, , , , , ,

Как редактирам снимките за моя блог. И честит рожден ден The Book Pub!



 Привет, читатели!
 Вчера (26.03.2019) беше един специален ден. Този блог навърши цели две годинки! За жалост в момента съм толкова заета с всевъзможни неща свързани с думите "матури, литература, английски език" и също "пробни изпити", че просто... нямам време да дишам, както се казва. Дотолкова нямам време, че не успях да отбележа този важен празник на самия му ден. А като осъзнах, че съм го пропуснала, ми идваше да си ударя главата. Затова честитя рождения ден на блога си на патерици и се надявам четирите часа, които отделих за този пост, да не са прекалено фатални за моето учене.

 Смятам да започна със съществото на поста, като споделя с вас малко история и сълзливи моменти.

 Точно на 26.03.2017г публикувах първото си ревю, което в момента все още фигурира в този блог само от сантименталност, а не защото е добро. Спомням си тръпката преди натискането на бутона "публикувай", също и след първите коментари, които се появиха на моите статии. Тогава бяха супер нахъсана и с огромно желание да чета денонощно, за да мога да пиша за повече и повече книги! И се радвам, че тази искра на желанието все още свети така ярко! 
 Тогава - преди две години - бях особено приятно изненадана да открия уютните групи за читатели и станах много щастлива заради това, че вече съм част от тях. Преди да създам блога си около мен нямаше много хора, които да четат книги, и дори им беше странно, че си нося такива в училище, за да чета в междучасията, вместо да си ровя в телефона например... И така, тези онлайн групи отвориха очите ми за това, че книжните плъхове дракони всъщност не сме чак толкова малко и вече не се чувствах като аутсайдер с моята книжка докато бях в училище, а и не само там. Най-големият фендъм (фен група), в който се чувствам най-добре, е този на читателите. Тук ми е мястото и тук ще остана!   

 Блогърството за тези две години ми даде много. Като започнем от новите запознанства, уникалните книги, които са ми били препоръчани, и стигнем до незаменимите нови знания и дори ако щете един цял нов, неизследван свят! Целият ми опит като блогър бих описала като едно невероятно преживяване, от което никога няма да можете да ме откъснете. Четенето, блогът ми, цялата общност от читатели - всичко това се превърна в част от моята личност.
 
 Благодаря сърдечно на всички, които ми помогнаха да създам това малко мое пространство в интернет, където да бъда себе си! Благодаря на моите приятели и семейство, че никога не се оплакаха от настойчивите ми искания да прочетат постовете ми, за да преценят дали са достатъчно добри! Благодаря на няколкото издателства, които се съгласиха да бъдат до мен! Благодаря най-вече на изд.Ибис за това, което са! Уникални сте! И не на последно място, благодаря на вас, мои читатели! Надявам се да се видим и след още една година ♥

~ ~ ~

 Много неща се промениха от далечната 2017-та година. А едно от нещата, които видимо са се изменили коренно в моя блог, са фотографиите.
 Първоначалната идея за този пост беше да направя равносметка за цялото съществуване на блога ми като проследя развитието му през изминалите две години. Обаче ми се стори някак не на място, затова измислих нещо по-добро, когато видях огромната разлика между заглавните снимки на ревютата от сега и от 2017-та година. И това, което ми хрумна, както разбрахте от заглавието, е:


 Ще споделя с вас всичко, което знам за това как се подготвят прилични снимки за тяхното представяне онлайн.  



Разликата между 2017г. и 2019г. Виждате ли разликите?
 

Disclaimer: аз не съм професионален фотограф, просто споделям личен опит. :)

  
 
1. Важна е светлината.
  За всяко нещо си има начална стъпка, без която целият процес би отишъл по дяволите. При фотографията това е светлината. Особено, ако се снима с обикновен телефон. Всички снимки в моя блог досега са правени с вече античния Samsung SIII Neo, чиято камера е едва 8 мегапиксела и лошата светлина мигновено превръща това число в десет пъти по-малко. Затова голяма част от фотографския ми процес се случва в интервала между обяд и 16:00 часа, когато светлината в стаята ми е най-силна.

