Отново приключенствах на Олимп! (Ревю на Изчезналият герой от Рик Риърдън)

Автор: Рик Риърдън

Заглавие: Изчезналият герой

Жанр: тийн, приключенски, фентъзи

Оценка: 5/5

Eдно петнайсетгодишно момче се събужда без спомени в училищен автобус, пълен с тийнейджъри на екскурзия. Няма минало, но очевидно си има гадже на име Пайпър и най-добър приятел смешник, който се казва Лио.

Когато странна буря отприщва група страховити създания срещу него и приятелите му, а после и една хвърковата колесница ги отнася на място, наречено лагера на нечистокръвните, той се надява да научи кой е и защо има способността да призовава мълнии и да контролира ветровете...

 Ето, че отново се докосвам до творчеството на Рик Риърдън! Спомням си, че първата книга от серията за Пърси Джаксън прочетох още към началото на своя "съзнателен" читателски живот, а ревюто за нея е едно от първите в този блог. И изглежда, че съм била забравила колко много обичам Риърдън да ми разказва за своите герои и техните приключения, защото с "Изчезналият герой" се влюбих наново в този свят. А завръщането към Лагерът на нечистокръвните ми върна приятни спомени, които ми подействаха като опиум. Ако се чудите дали ще можете да четете тази книга без да сте чели поредицата за Пърси Джаксън, отговорът е - не, не ви препоръчвам.

 Книгата започва както обикновено за този автор - ударно с мигновено представяне на интригата, което единствено ме заставяше да не искам да я оставя и да чета вечно. Пърси липсва, а Джейсън, който никога досега не сме виждали, не помни нищо като се събужда насред училищен автобус, държейки ръката на непознато, но красиво, момиче. Това обаче не му пречи да се впусне в битка пет минути след това.

 "Изчезналият герой" поначало много ми напомняше на историята за Пърси, защото някои от случките са горе-долу идентични, но в края на книгата няма да смятате така. Тук вече не участват само гръцките богове и всичко свързано с тяхната култура. Сега Риърдън ни запознава и с техните двойници от Древен Рим. Беше ми забавно да науча нещичко и за римските богове.
 Радвам се, че Рик Риърдън все пак не е решил да каже "чао" на всичките си предишни герои, за да ги замени с нови, а е решил да доразвие историите им и да ги изправи пред още по-голямо предизвикателство, всички заедно. Отново тук се срещаме с Анабет, Хирон, Дрю, Хера и много други вече познати лица. Тази книга ми се стори като нещо наистина свежо и неангажиращо, но в същото време зарибяващо и каращо ме да искам още!

 До голяма степен "Изчезналият герой" се усеща като подготовка за нещо много по-мащабно, което тепърва предстои да се случи. Събитията в нея (а те са доста) поставиха основите за много бъдещи приключения, които нямам търпение да прочета! А това, което се е случило с Пърси - само ще спомена - ще ви отвее и ще ви остави в несвяст, защото няма да ви се иска да бъде така. Краят е от тези, които те карат веднага да дотърчиш до книжарницата, за да си вземеш следващата книга. За жалост, близо до мен няма книжарница...
 

 Сюжетът постоянно се движи нанякъде, било то в битки срещу ветровете или с красиви зимни богини. Често гледната точка прескача между тримата главни герои - Пайпър, Джейсън и Лио, за да ни се представи по-добре самата картина на действието. Те тримата ми харесаха изключително много като екип, дори в момента се чудя дали харесвам повече тях, или Пърси, Анабет и Глоувър.

 Също така, пригответе се да се смеете. Много! Освен, че книгата е едно огромно и екшънско приключение, тя е и много хумористична. Най-вече благодарение на Лио. Той се превърна в моя любим персонаж от цялата история засега заради неговите изказвания и шеги. 

 Определено това е книга, която трябва да прочетете, ако сте фенове на интересно интерпретирани митове и легенди за богове и митични същества. Малко се разочаровах, че книгата не свърши с някоя романтична целувка на фона на светкавици и гръмотевици, но всичко останало като че ли компенсира, защото усещам със стомаха си, че ще се случи нещо много епично в следващите книги! А ръцете вече ме сърбят да ги прочета! 

