Ревю на Повелител на Сенките

 Автор: Касандра Клеър 

Заглавие:   Повелител на сенките

Жанр: фентъзи, YA
Моят рейтинг: ★★★★★

Бележка: В това ревю няма спойлери за "Повелител на Сенките", но съдържа спойлери за "Лейди Полунощ".

____________________________

Наистина ми е трудно да го опиша, защото е толкова много. Но ще опитам по най-краткия вариант да ви го обясня:
Отново сме с познатите ни герои:  Ема, Кристина и семейство Блекторн. Всичко започва (или по-точно продължава) с нападението на един, необичаен за местността, демон. След това какво ли не се обърква. Чувства, стратегии, управление, приятелства и ежедневие.
Герои, които вече смятахме за история, се завръщат към реалността, за да си отмъстят, а други за да помогнат.  Създават се неочаквани съюзи, повечето извън знанието на Клейвът и дори биват незаконни. Героите се оплитат в собствените си лъжи. Но все пак между всички тези събития, любовта успява да си намери място.

След последните три страници, в които всичко се обърка, аз не знам какво да мисля и чувствам, и може би най-добрата дума, която описва състоянието ми е потресена.  (В добрия смисъл, разбира се.) 

  Невероятно потресена съм от книгата и не знам докога Касандра ще продължава да ме изненадва така! Наистина не вярвах, че авторката ще остане пълна с идеи и изненади след толкова много написани книги, но ето, че успява. 

 Едно от нещата, които първо искам да ви споделя е, че аз бях късметлийка да се сдобия с две издания на "Повелител на Сенките". Ето как се сдобих и с двете:

За рождения си ден получих английския вариант, за което благодаря на добрите си приятелки, а за българския благодаря на прекрасното издателство Ибис. Не вярвах, че ще го преведат и издадат толкова бързо, но те също ме изненадаха.

  Относно превода на книгата, който ми отне известно време, за да го разгледам,  мога да ви уверя, че няма за какво да се притеснявате и, че е доста добър. Даже се изненадах, че може да е толкова добър! Досега все съм си мислела, че преводите не са добри като оригиналите, но се оказа, че има и достойни такива.
 Зарадва ме и българският вариант на корицата. Тя също е рисувана дигитално и изобразява Джулиан Блекторн. Мисля, че двете корици си правят добра конкуренция и да си призная, май нашият дизайн ми харесва повече.  (на главната снимка можете да видите българския вариант, а на тази тук - английския)

А сега, да се залавям със самата история в книгата...

 Относно сюжета може да се говори с часове.

Толкова много авторката оплита историята, че понякога ти идва да хвърлиш книгата някъде, за да опиташ да успокоиш яростта си.  Вече споменах, че действието започва две седмици след "Лейди Полунощ" и на мен ми се струва, че ако слепим и двете книги, няма да усетим кога започва първата и кога втората. Няма ги тези досадни обяснения, които по принцип стоят между репликите на героите, когато четем поредици, за да пояснят моменти от предишни книги. Тоест, трябва да си чел Лейди Полунощ, за да разбереш напълно и цялостно да се насладиш на книгата, защото те са като един цял том разделен на две. А не можеш да започнеш да четеш книга от средата, нали така?

Това, което ми направи впечатление обаче, беше, че Клеър е трябвало да гони крайни дати и графици, което се забелязва на моменти в книгата. Не са много на брой, но ако четеш внимателно ще го забележиш. Особено към края ми се стори претруфено на места, но това може и да се причисли към прекалено изненадващия обрат на събитията. А като съм започнала да говоря за края, ще си го изкажа напълно.

Чувството беше все едно си вървиш по една слънчева полянка и си щастлив, а после изведнъж метеор пада отгоре ти. Толкова бях въодушевена да разбера какво ще стане, че последните петдесет страници съм ги прочела за отрицателно време. Обаче после трябваше да се връщам, защото някои неща бяха направо... изведнъж. Това е думата, която ми трябваше. Краят е изведнъж! Касандра вече си я провъсгласявам за царицата на изненадите и неочакваните краища. Този й стил се забелязва не само в тази книга, ами и при "Реликвите на Смъртните", "Истории от академията за ловци на сенки" и дори в "Лейди Полунощ" където се чудиш как да (буквално) удушиш Ема за това, че се държи толкова лошо с Джулиън.

