Автор: Джо Хил
Заглавие: Пожарникаря
Жанр: антиутопично фентъзи
Оценка: 3,5/5
Смразяващ роман за един свят, погълнат от пандемия, която възпламенява хората и заплашва да превърне цялата ни цивилизация в пепел. Малка група хора, водени от енигматичен мъж, известен като Пожарникаря, са решени да спасят онова, което е останало.
Никой не знае откъде се е появил вирусът. Според едни е пуснат от ИДИЛ, използвайки спори, създадени в Русия през осемдесетте години. Според други – от голяма петролна компания, впоследствие откраднат от християнска секта. И докато всички спорят за причината, светът гори.
Вирусът се разпространява като пожар из цялата страна, покосявайки градовете един по един. Докторите го наричат Draco incendia trychophyton. За всички останали е просто драконовата люспа – изключително заразна, смъртоносна спора, която бележи телата на гостоприемниците си с красиви черно-златисти ивици, преди да ги възпламени. Заразените са милиони и постоянно се увеличават. Няма лек. Никой не е в безопасност.
Крематорите – членове на въоръжена групировка – обикалят улиците и изтребват онези, които носят спората.
Един мъж, наричащ себе си Пожарникаря, скита из руините на Ню Хампшър. Заразен с драконовата люспа, но научил се да контролира огъня вътре в себе си, той използва силата си като щит и оръжие, за да помага на онеправданите.
Приветствия в моя блог, читатели!
Днес ще ви говоря за книгата „Пожарникаря“ от Джо Хил, която четох наистина дъълго време. Случаят беше такъв, че около пандемията я забелязах, защото много хора сравняваха сюжета ѝ със случващото се, та взех, че си я поръчах. И около година след това започнах да я чета като наистина видях приликата. Както в нашия свят, така и в този на „Пожарникаря“, се разразява една пандемична обстановка във времена на паника, смут и силно заразен вирус. Много ми беше странно как вирусът в книгата и реакцията на обществото толкова много приличат на реалния живот. Вероятно, ако бях чела книгата преди изобщо да се появи Ковид, нямаше да ми бъде толкова интересна и щях да си кажа, че е поредната антиутопична фантасмагория.
Само че в книгата не Ковид вилнее в обществото, а Драконовата люспа, вирус, който може да се срещне само в някоя книга. [надявам се] Началото на историята е доста увлекателно, особено заради връзката, за която вече ви споменах. Също и героите допринасят за доброто първо впечатление. Харпър е главната героиня тук, през чийто поглед проследяваме историята. Тя е медицинска сестра, която едва ли някога е предполагала, че животът ѝ ще се преобърне по този начин. Съвсем ясно можем да видим как едно най-обикновено момиче е принудено да престъпи всички свои граници, за да оцелее. А най-впечатляващото е, че го прави, докато носи дете в утробата си.
Анотацията като че ли дава повече светлина върху героя с името на книгата, но историята е само и единствено за Харпър и нейното оцеляване с цел да спаси нероденото си дете. Или поне за мен именно тя стои в центъра на цялата книга. Харпър е един наистина отдаден персонаж, който прави всичко в името на доброто и надеждата. Блендата на различните герои, с които се сблъскваме, е наистина богата и ми хареса, че всеки един от тях е изграден пълнокръвно и има своя макар и кратък миг слава, в който успяваме да вникнем отвъд поредното име на второстепенен персонаж. И когато Джо Хил събере всеки един от тях на едно място, се създава едно малко копие на масовото общество, в което можем да видим всички човешки роли – на насилници и последователи, на консуматори и отдадени, на приятели и врагове.
„When someone is cold and you share your blanket, you're both warmer that you would've been alone. You offer the sick your medicine and their happiness will be your medicine.“
Също така, много добре е изградена психологичната промяна на Харпър от обикновено и заблудено момиче в решителна жена. Особено ефектно можем да видим тази нейна промяна във връзката с мъжа ѝ и в последствие в отношенията ѝ с Пожарникаря и останалите герои. Още преди да се роди собственото ѝ дете, тя се превръща в майка на всички останали и е готова да се жертва за тяхното добро. А относно отношенията ѝ с Пожарникаря ще кажа само, че ми напълниха душата с малките им жестове на прикрита обич.
„The whole world can burn down around us. I'll keep my arms around you until the end. No getting away from me.“
Сюжетът се развива в продължение на почти година като времеви диапазон и може би от там идва и едно от нещата, които не ми харесаха. Докъм първите 200 страници романът направо те отвява, докато след това нещата се забавят до почти скучно. Има една монотонност около едни и същи действия и прекалено задълбочаване на историята. Спокойно обемът на книгата можеше да бъде по-малък с няколкостотин страници. Но пък именно тогава се развива връзката между Харпър и Пожарникаря, от която очаквах една идея повече показност и по-малко загатване.
Относно финала ще вметна, че ме разочарова и именно заради него не мога да дам повече от 3,5/5 като оценка. Очаквах нещо повече, наистина. Завършва с отворен финал, който напълно предрекох и изобщо не беше неочакван за мен. Има лека препратка към „Титаник“ заради развитието на действието и резултата. Със сигурност е можело книгата да свърши много по-добре.
И въпреки това, като цяло „Пожарникарят“ ми допадна. За мен се оказа средна по хубост книга, защото нивата на мудност и тези на вълнението са едни и същи. Ала, ако погледнем от друга гледна точка, можем да видим един роман за човешката доброта, решителност и желанието за по-добър живот на фона на борбата за оцеляване в един разрушен свят. Така че „Пожарникарят“ си заслужава.
„It's so fucking cheap when people say I love you. It's a name to stick on a surge of hormones, with a little hint of loyalty thrown in. I've never liked saying it. Here is what I say: We're together, now and until the end. You have everything I need to be happy. You make me feel right."
С пожелание за много хубави книги, благодаря ви за вниманието и до скоро!♥
Полезни линкове:
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•
Книги, които също ще ви харесат:
Серията „Възмездителите“ – Брандън Сандерсън
„Брилянтните“ – Маркъс Сейки
„Инкарсерон“ – Катрин Фишър
„Полулош“ – Сали Грийн