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

		Препоръчвам: Крадецът на мълнии - Рик Риърдън Лъвът, вещицата и дрешникът - Клайв Стейпълс Луис Серията за Хари Потър Рансъм Ригс и неговите книги.

Continue reading Отново приключенствах на Олимп! (Ревю на Изчезналият герой от Рик Риърдън)

Къде се дянах? Кратък книжен отчет и планове.

  Привет!

  Със сигурност някои от вас са забелязали, че в последно време никаква ме няма по отношение на книжни ревюта, а да не говорим за друг вид статии или рубрики. Може да се каже, че от няколко месеца The Book Pub замлъкна и се обажда само когато има ново ревю. Сещате ли се откога не сте виждали тагове или дискусии? Е, определено не е било скоро и аз много страдам заради това...  Причината, ако все пак се чудите, е много проста. 

  С всеки изминал ден прословутите масови "заколения" - наречени НВО за 12ти клас - (не е НВО-то, по което дават "Игра на тронове", да не се объркате) или още по-известни под името "матури", се приближават. А до тях вървят и всичките останали неизменни дванадесетокласникови работи. Още повече, че никак не смогвам с най-важното нещо - ученето. И следователно като една от величините на уравнението не върви по план, всички останали също се занемаряват, а това включва всичките ми хобита - четенето, рисуването и тн. Ще кажа само, че да учиш за матури не е лесно.   

  Обаче целта на този пост не е, за да ви опявам за проблемите си, а да ви припомня за съществуването си и да ви споделя поне какво чета и с какво се занимавам между всичко, случващо се в момента в моя живот. 

  Какво чета?

  Ще започна с книгите, които прочетох през последните няколко месеци. А те не са много за мое съжаление. Но пък поне се оказаха едни страхотни заглавия.  

1. Стоманеното сърце - Брандън Сандерсън

2. Тетрадката на смъртта - манга от Тсугуми Оба  

3. Пречистваща истина - К. А. Тъкър

4. Елайза и нейните чудовища - Франческа Запия

5. На пет стъпки от теб - Рейчъл Липинкот, Мики Доутри, Тобаяс Яконис  

6. Нещо като любов - Джули Джеймс

7. Огън на леда - Марияна Запата

и в момента чета "Изчезналият герой" от Рик Риърдън.

  От изброените автори само трима ми баха познати, а с останалите едва сега се запознах. Стоманеното сърце ме спечели със своята динамичност и интересно изградена реалност, а Брандън се очертава да присъства и занапред в списъците ми с прочетени книги. И може би сте се заинтригували от номер две. За първи път през живота си се сблъсках с това нещо, наречено "манга". И много ми хареса! Винаги съм имала интерес към комикси и тем подобни графично изобразени истории, но едва наскоро, под влиянието на събития като Aniventure Comic Con и Aniplay, най-накрая се подадох и започнах все повече да ги търся. А Тетрадката на смъртта я препоръчам с две ръце! Нямам търпение да прочета и останалите романи от серията!
  Друга книга, която също много ме впечатли, бе Елайза и нейните чудовища. За да разберете мнението ми за нея ви препоръчвам да прочетете ревюто ми, защото иначе би станал твърде дълъг този пост. А черешката на любовните романи, които прочетох през последните няколко месеци, без съмнение е Огън на леда! Уникална книга с оригинални персонажи, особено този в главната женска роля.

  Какво гледам?

  Реших този път да включа филмите, предаванията и сериалите, които следя. В по-ранните си постове съм споменавала, че 2019г. ще бъде годината на филмите. И се оказах права, защото никога не съм изпитвала толкова силно вълнение относно филми през живота си.