Като цяло, героите и техните взаимоотношения в "Лейди Полунощ" бяха объркани, а сега стават направо невъзможни за разплитане. Системата с характерите в тази книга е палитра от различни цветове, но някак си такива цветове, които си отиват.

 Много от героите се развиха, други продължиха да бъдат такива каквито са, а трети просто ни изненадват  и то не за първи път. Това, което прави впечатление е, че за всеки е отделено достатъчно време и внимание. Първо четем едновременно за всички герои, а после авторката разпределя текст и мисли за всеки по отделно, така че да можем да разберем положението му по най-добрия начин.  Тук всеки характер си има място за изявление, което ми помогна да се доближа до всички от семейство Блекторн, Кристина, дори и до Диана. (която за мен беше огромна и интригуваща загадка)  Едни от героите, с които се сближих най-много  бяха Тибериус, Ливи и Кит. 

 През цялото време очаквах нещо да се случи между Кит и Ливи, или между Кит и Тай (на където повече клонеше везната), че накрая малко се разочаровах когато... ами ще видите. (ще бъде огромен спойлер ако ви кажа ;)
 Но ви обещавам, че има много драма между Ема и Джулиан. И като чели малко започнаха да ме изнервят към средата на книгата, но след края не знам какво да мисля за тях двамата и с нетърпение очаквам да видя какво ще стане с тях. 

Освен с тези - вече познати - герои се срещаме и с едни други наши любимци. А именно: Клеъри, Джейс, Алек и Магнус. С първите двама се срещаме  в началото за кратко, а с останалите имаме много повече прекарано време. Малко ми се струва, че Клеър е забравила да включи Джейс и Клеъри накрая заради натоварения сюжет, но се надявам пак да ги видим и то още в началото в следващата книга. Относно Алек и Магнус ще спомена, че няма нищо ново, което да се е случило с тях през времето между книгите, но накрая се случва нещо с Магнус, което ще ви разтревожи не само за него, а като цяло за света и бъдещето.  Засега книгата предвещава огромен апокалипсис за бъдещето на Ловците на Сенки. 

За да завърша ревюто си подобаващо, ще кажа, че "Повелител на Сенките" е "Лейди Полунощ" по две. Всичко, което се случи в първата книга и всички чувства, които изпитахте тогава, в тази ще се умножат два пъти. "Повелител на сенките" е типично в стила на Касандра Клеър, той е изненадващ и непредсказуем. Не мога да си представя каква ще бъде следващата книга от поредицата, но вече нямам търпение да я прочета!

Ето няколко цитата за завършек:

“There is truth in stories,” said Arthur. “There is truth in one of your paintings, boy or in a sunset or a couplet from Homer. Fiction is truth, even if it is not a fact. If you believe only in facts and forget stories, your brain will live, but your heart will die.”  

“There were valuable first editions of books in the enormous library, most of them had been scribbled in by some idiot named Will H.”   (а това го слагам, защото лично мен много ме изкефи заради Уил. Х.)

_______________________________

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите – воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг.

Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена – тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далеч от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни?

Единствената им надежда е Черната книга на мъртвите, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат. Единствено семейство Блекторн може да я намери. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност и на никое обещание не може да се вярва. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата – група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите“ нефилими. И са готови са да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис.

Когато долноземците се обръщат срещу Клейва, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките – кралят на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят, цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.

Страници: 672

Издателство: Ибис

Корица: Мека


Официална страница на поредицата във Фейсбук




Очаквайте статия с любими цитати от Повелител на Сенките...

Continue reading Ревю на Повелител на Сенките

Ще се срещна ли отново с Алисън Морган? (Ревю)

Автор: Алисън Морган

Заглавие: Може ли да се срещнем отново?

Жанр: Роман, YA

Оценка: ★★★★★

_______________________

Бри Какстън е във върха на сватовническата си кариера, предстои й да издаде дебютната си книга и си мисли, че е време приятелят й да й предложи брак. (името му е Шон) Обаче става така, че приятелят й я зарязва вечерта преди първото й интервю за книгата, на което той трябва да присъства, и Бри действа прибързано и представя пред света Никсън Вос (неин клиент) за гаджето си. Тогава тя се забърква в огромна каша, от която едвам ще се измъкне. Но може ли това, което винаги е търсила, да е било точно под носа й през цялото време? Това ще ви оставя сами да разберете.

