Прочетено през 2020 г. – годишна книжна равносметка.

Привет в моя блог, читатели!

 Надявам се да сте си изкарали едни невероятни коледни празници, да сте получили исканите подаръци и да сте сбъднали по някоя своя мечта! Днес съм тук да ви споделя своето книжно приключение от изминалата година като ви покажа книгите, които успях да прочета. Като цяло не съм се придържала към точно определен жанр и както винаги подбирах книгите по настроение. Ще видите как съм прескачала от класики към чиклит и графични романи, но ако следите блога ми, ще знаете, че това е съвсем нормално за мен.

 Винаги съм си мислила как прочетените книги през дадена година могат да допринесат за нейния „характер“ и един вид личността на годината. Особено когато четем според настроението си. Така например свързвам 2019 г. с многото комикси, които прочетох, както и едни от любимите ми фентъзи заглавия – имала съм разчупено и малко по-авантюристично настроение. А 2020 г. по-скоро ще запомня с умерените класики, задълбочените размисли и малко хладните заглавия като „Мъртвите сибирски полета“. И все пак това не изключва спонтанните желания за нещо по-приключенско като „Изгревът на Аврора“ и последващата я втора част.

 Не изпълних предизвикателството си в Гудрийдс, но вече отдавна не се стремя да го правя. Прочетох 42 заглавия от зададени 50.

 Предлагам вече да преминем към прочетените от мен книги, този път сортирани по автор и разделени в две категории. Повечето от тях имат ревюта в блога, а до което заглавие намерите „♥“, то това означава, че много съм го харесала. Ето какво прочетох:

Романи:

1. Агата Кристи – „Алиби“
2. Агата Кристи – „Убийство на игрището за голф“ ♥
3. Агата Кристи – „The Mysterious Affair at Styles - Аферата в Стайлс“
4. Антон Дончев – „Време разделно“
5. Виктор Фон Фалк – „Мъртвите сибирски полета“ том. 1 ♥
6. Георги Бърдаров – „Аз още броя дните“ ♥
7. Давид Лис – „Спайдърмен: Hostile Takeover“
8. Дан Ко – „Кралят на София“
9. Джеймс Клавел – „Шогун“ том 1 ♥
10. Джули Джеймс – „Неочаквано едно лято“
11. Димитър Желев – „Бунтът на сенките“
12. Ейми Кауфман и Джей Кристоф – „Изгревът на Аврора“ ♥
13. Ейми Кауфман и Джей Кристоф – „Пламъкът на Аврора“ ♥
14. Колийн Хувър – „Може би някой ден“ ♥
15. Колийн Хувър – „Верити“ ♥
16. Колийн Хувър – „Премълчани истини“ ♥
17. Лиса Кей Адамс – „Тайният мъжки клуб за любовни романи“
18. Мартин Колев – „Вещиците от Витоша“ (Софийски Магьосници #3)
19. Милена Цветкова – „Книгата като медия“
20. Орхан Памук – „Наивният и сантименталният писател“
21. Робърт Блох – „Психо“
22. Холи Блек – „Кралица на нищото“ (Вълшебният народ #3)
23. Хелън Хоан – „Уравнението на любовта“
24. Ъруин Шоу – „Богат, беден“ ♥
25. Янислава Вълкова – „По острието на любовта“

Графични романи – комикси и манга:

1. Дони Кейтс – „Венъм Рекс“ vol. 1 - #1-#6
2. Avengers: No road home (комикс) ♥
3. The Rise of Kylo Ren - Collection 1# - 4# (комикс) ♥
4. Tsugumi Ohba Death Note #5 (манга)
5. Tsugumi Ohba Death Note #6 (манга) ♥
6. Дони Кейтс Венъм - Venom, Vol. 2: The Abyss #7-#12 (комикс)
7. Дони Кейтс Венъм - War of the Realms #13-#16 vol 2,5 (комикс) ♥
8. Jason Aaron War of The Realms #1 - Published April 2019 (комикс)
9. Scottie Young – „Огромен малък Марвел“ #1-#4 (комикс)
10. Ник Спенсър, Раян Отли и др. Невероятния Спайдър-мен – Назад към началото (комикс)
11. Джей Майкъл Стразински и Дж. Ромита Невероятния Спайдър-мен – завръщане към корените (Върховна колекция Марвел #1) ♥
12. Джон Уидън и Джон Касадей Изумителните Х-мен Надарени (Върховна колекция Марвел #2)
13. Марк Уейд Черната Вдовица: Издирвана от Щ.И.Т. (Върховна колекция Марвел #3)
14. Warren Ellis Железния човек: Есктремис (Върховна колекция Марвел #4)
15. David Michelinie Невероятния Спайдър-мен: Раждането на Венъм (Върховна колекция Марвел #5)
16. Джей Майкъл Стразински Тор: Прероден (Върховна колекция Марвел #6) ♥
17. Brian Michael Bendis Отмъстителите: Разединени (Върховна колекция Марвел #7)

 Много съм доволна от тазгодишните заглавия! Това, което ми се искаше да направя, бе да започна своята колекция с книги „Междузвездни войни“, но явно ще остане за догодина. А и също ми се искаше да прочета повече класики, както сега последната седмица започнах „Малки жени“ на Луиза Мей Алкот, която от толкова много време искам да прочета. ^-^ 

„Аз все още не съм завършена. И може би никога няма да бъда. Не съм сигурна, че някога ще се чувствам напълно завършена, и не съм сигурна, че го искам. Търсенето на себе си се превръща в най-любимата ми част от новото ми пътуване.“ – „Премълчани истини“, Колийн Хувър.

 Не знам за вас, но моята TBR купчинка все расте, а време за четене не остава... Следват няколко книжни снимки от изминалата година ↓ и ако искате, може да ме последвате в Инстаграм [линк накрая на тази статия], където макар и да не съм особено активна, ви ъпдейтвам по-често, отколкото тук.♥

Книжни планове за 2021?

 Най-най-главната ми цел е да намаля драстично онази TBR купчинка и да събера по възможност всичките броеве на комиксите „Върховна колекция Марвел“. Също така, искам да завърша започнатото и да прочета вторите томове на „Шогун“ и „Мъртвите сибирски полета“. О, а също така и очаквам с наистина, наистина огромно нетърпение третата част от трилогията за отряд 312 [включва книгите „Изгревът на Аврора“ и „Пламъкът на Аврора“], която би трябвало да излезе през пролетта. Вие имате ли книжни планове за идната година и очаквате ли някоя нова книга?

 Накрая на този отчет ще сложа едно извинение, че отсъствах през по-голямата част от годината и че писах толкова рядко тук, в блога. Но пък се радвам, че изминалите дванадесет месеца се оказаха градивни и поучителни за личността ми и като цяло. Искам да ви пожелая много книжни приключения през 2021 г. и десетки прекрасни заглавия, които да се окажат новите ви любими книги! Очаквайте скоро и годишните акценти на блога!♥

 Благодаря ви, че бяхте тук с мен! Нека си пожелаем новата година да бъде много, много по-добра, а в себе си да носим мотивацията да я направим именно такава! До скоро от мен и весело посрещане на празника!♥

Полезни линкове:
•
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Моят Goodreads профил

 

Continue reading Прочетено през 2020 г. – годишна книжна равносметка.

Ревю на „По острието на любовта“ от Янислава Вълкова.

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Янислава Вълкова

Заглавие: По острието на любовта

Жанр: любовен роман

Оценка: 3/5

Ралица и нейните приятели са студенти, които току-що са завършили първата си година в университета. Те потеглят към малко село в подножието на Рила, където смятат да се забавляват. Настаняват се в къща за гости, намираща се в близост до тайнствен и необитаем дом. Последвалите неочаквани събития ги повеждат по следите на една невероятна любовна история, започнала преди повече от 70 години. В романа "По острието на любовта" ще откриете дълбоки емоции, разтърсващи чувства и огнени страсти.