  Може би трябва да започна още от началото на годината? Гледах първо краят на трилогията Как да си дресираш дракон. Плаках, смях се и си тръгнах от киното с едно такова весело-тъжно настроение. Весело, защото филмът беше уникален, и тъжно, защото беше последният филм от трилогията. После гледах Капитан Марвел, който е задържителен за гледане преди Отмъстителите. (Споменях ли, че съм супер фен на Марвел?) Отново останах много очарована!

  След това дойде времето за епичният ВРЪХ на филмите за годината - Отмъстителите: Краят. (драматична музика)

  За този филм чаках цяла година! А това, което чувствам към него, просто не може да се опише с думи. Едновременно го мразя и обичам, но определено е шедьовър и достоен финал на една цяла ера... (*пуска няколко сълзи*)

  Следващия голям филм, който се е наредил на опашката и чака да го изгледам, разбира се, е Междузвездни войни, който излиза през декември. Но преди това определено ще гледам Спайдърмен - Far from home, Мъже в черно и То 2.

  При сериалите е по-лесно. Три думи - "Игра на тронове". Представете си ме само как изпадам в паника след като съм чакала осми сезон чак от миналото лято, а епизодът по HBO закъсня с няколко минути! Да, такъв фен съм аз. Друго, което гледам, е едно супер готино анимационно сериалче "The Dragon Prince" от Нетфликс, което ме впечатлява с начина, по който е нарисувано. Всичко е изпипано и детайлизирано, направо да ти е кеф да го гледаш! И сега ще издам малко от бъдещите си планове: май знам какъв косплей ще правя за Комик кон тази година... 

  Планове занапред?

  Определено при мен планирането на бъдещите ми четива не е особено сполучливо, но все пак продължавам да си правя списъци и да добавям книги в TBR купчинката. Наскоро ми хрумна една идея да се поразровя в творчеството на по-известни автори в даден жанр. "Известни" в смисъл като "класиката в жанра". Иска ми се да се запозная с творчеството на Агата Кристи например, която ми бе препоръчвана неколкократно и вече доста настоятелно. А и многобройните й криминални книжки ме привличат все повече. Така че Агата Кристи е име, което планирам да включа в ревютата си.

  Иначе имам и цялата поредица Песен за огън и лед, която чака да бъде прочетена. (Може да потърсите ревюта на първите две книги в блога ми.) Очаквам с нетърпение и следващите любовни романи на изд.Ибис, а YA книгите смятам да оставя за лятото, което се очертава да бъде доста динамично.

Благодаря ви за вниманието и се извинявам за дългия пост! До скоро!

 

Continue reading Къде се дянах? Кратък книжен отчет и планове.

Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка... - Ревю на Огън на леда от Мариана Запата

Автор: Мариана Запата

Заглавие: Огън на леда

Жанр: любовен роман и нещо повече...

Оценка: 5/5

Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка...
Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си – да покори върха.
Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.
Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала...
Включително отношението си към Иван Луков.
История за любов, но и за цената на победата в света на професионалния спорт. И за това какво се случва зад кулисите на блясъка и успеха, които виждат обикновените зрители.

 Ако ме следвате в инстаграм, вече знаете, че обожавам тази книга!

 Началото на всяко ревю пиша много трудно, но този път е различно, защото в главата ми бушува ураган от думи, който искам да излея на белия екран и да споделя с вас! "Огън на леда" наистина оправдава своето заглавие - това е книга за огъня и леда в лицата на двамата главни герои - Джасмин и Иван. Те са едни страстни персонажи, които имат толкова много нюанси в себе си, че ти се приисква книгата да не свършва, само за да може още малко да се насладиш на разговорите им. А самата история! Тя е от типа, който най-много харесвам - фикшън, който не набляга на любовното, а по скоро на самоизграждането на героите и намирането на тяхното собствено Аз.

  

 Прочитайки първите петдесет страници, вече се бях сляла с тази книга.

