Автор: Даниел Стийл
Заглавие: Хубави неща
Жанр: роман
Моят рейтинг: ★★★
Анотация:
Умният и привлекателен Бърни Файн е момчето чудо на „Улфс“ - най-бляскавия универсален магазин в Ню Йорк. Кариерата му процъфтява, но животът му се струва безцелен.
Бърни пристига в Сан Франциско, за да открие нов клон на магазина. Когато среща очарователната Лиз и малката й дъщеричка Джейн, той разбира, че е намерил това, което търси: любовта на живота си. Но скоро след раждането на първото им дете Лиз се разболява тежко и се оказва, че им остава ужасно малко време...
Бърни трябва да преживее непосилната загуба и да продължи напред. Нови хора, нови преживявания, нов живот - сам с две деца. Той посреща смело несгодите и научава някои трудни, но ценни житейски уроци.
Винаги съм харесвала Даниел Стийл и в последно време все ми се искаше да прочета отново нещо нейно. И сега, благодарение на издателство Бард, се сдобих с новоиздадената книга "Хубави неща".
Винаги съм харесвала начина на писане на Стийл и в тази книга тя не изневерява на стила си. Авторката винаги пише някак спокойно и сдържано, без излишно напрежение, и винаги създава едно чувство за реалистичност у читателя.
Книгата ме остави със смесени чувства и затова моята оценка е 3 звезди от 5. Тя определено не беше загуба на време, но и не беше това, което очаквах. Може би, защото не съм свикнала на толкова реалистични романи, а главно чета фентъзи, където всичко се нарежда добре.
Но най-добрия начин да опиша книгата е, че в нея присъства по малко от всичко. Има напрежение, радост и тъга, вълнение и любов. Книгата не ме завладя още от началото, но успя след първите си петдесет страници. А това, за което като читател чаках още от самото начало, също не се забави и по този начин ме държа заинтригувана през повечето време. (а това, за което чаках, бе срещата на главния герой с бъдещата му съпруга)
Също така, книгата ми направи впечатление, че има много разнообразен сюжет, защото на места има прекалено резки завои. Може би авторката се е опитала да ни покаже колко неочакван е животът, а аз мисля, че й се е получило чудесно. Но след като навлезнах в историята, започнах да предвиждам накъде ще тръгне действието и в повечето случаи се оказах права. Това ме навежда до мисълта, че освен разнообразен, сюжетът е и предвидим на места.
А относно героите, както винаги, авторката се е справила блестящо! Най-любима и близка ми стана малката Джейн. С нея се запознаваме когато е на пет годинки и е такава сладурана. Обаче това да не ви подвежда, защото тя се оказа много зряла и смела за възрастта си. Дори, смятам, че тя е най-големия храбрец в историята, защото тя преминава през толкова много още от малко бебе.
Това е един от редките пъти когато главният герой не ми е любим. Но пък той също беше силен през цялата книга и не спираше да вдъхва надежда и у читателя. А повярвайте ми, на главния герой н му е лесно. Струва ми се, че авторката е решила, че ако Бърни иска нещо в живота, ще трябва да се бори за него, за да го има. По този начин Стийл ни учи на много важни уроци чрез творбата си. А в повечето пъти това е, че семейството е най-важното за един човек.
Това съм го забелязвала и в други нейни книги, а именно темата за семейството. Авторката е много добра в това да избира реални и близки до човека истории и теми, така че да се доближи максимално до чувствата ни. И това не е изключение и в тази книга. Например поява на биологичния баща на Джейн след толкова години, но само и единствено, за да иска пари, а не обичта на дъщеря си, е съвсем реално нещо, защото има толкова много алчни хора на този свят.
Измежду всичките тези неща има две които не ми харесаха. Едното е анотацията на книгата. Според мен тя издава прекалено много от историята и подготвя читателя за това, което ще се случи. Така голяма част от книгата вече я научаваме и може би само около 150 страници съдържат неща, които да очакваме с интерес.
А второто е, че има прекалено много повторения. Някои неща се повтарят поне по три пъти, а те са вече очевидни и запомнени от читателите.
Обаче като цяло, ако сте чели поне няколко творби на Даниел Стийл, ще знаете, че винаги има задоволителен край. Не този, който ни се иска, но достатъчен, че да ни направи щастливи и да вярваме, че рано или късно човек намира щастието.
Като изключим двете лоши забележки и предвидимия сюжет, според мен книгата не беше загуба на време и ми хареса да я чета. За да я обобщя бих казала, че това е история за щастието, което всеки търси. Някои го намират, на други им трябва време, а трети полагат неимоверни усилия, за да се сдобият с него. Иначе, чисто и просто казано: поредната добра книга от Даниел Стийл, с която да изживеете за момент историята на Бърни Файн.
Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност!
Издателство: Бард
Страници: 424
Корица: мека
0 коментара:
Публикуване на коментар