 Приветствия в моя блог, читатели!

 По стечение на обстоятелствата ноември ме срещна с романтичния роман на Янислава Вълкова – „По острието на любовта“. Книжката е кратичка и успях да я прочета сравнително бързо, а и стилът на писане предразполага за това. Като цяло се колебая за финалната си оценка за тази книга, защото имаше неща които ми харесаха [особено към финала], но и неща, които определено не. Реших да прочета „По острието на любовта“, защото цялостният концепт ми заприлича на „Тайна с дъх на парфюм“ от Фиона Макинтош, която много харесвам. Обаче макар и да има допирни идейни точки, двете истории са коренно различни.

 Анотацията не ни дава големи жокери за това, което ще прочетем, ала от други книжни ревюта успях да си набавя нужната информация. Сюжетът се развива в две времеви линии, като според мен тази от 50-те години на миналия век е главната, а съвременната ми се стори повече като бонус или помощна история. Действието се развива доста бързо и в стила си на писане Янислава използва диалозите като придвижващи звена. И тук ще вмъкна една бележка относно диалозите: намерих ги за малко клиширани и пресилени. Определено им е била нужна още малко редакция.

 За тези 220 страници се случват много събития, за които сякаш не остана време да бъдат достатъчно добре развити. Лично аз щях да се зарадвам на малко по-спокойно темпо на разказване и по-обстойно разглеждане на случващото се. Имах чувството, че през цялото време сюжетът бърза да ни покаже своята кулминация. Много неща ми се сториха недоизградени и сякаш авторката се е плъзгала по повърхността на своята история вместо да се гмурне една идея повече. Липсваше ми съспенс и нещата просто се случваха, без да има постепенен вървеж към ключовите развръзки.

 Иначе ми беше приятно да се отставя книгата да ме върне няколко десетилетия назад във времето. Открих себе си в инатливия и свободолюбив нрав на Рада и [колкото и да звучи грубо] искрено намразих Георги. Образът му е на типичен токсичен мъж, който трябва да получи това, което иска, незабавно и на всяка цена. Няма да навлизам повече в образа му, за да не спойлна нещо, а само ще кажа, че той ми се стори като най-комплексния персонаж от всичките.

„Цял живот гонеше своите цели, но така и не успя да бъде щастлив. Защото в крайна сметка най-важна се оказа любовта. Тази любов, кято те прави добър и силен, щедър и смел, отговорен и безгрижен, която те прави истински и жив. Оказа се, че смисълът е в даването, а не във вземането.“

 Янислава е избрала да вмъкне и един по-фантастичен, но пък доста ключов момент към финала на книгата. Именно последните няколко глави вдигнаха оценката ми за романа, защото в тях хармонията между двете сюжетни линии бе видима и всичко имаше чудесна причинно следствена връзка. Случката на студентите около „къщата с духовете“ вкарва дори и за малко така търсеното от мен напрежение, а срещата на миналото с настоящето докарва очаквания мир в историята.

 „По острието на любовта“ е обещаваща книга за бъдещото творчество на Янислава Вълкова, но по мое мнение тази история е можело да претърпи още малко развитие. Особено при положение, че има толкова засегнати теми и събития, а основната сюжетна линия се развива по време на социализма.

 В този си вариант това е един роман, който не би те натоварил и можеш да разпуснеш с него след тежък ден с чаша хубаво питие. Радвам се, че се докоснах до още един нов за мен български автор и то в този жанр, който сякаш се избягва от нашенските писатели. Определено ще следя Янислава за в бъдеще и й желая успех!

Благодаря ви за вниманието и също благодаря на Янислава за книгата! До скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

Тайна с дъх на парфюм – Фиона Макинтош

Сутрешно кафе в Рим – Диего Галдино

Розата на любовта – Сара Маклейн

Continue reading Ревю на „По острието на любовта“ от Янислава Вълкова.