 А ако снимам навън, времето за снимки зависи от ефекта, който искам да постигна. Сега, важно е и да се познават много добре възможностите на устройството, с което се снима. За моето знам, че сутрин, докато слънцето все още не е толкова ярко, мога да снимам, за да получа чисти и ясни снимки с наситени цветове. А ако искам ярки образи и ефекти на отблясъци, то ще изчакам слънцето да покаже целия си потенциал. Обаче ми е особено любимо да снимам навън преди или след дъжд, когато грее ярко слънце. По това време има безкрайни възможности, а моментите, в които може да се случи да вали и да грее слънце едновременно, са толкова редки, че стават специални! (ах, каква съм романтичка...) 
 
 Накратко, колкото повече дневна светлина има, толкова по-добре. 

Последните уловени лъчи за деня.
 

2. Снимам от няколко ъгъла.
 Както виждате, всяко ревю си има заглавна снимка, в центъра на която е книгата, за която пиша. Любимата ми формация за снимка на книга, е когато под съответната книга има купчина разтворени издания, както тази, която виждате по-долу. Но дори всеки път да избирам тази снимка, на която съм снимала централно отгоре, винаги правя и няколко снимки от различни ъгли и с разместени елементи от формацията. Това нещо го правя, за да може да имам резервни варианти, ако в последствие снимката не ми хареса или се окаже размазана. 


 

3. Изрязвам я в точен квадрат.
 На мен засега най-много ми допада, когато снимките ми са с еднакви размери и резолюция. Това го правя в графичен редактор и универсалните параметри са 1000 на 1000 пиксела с 300dpi резолюция (dots per inch). Обикновено необработените снимки, които са взети направо от телефона, са с продълговати параметри, а на мен ми харесва всичко да е еднакво и равно. 

 

4. Светлина, яркост и контраст.
 Редактирането не спира обаче до изрязването. След него следват малко по-сложните неща като това да се нагласи светлината и яркостта. Във всички графични редактори (без значение онлайн или сваляеми) има опция за такива настройки. Тук не мога да кажа точните нива, които използвам, защото за всяка снимка е различно. Просто си играя докато не получа хубав ефект, но винаги се старая снимката да бъде достатъчно ярка, но не прекалено, както и цветовете да са отчетливи, а не сивкави. За финал може да добавя и малко контраст и също "нащърбване", за да се изясни самата снимка. Но това го правя, за да компенсирам за ниската резолюция на камерата си.  

 


5. Допълнителни манипулации.
 Понякога просто ми идва отвътре да се развихря и да създам нещо красиво, което да разказва някаква история. И тук идва най-трудната част - манипулирането на снимките. За това нещо вече използвам професионална програма за редактиране на изображения, а също и ползвам допълнителни материали, наречени стокови снимки. (можете да търсите такива под името stock photos) Цялата работа представлява това: намирам нужните снимки (в случая на долните изображения - руни и галактически фон) и започвам да изрязвам, туширам, да слагам маски и тн. Има много уроци онлайн, които биха помогнали и на вас, а ако имате питанки, може и към мен да се обърнете. Лично на мен от всичките ми манипулации най-много ми харесва тази на Кралица на въздух и мрак

 

Необработената версия на горната снимка.
 
Ето още една любима манипулация, която всъщност не е нещо особено, но си ми харесва:



 Ако решите да изпробвате моите съвети, няма значение с какъв графичен редактор работите. Може да бъде онлайн или да си свалите някоя програма, или пък да редактирате на телефона си. Просто изберете това, което работи за вас и ви е удобно. А ако ви липсва вдъхновение, просто отидете в инстаграм и се гмурнете в дълбините на неусетно изминалите часове. Именно от инстаграм съм черпила идеите си, а и как няма, като там е пълно с толкова талантливи хора. И не говоря само за чужденци, защото има уникални български букстаграмъри!

 Ето така се случва магията, драги приятели. Надявам се да ви е било интересно (а и полезно), защото на мен ми много хареса да споделя всичко това. Още веднъж ви благодаря, че сте тук! До скоро! ♥♥♥

ПС. : точно след публикуването на този пост реших да прочета същия, но от миналата година. И да си призная... просълзих се. Обичам The Book Pub! Можете да прочетете за първия рожден ден на блога тук. Отговорите ми на тага "опознай този блогър" все още важат. ^-^


Continue reading Как редактирам снимките за моя блог. И честит рожден ден The Book Pub!
, , ,

Намери ме в съзвездие... Ревю на Елайза и нейните чудовища.