Алисън Морган направо ме сватоса с книгата си и аз се влюбих в нея! "Може ли да се срещнем отново?" е поредният съвременен роман от издателство Ибис, за който ще ви засърбят ръцете да прочетете. (което се случи с мен, след като прочетох анотацията на книгата и няколко отзива в goodreads)  Алисън Морган е успяла да създаде лек, романтичен и забавен роман и след като го прочетох останах с усмивка на лицето си дълго време. Дори след като прочетох предварително края на историята, защото просто не издържах, пак се наслаждавах на книгата докрай. 
 Просто начинът на писане на авторката е такъв, че да те завладее. Според мен не се отличава с нещо ново или различно, но пък е добър и приятен. А какво по-хубаво качество за един роман, ако не лекия и приятен начин на писане с нотка на романтика и смях? 

 Сюжетът на романа е представен през очите на главната героиня и според мен това е бил най-добрият избор за представяне на историята. Така като читател успях да разбера каква е същността на Бри и какви чувства изпитва тя. За мен тя е един прекрасно изграден герой, който си има всичко - предимства и недостатъци. Сближих се с нея и заедно тъгувахме или ликувахме. 
 А времето, което романът обхваща не е повече от месец, което е в плюс на книгата, защото нещата не са прекалено забързани или разтегнати.  Това допринася и за запазването на интереса в читателя. Но като се замисля, няма нужда да се опитва да хване вниманието и интереса на четящия, защото не забелязах скучни или излишни моменти. Просто книгата ще ви държи от началото до края!

 Също така, в романа присъстват и някои неща, за които съм сигурна, че авторката е отделила доста време да проучи. Едно от тях е за езикът на тялото и има немалко изложени примери за него. Те главно са представени чрез героя на Бри, а това само допринася за образа й и колко опитна е тя в работата си. Отделя се внимание и на много други дребни детайли, като например - постоянното лепене на бележки от Шон, (за да се подсеща за разни работи), е изложено още в началото на книгата, така че да се подсили ефекта им на дразнещ навик в края. Това само доказва, че Морган е отдала достатъчно внимание на детайлите и романа си, така че да е съвършен и реалистичен. За което аз съм й благодарна, защото красотата на тази книга се оказа в малките неща: по-продължителните погледи, непринудените закачки и нежните допири...

 Обаче един от образите като чели не ми се стори на място. Става въпрос за бабата на Бри - Джо. Ако тръгнете да четете книгата, ще забележите колко много ни се натяква, че бабата и внучка й са прекарвали винаги щастливо време заедно и са се обичали. Но за мен те двете бяха дистанцирани и нямаше особена следа от близката им връзка. Разбира се, това се изчисти накрая и всичко остана наред.

 А относно въпросния Никсън, за който става въпрос в анотацията на книгата, мога само да кажа, че леко ме изнерви. Е, не специфично героят му, но това, че почти не крещях "хайде, съберете се най-после" за него и Бри, защото те бяха идеални един за друг. В това отношение, напрежението, което те двамата създават, е още един пример за това, което кара читателите да не спират да четат. Бих определила чувствата между Бри и Нискън като "пърхаща любов", защото точно това чувствах когато те бяха заедно, а в останалото време чувствах празнина, също като Бри.

Всички знаем, че книгата ще завърши щастливо, но я четем, за да разберем пътя до този щастлив край. Да преживеем всичко заедно с героите, за да се насладим на щастието колкото и те. За завършек ще кажа три думи, които описват книгата: романтична, приятна и забавна. "Може ли да се срещнем отново?" заслужи всичките пет възможни звезди и аз я нареждам до останалите книги на библиотечката си с усмивка на лицето си. А за да отговоря на въпроса си от заглавието на тази статия - да, и то с удоволствие бих!

