Хубавите неща от „Разбити сърца“ – Колийн Хувър

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Разбити сърца

Жанр: любовен (тийн) роман

Оценка: 3,5/5

Eдинствените неща, които родителите на Бея Грим са й дали, са живот и мрачна фамилия. След като сама си е проправяла път в живота досега, тя е готова да поеме към по-добро бъдеще, постъпвайки в колеж. Само два месеца я делят от новото ѝ начало и миналото, което отчаяно иска да загърби.
Но неочакваната смърт на майка й я оставя без подслон и тя е принудена да прекара лятото на полуостров в Тексас, с баща си, когото почти не познава. Бея планира да остане незабележима и просто да изчака летните месеци да отминат. Но новият ѝ съсед, Самсон, се оказва препятствие в плана й.
На пръв поглед Бея и Самсон нямат нищо общо. Тя е живяла в бедност, той е от богато семейство с привилегии. Но връзката, която се заражда помежду им, е почти мигновена и твърде дълбока, за да могат да я отричат. Бея и Самсон се съгласяват отношенията им да не стават по-сериозни от обикновена лятна авантюра и да останат на плиткото. Но се задава течение, което ще завлече сърцето на Бея в океана… 

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Лятото винаги ме кара да посегна към нещо любовно. В случая това се оказа Колийн Хувър и книгата й „Разбити сърца“. Класика, нали? Хувър се е превърнала в мой идеал относно любовните истории, подплатени с нещо по-философско и сериозно, което си личи най-много в книги като „Никога повече“, „Най-доброто в теб“ и „Жестока любов“ например. [все мои топ фаворити] Колкото и да им се лепва етикет „любовни романи“ или „чиклит“, от тях може да се научи и размисли много.

    „Разбити сърца“ на свой ред също засяга много важни общочовешки теми, най-важните от които са за зависимостите, страхът от влюбването и привързването, и [естествено по хувърски] проблемите при семейните отношения. Като цяло книгата ми хареса, особено за този период на годината, когато ти се чете нещо „леко и бързо“. Забелязвам, че напоследък Хувър залага на предвидимите истории и дори използва някои типични похвати за този жанр, но пък винаги онази социална врътка прави книгите й отличителни.

    Трябва да споделя няколко думи и относно главната героиня. Бея е много пречупен персонаж, изживяла е всякакви гадости в живота си, а е едва завършила гимназия. Онеправдана, но и инатлива, тя предпочита сама да се справя в живота, без помощта на когото и да било, за да избегне съпътстващото помощта чувство за благодарност или нуждата за връщане на услугата. Единствено, защото си е патила толкова много от това. В протежение на цялата книга виждаме как лека-полека Бея се изцелява от своите лоши навици и вътрешни белези с помощта на своите нови близки хора. Хареса ми как, когато Бея вече си мислеше, че е на дъното, съдбата реши да й даде шанс. И така тя се сдоби с дом, семейство, нова любов и като цяло цел в живота си.

„Добротата не прониква така дълбоко под кожата ти, както злото. То напластява в душата ти толкова много мръсотия, че колкото и да търкаш, не можеш да я изтриеш. Остава завинаги в теб и аз имам чувството, че хората още от пръв поглед виждат колко съм увредена.“

    Бих казала обаче, че извън тези неща, Бея е доста клиширана тинейджърска героиня. Тя се захласва по първото „недостъпно“ момче, което вижда, и от там насетне можете лесно да се досетите какво се случва. Точно това [така да го нарека] клише ми завъртя очите на няколко пъти, но поне има причинно следствена връзка защо тя постъпва по този начин. Предполагам, че след като цял живот е била лишена от любов, ще се опита да я потърси на най-лесното място.

„Понякога вярвам, че характерите се оформят повече от причиненото зло, отколкото от добротата.“

    Някак този път не усетих същото задълбочено изграждане на персонажите, което пък може и да е причината, поради която прочетох книгата толкова бързо. Те просто... присъстваха в историята. Като че ли най-много от героите ми допадна доведената сестра на Бея, тя разчупваше атмосферата и придаваше нещо свежо към депресията й. А и упора също.

