Ревю на дебютната книга на Никола Юн

Автор: Никола Юн
Жанр: YA
Моя оценка: 3,5/5
Бележка: Не гледайте филма, ако не сте чели книгата.

 Маделин Уитиър е болна от заболяване, което е много рядко. Тя е алергична към всичко. Към света. Затова тя живее вече 18 години в своята изолирана и дезинфекцирана къща без да познава външния свят. Един ден в съседство се нанася ново семейство и Мади се запознава с Оли. Тя се влюбва и решава, че е по-добре да живее, отколкото само да "не умира".

Ще започна с факта, че изключително рядко давам такъв брой звезди на книга. "Всичко, всичко" не ми се понрави толкова, колкото очаквах. Да, добре сте прочели. Книгата, толкова хвалена напоследък, не ми хареса достатъчно, че да й дам пълен брой звезди и сега ще се обоснова защо. Разбира се, както всяка друга книга, "Всичко, всичко" си има плюсове и минуси и ще започна с минусите. 

Още от началото историята не ме караше да препускам по страниците, въпреки че начинът на писане ми помогна да завърша книгата бързо, защото не е натоварващ. Една голяма част от началото беше прекалено предсказуема и очаквана. Действията на героите са едни от най-предсказуемите. След това, някъде малко след средата, книгата се оживи и тогава беше единственият й звезден момент. (говоря за времето когато Оли и Мади развиха връзката си и бяха заедно.) И така, чак до края се задържа това интригуващо действие, но както обичам да казвам:  краят може за направи една книга или много добра, или много лоша. Но този път краят не отиде в нито една от тези две възможности, а беше просто... не достатъчен.
Липсваше ми епилог. Веднага след последните няколко реда започнаха благодарностите и това ме накара да се разочаровам, защото  не разбрах какво ще стане с двамата главни герои. Събраха ли се или не?  Сдобриха ли се? На мен лично ми се иска да се съберат, затова ще си мисля точно това. И тук е мястото да вмъкна, че във филма това недоразумение е поправено и се вижда как Мади и Оли започват животът си заедно, без да се притесняват от нищо и са щастливи заедно. Но, разбира се, ви препоръчвам да прочетете книгата, защото ако не я бях чела, нямаше да разбера много от филма. И сега, да се върна към темата...

Освен това, се надявах краят да бъде по-драматичен и чувствителен. Е, да, беше хубаво, че е щастлив, но аз винаги имам нужда от малко екшън и напрегнатост в книгите. В повечето случаи се случва нещо, което не очакваш и те шашва, но в тази книга това просто не се получи.    

Като изключим тези неща,  идеята на историята много ми харесва и си личи, че авторката се е постарала.  

Героите в книгата и образите им са добре изградени и, това че се разказва през погледа на Мади, някак си ни помага да навлезем в нейното положение. Затова е добре, че е написано от първо лице, а не от неутрален разказвач, например.   Оли също е добре изграден персонаж с реално и истинско минало. 

 Не бих могла да нарека книгата реалистична, поради факта, че едно момче рядко би се влюбило в някого, който е видял през прозореца отдалеч. Но след това, процеса на влюбването и протичането на връзката им, както и копнежът за живот от страна на Мади, вече може да се каже, че се доближават до истинския свят. Освен тях, нюансите в някои от героите, които ни подсказват за психични отклонения, можем да ги забележим още в началото, но са добре прикрити, така че да се разкрият накрая. Така осъзнаваме, че сме ги забелязали, но не сме обърнали внимание и от тази страна, книгата е добра.

 Мога да ви споделя и няколко реда за филма, защото не е никак лош. В голяма степен е направен точно по книгата и няма значителни промени. Но има неща като, например, чувствата на Мади, които са много добре изразени в кигата, но във филма ще бъде трудно да разберем какво чувства, ако не сме прочели книгата. Обаче голяма част от репликите са запазени и много се зарадвах на детайла с черното ластиче около китката на Оли. Честно казано, се зарадвах на няколко такива малки, но важни нещица, които ще ви оставя вие сами да разобличите.  

 Съжалявам, че ревюто ми не е особено дълго, но мисля, че изразих всичко, което ме вълнуваше относно "Всичко, всичко". Съвсем мъничко ми трябваше, за да дам пълен брой звезди в оценката си. Определено й трябва още развитие и може би съвсем кратък епилог, в който да пише, че "всичко беше наред". Определено книгата не е загуба на време и се радвах, че я прочетох, но както вече споменах, тя изглежда недовършена за мен.

Цитати от книгата:

Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск.

Мисълта ми се насочва към Оли, на когото му е студено след деконтаминацията и който ме чака. Той е пълна противоположност на всички неща. Не е безопасен. Не е познат. Непрекъснато е в движение.
Той е най-големият риск, който съм поемала някога.

Понякога правим нещо поради правилната причина, друг път- поради грешната, а понякога е невъзможно да видим разликата между двете.

Вселена, която е в състояние да възникне за миг, може и да изчезне само в миг.

Любовта си заслужава всичко. Всичко.

„Всичко, всичко“ е книга за трепета и сърдечната болка, които ни очакват, когато излезем от черупката си, за да направим щури и понякога невероятно рисковани неща от любов.“

Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.

Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.

Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.

Можете да си закупите английската версия с безплатна доставка от ТУК