Автор: Франческа Запия
Заглавие: Елайза и нейните чудовища
Жанр: YA роман, тинейджърски
Оценка: 5/5


Елайза Мърк е създателката на ужасно популярния уебкомикс "Чудовищно море", но е и най-интровертният интроверт на света. Вече три години е живяла зад своето онлайн име - ЛейдиСъзвездие. Ползвайки маската на никнейма си, тя бива всевластна в онлайн пространството, където може да бъде такава, каквато си поиска. Преместването на Уолъс в училището й обаче дава началото на обратите в нейния живот. Той се оказва най-големият й фен, но тя не може да се осмели да му каже истината за себе си. Ала лъжите обаче, рано или късно, винаги се изобличават... 
 


 Най-накрая и аз прочетох феноменът "Елайза и нейните чудовища" от Франческа Запия. Няма смисъл от уводни думи в началото на това ревю, защото няма смисъл да ви бавя с празни приказки. Ами направо взимайте тази книга, "прочетете, после се върнете и ми благодарете", защото "Елайза и нейните чудовища" е просто уникална тийн книга! Отдавна не съм посягала към YA книга, която да ми хареса толкова. За Бога, тази книга ми припомни защо харесвам този жанр изобщо! Очевидно бях забравила за вълнението и готиното чувство, което книги като тази могат да ти дадат.  

 "Елайза и нейните чудовища" ме грабна още от самото си начало, а историята е оригинална. Франческа Запия вероятно първо е искала да се изяви със своя комикс "Чудовищно море", но впоследствие  главната героиня от нейната книгата се сдобива с авторските права и така Елайза се превръща в създателката му. Този тийн роман ни представя сякаш две истории в една, тази на Елайза и тази на Еймити макар че за втората не е отделено толкова много внимание, колкото ми се иска.

 Тук е изключително лесно да се "сприятелиш" с героите. Особено с Елайза. Бих казала дори, че нейният персонаж много се доближава и до самата мен, особено заради своята творческа страна. Тя също е и интроверт - не обича големите тълпи, предпочита да бъде сама с мислите си и да не я забелязват. Тя е силна само и единствено зад маската на ЛейдиСъзвездие в онлайн форумите. И поради положението, в което се намира, читателят още в началото осъзнава какво бедствие би станало, ако самоличността й се покаже наяве. А когато това се случва, наистина всичко се обърква до полуда, повярвайте ми. Ще ви се прииска да изкрещите! Да, допреди този момент героинята на Елайза започва да се развива и да "излиза от черупката си" един вид, ала точно това събитие разтърсва всичко в нейния свят, който тъкмо бе започнал, така да се каже, да намира основата си.


В нашия свят има чудовища но обикновено най лошите живеят вътре в нас.  


    Има няколко сериозни теми, засегнати в книгата, и които ме изненадаха. Не очаквах в тази тийн книга да има толкова добре вплетени нишки за взаимоотношенията родители-деца, изобщо за семейството, за твореца като личност, за приятелството, за страха от започването на връзка и дори изобщо за страха от самия свят! Дори понякога книгата те кара да се замислиш, което често е извън пределите на лесносмилаемите тийн книги. Това определено е плюс! А идеята, че като четете "Елайза и нейните чудовища" ще държите в ръцете си романтична книга, е погрешна, поне според мен. За мен тя е нещо по-голямо, по-сложно... романсът между Елайза и Уолъс далеч не е в центъра на събитията. Обаче се влюбих в този цитат: 


Ти ме намери в съзвездие. 


 Само че не мога да твърдя, че книгата е съвсем перфектна... Единственото нещо, които ми се стори не на място, бяха родителите на Елайза. Да, те имат обичайните разбирания, които са типични за родителите като образи, но държанието им ми се струваше неприсъщо. За мен те се държаха повече като тийнейджъри, отколкото като родители. Те не обмислят своите постъпки и се държат с децата си по-скоро като със свои съквартиранти. Другото, което смятам като минус, е депресията на Елайза в края на книгата, която в един момент стигна до прекалени крайности. Но в края на краищата, просто не мога да дам по-нисък брой звезди от 5. Гореспоменатите минуси остават засенчени от страхотността на всичко останало.
 
