Review of Twilight - english edition

Author: Stephenie Meyer
Title: Twilight
Rating: 4/5
Genre: Fantasy, YA, Supernatural (vampires)
Note: nothing in common with the film.

Bella is 17 and decides to have her next school year with her father in foggy Forks. She does it only because her father had always lived alone and to give him a chance to be with his daughter. However, it appears it is way more difficult to adjust there after she has always been used to the sunny Phoenix. Until one day Bella sees Edward and the others of the family Cullen. Then Forks becomes a nicer place to be, but she doesn't see the danger behind the sparkle...

(a bit of preface before starting. If you are in a hurry go to the next paragraph)
We all know the story behind Twilight. However I, (as unbelievable as it can be) am reading it for the very first time. I know. I know it is very unlikely to have left any people on Earth to have never read the saga, but here I am! I finally got to the famous Twilight by Stephenie Meyer, The book is almost 500 pages and it took me a little bit more to read it, and that's why I didn't post for a while, which I am sorry for. But, hey, I managed to give it the needed time to absorb all the cool stuff around it.

And to begin with, I will give you a piece of advice:
Never, Never read the Goodreads reviews before reading ANY book!
This can ruin your dreams, literally. And I am glad it only happened to me once. (not this time, though) I say it because after I read Twilight I wanted to see whether the others think of it the same I do. So, I scrolled down and saw only negatives! One and two stars one after the other. There were very little above two.

Which I was very surprised by. Do you remember when the book came out and the fever that caught all the teenagers, and even the older ones (my aunt count too)? And when the movie came out?  Then the people were literally crazy, and I, as a fresh teenager then was the truest Twilight fan. (btw, only movie fan) So, yes, it was kind of strange to see so many negative reviews about a book that made such a boom.

Now, I will stop with the talking about other people's opinion, because you may have been confused wether I liked the book. Well, liked it! Not that much to give it all five stars but I liked it as any other good book, and plus one star for the good old times when I was Twilight fan to death and everything in my head included vampires. And this way there we have 4 stars.

Before I had only watched the film and to admit, they have very little in common. Recently, they streamed the film on the tv, and I've just finished the novel, so I could immediately say any detail that was changed in the adaption. I, f course, noticed all of them, and for any other person it may seem kind of stupid to fall for the little details, but for a bookworm its the most irritating thing in the world! now, I will not start the endless arguments between book and film, because it's something else I am writing for. Just know that the film is not equal to the book! (as almost every time)

Now to business.

The book is retold by Bella's view and at the very beginning, I didn't like this one., for it felt unfinished. I needed more details and Bella has poor appearance. The whole thing is, that I wanted to know how the other characters felt and the author's choice makes me think she chose the easiest path. Furthermore, after the acquaintance between Bella and Edward, her thoughts became too girlish and overly teen. As the ones, every girl gets with her first crush. This is the only thing I could forgive for to all the ones who gave one or two stars at Goodreads and I understand what they had in mind with "Bela's slobbery thoughts". 

The other thing is, that the plot is too prolonged. Even from the beginning and until the last 50 pages, you can feel how there are a lot of words for little things that happened. No, there are not long and wide descriptions of nature or the sunset, but there are long descriptions of the main character's feelings. Here I need to drop a line - I think that Meyer hadn't known hot to continue ner novel, so she makes some scenes everlasting. Maybe she didn't draw a plan of the novel and immediately started to write, which made her blocked sometimes. But for the last fifty pages, she may have admitted to herself that Twilight has to have something not-ideal in order to make it interesting and worth reading. And that's the only way I explain such phenomenon as Twilight - one long, long development of character feelings, and then very little of adventure in the very end. So, if you are an adventurous reader - Twilight is not for you.

Fortunately, these are the only (two0 things that I can say I didn't like. And now - why I liked it?

Despite that, the plot is enlonged, the author gives us the perfect thrill about Edward and Balla's relationship. At first, I thought it was happening too fast and easy, but then I relaxed and accepted it as it is. For me, the main characters' love is equal to a children's for it is unforced and without hesitation. And such a thing is not seen in every book. In most of the cases, the questioned ones need way more time to accommodate to each other. And that's why I liked how easy it all happened with Bella and Edward.

And obviously, they are in the center of the story, but this didn't stop me from observing the other characters, too. And the one that caught my eye was Jacob. We all know what he is in the film and how much attention he gets there. Well, in the book we have only three little meetings with him. Maybe Meyer had tried to make a love triangle, but I didn't feel it like one because Jacob was no rivalry to the vampire. That's why I so badly wanted to know what the other characters thought...

Otherwise, the plot may be told to be well arranged, if we do not count the prolongation. And Stephanie has made all the needed so the reader is full and never hungry to know how the thing happens or why smb does smth.I mean that she has answered all the questions that appear during the reading at the accurate time, so everything about the new (the vampires) is cleared. That way the plot feel completed without and plot-holes.