Отчет на прочетени книги, акценти и още нещо. – октомври 2020.

 Привет, четящи хора!

 Дойде времето за поредния отчет за годината. Ще започна този пост с това, че от последния такъв до сега се случиха доста неща. През лятото ходих на практика в редакцията на един вестник, след това имах кратка почивка в Хисаря, срещах се с приятели и започнах отново университет. Докато голяма част от годината мина сравнително спокойно този нов период на разнообразие ми допада. Нямам толкова време за четене или писане, както преди, но пък чисто ментално е хубаво човек да разнообразява ежедневието си.

[сега ще оставя една песен, която харесвам и която може да слушате докато четете този пост ^-^]

 Разнообразието се отрази и в четенето ми като след #агатапрезюли се залових с няколко любовни романа, единия от които не го дочетох. Но пък между любовните романи успях да вмъкна и някои коренно различни по жанр книги като няколко трилъра, два комикса, едно научно издание и дори исторически роман.

 Подредени в списък, прочетените книги от август насам изглеждат така:

„Огромен Малък Марвел“ - Скоти Янг
„Невероятния Спайдър-мен: Назад към началото“ – Ник Спенсър и др.

 Ще вмъкна, че започнах да събирам колекционерските комикс издания на „Най-доброто от Марвел“, които излизат през 2 седмици по бутките за вестници и в големите хранителни магазини. Все още не съм стигнала да ги чета, а изглеждат толкова апетитно! Плюс – качеството на изданията е отлично!

„Неочаквано едно лято“ – Джули Джеймс
„Уравнението на любовта“ - Хелън Хоан (недочетена)
„Премълчани истини“ – Колийн Хувър

 От тези трите определено отново Колийн Хувър удря десятката с „Премълчани истини“. Понякога се чудя защо не прочитам новите й издания веднага щом излязат. А „Неочаквано едно лято“ неочаквано ми хареса, защото Джули Джеймс не е точно авторката, към която бих посегнала.

„Наивният и сантименталният писател“ – Орхан Памук

„Бунтът на сенките“ – Димитър Желев

„Психо“ – Робърт Блох
„Аз още броя дните“ – Георги Бърдаров

 Наистина посягах към разнообразие от жанрове последните месеци и за добавка към списъка ще спомена, че в момента чета „Време разделно“ от Антон Дончев. Първото, което прави впечатление в книгата, е стилът на писане. Той е много богат, описателен и ангажиращ, затова трябва да се концентрираш изцяло върху написаното, за да вникнеш в историята. Дълго отлагах „Време разделно“ и смятам, че дойде точният момент да я прочета. Чета го наистина бавно, но усещам как отделеното време ще си заслужава.

 Друга новост при мен е, че съвсем наскоро създадох нов блог, в който имам намерението да качвам свое лично творчество. Засега има няколко стихотворения, а за в бъдеще [ако се престраша] смятам да споделям и проза. Ще се радвам, ако някой от вас има свое място, на което също споделя подобни писания, да ми го сподели в коментарите. ^-^

 Книжните ми планове след „Време разделно“ може би най-накрая ще стигнат до романите на Междузвездни войни, които чакат от мноого дълго време или поне до Марвел комиксите. Ясно е само, че ще ви ъпдейтвам относно това в Инстаграм. Засега ще ви пожелая хубаво есенно време и много хубави книги!

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

24.10.2020 г.

Continue reading Отчет на прочетени книги, акценти и още нещо. – октомври 2020.

Ревю на „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров.

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Георги Бърдаров

Заглавие: Аз още броя дните

Жанр: исторически роман

Оценка: 5/5

Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.

Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.

Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.

Кой запали тази война? И кой спечели от нея?

 Приветствия в моя блог, читатели!

 Малко книги са ме оставяли със сълзи в очите и безмълвна докато в сърцето ми има толкова много емоции, които трябва да споделя. „Аз още броя дните“ е книга, която с всяка страница дълбае дупка в душата ти и я пълни с една невероятна тежина.

