Перфектният финал на историята за Лара Джийн! (ревю на книга 3)

Заглавие: С обич, завинаги, Лара Джийн. 

Автор: Джени Хан

Жанр: тийн любовен роман

Оценка: 5/5

Бележка: още една любимка се присъединява към списъка ми!  

 

 В годината на завършването си, Лара Джийн и Питър са се записали за колежа във Вирджиния обаче един от тях не бива приет и връзката им става много по-трудна. Страхът, че двамата ще се разделят заради разстоянието им пречи да оползотворят малкото им оставащо време заедно. А в същото време около тях върви приготовлението за завършването, хиляди ангажименти и една сватба! 

 Финалът на поредицата от Джени Хан чакам все едно цяла вечност! И представете си чувството да не четеш никакви ревюта, мнения и спойлери в интернет през цялото това време, само за да не развалиш очакванията си. Защото аз точно така направих и дори анотацията не бях прочела докато не хванах книгата в ръка. И като за начало на това ревю ще кажа така: каквито очаквания имах за книгата, тя всичките ги оправда! 

 

 Бих казала, че това е най-добрият начин да се завърши тази трилогия! Всичко, което съм свикнала да виждам от Джени Хан досега, присъстваше  и тук. Отново се появява онова чувство на уют докато чета нейни книги и това е нещото, което най-много харесвам в стила й. Все едно те обгръща с топло одеяло и чаша вкусен чай.

 Книгата започва с обръщение от Джени специално към читателя и посвещава книгата на всички нейни фенове. Чела съм и други книги с такива посвещения и това леко ме притесни отначало, защото обикновено такива книги са писани само защото автора иска да угоди на читателя и се губи чувството за оригиналност.

 За щастие, Джени е запазила своя стил и не се е подала, което запазва репутацията на книгите й и е успяла да изгради още една страхотна история от живота на Лара Джийн. 

 Харесва ми, че през цялото това време Джени бе избрала да изгради главната героиня като съвсем обикновено момиче.  Тя не е като другите тинейджърки в YA книгите, които са в центъра на всичко и благодарение на тях светът бива спасен от някакво бедствие, например. Единственият свят, които се спасява в тази книга, е този на Лара Джийн, което е съвсем достатъчно, за да съм щастлива от това, което прочетох. 

 Честно казано съм малко изненадана, че този път не Кити ми харесва най-много, а самата Лара Джийн.   

 Винаги съм я намирала за реалистичен образ, защото съм забелязала толкова много общи белези между нея и мен самата. Дори бих казала, че тя е почти мое копие! Обаче се забелязва, че в тази книга тя е по-зряла. Вече не е толкова несигурна в решенията си и знае какво прави. Определено при нейния персонаж има развитие.

      

 В тази книга забелязах, че като че ли се набляга малко повече на темата за семейството и любовта, отколкото в останалите две. В книгата присъства и радост и тъга, и смях и плач, и  повярвайте ми, че ако харесвате предишните две книги, то тази ще обожавате! Поне аз така се чувствам относно нея. И ще си позволя един малък спойлер - семейството става по-голямо този път. 

"Всичко, което можеш да направиш, е просто да се радваш, хората да се радват един на друг, докато се имат."

 В предишните две части ("До всички момчета, които съм обичала" и "P.S. все още те обичам") толкова се влюбих в историята, че сега, когато знаех, че разгръщам последната част, изпитах малко тъга... и може би носталгия към онази млада Лара Джийн, която в началото беше страхлива и неопитна и ние се учехме заедно с нея.  Казвала съм го и преди, ала авторката знае как да разчувства читателя. Страхотна поредица, която препоръчвам не само на тинейджърите, а на всеки, който обича да проследява израстването на героите, да се усмихва и да съчувства.

 Официално става част от серията ми "препоръчвам"!

Лара Джийн е щастлива, че най-накрая всичко в живота ѝ върви по план. А и предстоят още толкова интересни неща: екскурзията на класа им до Ню Йорк, денят на завършването, традиционната седмица на плажа след дипломирането, както и сватбата на баща ѝ с госпожица Ротсчайлд. А после двамата с Питър ще заминат за колежа, който е достатъчно близо до дома ѝ, за да може тя да се връща през уикендите вкъщи и да пече любимите си шоколадови сладки.

Животът не може да бъде по-хубав!

Или поне така мисли Лара Джийн, докато не получава неочаквана вест.

Сега момичето, което се страхува от промени, ще трябва да преосмисли своите планове. А когато сърцето и разумът ти говорят различни неща, кое трябва да послушаш?

Благодаря на издателство Ибис за поредната страхотна книга!