It was really hard for me to rate Twilight and I was really torn between 3 and 4 stars, however, i chose 4 in the hail of the old good times when I was sworn Twilight fan. I am happy I read the book, but I do not think it is good for a second try. Twilight had its own time and popularity, which I think started all the searching for vampire and werewolf novels, so this makes the book important to the literary history.

Link to  BookDepository.

(this link is an affiliate and The Book Pub may get some little award for it)

Continue reading Review of Twilight - english edition

Моята фотография - АРТ издание

Хей, хей!

Вече започвам все повече и повече да развивам блога си. Също така, наскоро създадох и темата "офтопик" в блога си, за да има и нещичко, което не е относно книги. Чудите се защо? Е, винаги съм искала да си имам личен блог където да споделям всичко около себе си, но никога не ми е провървявало. (разбира се, не съм го правила, за да печеля публика, но не е забавно да имаш по едно посещение на ден) Затова реших, че бих могла да разведря книжния си блог! 

И ето ме днес, с една от първите офтопик ("извън темата" от англ.) статии. Надявам се да не ме спамите за това, че използвам офтопик, а не нещо българско като "извън темата" или тн. Просто това си ми хареса, а и звучи по-тарикатско. ;-) Тази статия ще е една от многото на тема "Моите фотографии" и изгарям от нетърпение да ви я покажа! 

Освен книжен червей, аз си падам и малко фотограф, артистка и какво ли още не. (като спортистка, танцьорка и изобретателка, а и малко ме бива с компютрите, но сега това не е важно...) И в тези статии на тази тема ще ви споделям свои снимки, които за съжаление, са направени с любителски... не фотоапарат, а направо ще си кажа с телефона ми и неговата 8 мегапикселова камера. За жалост хубавите фотоапарати са си доста скъпички и ще трябва да поспестявам още малко, но хубавото е, че не се отказвам лесно. 

Както виждате, в заглавието пише Арт издание и това е така, защото ще ви покажа много малка част от фотографиите си на мои рисунки. (просто тези се получиха най-хубаво) Аз предлагам направо да минаваме към същината:

    

Тази и следващата снимка са на една рисунка, която е рисувана с акварел върху платно. Нарекох я "Люляци", защото това е нарисувано и е най-удачно. Сътворих я някъде по време на пролетта когато люляците дори вече бяха започнали да увяхват, но това не ми попречи. Бързо грабнах цяла шепа от тях и ги натопих в едно бурканче. Така че, единствено люляците от рисунката ми са... хм... по "истински случай", защото фона и вазата си ги измислих и ги нарисувах, използвайки знанията си от оскъдните часове по рисуване до осми клас. (сега съм единадесети и наистина ми липсват стойностните часове по рисуване)

Та, смятам, че съм могла да използвам по-светъл нюанс за люляка, но пък се откроява перфектно на рафтчето ми с любими книги. 

А тази рисунка (долу) я нарисувах по-отдавна. Много ми се искаше да се пробвам със слънчогледи, но времето беше такова, че нямаше откъде да ги взема тези слънчогледи и карах по спомени и представи. Общо взето това беше една експериментална рисунка, но ме изкефи крайният резултат. Може би след време ще рисувам пак слънчогледи, но ще трябва да ги хвана в точния момент докато са в разгара си, за да мога да гледам от тях. (знам, че има интернет и снимки, но не е същото, повярвайте. Като го гледам на живо се чувствам по-артистично някак си :)

Надявам се тази статия да ви е харесала и ви обещавам, че скоро ще има и още една такава. (другият месец, може би) Съжалявам, че няма да е начесто, но музата ми за снимане не е постоянна и понякога не стават нещата насила. Както и всичко останало в живота. А сега, ако тази статия ви е харесала, можете да се абонирате за бюлетин от моя блог по имейл, от който ще научавате много от нещата, които още не съм публикувала, предварително. Това включва: предстоящи ревюта, статии, игри с награди и новини от всякакъв род. (свързани с книгите, разбира се) 

Ако сте "ЗА", направете го от формата най-отдолу. До скоро!

English version

Hey, hey!

I'm beginning to develop my blog more and more! As you already know, currently the English version of my Bulgarian blog is being worked on, so it's way more difficult to make new posts between all the translating and editing. Also, not long ago I created the "offtopic" label on the blog, so there can be something different than books and book reviews. Something to break the ice, if you wish. Wonder why? Well, I have always wanted a personal blog and most of the times I whether gave up or it didn't get any visitors at all. (of course, I do not blog to gain popularity, just it isn't fun to get one visitor for today) So I thought it would be fun to have something different here just for fun and colorfulness.

And here I am today with one of the first offtopic articles. (here I put some anti-spam pleases for the Bulgarians, just because I used literary the word offtopic than the BG translation, and we BGns are way protective of our not-widely-spoken language) And this article is on the theme - My photographies and I am thrilling to show it to you!