 "Елайза и нейните чудовища" е едно приключение, което всеки трябва да преживее! На сто процента съм сигурна, че няма да сбъркате с избора на това четиво и ви обещавам, че докато се усетите, ще сте преполовили книгата. (което се случи с мен и то само за половин ден!) Вярвам, че всеки ще успее да открие по нещичко за себе си в тази книга. И не си мислете, че като пише тийн, то книгата е само за юноши...  

Благодаря ви за вниманието! И внимавайте, защото в морето има чудовища...  






“Елайза и нейните чудовища” е дълбок и разтърсващ роман за страховете живеещи в нас, отношенията между родители и деца, онлайн общуването, фендъм явлението и неговата притегателна сила.
Творбите ѝ са феномен.
Животът ѝ е катастрофа.
В реалния живот Елайза Мърк е срамежлива, странна и няма приятели. Но в интернет тя е ЛейдиСъзвездие – анонимният създател на изключително популярния уебкомикс „Чудовищно море“. Елайза не може да си представи да се наслаждава на реалния свят, така както го прави онлайн, а и няма желание да се опита.
Тогава Уолъс Уорленд, най-известният фен фикшън писател на нейния уебкомикс, се премества в същото училище и се сприятелява с Елайза. Той смята, че тя е просто един от многобройните фенове на „Чудовищно море“. Постепенно Уолъс успява да измъкне Елайза от нейната черупка и тя започва да се пита дали животът извън интернет не е също толкова вълнуващ.
Неочаквано тайната на Елайза е разкрита и всичко, което е градила – нейният комикс, връзката ѝ с Уолъс, дори здравият ѝ разум, започват да се разпадат...
 




 Препоръчвам също и:
Всичко, всичко - Никола Юн
Серията Изборът - Кийра Кас
Тъмна Дарба - Александра Бракен

Книгоразделителите от корицата намерете ТУК








Continue reading Намери ме в съзвездие... Ревю на Елайза и нейните чудовища.
, , ,

Ревю на Пречистваща истина от К. А. Тъкър.





Автор: К. А. Тъкър
Заглавие: Пречистваща истина
Жанр: романтичен трилър
Оценка: 4,5/5




 "Пречистваща истина" е продължението на "Забравена истина" от К. А. Тъкър, авторка, която започвам да харесвам все повече и повече. Спомням си, че първата книга ми хареса страшно много! Тя ме караше да се въртя в ураган от емоции и екшън и когато на хоризонта се появи "Пречистваща истина" нямаше как да я пропусна, бях готова за още един дубъл от невероятното преживяване. И мога смело да кажа, че романът покри голяма част от очакванията ми!   

 Люк го срещаме като персонаж още в първата книга, който тук се превръща в главното действащо лице. Може да се каже, че е възможно книгата да се чете самостоятелно, но ще изпитате много по-голямо удоволствие, ако знаете историята на Джеси и Алекс, както и на някои второстепенни герои. Лично аз ви препоръчвам да прочетете и двете книги, защото докато при първата Тъкър ни показва само последствията от това да се занимаваш с руската мафия, то тук тя направо ни въвлича във руската мафия. Показва ни целите схеми и колко жесток може да бъде този "бизнес". А това, че е намесен агент под прикритие, прави цялото нещо супер напрегнато и, разбира се, вълнуващо.

 Клара Бертели се превърна в любимия ми персонаж още от самото начало. Тя е силна и решителна, когато става въпрос за чувствата й. Дори и да не го осъзнава отначало, винаги прави това, което трябва да се направи, независимо дали е получила заповед от шефа си, или не - тя следва повелята на сърцето си. И тук отново ще направя сравнение с първата книга. При "Забравена истина" нямаше шанс да не се влюбя в Джеси още от самото начало. Докато при Люк ми трябваше известно време, първо, за да го разбера, и второ, за да го възприема като достоен за Клара. Допадна ми, че Тъкър е усложнила характера му, като до последно той не знае на коя страна да играе. А когато се опита да го прави и на двете едновременно, всичкият му свят се срива, карайки го да направи съдбоносния избор. Впечатли ме, че в тази книга всичките герои са... как да кажа... малко по-трудни и недостъпни. Сякаш ги наблюдаваш по-отдалеч, за да можеш да прецениш техните постъпки по-добре. Те не те ангажират дотолкова с чувствата си или с мислите си. 