    Като цяло очаквах „Разбити сърца“ да бъде една идея по-емоционална история, но пък съм и доволна, че не ме натовари толкова много. Малко ми напомня на „Без Мерит“, но подчертавам думата малко. Книгата си е типично тинейджърска и ще се хареса на по-младата аудитория, като също така [за разлика от други книги на Хувър] са спестени и любовните сцени. Напомням, че сюжетът се развива на плаж, често се наблюдават изгревите и залезите, а главната двойка е просто перфектно подбрана в смисъла един за друг. ♥

    Ще завърша ревюто си с още няколко цитата от книгата:

„Мисля си, че когато ти самият си ужасен човек, да откриваш най-лошото в другите, се превръща в нещо като тактика на оцеляване. Изцяло се съсредоточаваш в тъмнината в душите на другите с надеждата да прикриеш истинската сянка на собствения си мрак.“

***

„Можеш да запълниш живота си с хубави неща, но хубавите неща не запълват дупките в душата ти.“

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

„Девети ноември“ – Колийн Хувър

„Любов в стихове“ – Колийн Хувър

„Може би някой ден“ – Колийн Хувър

„Завинаги мое момиче“ – Хейди Маклоклин

„Неочаквано едно лято“ – Джули Джеймс

Continue reading Хубавите неща от „Разбити сърца“ – Колийн Хувър

Агата Кристи през юли 2021 – юлско книжно предизвикателство

 

Приветствия в моя блог, читатели!

    Дойде времето да второто издание на миналогодишното ми книжно предизвикателство „Агата Кристи през юли“ или познато в хаштаговете като #агатапрезюли. Спомням си как, още когато миналото приключи, нямах търпение да дойде следващото. Вече съм готова със списъка с книги, които смятам да прочета и съм в стартова позиция!

    Ако тепърва ще се запознавате със случващото се, то следващите редове са за вас, а пък, ако сте вече ветерани, може да прескочите към последните абзаци.

Какво е #агатапрезюли?

    Това е книжно предизвикателство, което продължава цял месец (юли). Можете да се включите като прочетете една книга на Агата Кристи, а можете и да направите така, че да четете само нейни книги през целия месец. Няма правила относно последователността или бройката, единственото правило е, че се четат книги от кралицата на криминалните романи.

Къде се провежда предизвикателството?

    Можете да се изявите в социалните мрежи, като слагате хаштаг #агатапрезюли на постовете си както в Инстаграм, така и във Фейсбук. Също така може да се включите в групата на събитието, където ще можете и да споделяте интересни материали, които сте открили. [за всичко ще има линкове в края на статията]

    Тук ще вмъкна част от книгите, които прочетох за миналото предизвикателство, както и останалите, за които съм писала ревюта в този блог:

„Десет малки негърчета“ – това бе първата книга на Агата, която прочетох. Смятам, че се оказа хубаво запознанство с творчеството на Агата, а това, че се оказа standalone роман е хубава случайност. Сюжетът те кара да се съмняваш във всекиго, а накрая отговорът [както при всяка друга нейна книга] ти идва от никъде, както се казва.

„Убийство в Ориент експрес“ – все още си остава любимата ми нейна книга и си търся някоя, която да я обори. Миналото лято не успях да намеря достоен противник, затова се надявам през тази да попадна на също толкова добър роман. Това е книга, в която на всяка страница се случва нещо. А финалът... ще ви остави без думи. О, и не препоръчвам филма. :)

„Смърт край Нил“ – определено поднася една особена египетска атмосфера, но не ме впечатли толкова, колкото ми се искаше. Отне доста време, за да се развие сюжета и няма особено много динамика. Не е лоша, особено за през лятото [защото е такава тематиката, нали...], но преди нея ви препоръчвам други заглавия. По сюжет прилича на „Убийство в Ориент Експрес“, защото хората са затворени на едно място [в случая в корабче] и всичко се случва на него.