_______________________________

Бри Какстън, собственичка на агенция за запознанства, е посветила живота си на любовта и може да се похвали с 98 % успеваемост. Тя е на върха в своята кариера и очаква публикуването на първата си книга. Бри ще е щастлива и доволна дори само да види творбата си отпечатана, но връхлетялата я изневиделица семейна криза я поставя пред истинско изпитание: тя се нуждае от немалка сума пари, при това бързо. И в личния й живот цари хаос, след като гаджето й я зарязва в момент, когато тя очаква да й предложи брак. Но кой ли ще си купи книга за любовта, написана от жена, чийто любовен живот е пълна бъркотия?

Принудена да спечели интереса на читателите, като разкрива подробности от любовната си връзка пред любопитна журналистка, Бри сключва сделка със свой клиент, попаднал в нейните два процента неуспех. Никсън е очарователен, загадъчен и невъзможен за сватосване, но Бри се нуждае от гадже за пред медиите и Ник трябва да изиграе тази роля. В началото всичко започва просто като бизнес и Бри е изненадана, когато светът неочаквано се влюбва в Ник и тяхната фалшива любовна история, а стъписването й е още по-голямо, когато открива, че се наслаждава на компанията му. Оплитайки се все повече и повече в паяжината от лъжи, Бри започва да се чуди коя всъщност е истината, докато открива мигове на щастие, смях и откровение с мъжа, който би трябвало да бъде всичко друго, но не и Прекрасния принц.

Издателство: Ибис

Страници: 342

Корица: мека

Благодаря на издателство Ибис за прекрасната книга!

Continue reading Ще се срещна ли отново с Алисън Морган? (Ревю)

Ревю на Племенникът на Магьосника

Автор: Клайв Стейпълс Луис
Жанр: фентъзи

Заглавие: Племенникът на магьосника
Моята оценка:★★★

                                                                 

 

Това е предисторията на всички книги за Нарния. От нея разбираме как се е случила цялата магия и как обикновени хора от нашия свят са открили как да пътуват до чудатата страна. Запознаваме се с вуйчо Андрю, малките Поли и Дигъри, първият крал на Нарния и, разбира се, Аслан.
Откриваме и историята зад светещия фенер, с който се запознаваме в един зимен ден с Луси в първата книга. Тази предистория ни разкрива всичко, за което някога сме се питали.

Този път ревюто ми ще бъде сравнително кратичко, защото и книгата не беше особено дълга. (150 страници) Много се двоумях дали да я започна, защото тя по принцип се води като книга седма. Обаче при българския превод тя е сложена като първа и затова реших да я прочета преди всички останали от серията за "Хрониките на Нарния".
 Общо книгите са седем, но поради недългия си формат, те се четат за около два дни.

И така, понеже аз съм гледала само филмите за Нарния (засега) и те много ми харесват, тази книга ми помогна да разбера много от нещата, които са в историята. Научаваме неща, както вече споменах, за светещия фенер, Аслан, а също и за говорещите животни.  Но мисля, че книгата не е от най-добрите на автора. Всичко ми се стори малко банално, особено това където се оказва, че има много други светове (както Нарния и нашия, например), а хората могат да пътуват с магични пръстени между тях. Това единствено ми намеква, че авторът е можел да напише още десетки истории след написването на последната книга от поредицата. Но това би отегчило читателите. Още повече, че някои неща ми се струват излишни в тази книжка и си мисля, че би било много по-добре, ако е била обработена малко повече или по-добре казано - обмислена.
Ясно се разбира какво е искал авторът да разкаже на читателите, но лично аз го приех като нещо излишно. Разбира се, книжката не ми отне повече от ден, за да я прочета, но все пак си е цял ден, в който можех да прочета нещо друго. Надявам се следващите книги за Нарния да не ми оставят такова впечатление като тази предистория, защото не ми се случва често да давам такъв брой звезди на книга и рядко падам под 4 звезди. Но тази си ги заслужава тези три заради нещата, които изброих по-горе. 

Благодаря ви за вниманието за този кратък пост, а ако желаете да си поръчате книгата на английски и да си упражните езика, можете да го направите от  ТУК с безплатна доставка.

“No great wisdom can be reached without sacrifice.”  

“Things always work according to their nature.”  