 " - Не че толкова обичам дъжда. Просто изпитвам заслужено уважение към това, с което той ни дарява. Хората го ненавиждат, но светът се нуждае от дъжд. Дъждът отмива мръсотията, намалява отровите във въздуха, напоява земята. Той вдъхва живот.
- Е, аз пък изпитвам заслужено уважение към това, с което слънцето ни дарява. ...
- Аз повече предпочитам слънцето след един хубав, напоителен порой. ...
- Доброто и лошото ръка за ръка, така ли?
- Не е ли това животът?"

 Сюжетът се концентрира върху двамата главни герои, като се разказва от техните две гледни точки, което е любимият и начин на разказване на любовна книга. Макар че има и нотка и на нещо по-мащабно, защото се случват много неща едновременно и се следи действието на останалите персонажи на заден план. Включени са задкулисни преговори и ненаписани случки, които да допринесат за напрежението. Не че самата идея за руската мафия и намесата на ФБР не създава достатъчно напрежение от само себе си. Не мога да пропусна да спомена и колко уникална е корицата! Подобни шедьоври те карат да харесаш книгата още преди да си я прочел.♥  

 "Пречистваща истина" си е романтичен трилър отвсякъде! Заради книги като тази това се превърна в любимия ми поджанр на любовните романи, заедно с историческите. Така, освен пленителната любовна история, в действието се преплита умело и нещо по-отрезвяващо, което да държи книгата далеч от клишетата. Препоръчвам я горещо, на всеки почитател на любовните романи, както и на онези, които искат малко съспенс между страниците, който да ги накара да четат с часове! 


Благодаря на издателство Ибис за страхотната книга и за това, че не спират да радват читателите си!   





Люк Бун не знае в какво точно е замесен вуйчо му Ръст, но мечтае за мощните коли, парите и красивите жени, които ще му донесе това. Изглежда, че желанието му най-после е на път да се сбъдне. Когато Ръст му поверява управлението на сервиза си, той му отваря и вратата към купища пари и нови възможности. И макар бизнесът да не е законен, Люк никога не се е притеснявал за подобни подробности. Особено когато ще му позволи да седне зад волана на бленуваното „Порше 911“ и да попадне в обсега на радара на прекрасната богаташка щерка Рейн.
Клара Бертели е сред най-добрите в работата си – само на двайсет и шест, тя е една от най-успешните полицайки под прикритие във Вашингтонската полиция, отдел „Криминални престъпления“, и току-що са ѝ възложили случай, който ще изстреля кариерата ѝ към върха. Задачата ѝ е да разбие най-голямата престъпна група за продажба на крадени коли на Западното крайбрежие. Но за да го постигне, тя трябва да действа под прикритие, превъплъщавайки се в образа на Рейн Мартинес. А нейният обект на разследване е двайсет и четири годишният Люк Бун, ключовият играч, който, изглежда, е готов да тръгне по стъпките на своя вуйчо.
Докато Клара затъва все по-надълбоко в разкошния свят на Рейн и в обятията на своя невероятно чаровен обект, границите между редното и грешното започват да се размиват, заставяйки я да се пита дали ще може да остави зад гърба си всичко това. И дали изобщо го иска.
 

















 Препоръчвам също и:
Забравена истина - К. А. Тъкър
Любов под прикритие - Джули Джеймс
Трилогията на Лекси Блейк








Continue reading Ревю на Пречистваща истина от К. А. Тъкър.
, ,

...И ще го видя да кърви отново... Ревю на Стоманеното сърце - Брандън Сандерсън





Автор: Брандън Сандерсън
Заглавие: Стоманеното сърце
Жанр: фентъзи трилър
Оценка: 5/5



  "Стоманеното сърце" изобразява един свят, в който Епичните - хора със супер сили - властват над останалите. В град Нюкаго властва най-силният от тях - Стоманеното сърце. Дейвид е прекарал десет години от своя живот в планове за убийството му, той трябва да отмъсти за мъртвия си баща. Разбрал за следващата цел на групата бунтовници, наречени Възмездителите, Дейвид се залавя за работа, за да им се хареса и за да се присъедини към тях. Заедно, те се превръщат в слабостта на великия Епичен...