„Аферата в Стайлс“ – това е дебютният роман на Агата Кристи, с който ясно се вижда и основната рамка на всеки следващ неин шедьовър. Запознаваме се и с едни от основните персонажи в нейните книги – г-н Хейстингс и обичният ми Еркюл Поаро! Уви, не се впечатлих толкова много от „Аферата в Стайлс“, колкото очаквах. Личи си, че Агата се е развивала постепенно в творчеството си, но това го разбирам вече след няколко нейни прочита. Оценката ми за тази книга е 3,5 звезди.

„Убийство на игрището за голф“ – ето тази книга вече е пълно удоволствие за четене! Вторият роман на писателката си има всичко нужно, че и даже любовна история. Бих казала, че сюжета е приятно разчупен, но и с достатъчно количество съспенс. А ако харесвате филма „Вади ножовете“, то това е книгата за вас, защото много напомня на него. Да, това е книга, която бих препрочела и с лекота я оцених с пълен брой звезди, че даже и повече бих й дала, стига да можех. 

    От скорошния базар на книгата успях да си намеря някои нови заглавия, с които да допълня [изключително] скромната си колекция от криминални романи. Този път няма да споделям предварително какво смятам да чета, но пък в букстаграма си ще ви споделям възможно най-често за напредъка си. Единствено ще се опитам отново да вървя по хронологичен ред на издаване на романите. Ще се радвам да споделите дали вие сте си набелязали някои определени заглавия за предизвикателството. ♥ 

Очаквам отзивите ви и ви благодаря, че отделихте от времето си! До скоро!♥

Линкове:

Групата на събитието във Фейсбук

Моят букстаграм – @anniebookstories

Фейсбук страницата на блога

Хронологичен списък с романите на Агата Кристи [по години на издаване]

Continue reading Агата Кристи през юли 2021 – юлско книжно предизвикателство

Притеснява ме светът... vol. 2 – не се вписвам.

    Привет, читатели!...това ще бъде дълго.

    Не сме се виждали от много време в този блог. И от още по-дълго не сме се засичали по подобна дискусионна тема. Затова ще започна този пост с малко история. През 2018 г. публикувах една много лична статия със същото заглавие – „Притеснява ме светът...“. В нея ви споделих как се чувствам сред хората, които ме заобикаляха по онова време, в гимназията, когато бях на осемнадесет. За някои хора, когато чуят думите „осемнадесет години“, ще си помислят, че това са достатъчно години, за да си напълно осъзнато човешко същество с идея какво искаш от живота. Да, но всъщност не е точно така. На осемнадесет/деветнадесет ти тепърва навлизаш в света на големите, преди това мирогледът ти е бил толкова тесен и ограничен, че когато излезеш навън, сякаш си поемаш глътка нов въздух, който понякога пари. И дори да си се подготвял, не можеш да го усетиш, докато не го изживееш. Така се почувстах и аз.

    Когато дойде университетът сякаш започнах да откривам много нови аспекти на живота, а и на самата мен. Видях какво означава това да се чувстваш пълноценен и то не само на себе си. Две години и половина след написването на онази статия аз съм тук със същите [но не точно същите] виждания за света. Малко са подобрени. Ъпгрейднати. Допълнени. Изпитани и преживяни. [...Боже, минаха две години и половина...] И наскоро ми напомниха за съществуването на тази статия, която бях забравила. Препрочитатено й след толкова време ми върна много спомени и усещания, за което благодаря. В такива моменти осъзнавам колко много съм надградила и си казвам... Хей, всъщност не си си изгубила съвсем времето. Виж къде си и накъде отиваш! Има смисъл!