Besides a bookworm, I  happen to be a photographer, artist and some other things, that are not important now. (a sports-girl, dancer, inventor, I'm good with computers, and know a bit of HTML) And in the posts like this, I will show you some of my amateur photos, which, unfortunately, are made with my 8mpxl phone, not with a digital camera (they are very expensive here)

So, as you can see, the title says ART, and I will show you very little part of photos of my drawings. Just these are the only ones that became good. Here they are:

This and the next photo are exposing only one drawing in different angles. The drawing in painted with aquarelles. I named it "Lilacs" for that's what it shows. I painted it somewhere in the spring when the lilacs were already becoming dry, but this didn't stop me. Quickly I grabbed a handful of them and put them in a jar. So, only the lilacs are a real-life thing, all the others- the vase and the background - are my imagination plus things I learned in the few art lessons in school.

Only, I think I could have used a paler shade of purple, but I cannot change it now. However, it looks great on my bookshelf with favorites.

And the next one (bellow)  I drew a long time ago. I was keen on drawing sunflowers but the time was that there weren't any around so I used only my imagination here. And perspectives, too. And memories.

However, I am proud of the result of this experimental painting. Maybe after some time, I will draw sunflowers again, I only need the real ones for an example. (i know there are pictures on the net, but believe me, it is way more different to have it before yourself and see its -even the littlest - details.)

I hope you enjoyed this article and I promise to post others like this one. (maybe the next month) Also, I will try to translate as many reviews as I can, and as fast as possible. See ya!

Continue reading Моята фотография - АРТ издание

Ревю на Принц Каспиан

Автор: КЛАЙВ СТЕЙПЪЛС ЛУИС

Заглавие: Принц Каспиан

Жанр: фентъзи

Рейтинг: 4/5

Бележка: книга втора от серията на Нарния. Прилича на любима приспивна приказка.

След като четирите деца от "Лъвът, вещицата и дрешникът" - Питър, Сузан, Едмънд и Луси- вече един път отидоха в Нариня и станаха велики крале и царици, те си мечтаят отново да се докоснат до магичната страна. И наистина това се случва! Обаче, от последното им идване са изминали стотици години (времето в Нарния тече по-различно) и сегашния крал управлява с жестокост. Бъдещето на Нарния лежи на техните рамене и на прогонения принц Каспиан. 

 Не знам дали съм го споменавала, но обожавам Нарния и всичко свързано с нея! И както обикновено, книжката не е дълга (150 страници), но  пък остава за дълго. Прочетох я за два дни и след това веднага започнах да пиша, което означава, че книгата не е била достатъчно добра, че да ме остави безмълвно да се лутам из мислите си, търсейки начин да ги подредя. Не казвам, че книгата не ми хареса, даже обратното, просто не е за пълен брой звезди. Но и със филма беше така. А и като се замисля, то винаги става така с вторите части от поредиците - не са толкова добри като първата книга, колкото и да ни се иска. 

С "Принц Каспиан" първо се запознах на големия екран (както може би вече се досещате) и общо взето мнението ми се припокрива с това за книгата, въпреки, че двете имат много разлики. (нищо ново под небето) Разликите са в това, че книгата е повече като приказка, а филма.... си е филм правен за да се качва в бокс офис класациите. Но сега говоря за книгата. 

И така, много ме зарадва, че историята продължава със същите герои - четирите деца и Аслан. Казвам го, защото когато първо прочетох предисторията и главните действащи бяха Дигъри и Поли, не изпитах такова привързване както към Питър и останалите. И най-вече Луси, защото тя започна всичко това. За жалост, накрая на книгата автора ни изненадва с това, че някои от героите няма да ги видим повече, и това не ми хареса. Обаче това е Нарния и там всичко е неочаквано, колкото и неестествено да звучи - да,  изненадах се на нещо, което вече знам. Просто се бях подготвила, че съм гледала филмите и познавам историята, но все пак Луис ме изненада. При това с нещо тъжно, така че "Принц Каспиан" не е от най-детските истории и можете да сте сигурни, че е достойна книжка.

Откъм страна на сюжета, мога да кажа само, че той не  ме изненада. Изобщо, книгите от серията са си изключително сбити и се разказва само най-важното. (затова са и толкова кратки. Всички се въртят около 150 страници) И, разбира се, няма как да не очакваме щастливия край, защото все пак това е написано в стила на приказка. 

По същата причина и героите не изпитват особено много чувства от сорта на омраза или любов. (защото доколкото си спомням, във филма се случи нещо между Сузан и Каспиан) Това от една страна ме релаксира след дългите обяснения в любов от страна на Бела в книгата "Здрач", защото прочетох "Каспиан" след него, и ми напомни колко харесвам приказките. 