 

   "Стоманеното сърце" е типичната фентъзи-трилър книга, която няма как да ви подведе! С няколко думи: книгата е силен пример за пълна с екшън дистопична история, в която присъства всичко - изненадващи обрати, малко романс, забавни реплики, силен герой-антагонист и благородна кауза с голям шанс да бъде обречена на провал. За мен най-ярката черта на тази книга, а и може би най-добрата причина, поради която трябва да бъде прочетена, е съспенсът от добре разиграните случки и, разбира се, неочакваните обрати.

  Сандерсън е нов автор за мен, но успя да ме изненада с множество свои таланти.  (Като изключим познанието му за женските обувки, защото е невъзможно да "откъртиш" токове и след това да тичаш на подметките сякаш са равни обувки...) Стилът му на писане е приятен и ненатрапчив. Изключително бързо и неусетно се чете неговата история. Плюс също е това, че се разказват само нужните подробности, без авторът да се впуска в безкрайни обяснения. По този начин в цялата книга се поддържа едно постоянно темпо, с което имаш чувството, че всеки момент може да се случи нещо неочаквано. Обещавам ви, че пръстите ще ви сърбят да вземете книгата и да четете до късно. ;) 


“Never throw the first punch. If you have to throw the second, try to make sure they don't get up for a third.”    


  Идеята за надарени свръхчовеци - Епични - е често срещана сред жанра, но Сандерсън се е погрижил да не бъдат чак толкова "епични". Хареса ми, че обсегът на техните способности е точно определен. Тоест, всеки един Епичен си има граница на своите сили, също и слабост, за разлика от други книги, където силата на надарените е, с една дума,  необятна. В случая персонажът в лицето на Дейвид ни служи и за енциклопедия, защото той прекарва почти целия си съзнателен живот в това да изучава Епичните, и така особеностите на фикционалния свят се разказват без да се натъртва върху тях. А това, че действието се разказва от неговата гледна точка, е най-добрият начин да бъде разказана тази книга. 
  Относно сюжетът няма съмнение, че е супер напрегващ и добре изграден. През цялото време той се води от желанието не само на Дейвид, но и на Възмездителите в последствие, да се доберат до Стоманеното сърце. Никъде няма застояване. Намерих самото планиране на атаката доста интересно, а няколкото по-малки нападения преди нея за подготвителни стълбички, водещи до грандиозната кулминация. И като заговорих за кулминацията, трябва да напиша задължително, че е главозамайваща! И удовлетворяваща във всички свои отношения, но се подгответе за големи драми и едно събитие, което има възможност да разкъса сърцето ви.  

“Where there are villains, there will be heroes. Just wait. They will come.”    


  Тесният кръг от герои бързо се доближава до читателя, както и Дейвид бързо свиква с Възмездителите. Може да се каже, че има и романс в "Стоманеното сърце", макар и само едностранен. Почитателите на подобни взаимоотношения във фентъзи книгите може и да се разочароват от тази новина. Дейвид и Меган наистина изглеждат като очевидната двойка и всеки читател още от първата им среща би пожелал да бъдат заедно. Обаче независимо че Меган по едно време разчупва ледената си фасада - поне за малко - не намерих случката за удовлетворяваща. Ала пък и не виждам къде би имало място за подобни романтични отношения в цялостната картина. Затова като че ли се радвам, че тя не е развалена от типичното тийнейджърско "осладняване" с романтични мигове. А доколкото до останалите, за мен Коуди се оказа един от най-цветните персонажи, които да разведрят настроението майсторски насред натежелия въздух преди битка. Затова май че той ми е любимецът от всички. Бих се зарадвала на малко повече бекстори на Стоманеното сърце. За мое нещастие, той си остава мистерия...

  Определено в момента силно искам да прочета продължението! Това е книга за желязната воля, сплотеността между приятелите и неугасващата надежда, плюс всичко, за което писах досега в това ревю. Наистина това е един пример за многопластова и добре изградена история. И макар и разказана от първо лице, сякаш е видяна от всеразлични ъгли.   Препоръчвам "Стоманеното сърце" на всички любители на фентъзито и на трилърите, няма да сгрешите! 


“I've seen Steelheart bleed.
And I will see him bleed again.”
   


Благодаря ви за отделеното време и до скоро!  













 Препоръчвам също и:





Continue reading ...И ще го видя да кърви отново... Ревю на Стоманеното сърце - Брандън Сандерсън