    Каквото се отнася до мен самата, бавно, но славно се трансформирам в човека, когото искам да бъда. Стремя се именно в това – да надграждам и подобрявам себе си. А и също да бъда щастлива, а това напоследък коства доста усилия. [благодарна съм на хората, които ми помагат да го постигна] Преди се опитвах да угодя на всички, независимо дали това ще ми коства моето лично (не)разположение. Винаги съм изслушвала, давала съвети, помагала и съм се опитвала да задържам връзки с хора, които очевидно бяха свикнали само аз да се грижа за това да сме близки. Наслушала съм се на толкова много истории и проблеми, че... по едно време се чувствах като кошчето за отпадъци на всички. За хората, които ме познават лично: вероятно ще си помислите, че специално визирам вас, но всъщност всекиго изсипваше всичките си токсини в мен. След като хвърляха всичко там, на тях им олекваше. Аз попивах всичко, включително и преживяванията... Не знам до колко е релевантно, но запознати ли сте с емпатите? Те са като емоционални гъби и аз, също като тях, поемам цялото напрежение, но и го оценявах [както всичко в живота си], защото това бе ценен житейски опит от първа ръка. След това обаче осъзнах, че макар и с този житейски опит в базата си от данни, аз мога отново да взема грешните решения, защото животът е непредсказуем и не знаеш какво ще ти се случи утре. Тъпках се с чуждите проблеми излишно в повечето случаи...

    Едва тогава реших да променя нещо в себе си. И присвоих доза егоизъм, защото започнах прекалено да страдам психически. Товарих се. Но дори и с това ми решение, е трудно да се очистя от навиците. Нещата стават малко по-малко. И тогава виждаш колко хора всъщност истински държат на теб. И колко ще се потрудят да те задържат в живота си така, както ти си се трудил преди, за тях. Но тогава страдаш още повече от преди, защото боли. И... става порочен кръг. Нито така, нито иначе. Изводът: бъди си достатъчен сам за себе си. А процесът това да стане не е бърз и лесен, няма да ви лъжа, но в един момент проумяването, че си успял, е най-награждаващото нещо. Осъзнаваш, че не зависиш от никого – ничие одобрение, мнение, внимание или присъствие, за да си добре.

   Вметка: Знам, че в предишната си статия говоря против точно хората от тип „егоисти“, но, моля, направете разликата между човек егоист, който прави всичко за своя изгода, и такъв, който избирателно подбира нещата в ежедневието си, за да си предпази психиката. Бъдете широкоскроени, гледайте на нещата от по-високо и не се впрягайте. Ако е писано, ще стане. Ако не с този човек, ще е с друг... Всичко се нарежда и все още го вярвам. Понякога процесът на достигане до целта може да бъде изключително гаден, но и малките крачки са нещо! Няма как – осъзнах това – има моменти, в които трябва да се стискат зъби. И винаги, винаги, трябва да бъдеш добър човек...

    Започна да ми се изяснява. Светът, имам предвид. Има едни повтарящи се модели на характери, които ги има навсякъде. Персонажите от гимназията [споменати в първата статия от тази рубрика] се появиха и в университета, но вече не ми правят впечатление, защото други важни неща ги заместиха. Същите хора, които не знаеха защо са в училище, сега не знаят и защо са в университет. Защо аз да се затормозявам с това? Има много други хора, с които да завържа разговор, да се сприятеля и да обменя опит. Хора, които ги нямаше в гимназията, но ги намерих сега, когато бе писано. И именно това вероятно ме спаси от онова отчаяние. Макар че отчаяние е силна дума при положение, че съм мечтател и винаги очаквам доброто да се случи. 

    Мисля си го така: ако нямаше лоши и тъжни моменти в живота ни, то нямаше да оценяваме хубавите моменти, в които само това, че сме окей е достатъчно, за да си щастлив.

    Определено не се вписвам, но съм тук. И намирам съмишленици.

    Мога още много да философствам. И, ако сте стигнали до тук, благодаря ви, че отделихте време. Тези писания вече стоят в чернова няколко месеца, и сега, докато седя на най-отдалечената самотна маса в един столичен мол и си пия от хубавото фрапе, се усмихвам. Не защото животът е прекрасен и невероятен, изпълнен с щастие и тем подобни. А защото е цветен, балансиран и пълен с възможности. Както винаги ще има и светла и тъмна страна на Силата. ;)  ♥

Благодаря ви още веднъж за вниманието и се извинявам, че не публикувам често из блоговете си. Бъдете щастливи!♥

Последвайте ме в Instagram:

@anniebookstories – букстаграм

@annie.yovan – писателски профил

Писателският ми блог „Ани Йован и писания“

 

Continue reading Притеснява ме светът... vol. 2 – не се вписвам.