Затова ще ви го кажа направо, ако сте почитатели на дългите романи, това не е вашата книга. Обаче ако сте почитатели на магията, рицарите и Говорещите Зверове, това ще бъде следващото ви четиво. (по-надолу ще сложа линкове към предишните книги) Не знам за вас, но за мен Нарния винаги ще ми напомня на моето безгрижно детство и моите (за нещастие) неосъществими мечти за славни битки и доблестни крале и кралици. А може и за някой красив и величествен лъв като Аслан. 

Ревю на предисторията

Ревю на Нарния - книга 1

Харесва ти блога? Абонирай се за месечен бюлетин и не изпускай новите статии:

Continue reading Ревю на Принц Каспиан

Ревю на Здрач

Автор: Стефани Мейър
Заглавие: "Здрач"
Жанр: YA, свръхестествен
Рейтинг: 4/5
Бележка: връзката филм-книга е коренно различна.

 

Бела е на седемнайсет и решава да прекара следващата година от училище, живеейки с баща си, във мъгливия Форкс. Тя го прави само защото баща й винаги е живял самотно и иска да му даде шанс да бъде с нея. Обаче се оказва много по-трудно да се приспособи към нормалния живот в този малък град и Бела бързо започва да съжалява за избора си. Но, скоро след като започва училището, тя зърва Едуард и останалите от семейство Кълън. Тогава Форкс взима, че й харесва, дори и да не подозира опасността зад блясъка...

(малко предговор, но ако бързате прескочете до следващия абзац)
  Всички знаем историята на Здрач. Обаче, аз (може да не е за вярване) за първи път чета тази книга. Знам, че е малко вероятно да са останали такива хора, които да не са чели книгите, но ето ме мен! Най-накрая се добрах и до всеизвестния "Здрач" на Стефани Мейер.  Книгата е почти 500 страници и затова от известно време не съм публикувала нови ревюта, но поне успях да отдам на книгата нужното внимание без да бързам.     Като за начало ще ви дам един съвет:    Никога не четете ревютата в Goodreads  преди да сте чели дадена книга! Това може да ви съсипе мечтите и се радвам, че ми се случи само веднъж. Казвам го, защото днес, след като прочетох книгата, се отбих в сайта, за да й оставя нужното количество звезди, просто бях любопитна дали хората мислят като мен за книгата и хвърлих едно око. И добре, че не го направих преди да започна самото четене, защото всичко беше негативно.
За което аз малко се изненадах. Спомняте ли си времето когато излезе книгата и какъв бум беше тогава? А когато излезе филма? Всеки говореше за това и дори се създадоха цели фенклубове! Признавам, и аз бях луда фенка, но какво да се очаква от една новородена тийнейджърка. Та, така малко се учудих, че има толкова негативни мнения.

  Сега стига съм говорила за чуждото мнение, че сигурно се объркахте дали аз харесах книгата или не. Е, на мен ми хареса. Не дотолкова, че да дам пълен брой звезди, но нормално като за средно добра книга, и дадох една бонус заради добрите стари времена когато всичко в главата ми беше на тема "Здрач". И така, станаха 4 звезди.  Преди да прочета "Здрач" бях гледала единствено филма и сега да си призная, те имат много малко общи неща. Съвсем скоро повтаряха филма по телевизията  и се случи тъкмо да бях приключила с книгата, което ми помогна да забележа огромните разлики. Е, за нормален човек това може да му се струва налудничаво, но за един книжен червей е непростимо! Няма да разтягам локуми сега да обяснявам какъв е филма, защото за друго пиша, и просто ще ви кажа, че филма не е равен на книгата. (както в повечето случаи)


Започвам по същество.

Книгата се разказва от погледа на Бела и още в началото не ми хареса това, защото не ми беше достатъчно. А и е някак неподходящо. Цялата работа беше, че ми се искаше да разбера как се чувстват и останалите герои и  този избор на авторката ме навежда на мисълта, че е избрала по-лесния вариант вместо да се затруднява с мислите и чувствата на всички герои. А и след като Бела е Едуард се срещнаха, мислите на главната героиня станаха прекалено... тийнейджърски. Като онези, които изпитва всяко момиче към първата си тръпка. Това е едно от нещата, заради които бих простила на онези хора, които са дали една или две звезди на книгата, защото ги разбирам какво имат предвид с "лигавите мисли на Бела".. 

 Другото нещо е, че действието е изключително издължено. Още от началото, та чак до последните 50 страници, можете да усетите как всичкото това, което се случи, не е много, а се описва безкрайно. Не, няма дълги описания на природата и залеза, но има такива за чувствата на главната героиня. Тук ще вметна една моя мисъл, че авторката изобщо не си е била начертала плана как ще върви книгата  и направо е седнала да пише. После по едно време се е сетила, че трябва да стане нещо, което е НЕ-идилия, за да има смисъл всичко това. Общо взето това е Здрач - в голяма част от книгата всичко е свързано с развиването на връзката между Бела и Едуърд, а приключението става най-най-най-накрая. Така че, ако сте от хората, които обичат забързаните приключения с адреналин, това не е вашата книга.