 Книгата ми бе препоръчана, а аз няма да дочакам края на това ревю, за да ви кажа: прочетете я! Дни след като я завърших все още усещам мириса на жасминовите дръвчета в Сараево и виждам кръвта, която напоява корените им. Гледките, пред които ме постави „Аз още броя дните“, ще витаят дълго в съзнанието ми. А финалът... Не мисля, че мога да говоря за него.

 Още от началото на книгата бях въведена в една доста позната обстановка, познати песни, познати образи и персонажи. В последствие всичко се превърна в един ужасяващ кошмар. Книгата може да се прочете на един дъх, ала на мен ми отне повече, защото имах нужда да преглъщам тежките моменти и да осмислям всичко преди да продължавам да чета. А самият факт, че това е част от човешката история, че никой нищо не е направил по въпроса и е стоял само като наблюдател, прави нещата още по-жестоки. Това е книга за човешката природа, за инстинктите и цената да останеш истински човек.

„Всичко се забравя в тоя живот! То това май му е и най-хубавото. И доброто, и лошото – все се забравя.“

 Този цитат ме накара много да мисля... Дали наистина всичко се забравя – и доброто и най-вече лошото? Нима тези хора няма да вървят по улиците на Сараево и да си спомнят кървищата и убийствата? Животинското оцеляване, на което са разчитали? И най-вече различията, които са предизвикали всичко това и които биха могли в бъдеще да доведат до същото? Има толкова много въпроси без отговор, а същевременно всеки би научил по нещо ново за себе си и за света като цяло след прочитането на „Аз още броя дните“.

„Даде си сметка, че истинското щастие се крие в тихото и еднообразно ежедневие, в което сякаш нищо не се случва.“

 Невероятно е как с много малко образи романът успява да създаде толкова голямо впечатление у читателя. Имаме влюбените двама, които се борят сякаш срещу целия свят, за да запазят любовта си; разказвачът, който таи в себе си най-умопомрачителната история, изгаряща душата му; обикновените хора – невинните жертви на една по-голяма схема; и журналистът, представляващ жадния за знание читател, но без ни най-малката идея дали ще има възможността да приеме всичко.

 Обещавам, че няма начин да не почувствате историята на „Аз още броя дните“ като нещо лично. Ще усетите войната по един друг начин, ще видите колко ненужна е тя и колко разрушителна към всичко. Трудно ми е да изразя всичките си мисли относно книгата, но едно е ясно – заглавието се нарежда сред едни от най-добрите, които съм чела тази година.

Благодаря ви за отделеното внимание и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:

Богат, беден – Ъруин Шоу

Continue reading Ревю на „Аз още броя дните“ от Георги Бърдаров.

Ревю на „Премълчани истини“ от Колийн Хувър.

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Премълчани истини

Жанр: любовен роман

Оценка: 4,5/5

Затрогваща история за първата любов, семейството, скръбта и предателството, която ще докосне сърцата на майките и дъщерите.

Морган не е планирала да забременее на седемнайсет, но когато това се случва, оставя собствените си мечти и планове на заден план. Тя се омъжва за Крис и двамата създават дом за дъщеря им Клара.

Шестнайсет години по-късно, Клара вече е пораснала и търси собствения си път в живота, а Морган се чувства все по-отдалечена от дъщеря си. Човекът, който внася хармония и разбирателство в дома, е Крис. Но трагичен инцидент слага край на живота му и изправя съпругата и дъщеря му пред неочаквани разкрития, а премълчаваните досега истини ще доведат до непредвидими последици.

И докато всеки ден изплуват нови разтърсващи тайни, Клара намира утеха в момчето, което ѝ е забранено да вижда, а Морган се сближава с последния човек, с когото е очаквала… 

 Приветствия в моя блог, читатели!