Continue reading Ревю на Племенникът на Магьосника

Колко добре познавате Ловците на сенки

Привет!
Днес съм тук с един много интересен тест, който сътворих. Много се надявам да го харесате, защото наистина се постарах да е както трябва.
И така, в този тест има най-разнообразни въпроси свързани със света на Касандра Клеър и книгите й. (това означава, че трябва да сте чели поне една от поредиците й, за да можете да участвате ;)  В теста има общо 20 въпроса, на които да отговаряте, затова се пригответе! Разбира се, въпросите не са от сорта да познаете името на даден демон по описанието му, но не са и много лесни.
Пожелавам ви успех и предлагам направо да преминаваме към теста:

Надявам се, че ви е било забавно и ако отговорът е "да", може да оставите едно палче или да споделите. А ако искате да научавате първи за подобни постове, може да харесате Фейсбук страницата ми от менюто на блога.

Благодаря ви, че отделихте време за мен и ви очаквам пак!

Continue reading Колко добре познавате Ловците на сенки

Отново се връщам към кралицата на романите

Автор: Даниел Стийл 

Заглавие:  Хубави неща

Жанр: роман

Моят рейтинг: ★★★

                                                                 

Анотация:

Умният и привлекателен Бърни Файн е момчето чудо на „Улфс“ - най-бляскавия универсален магазин в Ню Йорк. Кариерата му процъфтява, но животът му се струва безцелен.

 Бърни пристига в Сан Франциско, за да открие нов клон на магазина. Когато среща очарователната Лиз и малката й дъщеричка Джейн, той разбира, че е намерил това, което търси: любовта на живота си. Но скоро след раждането на първото им дете Лиз се разболява тежко и се оказва, че им остава ужасно малко време...

 Бърни трябва да преживее непосилната загуба и да продължи напред. Нови хора, нови преживявания, нов живот - сам с две деца. Той посреща смело несгодите и научава някои трудни, но ценни житейски уроци.



Винаги съм харесвала Даниел Стийл и в последно време все ми се искаше да прочета отново нещо нейно. И сега, благодарение на издателство Бард, се сдобих с новоиздадената книга "Хубави неща". 

Винаги съм харесвала начина на писане на Стийл и в тази книга тя не изневерява на стила си. Авторката винаги пише някак спокойно и сдържано, без излишно напрежение, и винаги създава едно чувство за реалистичност у читателя.

Книгата ме остави със смесени чувства и затова моята оценка е 3 звезди от 5. Тя определено не беше загуба на време, но и не беше това, което очаквах. Може би, защото не съм свикнала на толкова реалистични романи, а главно чета фентъзи, където всичко се нарежда добре.

Но най-добрия начин да опиша книгата е, че в нея присъства по малко от всичко. Има напрежение, радост и тъга, вълнение и любов. Книгата не ме завладя още от началото, но успя след първите си петдесет страници. А това, за което като читател чаках още от самото начало, също не се забави и по този начин ме държа заинтригувана през повечето време. (а това, за което чаках, бе срещата на главния герой с бъдещата му съпруга) 

 Също така, книгата ми направи впечатление, че има много разнообразен сюжет, защото на места има прекалено резки завои. Може би авторката се е опитала да ни покаже колко неочакван е животът, а аз мисля, че й се е получило чудесно. Но след като навлезнах в историята, започнах да предвиждам накъде ще тръгне действието и в повечето случаи се оказах права. Това ме навежда до мисълта, че освен разнообразен, сюжетът е и предвидим на места.

А относно героите, както винаги, авторката се е справила блестящо! Най-любима и близка ми стана малката Джейн. С нея се запознаваме когато е на пет годинки и е такава сладурана. Обаче това да не ви подвежда, защото тя се оказа много зряла и смела за възрастта си. Дори, смятам, че тя е най-големия храбрец в историята, защото тя преминава през толкова много още от малко бебе. 

Това е един от редките пъти когато главният герой не ми е любим. Но пък той също беше силен през цялата книга и не спираше да вдъхва надежда и у читателя. А повярвайте ми, на главния герой н му е лесно. Струва ми се, че авторката е решила, че ако Бърни иска нещо в живота, ще трябва да се бори за него, за да го има. По този начин Стийл ни учи на много важни уроци чрез творбата си. А в повечето пъти това е, че семейството е най-важното за един човек.