 Не смятам да говоря много за темпото на действието, за стила, сюжета или за обичайните неща, за които пиша в ревютата си, защото в "Огън на леда" това, което ме впечатли най-много, са персонажите. Историята и сюжетът са само арената, където Мариана Запата е разположила Джасмин и Иван, за да могат да се развихрят. Тази книга не е от типа любовни романи, които да седнеш да четеш само за развлечение. "Огън на леда" е книга, от която човек би могъл да си извади поука и да се позамисли. Поне аз се замислих, особено благодарение на Джасмин. С нея имаме много общо: тя е спортистка, която никога не би се отказала от това, което обича - аз също. Тя е инат, който не позволява на хората да й казват кое е добро за нея, а решава това сама - аз също. Тя просто следва мечтите си! 

 

"Никой не печели всеки път. И да, не е приятно, но само пораженците говорят така. Само пораженците се отказват и наистина превръщат такива думи в истина. Ще си загубенячка, ако се откажеш. А ще го направиш ли сега? След всичко? След толкова строшени кости и падания, ще се откажеш ли сега?"

 

 Джасмин пада, но отново се изправя. Борбеният й дух е много по силен дори от този на 16-годишните тинейджърки, решили да спасяват света в тийн романите. (Шегичка. Не казвам, че не ги харесвам и тях, де.) Затова още от самото начало изградих една особена привързаност към нея, която ме накара да я следя отблизо и да анализирам всяко нейно движение. Сигурна съм, че и вие ще се привържете към Джасмин заради жаркия й нрав, а и дори заради широката й уста, бълваща първото, което й хрумне. ;)

  

"Можех да постигна всичко. Не бях слаба или неподготвена. И светът нямаше да свърши, ако се проваля. Можех да направя това. ... Може и да не бях родена точно за това, но го бях постигнала. Бях го направила свое и то винаги щеше да бъде такова."

 

 Отношенията й с Иван ме зарадваха много.

 Връзката им започва с нещо обичайно за любовните романи - това са love-hate отношения. (в превод: обич-омраза) Но... може би повече омраза. В началото на книгата Джасмин, от чиято гледна точка се предава историята, буквално мрази Иван, а авторката се е постарала да изглежда наистина сполучливо. На моменти ще се чудите дали двамата няма да се избият в следващия момент. А дали има любовно напрежение? О, определено! 

 Обаче се успокойте, защото колкото и авторката да дразни читателите, финалът си заслужава чакането.   
 

 Също така, забелязах, че на самото фигурно пързаляне като спорт също му е отделено особено внимание. Признавам, че вече прерових YouTube за клипчета с фигуристи, защото тук не само че четеш за този спорт, ами като че ли прихващаш от любовта на героите към него.


 Динамичност е думата, която описва най-добре тази книга, точно както танците по леда на Джасмин и Иван. Може да се каже, че направо обикнах "Огън на леда" и тя вече заема много специално място в сърцето ми. А малко са любовните романи, които са ми въздействали по този начин. Ще ви ги препоръчам в края на ревюто си.

"Огън на леда" определено успя да ме плени със своята сложност и впечатляващо добре изградени и пълнокръвни герои. Докато препусках по дължината на книгата преживявах всяка една случка и се вълнувах, ядосвах се, радвах се и се притеснявах редом с Джасмин. Това е книга, която представлява съвкупност от всичко, което харесвам в този жанр и ако и вие сте като мен, то веднага тичайте към някоя книжарница и си я взимайте. Няма да съжалявате!

Благодаря сърдечно на издателство Ибис за тази книга, както и на моите приятелки! Да, бяхте прави... ♥

		Никога повече - Колийн Хувър Девети ноември - Колийн Хувър Забравена истина - К.А.Тъкър Тайна с дъх на парфюм - Фиона Макинтош

Continue reading Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка... - Ревю на Огън на леда от Мариана Запата

Ревю на Нещо като любов от Джули Джеймс

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Нещо като любов

Жанр: любовен роман, чиклит

Оценка: 4/5

 ФБР иска тя да им сътрудничи...