 Все още дочитам летните си книги, а „Премълчани истини“ се случи да се нареди по-напред от останалите заради настояването на приятелите ми. И това се оказа поредната книга, написана от Колийн Хувър, която да обикна и която да мразя едновременно. Историята на Морган и Клара показва различията им като личности, но и това колко са еднакви като хора, споделящи една и съща кръв. Като майка и дъщеря, която е и основната тема тук.

 Поначало много лесно виждах накъде се е насочил сюжетът и много от обратите вече ги бях предсказала, но това не ми помогна да ги приема по-леко. Предателството и изневярата винаги са теми, предизвикващи силни чувства в мен. Тази книга успя да ме накара да изляза от кожата си заради обстоятелствата, в които поставя героите, а и мен самата. Колийн Хувър започва все повече да навлиза в дебрите на човешките отношения и да създава все по-въздействащи образи и персонажи. Честно казано, вече ме е страх да посегна към нейна книга, защото с всяка следваща тя успява да ме премаже по нов и по-жесток начин.

„Точно след като се случи нещо трагично, имаш чувството, че си паднал от скала. Но след като започнеш да свикваш с трагедията, осъзнаваш, че не си паднал от скала. Возиш се на увеселително влакче и току-що си стигнал до дъното. Сега ще следва изкачването, спускането и после нагоре-надолу за много, много дълго време. Може би дори завинаги.“

 Като изключим, че историята е предвидима, действието се развива в умерено и приятно темпо, което дава шанс на читателя да попие всичко случващо се. Има десетки нюанси, които да се изследват и обмислят. Един от които беше този за отношенията между майка и дъщеря. А и не само. Общо взето изводът от цялата работа, който си извадих, е че е супер важно да се говори, когато нещо не е наред, вместо да се затваряш в себе си и да обвиняваш другите без да имаш реална причина за това. Много от моментите в книгата ме караха да се ядосвам на двете главни героини заради ината им да не си говорят и да се избягават, като това ги правеше само още по-отчаяни и затъващи в депресивните си състояния.

„Аз все още не съм завършена. И може би никога няма да бъда. Не съм сигурна, че някога ще се чувствам напълно завършена, и не съм сигурна, че го искам. Търсенето на себе си се превръща в най-любимата ми част от новото ми пътуване.“

 Този път дълго време и дори до самия финал на книгата не можех да кажа, че харесвах някого от персонажите. Еднакво не ги харесвах, хаха. Но това не го смятам за минус на книгата, просто не ми допада начинът на мислене на нито един от тях. Морган изглежда, че не е надраснала своето седемнадесетгодишно Аз, а Клара е типична тинейджърка с доста клиширани действия. И все пак се радвам, че в хода на събитията тези двете макар и да се срутиха до основи, успяха да изградят нови и то с взаимната си помощ.

 В „Премълчани истини“ ще видите множество засегнати теми като темата за бащинството, семейството, личностното израстване и борбата със собствената ти съвест, доверието и съмнението, както и много други. Радвам се, че всеки герой получи шанса си да има завръзка, развитие, кулминация и развръзка на собствената си история и че нито един от тях не остана на заден план.

 Определено оценявам референциите в книгата към Адам Драйвър, когото доста харесвам, и към другата книга на Хувър – „Може би някой ден“, чието ревю може да намерите по-долу. Това го вметвам между другото. :)

 Въпреки че бе доста предсказуема, тази книга облада сърцето ми и ме караше да искам да чета постоянно!  Поглъщах страниците една след друга с вълнение и трепет, а финалът успя да ме просълзи. Както се случва винаги при книгите на Хувър. Вече наистина ми е трудно да не се повтарям, когато пиша ревюта на нейни книги, но какво да направя, че всичките й са така добри? Няма да съжалявате, ако прочетете „Премълчани истини“!

Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•

Книги, които също ще ви харесат:
Семеен албум – Даниел Стийл

Най-доброто в теб – Колийн Хувър

Девети ноември – Колийн Хувър

Може би някой ден – Колийн Хувър

Колекционерът на желания – Мия Шеридан

Continue reading Ревю на „Премълчани истини“ от Колийн Хувър.