Това съм го забелязвала и в други нейни книги, а именно темата за семейството. Авторката е много добра в това да избира реални и близки до човека истории и теми, така че да се доближи максимално до чувствата ни. И това не е изключение и в тази книга. Например поява на биологичния баща на Джейн след толкова години, но само и единствено, за да иска пари, а не обичта на дъщеря си, е съвсем реално нещо, защото има толкова много алчни хора на този свят.

Измежду всичките тези неща има две които не ми харесаха. Едното е анотацията на книгата. Според мен тя издава прекалено много от историята и подготвя читателя за това, което ще се случи. Така голяма част от книгата вече я научаваме и може би само около 150  страници съдържат неща, които да очакваме с интерес.

А второто е, че има прекалено много повторения. Някои неща се повтарят поне по три пъти, а те са вече очевидни и запомнени от читателите.

Обаче като цяло, ако сте чели поне няколко творби на Даниел Стийл, ще знаете, че винаги има задоволителен край. Не този, който ни се иска, но достатъчен, че да ни направи щастливи и да вярваме, че рано или късно човек намира щастието.

Като изключим двете лоши забележки и предвидимия сюжет, според мен книгата не беше загуба на време и ми хареса да я чета. За да я обобщя бих казала, че това е история за щастието, което всеки търси. Някои го намират, на други им трябва време, а трети полагат неимоверни усилия, за да се сдобият с него. Иначе, чисто и просто казано: поредната добра книга от Даниел Стийл,  с която да изживеете за момент историята на Бърни Файн.

Благодаря на издателство Бард за предоставената възможност!

                                                                

Издателство: Бард

Страници: 424

Корица: мека



Continue reading Отново се връщам към кралицата на романите

Таг: Красавицата и звяра

Наскоро беше нашумял игралният филм за "Красавицата и Звяра"  и също така се издаде и книга с историята от филма.  Прожекцията, която отново оживи не само приказката, а и прекрасния филм на Дисни, ми хареса. Не толкова, колкото и анимацията когато я гледах за първи път, но достатъчно... и май се досещате защо.
Разбира се, заради огромната библиотека!

Но стига съм обсъждала филма, защото започнах да пиша за съвсем друго.

Попаднах на този таг в един английски блог ТУК и нямаше как да го пропусна! Дори реших да запазя изображенията с въпросите, за да изглежда също толкова добре, колкото и при оригинала.  Така че, направо да започваме с въпросите:

1) Злодей, който не можеш да не го обичаш?

 Сещам се за Легендата от "Каравал" на Стефани Гарбър. Почти през цялата книга ни се натяква как Легендата започва наистина да се вживява в ролятата си на лош и подъл човек. Дори и има примери и показно в някои глави за това! Обаче не може да не го обикнеш накрая когато всичко се рабулва и разбираш какво се е случвало през цялото време, и то под носа ти!

2) Любима книжна двойка? (OTP- one true pairing)

Мисля, че винаги ще отговарям на този въпрос с Джейс и Клеъри. Още от първата част на "Реликвите на Смъртните" се влюбих в тях и ще трябва много усилие, за да харесам и друга двойка толкова.

3) Герой, осъден на велики подвизи?
"Каси. Не Каси от Касандра. Или пък Каси от Касиди, а Каси от Касиопея - съзвездието."  Това е цитат от "Петата Вълна" на Рик Янси.
Каси е главната героиня и тя от самото начало на трилогията беше орисана на велики дела. Иии точно в края на третата книга видяхме защо. Все още не мога да й го простя!

4) Книга, която те накара да огладнееш?
Наскоро четох "До всички момчета, които съм обичала" и когато беше сцената, в която избираха коледни сладки, на мен наистина ми се приядоха сладки. И то не какви да са, ами шоколадови или пък с някакво плодово сладко в изобилие.

5) Противопожностите се привличат.

Не съм сигурна как да отговоря на този въпрос, но в главата ми изникнаха Хърмаяни и Рон от "Хари Потър". Хърмаяни е винаги чиста, спретната и сдържана. Докато Рон е винаги гладен, казва каквото мисли и няма против разхвърляното. Но все пак, те са перфектни един за друг.

6) Герой, който е повече, отколкото изглежда?

