
Jace said, "Unfortunately, Lady of the Haven, my one true love remains myself."
"At least," she said, "you don't have to worry about rejection, Jace Wayland."
"Not necessarily. I turn myself down occasionally, just to keep it interesting.”

***

“Don't touch any of my weapons without my permission."
"Well, there goes my plan for selling them all on eBay," Clary muttered.
"Selling them on what?"
Clary smiled blandly at him. "A mythical place of great magical power.”      

***

“Do you remember back at the hotel when you promised that if we lived, you’d get dressed up in a nurse’s outfit and give me a sponge bath?" asked Jace.
"It was Simon who promised you the sponge bath."
"As soon as I’m back on my feet, handsome," said Simon.
"I knew we should have left you a rat.”  

 

 Продължавам.
 Независимо че знаех какво ще се случи по-нататък в историята, ми достави удоволствие да наблюдавам как всичко пасва в цялата картина на поредицата. Например историята на бащата на Джейс, бягството на майката на Клеъри и дори събитията около Ходж. И другото, което ме накара да се усмихна бе, че се вижда огромната разлика в стила на Каси. (в сравнение с Повелител на сенките, например.)  Личи си несигурността вложена в думите й, също и как се опитва да опише максимално цветно емоциите и обстановката. Почти си я представям как редактира книгата си и се опитва да намери точните думи, за да постигне желаната емоция у читателя. Разбира се, с всяка следваща нейна книга тази несигурност отслабва, а читателя може само да се наслаждава максимално. За мен това е автор, който винаги върви нагоре и нагоре, винаги се учи и винаги дава максималното от себе си.

 А преди да прочета отново книгата, бях забравила, че в нея присъстват обичайните испански реплики от страна на някой мексиканец, което е неизбежно за книга на Каси. В "Град от кости" това е вампирът Рафаел. За мен тези може би незначителни кратки испански реплики, всъщност наистина раздвижват сюжета и докарват усмивка на лицето ми всеки път. Сякаш това да присъства нещо на испански е традиция за Каси, нищо че не във всяка книга го има. Но за разлика от това, никога не се изпуска любимия ми латински! Да си призная, заради тези книги наистина по едно време се бях решила да изуча латински език. Просто е зарибяващо и интригуващо.  Но това е светът на Ловците на сенки - веднъж влезеш ли, не можеш да излезеш. Единственото лошо, което намирам в тези книги е това, че ме карат да съжалявам, че всичко това не е истинско. (но не пречи да се надяваме) 

 От страна на героите мисля, че споменах някои от нещата вече. Но нека се допълня с това, че сега разбирам колко много те се променят с хода на историята.  Направо се изненадах колко различни изглеждат те тук в първата книга, в сравнение с това как ги помня преди препрочита. Но не ме разбирайте погрешно, че Каси е сменила личностите на героите в различните книги. Не. Те просто се развиват с всяка нова част под напора на живота и трудностите. Тук са все още... невинни и напълно не очакват да станат център на толкова голям проблем. 

[спойлер]

 И честно казано наистина съчувствах на Джейс. Той винаги ще си остане един от най-драгите ми герои от тази история. Не мислите ли, че сцената когато Клеъри го намира в сградата на острова на Валънтайн, той просто изглежда толкова пречупен когато разбира истината за нея, че независимо, че всички знаем края на серията, този момент е сърцераздирателен. Просто описанието на невярващия му поглед и това, че Валънтайн го прави нарочно въздейства наистина дълбоко. Както всичко останало в книгите на Касандра. Нейният най-голям талант е това, че е неповторима в изграждането на героите си.  

 А относно сюжета вече разбрахте, че му се възхищавам. Или след това Касандра е направила така, че всички събития от следващите книги да пасват идеално с "Град от кости", или просто е невероятна в планирането. Как да не харесаш книга, в която всичко пасва и няма дупки и неточности в сюжета?

 Не знам. Просто тази книга отново си остава една от моите любими и може би отново ще я прочета в бъдещето. Препоръчвам я на всеки!
 А вие чели ли сте някоя книга повече от два пъти?

When fifteen-year-old Clary Fray heads out to the Pandemonium Club in New York City, she hardly expects to witness a murder― much less a murder committed by three teenagers covered with strange tattoos and brandishing bizarre weapons. Then the body disappears into thin air. It's hard to call the police when the murderers are invisible to everyone else and when there is nothing―not even a smear of blood―to show that a boy has died. Or was he a boy?

This is Clary's first meeting with the Shadowhunters, warriors dedicated to ridding the earth of demons. It's also her first encounter with Jace, a Shadowhunter who looks a little like an angel and acts a lot like a jerk. Within twenty-four hours Clary is pulled into Jace's world with a vengeance, when her mother disappears and Clary herself is attacked by a demon. But why would demons be interested in ordinary mundanes like Clary and her mother? And how did Clary suddenly get the Sight? The Shadowhunters would like to know...

Линк към книгата в BookDepository