За щастие, това са единствените (две) неща, които мога да кажа, че не ми харесаха. И сега е време да ви споделя защо давам 4 звезди на "Здрач".
Въпреки че действието е издължено, авторката поне го компенсира с нарастващото напрежение между двамата главни персонажа. Първоначално всичко ми се стори, че се развива много бързо между тях, но после се отпуснах и реших да го приема такова, каквото е. За мен любовта между двамата е равносилна на детската, защото е непринудена и без задръжки. А такова нещо не се среща често в книгите. В повечето случаи въпросните двама ще се опознават прекалено дълго или ще се карат, което според автора ще допринесе за интересното в книгата, но това рядко сполучва. И затова на мен ми харесва връзката Бела-Едуард и колко лесно се случи всичко, без да кара читателя да чака.

И очевидното е, че в центъра на историята ще са именно те, но това не ме спря да поразгледам и останалите герои. И този, който ми направи най-голямо впечатление, е Джейкъб. Всички знаем какъв е той във филма и колко внимание му се отделя.  Е, в книгата не е така, защото имаме само три кратки срещи с него. Може би авторката се е опитала да създаде нещо като любовен триъгълник тук, но според мен не се е получило много добре. Просто аз като читател не го усетих като заплаха или дори предизвикателство за Едуърд. Затова и споменах, че не ми харесва да е единствено разказано от името на Бела и не можах да разбера какво си мислят останалите герои.
 

Иначе, сюжетът на книгата може да се каже, че е добре изграден, стига да не броим издължаването му. Мейер се е постарала да намери отговор за всичко, което се случва в него и да остави читателя сит. Имам предвид, че вампирския свят и всичко в него се обяснява тогава, когато трябва, и аз като читател не останах с неотговорени въпроси "как стана това" и "защо той го прави". Така в книгата не остават сюжетни дупки и сюжетът е цялостен.

Наистина ми бе трудно да оценя книгата и много се колебаех между 3 и 4 звезди. Но накрая се спрях на 4 заради добрите стари времена когато бях заклета фенка на сагата. Радвам се, че прочетох книгата, но не мисля, че става за второ четене.  "Здрач" имаше славата си и времето му мина, но за мен това е доста добра история, защото тя започна целия бум на търсенето на вампирски романи или на такива с боеве между вампири и върколаци. Затова тя е и важна част от набора за тийн заглавия.

ЗДРАЧ е историята на една невъзможна любов. История, изпълнена с много приключения и опасности. История за приятелство. История за игра на живот и смърт.

Бела Суон винаги е била различна и никога от популярните. Но когато се премества във Форкс, нещата се променят. Тя се превръща в център на вниманието, а нейното е привлечено от мистериозния и нечовешки красив Едуард Кълън и неговото семейство. Едуард обаче пази страшна тайна, а разкриването й ще доведе до редица опасности, битка на живот и смърт, нови приятелства и една невероятно силна, изпепеляваща любов.

Книгата на английски от BookDepository.

Continue reading Ревю на Здрач

UPDATE - Ревю на Граф Монте Кристо

Автор: Александър Дюма

Заглавие: Граф Монте Кристо

Жанр: роман

Рейтинг: 5/5

Бележка: по истински случай!

  

Този роман от две части се разказва за живота на Едмон Дантес или по-точно - за опропастения му живот. Още когато е на деветнадесет и тепърва ще се жени за своята любима Мерседес, Едмон бива арестуван по време на сватбата си и отива в затвора за нещо, което не е извършил. Прекарва повече от десет години в най-охранявания и най-известния затвор във Франция (който съществува и до ден днешен... една моя неосъществима мечта *въздиша замечтано*) Младото момче решава, че това е краят на живота му, и се опитва да се самоубие бавно като отказва да яде. Докато в поредния ден в мрачната си килия вдъхновението и надеждата, че може да се отърве от затворническия живот и да отмъсти на натопителите си, буквално изкача  от дупка в стената.

Замъкът Иф

 Първо ще започна с обяснение за думата -ъпдейт- в заглавието на това ревю. Преди около половин година написах едно ревю отново за "Граф Монте Кристо" и честно да си призная *шепне* ме е малко срам от него. Стана така, че наскоро един от читателите на блога чисто и просто ми каза, че ревюто ми за тази книга е едва ли не абсурдно. (и то е така!) Затова аз взех, че го прочетох след толкова месеци откакто го написах, и осъзнах, че читателят е прав!

 (ако сега четеш това, благодаря ти, че ми отвори очите) И така дойдох на мисълта, че не мога да оставя тази страхотна творба без нужното внимание. И реших да ПРЕ-напиша ревюто си. Не смятам да трия стария пост, но още в началото му ще предупредя хората, че вече има ново и много по-добро ревю на този роман. Е, да започваме!