Continue reading Перфектният финал на историята за Лара Джийн! (ревю на книга 3)

Каравалът продължава! Ревю на „Легендата“

*книжно ревю без спойлери*

Автор: Стефани Гарбър

Заглавие: Легендата (Каравал #2)

Жанр: тийн роман, фентъзи

Оценка: 5/5

Каравалът едва сега започва...

Донатела Драгна още свиква с новата си роля в трупата на Легендата, когато става ясно, че предстои нова игра. Императрицата на Меридианната империя навършва седемдесет и пет и Каравалът потегля за столицата за поредното си екстравагантно представление – пълно с незнайни цветове и магията на забравени сънища.

Сред великолепието на празнична Валенда Донатела се впуска в опасна игра. Натрупала е дългове и е дошло време да плати: трябва да предаде господаря на Каравала. Ако не открие откъде черпи силата си Легендата, собствените ѝ тайни ще бъдат разкрити, а животът ѝ – опустошен.

Донатела знае, че Легендата е опасен, но не и каква съблазън се крие в тази опасност. Колкото по-близо е до най-пазената му тайна, толкова по-малко може да разчита на собствените си чувства. Клела се е никога да не се влюбва, но скоро става ясно, че на риск е изложен не само животът, а и сърцето ѝ.

 

Незнайно име премълчи.

Сърце туптящо запази.

Отплата тежка не отлагай!

    Приветствия в моя блог, читатели!

    Цяла година тръпна в очакване да прочета продължението на Каравал и съм сигурна, че знаете какво е чувството да чакаш, и да чакаш, и да чакаш... направо убийствено, но си заслужаваше! Легендата ми хареса дори повече, отколкото Каравал, което е много изненадващо, защото продълженията рядко са по-добри. 

    Както и в първата книга, тук историята също е разделена на нощи. Всяка нощ от Каравала е различна и все по-объркваща. Може да си помислите, че 350 страници са много за действие, развиващо се в пет каравални дни и най-вероятно би било скучно, но не е така, и дори обратното - действието е бързо, динамично и обсебващо. Кара те да четеш още, защото искаш да разбереш какво ще се случи. Така се чувствах особено при последните 100-тина страници, които дори не усетих, че съм прочела, докато в дясната ми ръка не останаха само два листа. 

 Като заговорих за последните два листа... хубавото е, че ще има и трета част! А лошото е, че краят на Легендата е прекалено дразнещ със своята крайна недостатъчност. Всичко свърши прекалено бързо и с очевиден cliff-hanger!

    Обаче нещото, което ми направи впечатление и в предишната книга, е стилът на Стефани Гарбър. Много е необикновен и цветен. В хубавия смисъл, защото буквално всичко си има цвят и мирис. Тя описва всичко по най-неочакваните начини и най-изненадващото е, че читателят си го представя по точния начин. Например това, че въздухът мирише на звезден прах и тайни в нощта на Каравала. Така цялата книга лъха на магичност и мистерия... Официално този стил на писане става един от любимците ми!

    Ако сте чели „Каравал“, то със сигурност сте забелязали, че лавната героиня не е от най-разумните. Да, и мен ме дразнеше това, особено неопитността й и да ви предупредя – нещата тук не са по-различни, защото Тела (която е в главната роля тук вместо Скарлет) е също толкова неразумна и взима решенията си по най-несмисловия начин, също като сестра си.

    Определям книгата по жанр и малко като мистерия, защото и този път авторката ме обърка тотално. И макар тя да ни показа отговора на най-задавания ни въпрос (няма да ви издавам кой е той) някъде към средата на книгата, аз не посмях да го приема. Очаквах да е някакъв камап за читателя. Особено след като в „Каравал“ Гарбър така ни изиграва, че да не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли. Харесвам, когато в книгите има такъв нюх на непредсказуемост, която да оспорва всичките ми очаквания за развитието на сюжета.

 Направи ми и впечатление, че този път не се набляга толкова на самата игра, колкото на чувствата на Донатела и мисията ѝ. В първата книга имаше много повече моменти, в които трябваше да отгръщаш и да погледнеш нарисуваната карта, или пък да търсиш знаци и улики в разговорите със случайните герои. От самото начало си личи, че този път играта е направена единствено и специално само за един човек. Така че от тази страна, книгата се различава от предишната.

 

 Препоръчвам я с две ръце на всички, защото книгата ще ви накара да потръпнете от вълнение! А, да, за малко да забравя! В предишното си ревю за Каравал не бях особено сигурна кой е моят любим герой. Ала сега вече знам и той е Данте! Ще видите, че и вие ще го харесате, но няма да ви кажа защо, а ще ви оставя сами да разберете.

Бележка след прочитането на третата книга: Данте все още ми е любим герой, ха-ха.

Благодаря на изд. Бард за книгата и на вас, читатели, за вниманието! До скоро!♥

Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил

Ревю на „Каравал“

Ревю на „Финал“ (книга трета)

Continue reading Каравалът продължава! Ревю на „Легендата“

Как един фар променя животи... Ревю на Завръщане към любовта.

