Заглавие: Град от стъкло, книга трета от "Реликвите на смъртните"
Жанр: фентъзи, тийн
Рейтинг: 4/5
Бележка: излишно издължаване.
Клери, заедно с всичките ни познати герои, отиват в страната на Ловците на сенки - Идрис, или по-точно в столицата Аликанте. И въпреки премеждията, които те изпитват преди да стигнат там, Валънтайн отново успява да внедри хаос и то направо в града, където се намира почти цялата нация на ловците, защото смятаха, че в града е най-безопасното място за момента. Очевидно грешат...
Може малко да сте изненадани, че книгата няма пълни пет звезди от мен и е написана от Касандра Клеър. Е, и аз съм изненадана, но какво да направя? Наложи се да смъкна рейтинга си с една единица.
"Град от стъкло" започва скоро след края на "Град от пепел", и нека направо да си кажа защо отдадох 4 звезди, а не 5. Цялата книга, състояща се от 500 страници, се развива в рамките на няколко дни. Дори не съм сигурна дали има и седмица. Този път Касандра може би не е знаела точно как иска нещата да се развият в книгата й и малко се е отплеснала. Защото това са наистина много страници само за няколко дни, което прави четенето малко тромаво с описателното писане на Касандра. (поне според мен.) В началото е окей. В края е дори много добре. Обаче в средата се запънах най-много. Тази книга ми отне доста време, за да я прочета и то именно заради тази средна бавна част.
Честно казано, нямаше да забележа, че сюжета е разтеглен, ако точно когато започнах да пиша ревюто си не погледнах записките си на сюжета, за да мога да напиша няколко реда за "За какво се разказва", и забелязах колко малко време всъщност е минало в цялата книга. Предполагам, че е заради описанията, които Каси вмъква навсякъде, но тя винаги описва всичко и то цветно. Но това, което най-много си струва от тази цялата работа с детайлното предаване на картината бе, че си представих Аликанте като град от приказките. (Не че останалото не си струва, де.) Не знам за вас, но аз се влюбих в града! Начинът, по който е представен със своите тесни, каменни улички и антично изглеждащи къщи е просто неустоим. И понеже Клеър е усетила колко много читателите ще харесат града, през цялата книга действието се развива там.
Но не мога да кажа, че в книгата няма разнообразен сюжет и палитра от действия, защото определено имаше моменти, в които тръпнех от някакво чувство, независимо какво бе то. Но отново, кога книгите на Касандра не са били прочувствени? Просто тази книга, както съм споменавала и преди и предполагам вече знаете, е била проектирана за финал на трилогия, която да включва само "Град от кости", "Крад от пепел" и "Град от стъкло". И то си личи толкова, че направо със затворени очи ще го забележите. И това всъщност малко ме издразни и допринася за рейтинга ми. Някак прекалено много неща са набутани в тези само няколко дни от "Град от стъкло", а накрая за 20 страници всичко се подрежда перфектно. Според мен е трябвало малко да се редактира края на книгата. Не ми допада това, че шестте книги се разделят така и се оказва, че съм забравила много повече от колкото си мислех през времето, минало от първото ми четене на поредицата. Затова този път вече не повторих грешката да не си водя записки, макар и груби, относно сюжета. Повярвайте ми отнемат две минути и са безценни за в бъдеще.
И нека да споделя още нещо за изчерпателното описване, този път включващ само положителни емоции.
Отделя се внимание на всеки детайл. Особено на начина, по който героите се държат един с друг, но то това си е нормално за всяка книга на Касандра и затова я харесвам толкова. Имам чувството, че тя е искала да предаде точно и по възможно най-изразителния начин чувствата на персонажите си. Тоест тя влага много старание и то се забелязва дори още от първите страници. А всичкото това детайлно изразяване води до развитие (и то голямо) във връзките между героите в историята. Особено между любимците ми Клеъри и Джейс. Също така и при Магнус и Алек, Изабел и Саймън, въпреки че там нещата вървят бавно, но за сметка на това сигурно напредват. Така че не сме ощетени откъм тази страна.
Но нека да ви споделя и за главниТЕ антагонисти в историята. Да те, а не той, защото вече не само Валънтайн е в играта. Почти веднага се запознаваме с един нов герой, който повярвайте ми, в бъдеще ще си поиграе сериозно с нервите ви. Няма да споменавам името му, но ви уверявам, че ще сте доволни от това, което ще видите. Тук ще станете свидетели и на изненадващи обрати. Но нека бъдем по-точни - на много изненадващи обрата. Сега при препрочита ми не бях особено изненадана, но си спомням когато четох книгата за първи път как буквално се взирах със увиснало чене. (поне едно нещо си спомням хихи)
Според мен "Град от стъкло" има някои неща в излишък, но те могат да се преглътнат, защото за всичко Касандра винаги се компенсира. (Повярвайте ми, аз съм неин верен читател.)
И понеже не мога да се сдържам, ето една новина.
През март, и по-точно на двадесет и шести, блогът ми става на една годинка! Затова ви информирам, че още от първи март ще има giveaway с книга, която все още няма да обявявам. Но знам, че ще ви хареса, защото аз се влюбих в нея! Подсказка: част от трилогия е. Затова харесайте страницата ми във фейсбук, за да не пропуснете играта.
Благодаря ви за вниманието!
0 коментара:
Публикуване на коментар