 Прочетох тази голяма купчина от страници още миналото лято, защото беше задължителна част от обучителния ми процес по литература за десети клас. И така, аз прекарах повечето от горещите следобеди с тази книга, разхлаждайки се от време на време с тръпки на напрежение, създадени от трилът на "Граф Монте Кристо". Още отсега ще ви спомена, че в това ревю няма да откриете нито един недъг, просто защото книгата няма. 

Така че не се надявайте да оспорвам литературната програма в училище. Е, имам и такава статия, но това е друг въпрос. Сега говорим за книга, която съм прочела доброволно, но благодаря на училището, че ми я показа. 

 (Също така, ако сте ученик и искате да откраднете това онова за някое съчинение, пробвайте в стария пост, защото тук няма да има спойлъри. ;) Само и единствено обясненията ми в... ами любов)

 Мога спокойно да отбележа, че още в началото се зарибих по книгата. Казах си: "охоо, тук ще има огромна интрига!" и стана така, че бях права. Интригата започна, уголеми се до гигантски размери, а после ни предостави задоволителна развръзка. Дори все още не мога да си представя как автор от... да кажем, такава ера на литературното развитие, е успял да създаде толкова сложен сюжет и същевременно всичко да се разплете гладко без да остават сюжетни дупки и неизправности. Това между другото  е нещо, което липсва на много от съвременните автори и ме кара да си мисля, че "майсторът си е майстор", но човек понякога трябва да опита и нещо ново. (т.е. да се запознае и с нови автори, въпреки че има голяма вероятност да са се престарали... ако ме разбирате)

 

 Да се върна към сюжета. 

Според мен неговата кулминация беше когато главният герой започна да разкрива истинската си самоличност пред враговете си. Тогава изпитах такова удоволствие, защото аз дотолкова бях навлезнала в живота на Едмон, че аз самата исках отмъщение. Това е, което най-много блести в творбата - начина, по който авторът те доближава максимално до историята. Дори дотолкова, че да прочетеш първия том за отрицателно време. (седмица е много!) 

 Относно персонажите мога единствено да кажа, че са непредсказуеми, и особено Едмон. След преобразяването си в Граф Монте Кристо, аз не можех да се наситя на начина, по който планът за отмъщение и справедливост на главния герой просто започна да работи. Всеки един от аспектите, които биха могли да се объркат, бяха предвидени и преодолени в такава степен, че все едно четеш Шерлок Холмс, но не такъв който разгадава мистерии, а такъв, който ги създава и преначертава. За мен Дюма е един, не както повечето хора биха се изразили с "художник, който рисува сцените с думи".   Не...   Аз бих нарекла Дюма  инженер или архитект с творчески насоки, защото всичко е толкова прецизно изградено, че чак да завиждаш, че не можеш да създадеш нещо такова.

 Любовната история.

 По принцип, тя би влязла в списъка ми с недъзи преди известно време, но сега като се замисля, тя единствено засилва визията на романа. Казвам го, защото аз си падам малко романтичка и много обичам щастливите и очаквани с нетърпение завършеци. Но, тук дори и да не се получи това, което исках между Едмон и Мерседес, (ще разберете защо) все пак останах доволна от развоя на събитията. Така че  Дюма е помислим и за това.

 И още нещо. 

Не знам как, но авторът е успял да проучи неизброими теми и милиони детайли, за да може творбата му да е възможно най-добра. Вече разбирам защо хората от времето на първото публикуване на "Граф Монте Кристо" са си плащали предварително, само за да разберат какво ще стане. Личи си, че Дюма е бил на "ти" с много от нещата по онова време и го бива с много от науките като биология, езици, изкуство и аптекарство. (не знам как се е наричало аптекарството по онова време, но Дюма знае какви билки да използва, за да ви убие бавно и мъчително ;) Съжалявам, че се повтарям, но това е още една причина, поради която харесвам книгата. Детайлите, хора! 


Не знам защо не е толкова известен като някоя друга книга от далечната и стара литература. Може би защото е част от ученическите произведения и повечето ученици просто го възприемат като част от поредния скучен списък с книги? Аз не мога да си го отговоря, но ме е яд, че само двама (включително и мен) от моя клас го прочетоха! Надявам се вие да ми дадете отговор на този въпрос. Защо според вас този роман не се чете и се подминава?

 За мен "Граф Монте Кристо" не е книга, за която да кажем, че просто ни е харесала. Това е роман, на който да се възхищаваме и да сме горди, че го притежаваме в библиотечката си. И, разбира се, винаги не би било достатъчно това, което ще напиша за него, защото просто това ревю ще стане отчайващо дълго и не това е целта на книжните блогъри. Ние не сме литературни критици, все пак, а любители-читатели, които изказват мнението си за определена книга.