Автор: Кристен Ашли

Заглавие: Завръщане към любовта

Жанр: любовен роман

Оценка: 5/5

Бележка: досега не съм прочитала толкова бързо  550 страници! 

 

Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът...

След болезнена загуба Кейди Морланд пристига в Магдалийн, за да постави начало на следващата глава от живота си. Глава, започнала преди осемнайсет години и приключила с разбито сърце. Изминалото оттогава време е изпълнено със семейство и приятели, ала Кейди никога не успява да пропъди от сърцето си мъжа, в когото се е влюбила преди всички онези години.

Кърт Йегър се е научил да живее без момичето, появило се в живота му в най-неподходящия момент и тръгнало си от него, нанасяйки му съкрушителен удар, който той изобщо не е очаквал. Изминалото оттогава време е изпълнено с неуспешни опити да открие онова, което му липсва…

Ала когато това момиче, вече жена, се появява в Магдалийн и купува любимия на целия град морски фар, дори да иска, Кърт няма как да я избягва. Пожар в града разпалва един различен огън, който не може да бъде пренебрегнат.

Докато преосмислят постъпките на младите хора, които някога са били, ще могат ли Кейди и Кърт да се поучат от случилото се в миналото и да се преоткрият?

 За първи път се запознавам с тази авторка и още от първите страници на книгата разбрах, че това няма да бъде обикновен любовен роман и определено няма да бъде последната книга, която чета от Кристен Ашли. Тя има отличаващ се стил, който веднага ме плени и наистина събуди интересът ми да чета и да чета, защото просто исках да бъда част от тази история! Книгата е част от трилогия, но книгите нямат общо по между си, освен това, че и трите истории се развиват в града Магдалийн. 

 Интересното тук е, че книгата ми напомняше много на чувството, когато гледаш някой любовен сериал. От онези, които ти привличат вниманието още с трейлърът си и си казваш, че това със сигурност ще ти хареса. Предполагам, че е защото авторката я бива да описва много добре визуално. Само че, разбира се, книгата е много по-изпипана, отколкото един сериал би могъл някога да бъде. И именно това бе нещото, което ми направи впечатление още от началото, че всичко е изпипано до последната подробност! 

 Историята започва много спокойно и авторката прави всичко възможно, за да обясни всичко нужно на читателя. Разказването е градивно и постепенно. Когато нещо ново се появи в историята, Кристен Ашли веднага го обяснява. Като например, има много ретроспекции, които винаги за мен бяха добре дошли, защото така разбрах историята много по-добре, отколкото ако главната героиня просто бе разказвала спомените си в сухи параграфи. Така върви цялостен раздвижен разказ с (много) диалози и тази книга от 550 страници ме въвлече надълбоко в историята, отколкото да ме отблъсне с обема си. И благодарение на многото диалози, се чете леко и бързо. 

 А и се забелязва, че сюжетът е оригинален. Имаше моменти, в които си казвах "о, това ще бъде интересно", защото се появяваше нещо, което предвещаваше нещата да се объркат сериозно. И винаги, ама винаги има нещо, което да се случва! Изненадах се, че толкова много неща се случиха в книгата и то най-вече, защото главните герои изненадващо бързо се събраха. Това се случи някъде около средата на книгата и си помислих, че сега, след като вече са заедно, няма да има нищо интересно. За щастие, Кристен Ашли ме изненада приятно, като ми предлагаше нови и нови случки, които да ме карат да "поглъщам" страниците.   

 Относно героите ще кажа, че са... много.

 Отчасти това не е добре, защото са наистина много и трудно се запомня кой - кой е. Но от друга страна, тази книга е самото превъплъщение на значението на "голямо семейство". Семейството на Кейди определено не е от обикновените "големи" семейства. Учудва ме как авторката изобщо се е справила да запомни всеки един от тези герои. Но предполагам, че се е справила супер след като това, че не си спомнях как изглеждат повечето от героите, не ми попречи да чета. 

 Ала самите главни персонажи на Кърт и Кейди са ми най-любими. Особено начина, по който в началото се обичаха, но се опитваха да го крият. Няма да ви издавам повече, но ще видите, че много ще ви хареса тяхната любов, защото се чувства по много реалистичен начин.

 Много ми хареса тази книга и изключително много съм доволна, че именно с нея започнах лятната си ваканция, защото тя просто крещи "лято"! Дори самата атмосфера на историята ми напомня на топли дни и... цветя, независимо, че действието се развива Мейн, където има страшни студове. (така пише в книгата, де) Трябва поне веднъж да поздравя и дизайнера на корицата, защото всеки път когато Ибис издадат нова книга, се влюбвам първо в корицата, а след това и в историята.  