Отново се сещам за "До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан и героинята Лара-Джийн. Ако сте чели книгата знаете, че "Ларжд" (това е прякор, измислен й от приятелите на Питър К.) е ниска, сладка и напълно обикновено момиче. Обаче кой да предполага, че ще се забърка в такива каши, нали? Самата аз й съчувствах и исках да видя дали ще успее да се отърве без последствия.

7) Книга, която те промени по някакъв начин?

"Софийски Магьосници" от Мартин Колев ме накара да гледам на българската литература по друг начин. Вече не подценявам съвременните млади автори в България и определено тази книга вдигна очакванията ми занапред.

8) Книга, която си купи заради шума около нея?

Определено това е "Алена Кралица" от Виктория Айвярд.
Когато излезна и в България на много места четох, че книгата е невероятна. Тогава не бях толкова настроена да си я купувам, но една близка приятелка ме увери, че наистина си заслужава и това ми беше достатъчно за да запаля фитила.

9) Книга, която винаги те кара да плачеш?

Без спор: "ПолуИзгубен" от Сали Грийн. Невероятна е! Самият край е най-красивият, който някога съм чела и още много дълго време ще остане в сърцето ми. Затова и ПолуИзгубен беше единствената книга, която поднесох на Сали Грийн за автограф по време на срещата с нея. Не исках да подпише и останалите две, защото по-този начин "ПолуИзгубен" стана още по-ценна за мен!

Не забравяйте, че имате още време да се включите в giveaway-а, който свършва на 14 август. (наистина трябва да се намери еквивалентна дума и на български за giveaway, а ако някой се сеща моля да ми я сподели) 

Надявам се да ви е било интересно! Няма да тагвам определени хора, но ако ви е харесал тага, можете да се чувствате тагнати и с интерес бих прочела и вашите отговори!

Continue reading Таг: Красавицата и звяра

Неиздадени книги от Сали Грийн

 

Заглавие: Half Lies /Полу Лъжи/ ; Half Truths /Полу Истини/
Жанр: новела, фентъзи, YA

Рейтинг в Goodreads:  Half Lies - 3.80 ★ /  Half Truths - 3.71 ★

-------------Съдържа Спойлери---------
_______________

____________________

Това са две неиздадени официално книги, написани от Сали Грийн, авторка на книгите: Полу Лош, Полу Див и Полу Изгубен. /цъкнете върху тях за ревютата им/

Те са единствено достъпни като електронни книги в големите и известни сайтове като Амазон, Кобо, Барнерс и Нобъл и други.

Двете книги имат по около 60 страници всяка и цената им варира около 1 долар.  / горе долу 2 лева/ Също така те се развиват във времето реди известната ни, гореспомената трилогия. Но нека да ги разгледаме поотделно:

Half Lies

Книгата е издадена 2014 година. Времето на историята е преди Полу Лош, както вече споменахме, но тази книга е написана под формата на дневник от Мишел, сестрата на Гейбриъл. След като Мишел е летяла от Европа към Флорида, тя се влюбва в местно Бяло момче. /а ние знаем, че семейството на Гейбриъл са Черни магьосници/ Там тя разбира, че разделенията между Черните и Белите са дори още по-опасни от там където е тръгнала.

Много хора казват, че книгата показва Гейбриъл като по-голям, обичащ сестра си, брат и доразвива героя му. Обаче книгата не е щастлива история и много лоши неща се случват. И така, Мишел умира в тази книга, което отново разстройва читателите, защото всички, които сме чели поредицата си спомняме за любимия ни Гейбриъл. *отново се натъжих*  Със сигурност това е още една история с увлекателното писане на Сали Грийн, което те кара да искаш да четеш колкото се може повече и за по-малко време.

Това бяха няколко от добрите мнения. Но не на всеки му харесва Сали Грийн, за жалост. Негативните коментари включват неща от сорта, че книгата не е била достатъчно премислена и реалистично написана. Тези мнения противоречат с много от добрите коментари. А други смятат, че кратката книжка е била скучна и неподходяща, по-скоро излишна за трилогията.

Half Truths

Разказана от различни гледни точки, тази книга не е толкова емоционална, колкото предишната. Тя разглежда живота на Гейбриъл, преди да се запознаем с него. Цялото му пътуване до Меркюри, за да намери лек за себе си. / той е заключен в тялото на смъртен/ Той също така желае да отмъсти за смъртта на сестра си, затова и иска своето тяло  толкова силно.