Като дъщеря на милиардер и собственичка на най-добрия магазин за вино в града, Джордан Роудс е канена на най-изисканите партита в Чикаго. Но има едно конкретно събитие, до което агентите на ФБР искат да имат достъп: благотворителна дегустация за набиране на средства, организирана от известен ресторантьор, който освен всичко пере парите на мафията. В замяна на освобождаването на брат ѝ от затвора, Джордан се съгласява да отиде на партито с придружител, а кавалерът ѝ да е агент на ФБР.

...А агент Маккол иска просто нея.

Най-добрият агент под прикритие в Чикаго, Ник Маккол, има правило: никога да не се обвързва емоционално с жените. Тази „среща“ с Джордан Роудс е просто задача, която и двамата са решени да изпълнят, дори и да не могат да прекарат заедно повече от пет минути, преди саркастичните забележки и искри между тях да започнат да прехвърчат. Но когато разследването на Ник е компрометирано, той и Джордан нямат друг избор, освен да се преструват, че са двойка. Това, което започва като обикновена мисия, се превръща в нещо много повече... 

 Това е третата книга от Джули Джеймс, която чета, и вече съм убедена в таланта й да избира изкусно персонажи и истории за своите книги. На "Нещо като любов" не й достигна малко, за да се превърне в достоен конкурент на "Най-сексапилният мъж", книга, която ми хареса страшно много! (ревюто четете тук)

 Като за начало на това ревю ще опиша "Нещо като любов" само с няколко думи: типична чиклит книга, която още от началото без проблем те кара да искаш още!

 "Нещо като любов" започва с представянето на агент Ник Маккол, на когото му възлагат нова задача под прикритие, в която в последствие трябва да се представя за гаджето на богатата наследница Джордан Роудс. Разказана от неутрален разказвач, историята започва да се развива по очаквания начин, включващ доста забавни сцени и подмятания на реплики, а любовното напрежение се постига от първоначалната love-hate връзка между главните персонажи. А още повече за приятните изненади допринася и фактът, че Ник е агент на ФБР. Това веднага трябва да ви подготви за секси моменти като задължителната страстна целувка пред вратата на дома на Джордан, само за да влязат в зададената им роля на влюбена двойка. Вълнуващо, нали?

Това, което ми хареса най-много в книгата обаче (настрана от идеята за романс под прикритие), е че постоянно нещо се случва и сюжетът се развива без паузи. Това придава динамика на романа, която лично аз винаги търся в четивата си. Още повече, непринуденият стил на писане улеснява читателя да се отпусне и единственото, което му остава да прави, е да се наслаждава.

 Като читател, който вече има някаква база за сравнение, не бих казала, че книгата е нещо особено сложно или многопластово, но смея да твърдя, че е едно приятно изживяване. За разлика от Колийн Хувър например, която задължително се докосва до някакви сериозни житейски теми чрез словата си, или пък К. А. Тъкър, която успява да изгради сложни и пълнокръвни персонажи, за които да те е грижа дори след прочитането на даден неин роман, Джули Джеймс се концентрира изцяло върху любовното в своите книги. 

 Тя набляга само върху развитието на връзката между Джордан и Ник, и то доста успешно го прави. Връзката на двамата лесно започва да се разгорещява до буен огън, който да се прехвърли и у читателя. Докато за всичко останало - свързано с второстепенните герои или с по-мащабните събития - може да се каже, че е като фон, искаше ми се да бъде малко по-доразвито и затова не мога да дам пълен брой звезди като своя оценка. Сигурна съм, че дамите, четящи единствено любовни романи, ще оценят високо това творение, но аз винаги търся нещо по-широко скроено и отделящо внимание на други неща, освен на любовта.   

 Въпреки всичко, заради чудесната история и привлекателната романтика "Нещо като любов" се превръща в идеалния избор на ненатоварваща книга за след дългия ден, когато човек просто иска да разпусне с чаша вино... Препоръчвам книгата на всички запалени любители на жанра чиклит!

 

Благодаря ви за вниманието и до скоро! 

		Най-сексапилният мъж - Джули Джеймс  Любов под прикритие - Джули Джеймс

Continue reading Ревю на Нещо като любов от Джули Джеймс