Ревю на Град от Пепел

Автор: Касандра Клеър

Заглавие: Град от пепел, серията Реликвите на смъртните

Жанр: фентъзи

Рейтинг: 5/5

Бележка: става все по-добро!

 Джослин е все още в безсъзнание и лежи в градската болница. Нещата се развиват нормално, докато един ден е убит млад магьосник, а съвсем скоро след това някой се опитва да убие и дете върколак. На жертвите им е източена цялата кръв, а децата на луната винят децата на нощта. За познатите ни герои Ловци на сенки, нещата не са по-добри. От Клейвът пращат инквизиторката да поеме властта в института в Ню Йорк. Тя имъчва Джейс заради това, че е свързан с Валънтайн, и не вярва на нито една негова дума. Обаче убиецът удря отново и Клеъри се досеща кой може да бъде той. Затова тя, Джейс, Саймън, (за който всичко се преобръща), Изабел, Алек, Магнус и Люк поемат инициативата да се справят сами с проблема.

 Определено трябва да започна с това, че книгата е с пъти по-добра от първата!

 Знаете, че по принцип мнението ми за втората книга от дадена трилогия рядко е добро. Сега ще ви обясня защо. ("Реликвите на смъртните" поначално е била планирана като трилогия затова сега го гледам като трилогия.) Аз лично обичам да го наричам "синдром на трилогиите" отнасящ се за междинната книга, защото много рядко всички книги от една трилогия са еднакво силни. И най-често най-слабата от трите се оказва втората част. 
 Обаче, тук нещата изобщо не седят така, защото "Град от пепел" надмина всяко мое очакване. Може би трябва да си измисля и някакво име и за синдром за това, че всяка следваща книга на Касандра е с пъти по-добра от предишната. Просто е така  и това няма съмнение. Много повече ми хареса "Град от Пепел" от "Град от Кости".  И е така с всяка следваща книга, доколкото помня. (това е ревю на препрочит) 

   Ако следите блога ми, със сигурност сте забелязали в ревюто на "Повелител на сенките" как го определям като два пъти по-добър от "Лейди Полунощ". А преди това бях казала, че серията "Тъмни съзаклятия" е наистина силен конкурент на реликвите, а и много фенове я предпочитат пред тях. Но аз пък си оставам сигурен почитател на дебютната поредица на Каси.  Нека се върнем на "Град от пепел". 

 Съдържанието на книгата се побира в 400 страници (англ. формат.), което е по-малко от предишната книга, но за сметка на това получаваме много повече. Откъм страна на действие, сюжет, взаимоотношения и проблеми само можем да бъдем благодарни и да се наслаждаваме. Книгата няма интро, което да забави навлизането в историята и така всичко започва много активно. Особено когато първото, с което започва книгата, е поглед към Валънтайн. Това, повярвайте ми, ще ви надъха с очакване за наистина голям екшън и ви уверявам, че няма да останете разочаровани. 

  

 През цялата книга тръпнех от вълнение, защото когато някое действие върви към края си, то авторката веднага ни дава нещо ново, което ни бута във вълната на напрегнатия сюжет. Затова можете най-спокойно да имате високи очаквания за сюжета на книгата. Тя няма да ви разочарова. Още повече, че никъде няма дупки или недоразумения - всичко пасва и дори кара читателя да иска още! 

 И мога да ви зарадвам с новината, че ще се запознаете с нови герои. А относно вече познатите ни герои, можете да очаквате развитие и при тях. Особено около Джейс и Клеъри, но не като двойка, а по отделно. И двамата откриват свои скрити и уникални таланти, за които нищо освен думата "яко" не може да ги опише. 

 И понеже съм на частта от ревюто относно героите, то трябва да вмъкна единствената забележка. (ако може тя да се сметне за такава.) Всички вече знаем, че майката на Клеъри е в безсъзнание и лежи в болница, без подобрения. Направи ми впечатление, че за нея става въпрос само в началото и в края. Много рядко се споменава в останалото време и няма никакво развитие около нейното състояние. Останах с чувството, че все едно тя е забравена. Но пък накрая като че ли Касандра се реваншира с уникална изненада, която лично мен едва не ме накара в полунощ да дотърча да библиотечката си и да започна веднага следващата книга... но сънят надделя, за нещастие.

 Също така, можете да очаквате наистина забавни моменти и реплики през цялото време! Това може би е една от най-отличителните черти на книгата и една от причините защо харесвам толкова Касандра. Тя просто знае как да сътвори истински герои и реални диалози. А закачливите реплики, които те разменят напълно небрежно, могат да ви накарат да се смеете винаги, когато се сещате за тях. И най-любимите ми закачливи размени на реплики са между Саймън и Джейс. Това е един сблъсък на остроумието, което винаги ми доставя удоволствие да чета. Просто невероятно и живо! Със сигурност допринася за забъраното действие. 

“We came to see Jace. Is he alright?"
"I don't know," Magnus said. "Does he normally just lie on the floor like that without moving?”    

--------

“Well, I’m not kissing the mundane," said Jace. "I’d rather stay down here and rot."
"Forever?" said Simon. "Forever’s an awfully long time."
Jace raised his eyebrows. "I knew it," he said. "You want to kiss me, don’t you?”  

--------

“Is standing by the window muttering about blood something he does all the time?" asked Simon.
"No," Jace said. "Sometimes he sits on the couch and does it.”  

Препоръчвам серията с две ръце, бройте и двата крака и всичко останало! Дори и да не четете фентъзи, смятам, че това е поредицата, с която да започнете. А ако вече сте чели поредицата като мен и сега само четете ревюто, за да разберете дали имам същото мнение като вас, то ви препоръчвам да я препрочетете. Ще забележите много детайли, които ще ви накарат да си кажете "О, ето защо после става така!" Не си спомням много от следващата книга, но се надявам да се завърна тук с още по-добро ревю. 

А до тогава ви желая приятно четене и ви благодаря за вниманието!