Ще се срещна ли отново с Алисън Морган? (Ревю)

Автор: Алисън Морган

Заглавие: Може ли да се срещнем отново?

Жанр: Роман, YA

Оценка: ★★★★★

_______________________

Бри Какстън е във върха на сватовническата си кариера, предстои й да издаде дебютната си книга и си мисли, че е време приятелят й да й предложи брак. (името му е Шон) Обаче става така, че приятелят й я зарязва вечерта преди първото й интервю за книгата, на което той трябва да присъства, и Бри действа прибързано и представя пред света Никсън Вос (неин клиент) за гаджето си. Тогава тя се забърква в огромна каша, от която едвам ще се измъкне. Но може ли това, което винаги е търсила, да е било точно под носа й през цялото време? Това ще ви оставя сами да разберете.

Алисън Морган направо ме сватоса с книгата си и аз се влюбих в нея! "Може ли да се срещнем отново?" е поредният съвременен роман от издателство Ибис, за който ще ви засърбят ръцете да прочетете. (което се случи с мен, след като прочетох анотацията на книгата и няколко отзива в goodreads)  Алисън Морган е успяла да създаде лек, романтичен и забавен роман и след като го прочетох останах с усмивка на лицето си дълго време. Дори след като прочетох предварително края на историята, защото просто не издържах, пак се наслаждавах на книгата докрай. 
 Просто начинът на писане на авторката е такъв, че да те завладее. Според мен не се отличава с нещо ново или различно, но пък е добър и приятен. А какво по-хубаво качество за един роман, ако не лекия и приятен начин на писане с нотка на романтика и смях? 

 Сюжетът на романа е представен през очите на главната героиня и според мен това е бил най-добрият избор за представяне на историята. Така като читател успях да разбера каква е същността на Бри и какви чувства изпитва тя. За мен тя е един прекрасно изграден герой, който си има всичко - предимства и недостатъци. Сближих се с нея и заедно тъгувахме или ликувахме. 
 А времето, което романът обхваща не е повече от месец, което е в плюс на книгата, защото нещата не са прекалено забързани или разтегнати.  Това допринася и за запазването на интереса в читателя. Но като се замисля, няма нужда да се опитва да хване вниманието и интереса на четящия, защото не забелязах скучни или излишни моменти. Просто книгата ще ви държи от началото до края!

 Също така, в романа присъстват и някои неща, за които съм сигурна, че авторката е отделила доста време да проучи. Едно от тях е за езикът на тялото и има немалко изложени примери за него. Те главно са представени чрез героя на Бри, а това само допринася за образа й и колко опитна е тя в работата си. Отделя се внимание и на много други дребни детайли, като например - постоянното лепене на бележки от Шон, (за да се подсеща за разни работи), е изложено още в началото на книгата, така че да се подсили ефекта им на дразнещ навик в края. Това само доказва, че Морган е отдала достатъчно внимание на детайлите и романа си, така че да е съвършен и реалистичен. За което аз съм й благодарна, защото красотата на тази книга се оказа в малките неща: по-продължителните погледи, непринудените закачки и нежните допири...

 Обаче един от образите като чели не ми се стори на място. Става въпрос за бабата на Бри - Джо. Ако тръгнете да четете книгата, ще забележите колко много ни се натяква, че бабата и внучка й са прекарвали винаги щастливо време заедно и са се обичали. Но за мен те двете бяха дистанцирани и нямаше особена следа от близката им връзка. Разбира се, това се изчисти накрая и всичко остана наред.

 А относно въпросния Никсън, за който става въпрос в анотацията на книгата, мога само да кажа, че леко ме изнерви. Е, не специфично героят му, но това, че почти не крещях "хайде, съберете се най-после" за него и Бри, защото те бяха идеални един за друг. В това отношение, напрежението, което те двамата създават, е още един пример за това, което кара читателите да не спират да четат. Бих определила чувствата между Бри и Нискън като "пърхаща любов", защото точно това чувствах когато те бяха заедно, а в останалото време чувствах празнина, също като Бри.

Всички знаем, че книгата ще завърши щастливо, но я четем, за да разберем пътя до този щастлив край. Да преживеем всичко заедно с героите, за да се насладим на щастието колкото и те. За завършек ще кажа три думи, които описват книгата: романтична, приятна и забавна. "Може ли да се срещнем отново?" заслужи всичките пет възможни звезди и аз я нареждам до останалите книги на библиотечката си с усмивка на лицето си. А за да отговоря на въпроса си от заглавието на тази статия - да, и то с удоволствие бих!

_______________________________

Бри Какстън, собственичка на агенция за запознанства, е посветила живота си на любовта и може да се похвали с 98 % успеваемост. Тя е на върха в своята кариера и очаква публикуването на първата си книга. Бри ще е щастлива и доволна дори само да види творбата си отпечатана, но връхлетялата я изневиделица семейна криза я поставя пред истинско изпитание: тя се нуждае от немалка сума пари, при това бързо. И в личния й живот цари хаос, след като гаджето й я зарязва в момент, когато тя очаква да й предложи брак. Но кой ли ще си купи книга за любовта, написана от жена, чийто любовен живот е пълна бъркотия?

Принудена да спечели интереса на читателите, като разкрива подробности от любовната си връзка пред любопитна журналистка, Бри сключва сделка със свой клиент, попаднал в нейните два процента неуспех. Никсън е очарователен, загадъчен и невъзможен за сватосване, но Бри се нуждае от гадже за пред медиите и Ник трябва да изиграе тази роля. В началото всичко започва просто като бизнес и Бри е изненадана, когато светът неочаквано се влюбва в Ник и тяхната фалшива любовна история, а стъписването й е още по-голямо, когато открива, че се наслаждава на компанията му. Оплитайки се все повече и повече в паяжината от лъжи, Бри започва да се чуди коя всъщност е истината, докато открива мигове на щастие, смях и откровение с мъжа, който би трябвало да бъде всичко друго, но не и Прекрасния принц.

Издателство: Ибис

Страници: 342

Корица: мека

Благодаря на издателство Ибис за прекрасната книга!