Continue reading UPDATE - Ревю на Граф Монте Кристо

Летни акценти 2017

Привет!
Това е една нова рубрика, която няма да я срещате често в блога ми, освен по време на големи промени като например: края на лятото, края на годината, края на учебната година и тн. И така, първият акцент ще е на тема "Края на лятото", защото, ами... вече сме на училище.

В тази рубрика ще ви представя книгите, които са ми направили добро впечатление за определения период и също така някои други неща свързани с книгите.

Това лято прочетох общо (за юни, юли, август и половината от септември) 21 книги. Плюс минус няколко разказа от училищния списък за четене. Така, книгите, които най-много ми харесаха, са ето тези:

1) Хари Потър и Нечистокръвният принц
2) Хари Потър и Даровете на смъртта
3) Лейди Полунощ
4) Алена Кралица
5) До всички момчета, които съм обичала
6) Повелител на Сенките
7) Може ли да се срещнем отново?
8) Без милост.

Книгите са подредени по ред на прочитане като съвсем скоро завърших "Без милост" и тя много ми хареса.

От тях ето и моите класации:

Най-подходяща за почивка:
До всички момчета, които съм обичала
(Ревю)

Най-изпълнена с напрежение:
Повелител на сенките
(Ревю)

Перфектна изненадваща сцена:
Алена Кралица
(Ревю)

Най-добра любовна история
Без милост
(Ревю)

Книга, която ме остави разплакана и щастлива едновременно
Серията на Хари Потър
(Ревю книга 6, книга 7)

Най-сладкият край
Може ли да се срещнем отново?
(Ревю)

Чудесно начало на поредица
Лейди Полунощ
(Ревю)

Разбира се, след като има класация за най-добри книги, ще има и за най-лоши книги. (Което "лоши" е малко пресилено, просто те са тези, които не бих препрочела.) Книгите, от които не останах много доволна са:

1) Къде Беше? (Гейл Форман)
2) Хубави неща (Даниел Стийл)
3) Племенникът на магьосника (Клайв Стейпълс Луис)
4) Всичко, всичко (Никола Юн)

И класацията:

Можеше още
Всичко, всичко
(Ревю)

Краят я развали
Хубави неща
(Ревю)

Пренатруфено
Племенникът на магьосника
(Ревю)

Постоянно липсваше искрата
Къде беше?
(Ревю)

Също така, реших да добавя и статиите, които бяха най-четени през този период. Те получиха доста преглеждания за кратък период от време и аз бях искрено изненадана. Това са те:

Летният списък с книги и кое си заслужава.


Ревю на Лейди Полунощ


Ревю: Къде Беше? от Гейл Форман (странно, защото книгата май че само аз не я харесах)


Интервюто с Йоана Вълчева също получи немалък брой посещения.


Статията ми с плажни навици на един читател не пада по-ниско обаче.


Ревю: Алена Кралица (Red Queen)


Ревю на Приказки за чудатите

Много се радвам, че останахте до края на този дълъг пост! Много съм доволна от изминалото лято и се надявам и при следващите Акценти пак  да е така. Дори и повече!


А вие, ако сте харесали този пост, можете да харесате страницата във Фейсбук или да се абонирате чрез имейл от тук и да получавате новините под формата на имейл:

Пример за новинарски имейл вижте ТУК. /това е последният, който изпратих/

Continue reading Летни акценти 2017

Ревю на Без милост

Автор: Лекси Блейк
Заглавие: Без Милост
Жанр: романтика
Рейтинг: 5/5

 
Преди години родителите на Райли, Дрю, Бран и Мия са били убити пред очите им, но обвинени в самоубийство. Децата отиват в домове за сираци. Когато най-накрая се събират, те планират отмъщението си до последния детайл и вече са готови а отмъстят на не един, а на всичките участници в убийството. Обаче по пътя към справедливостта, Райли трябва да съблазни Ели, която е заместник шеф на голяма компания. Но става така, че Райли се влюбва в нея и целия план за отмъщение пропада.

 Лекси Блейк не ми се струваше от най-завладяващите авторки преди да прочета книгата и изобщо се чудех дали да я започна. Но съм изключително доволна, че се оставих на интуицията си и прочетох тази книга! Радвам се и, че издателството са решили да издадат точно тази от десетките, които Лекси е писала. Много се изненадах, че "Без милост" ми хареса толкова много и май вече тръпна в нетърпение за следващата част! Ревю за нея ТУК.

 "Без милост" буквално ме изтощи и ми трябваше известно време да се съвзема, за да събера мислите си и да сътворя това ревю. Честно казано, отначало не бях особено заинтригувана, но бързо навлезнах в историята и се зарибих. Разбира се, книгата има няколко недъга в стила на писане, които бих искала да се поправят в следващата част. Обаче сега ще започна с нещата, които ми харесаха и заради които дадох на книгата пълен брой звезди.

