UPDATE - Ревю на Граф Монте Кристо

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Граф Монте Кристо

Жанр: роман

Рейтинг: 5/5

Бележка: по истински случай!

  

Този роман от две части се разказва за живота на Едмон Дантес или по-точно - за опропастения му живот. Още когато е на деветнадесет и тепърва ще се жени за своята любима Мерседес, Едмон бива арестуван по време на сватбата си и отива в затвора за нещо, което не е извършил. Прекарва повече от десет години в най-охранявания и най-известния затвор във Франция (който съществува и до ден днешен... една моя неосъществима мечта *въздиша замечтано*) Младото момче решава, че това е краят на живота му, и се опитва да се самоубие бавно като отказва да яде. Докато в поредния ден в мрачната си килия вдъхновението и надеждата, че може да се отърве от затворническия живот и да отмъсти на натопителите си, буквално изкача  от дупка в стената.

Замъкът Иф

 Първо ще започна с обяснение за думата -ъпдейт- в заглавието на това ревю. Преди около половин година написах едно ревю отново за "Граф Монте Кристо" и честно да си призная *шепне* ме е малко срам от него. Стана така, че наскоро един от читателите на блога чисто и просто ми каза, че ревюто ми за тази книга е едва ли не абсурдно. (и то е така!) Затова аз взех, че го прочетох след толкова месеци откакто го написах, и осъзнах, че читателят е прав!

 (ако сега четеш това, благодаря ти, че ми отвори очите) И така дойдох на мисълта, че не мога да оставя тази страхотна творба без нужното внимание. И реших да ПРЕ-напиша ревюто си. Не смятам да трия стария пост, но още в началото му ще предупредя хората, че вече има ново и много по-добро ревю на този роман. Е, да започваме!

 Прочетох тази голяма купчина от страници още миналото лято, защото беше задължителна част от обучителния ми процес по литература за десети клас. И така, аз прекарах повечето от горещите следобеди с тази книга, разхлаждайки се от време на време с тръпки на напрежение, създадени от трилът на "Граф Монте Кристо". Още отсега ще ви спомена, че в това ревю няма да откриете нито един недъг, просто защото книгата няма. 

Така че не се надявайте да оспорвам литературната програма в училище. Е, имам и такава статия, но това е друг въпрос. Сега говорим за книга, която съм прочела доброволно, но благодаря на училището, че ми я показа. 

 (Също така, ако сте ученик и искате да откраднете това онова за някое съчинение, пробвайте в стария пост, защото тук няма да има спойлъри. ;) Само и единствено обясненията ми в... ами любов)

 Мога спокойно да отбележа, че още в началото се зарибих по книгата. Казах си: "охоо, тук ще има огромна интрига!" и стана така, че бях права. Интригата започна, уголеми се до гигантски размери, а после ни предостави задоволителна развръзка. Дори все още не мога да си представя как автор от... да кажем, такава ера на литературното развитие, е успял да създаде толкова сложен сюжет и същевременно всичко да се разплете гладко без да остават сюжетни дупки и неизправности. Това между другото  е нещо, което липсва на много от съвременните автори и ме кара да си мисля, че "майсторът си е майстор", но човек понякога трябва да опита и нещо ново. (т.е. да се запознае и с нови автори, въпреки че има голяма вероятност да са се престарали... ако ме разбирате)

 

 Да се върна към сюжета. 

Според мен неговата кулминация беше когато главният герой започна да разкрива истинската си самоличност пред враговете си. Тогава изпитах такова удоволствие, защото аз дотолкова бях навлезнала в живота на Едмон, че аз самата исках отмъщение. Това е, което най-много блести в творбата - начина, по който авторът те доближава максимално до историята. Дори дотолкова, че да прочетеш първия том за отрицателно време. (седмица е много!) 

 Относно персонажите мога единствено да кажа, че са непредсказуеми, и особено Едмон. След преобразяването си в Граф Монте Кристо, аз не можех да се наситя на начина, по който планът за отмъщение и справедливост на главния герой просто започна да работи. Всеки един от аспектите, които биха могли да се объркат, бяха предвидени и преодолени в такава степен, че все едно четеш Шерлок Холмс, но не такъв който разгадава мистерии, а такъв, който ги създава и преначертава. За мен Дюма е един, не както повечето хора биха се изразили с "художник, който рисува сцените с думи".   Не...   Аз бих нарекла Дюма  инженер или архитект с творчески насоки, защото всичко е толкова прецизно изградено, че чак да завиждаш, че не можеш да създадеш нещо такова.

 Любовната история.

 По принцип, тя би влязла в списъка ми с недъзи преди известно време, но сега като се замисля, тя единствено засилва визията на романа. Казвам го, защото аз си падам малко романтичка и много обичам щастливите и очаквани с нетърпение завършеци. Но, тук дори и да не се получи това, което исках между Едмон и Мерседес, (ще разберете защо) все пак останах доволна от развоя на събитията. Така че  Дюма е помислим и за това.

 И още нещо. 

Не знам как, но авторът е успял да проучи неизброими теми и милиони детайли, за да може творбата му да е възможно най-добра. Вече разбирам защо хората от времето на първото публикуване на "Граф Монте Кристо" са си плащали предварително, само за да разберат какво ще стане. Личи си, че Дюма е бил на "ти" с много от нещата по онова време и го бива с много от науките като биология, езици, изкуство и аптекарство. (не знам как се е наричало аптекарството по онова време, но Дюма знае какви билки да използва, за да ви убие бавно и мъчително ;) Съжалявам, че се повтарям, но това е още една причина, поради която харесвам книгата. Детайлите, хора! 


Не знам защо не е толкова известен като някоя друга книга от далечната и стара литература. Може би защото е част от ученическите произведения и повечето ученици просто го възприемат като част от поредния скучен списък с книги? Аз не мога да си го отговоря, но ме е яд, че само двама (включително и мен) от моя клас го прочетоха! Надявам се вие да ми дадете отговор на този въпрос. Защо според вас този роман не се чете и се подминава?

 За мен "Граф Монте Кристо" не е книга, за която да кажем, че просто ни е харесала. Това е роман, на който да се възхищаваме и да сме горди, че го притежаваме в библиотечката си. И, разбира се, винаги не би било достатъчно това, което ще напиша за него, защото просто това ревю ще стане отчайващо дълго и не това е целта на книжните блогъри. Ние не сме литературни критици, все пак, а любители-читатели, които изказват мнението си за определена книга.