Книгата заема времето след ПолуЛъжи и малко по времето на ПолуЛош. И, въпреки че историята няма да отнеме и час за да се прочете изцяло, тя предоставя на читателя много информация за отношенията между Гейбриъл, Роуз и Меркюри, което само допълва следващите три книги.

Лошите мнения и също така и добрите се припокриват с предишната, затова не мисля, че има смисъл да ги пиша отново.  



Аз лично не съм чела тези две книги, но прочетох много ревюта в различни блогове и мнения в Goodreads.  Единствено ви представям какво светът мисли за новелите, но обещавам, ако ги прочета да ъпдейтна поста си с моето мнение, което не мисля, че ще е много по-различно, защото обожавам Сали Грийн и харесвам книгите й.

Continue reading Неиздадени книги от Сали Грийн

Половин година The Book Pub! + Giveaway

Здравейте, хора!
Този август месец моят блог става на половин година!

Понеже искам да ви се отблагодаря, че сте мои читатели, аз ще ви подаря книга! Книгата е "Къде Беше?" от Гейл Форман. Чудих се много коя книга да ви подаря, но след като нямам предишната част на "Къде беше?", а някой от вас би могъл да се порадва на втората, прецених, че тя ще бъде най-удачният ми избор. Играта ще се проведе във Фейсбук. Ето как вие ще можете да спечелите книгата:

Трябва да сте харесали моята страница във Фейсбук.
Да споделите поста с играта. (Публично)
Да сте на територията на България
Да коментирате с "Участвам" и да напишете защо бихте искали да спечелите книгата.

Условията ще ги има и на публикацията във Фейсбук. Играта ще започне на 1.08.2017 и ще продължи до 14.08.2017, а на следващата дата, тоест на 15.08, аз ще ви разкрия победителя!

Ще ви помоля да  изпълнявате условията, защото ще изтеглям победителя със система, която няма да ви зачете участието, ако не изпълнявате правилата! /т.е. споделяне, харесване на страницата и коментиране/
 Изборът на победителя ще бъде напълно случаен. Ще пратя книгата до вас по куриер.

Много се надявам това да ви хареса, защото аз много се вълнувам! Ако имате въпроси, моля да ги задавате без да се притеснявате. Не забравяйте да изпълнявате условията и ви пожелавам УСПЕХ!

Ето и малко благодарствени писания от мен, за моя блог:

Създаването на моя блог приемам от момента на първото си написано ревю. То беше за серията "Игрите на Глада" и можете да го потърсите в търсачката в моя блог или от архивът за март 2017. Все още си спомням как седнах и набрах първите редове на клавиатурата си, а после как ме беше страх какво ще стане след като натисна "публикувай". Разбира се, нямах голям успех в началото, но за мое удивление, след първия месец вече бях събрала 1500 преглеждания на ревюто ми за "петата вълна", което все още има най-много преглеждания от всичките ми други публикации. (около 2500)

Знам, че не е кой знае какъв празник, но за мен лично това си е постижение, защото този блог не е първият, който съм създавала, но пък се оказа най-успешен от всички и то благодарение на вас, читателите ми. Защото без вас, аз едва ли щях да поддържам блога си изобщо. Разбира се, има го и моментът на писане за собствено удоволствие, но тогава можех да пиша ревютата си и в най-обикновена тетрадка, а не в блог, нали така?
Също така, не съм си мислила, че толкова бързо ще успея да се свържа с издателствата, че да започна да работя и с тях, затова аз съм им много благодарна за голямата помощ!

Още нещо.
Оказа се, че след като създадох блога си, започнах да чета повече книги, отколкото когато нямах блог. Също така, започнах да разбирам и интересувам за събития, които преди не биха ми направили такова впечатление и да броя минутите оставащи до издаването на нова книга или за разговор с автор на живо във Фейсбук, например.
Мога да кажа само, че съжалявам, че не съм си създала блога още когато ми хрумна идеята преди няколко години, но тогава я сметнах за ненужна. Надявам се след още половин година отново да пиша подобен пост и това да стане традиция всяка следваща година!

Continue reading Половин година The Book Pub! + Giveaway