 Това е моето лятно предложение за тези, които си търсят книга за почивката си! Благодаря на издателство Ибис за страхотната книга! 

 

Continue reading Как един фар променя животи... Ревю на Завръщане към любовта.

Отчет за юни и очаквания за лятото.

 

Здравейте! 

Вече официално е лятна ваканция и ох... камък ми падна от сърцето. Вече няма да ми се налага да ставам в шест. (поне за тези два месеца и половина, де.) Днес е първи юли и както винаги съм дежурна със своя месечен отчет. Този месец е... ами, малко разхвърлян. Ето какво прочетох през юли:

1. Стъкленият меч

 Това е втората книга от серията Алена кралица на Виктория Айвярд. Казвам си го направо - много съм разочарована от тази поредица. Дадох й най-вероятно сто шанса и не знам как намерих търпение и нерви да прочета и третата книга, ама ето, че точно така стана. Ревю към книгата.

 

2. Кралска Клетка

 Това е третата книга от Алена кралица. Може би бе съвсем една идея по-добре от предишната, но не си правете изводите, че става. Изобщо не става и за да не започнете да ме нападате заради това, че съм обидила книгата, веднага оставям линк към РЕВЮТО си, където ще откриете всичките ми доводи защо не харесах Кралска клетка.

3. Първата дама - Сюзън Елизабет Филипс 

 Любовните романи на това издателство нямат край! Първата дама много ми хареса и атмосферата в книгата изобщо не е политическа, както натяква името й и както си мислих аз преди да я чета. Оказа се много лека и дори забавна. Особено с персонаж като Луси. 

Линк към ревюто.

 Ами... да. Само три книги завърших този месец. Ама така става като четеш няколко книги наведнъж. В момента чета три книги, от които едната я започнах още през май. 

4. Град на изгубени души

 Пета книга от серията Реликвите на смъртните. Тази книга препрочитам, както съм решила да препрочета цялата серия. И все не стигам до нея. Откакто я започнах през май, имаше само може би три/четири дни от юни, през които четох от нея. А като завършвах всяка една от горепосочените, ми трябваше известно време след това, за да се подготвя и настроя за смяната на жанр и свят. Но ще гледам този месец да я прочета най-накрая. Ако ли не... имам два месеца и половина.

5. Легендата

 Това е продължението на любимия ми Каравал от Стефани Гарбър. Книгата я поръчах предварително още щом разбрах, че ще излиза на български, а тя пристигна няколко дни преди края на юни. Започнах я и нека ви кажа, че съм запленена! Много ми харесва и тепърва започнаха нещата да се оплитат. Нямам търпение да дочета книгата и също и да ви разкажа за нея в едно хубаво ревю. (защото имам чувството, че ревюто ми ще е супер положително.) 

 

6. Завръщане към любовта - Кристен Ашли  

 Това е едни сериозен любовен роман от 550 страници. Книгата излиза на трети юли и е част от поредица. (третата книга) Обаче не си мислете като мен, че ако не сте чели предишните две няма да разберете нищо. Историята в книгата е сама за себе си и не е свързана с предишните две книги. Така че нападайте смело! 

 Силно се надявам този месец да успея да завърша книгите, които съм започнала. А и имам да чета ученическа литература... досега май не съм била толкова натоварена с книги за четене, но знаете ли? Чувствам се страхотно, защото имам цяло лято на разположение за четене! 

 

 В заглавието съм написала, че имам очаквания за лятото. Те са по скоро планове, които съм си намислила да направя. 

 Първият ми план е да си преговоря и запълня всички празнини относно литературните произведения от 11. клас, защото все пак другата година имам матура и искам да бъда сигурна в знанията си. В училище не успяхме да вземем всичките автори и Елин Пелин ни остана за 12. клас. Но така като че ли стана по-добре, защото не знам дали щях да издържа да уча още един автор с толкова много разкази. 

 А и това лято имам да чета Тютюн и Железният светилник. Ще направя отделен пост в края на лятото с прочетените от мен училищни произведения и в него ще споделя мнението си за тях. Госпожата ни по литература обеща, че ще ги харесаме много и се надявам да е така. 

 Също така, съм се решила това лято да наблегна и на испанския. Цяла година ходих на курс и се влюбих в този език. Страшно ви го препоръчвам, особено ако знаете английски. В испанския има толкова много думи, които са подобни на английски думи, че ученето им е направо песен! И ще се изненадате колко много граматиката (поне в начален курс) прилича на българската, защото има родове и числа. А да не говорим и за начина, по който този език звучи. 

 Напред с главата се спускам към лятото и свободното време, което ще имам! Надявам се да успея да постигна плановете си и да не изоставам с четенето. Благодаря ви за вниманието и ви пожелавам слънчево лято! 

Continue reading Отчет за юни и очаквания за лятото.