Поредното привет, читатели!
В момента се усмихвам много широко от радост, че имам късмета да пиша третата юбилейна статия в този блог. Днес The Book Pub става на три години и не мога да повярвам колко бързо се мина това цялото време! Сега ще ви разкажа някои интересни неща, а също и както сте видели от заглавието, ще споделя някои полезни съвети. Ще попитате: „полезни съвети за какво?“, но ще трябва да продължите да четете, за да разберете.
Знаете ли, че имаше период, в който мразех да чета?
Когато бях много малка, прабаба ми ме научи на азбуката и я знаех много преди връстниците си. Помня как в детската градина учихме месеците и всички деца ги наизустяваха, а аз имах листче, от което да се подсещам. По това време получих и подарък от същата прабаба (обичам те и ми липсваш) – една книжка с кратка история, наречена „Принцеса Сиси“ с красиви рисунки и имам много топли спомени как заедно я четяхме...
Но когато поотраснах, тази любов и ценност като че ли си останаха в ранното ми детство, защото с тръгването ми на училище нещата се промениха. Когато ни заведоха за първи път в библиотеката, много ми харесваше да ходя и да си взимам разни книжки с картинки и после пак, и пак. Да, бяха с повече картинки, но бяха книжки. Интересното беше, че имах време и да чета, и да играя навън, което сега не е важно, но просто се зачудих как съм успявала...
Това продължи докато не ни дадоха първия списък с книги за лятно четене, от онези списъци, в които все още нямаше книги като „Пърси Джаксън“ и „Хари Потър“. Вероятно натискът да чета е оказал негативно влияние върху мен. По природа не обичам да ми се натрапват някакви неща, дето не желая аз самата и насилственото бутане никога не завършва добре. Може би няма да одобрите това, но не смятам, че дете в трети клас трябва да чете „Под игото“, ако не желае. Давам пример с тази книга, защото тогава нищо не разбрах от нея, нямах нужното знание, за да го направя. А сега е една от любимите ми и се изненадах как може малкото ми Аз да я мрази. И този период, в който просто не исках да хвана книга, продължи до към осми клас. А тогава имах силна нужда от приятели.
Смятам да спра до тук с историята си с книгите, защото ето къде съм сега и това е по-важното. Не знам как бих реагирала, ако когато бях пети клас, някой ми разкажеше какво ще правя само след няколко години. :) Преди да продължим към втората част на тази статия, искам да ви покажа снимки от мои ревюта, които наистина ме радват.
 |
| На тази има пеперуда и затова е специална ♥ |
Не мисля, че има по-удобен момент да напиша тези полезни съвети. За тези три години наистина научих много и много се промених. Най-важното от наученото е, че се научих да ми е комфортно с това коя съм.
Искам всички хора да намерят своето щастие. Затова първият ми полезен съвет ще е за това как да бъдете щастливи. Щастието е моят първи приоритет в живота, защото, според мен, ако човек не е щаслив, то той не живее пълноценно и малко или много душата му страда. Аз много лесно намирам за какво да бъда щастлива. И тук няма да ви приказвам разни клишета за това да сме благодарни за всичко или пък да се радваме на малкото. (макар че е истина)
• Лесно можете да станете щастливи като просто скролнете до дъното на своята галерия на телефона и отделите нужното време, за да разгледате всичко.
• Лесно можете да станете щастливи като отидете в чата на приятел и кажете „хей, искаш ли да си припомним някои смешни моменти, аз ще започна“ и просто напишете за онзи момент, в който не сте могли да дишате от смях. И се редувайте да си спомняте.
• Лесно можете да станете щастливи като кажете на всички негативни хора да си... вървят по пътя. Знаете ли какво направих аз? Пречистих списъка си с „приятели“ във Фейсбук от хората, които не харесвам и които не харесват мен. Ще се изненадате колко по-добре ще се почувствате след това.
Следващият ми полезен съвет, върху който самата аз се опитвам да работя всеки ден, е да оставите телефона си някъде надалеч. Случвало ли ви се е просто да скролвате безцелно в която и да е социална мрежа и след това да се чувствате ужасно смазани? Особено в последно време мрежите са препълнени с негативна информация и благодаря на всичките хора, които правят мемета, и поне малко разчупват положението.
Гледам да ползвам телефона си главно за чат с приятели и получаване на информация, която наистина ме интересува. Като например от приложения като Fandom и Webtoon, където си чета разни инди комикси. Колкото и да се опитвам обаче, навикът ми да прекарам няколко часа в празно скролване са си там в края на деня.
Направете това, което отлагате. Просто отидете и ГО НАПРАВЕТЕ, без извинения. Ако в главата ви се върти някоя идея от извество време – дни/седмици/месеци/години – и имате желанието да започнете, отново казвам, просто го направете. Ако досега не сте имали достатъчно мотивация, ето, аз ви я давам. При мен случая е относно писането. Всеки ден си мисля за това как ще седна и как ще развия някоя история, какво ще каже героят и как ще се държи. Общо взето всичко, което трябва да се измисли за един разказ например, но си оставаше само в главата ми през повечето време.
И то, защото все си казвах неща от сорта на „трябва да си дочета книгата, вече съм я започнала“; „не съм гледала телевизия отдавна, я да видя какво има“; „ще влезна само за малко в ютуб“; „спи ми се“ и тн., и тн. Това са неща, които могат да почакат или да се отменят с няколко часа. А изгубеното време няма да се върне и накрая идеята и мотивацията ще изчезнат. Повярвайте, ще се почувствате невероятно добре, когато го направите и нека не ви бъде страх. Представете си, че това се окаже новото ви аз или да откриете най-накрая призванието си.
Извинявам се за дългия пост и многото текст и се радвам, ако сте стигнали до края. Надявам се искрено да съм ви била полезна. Не само с тези съвети, а и по принцип със своите ревюта и препоръки. Веднъж ме попитаха: „Смяташ ли се за инфлуенсър?“, на което отговорих веднага с твърдо „не–“, без да се замислям, „–аз просто споделям мнението си и се радвам на книгите и живота“.
До скоро и дано се видим пак тук догодина!