 Първото нещо, което много ми хареса, беше действието. То не е нито бързо, нито бавно. Точно в идеалното темпо, което не кара читателя да изисква още подробности или да му доскучае. Авторката знае кога да направи сцената закачлива или сериозна и точно къде да вмъкне малко романтика. Също така, сюжетът на книгата е доста смислов и добре изграден. Това нещо много ме изненада, като се има предвид, че това е книга на авторка в еротичните среди. Лекси не набляга постоянно на еротиката, а го прави само когато е нужно. Затова ми е трудно да определя какъв е точният жанр на тази книга. В нея има перфектно изградена мистерия, романтика и план на действие и някак си книгата успява да съчетае всичките тези неща  в едно синхронно тяло. Което е страхотно!

  За първи път чета от Лекси Блейк и вече я харесвам много! Умело разказва историята и винаги уцелва точните моменти като усеща от какво се нуждае читателя. Точно когато си мислите, че книгата ще стане скучна, то тя ще ви предложи ново откритие, еротичен момент, някоя заплаха или пък нещо съвсем неочаквано. Именно това е книга, която бих определила като "разнообразна и завладяваща".

 Понеже може да съм ви заинтересувала с присъствието на еротични сцени, ще наблегна и на тях. Авторката определено не си спестява нищичко и затова аз не бих я препоръчала на по-младите читатели. Определено ще почувствате разни... неща, докато четете книгата. Обаче тези сцени не са много, затова и не се натрапват, но пък за сметка на това, още след първата, която идва в началото на книгата, ще ги очаквате с копнеж.  Казвам копнеж, защото точно това изниква и у читателя под въздействието на чувствата, които изпитват героите.  А като стана дума за героите, за тях единствено мога да спомена, че са нещо, за което си струва да прочетете книгата.
  Въпреки че авторката описва персонажите малко банално, няма как да не забележим колко добре ги разбира. Всеки един герой си има добри и лоши страни. Всеки един от тях е изграден добре до такава степен, че все едно са истински хора, а това точно е една от характеристиките на книгата, която ме накара да й дам тези 5 звезди.

 Но едно от нещата, които не ми харесаха, беше, че авторката прекалено се е вживяла в използването на термини от света на бизнеса и правото. Според мен не всеки би разбрал значенията на всичките тези термини (като мен) и би трябвало това да се поправи в следващата книга. На места дори ми трябваше да препрочета няколко страници, за да разбера за какво става въпрос и това не ми хареса, защото не можех да се отдам на книгата както трябва в такива моменти. Това на места усложняваше и сюжета и читателя трябва да се съсредоточи и доста да си раздвижи мозъка, за да схване за какво става въпрос. Затова и тази книга ми отне малко повече от обикновeното да я прочета, но не съжалявам.

Другото нещо бе, че всички герои бяха представени като перфектните (цитирам) "каубои и мацки". Няма нито един от персонажите, който да е описан като грозен или с някакъв недъг. Единствено за Хач, който е пияницата в книгата, може да се каже, че има нещо негативно в описанието му, но иначе всички останали в книгата са перфектни и с мускули. Особено момчетата Лолес. А относно Ели Стратън, управителката на компанията, за нея често се споменава, че е по-закръглена, но пък с красиви и привлекателни извивки. И така, не останаха хора с недъзи в тази история. Това като чели ме озадачи в началото, защото няма перфектни хора на този свят, но това, че героите бяха толкова добре изградени душевно, ме накара да си затворя очите и да ги приема такива каквито са.

Искам да споделя няколко думи и за края.

 (предупреждение за малко спойлери в този абзац)
За мен той беше очакван, но не по онзи дразнещ начин, а по сладкия и щастлив където се радваш, че си изживял всичко заедно с героите. Книгата като че ли предсказва, че това ще бъде края на историята на Ели и Райли, защото те заживяват щастливо, и може би ще се запътим към живота на останалите братя. Отсега предусещам, че ще стане точно така и май знам кой от братята ще е в центъра (предполагам Бран) както става и при книгите "Правила на привличането" и "Перфектна химия".
  И още нещо засягащо края на книгата. Онова натоварено с напрежение действие, което ви кара да не изпускате книгата точно когато се разплита всичко, беше черешката на тортата. Забелязва се как всичко е било един голям капан и бомба със закъснител. Но това, което ще ви ококори, са внезапните действия, които убиецът Касталано извършва.  Няма да ви издавам повече, за да не ви разваля удоволствието. ;)

 И така, идва краят на ревюто ми, а аз вече смятам книгата за една от любимите ми романтики.  На мен лично тази книга много ми хареса и ви я препоръчвам горещо! Също както са горещи и братята Лолес.

Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.

След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.

Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.

Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее...

Continue reading Ревю на Без милост