Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка... - Ревю на Огън на леда от Мариана Запата

Автор: Мариана Запата

Заглавие: Огън на леда

Жанр: любовен роман и нещо повече...

Оценка: 5/5

Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка...
Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си – да покори върха.
Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.
Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала...
Включително отношението си към Иван Луков.
История за любов, но и за цената на победата в света на професионалния спорт. И за това какво се случва зад кулисите на блясъка и успеха, които виждат обикновените зрители.

 Ако ме следвате в инстаграм, вече знаете, че обожавам тази книга!

 Началото на всяко ревю пиша много трудно, но този път е различно, защото в главата ми бушува ураган от думи, който искам да излея на белия екран и да споделя с вас! "Огън на леда" наистина оправдава своето заглавие - това е книга за огъня и леда в лицата на двамата главни герои - Джасмин и Иван. Те са едни страстни персонажи, които имат толкова много нюанси в себе си, че ти се приисква книгата да не свършва, само за да може още малко да се насладиш на разговорите им. А самата история! Тя е от типа, който най-много харесвам - фикшън, който не набляга на любовното, а по скоро на самоизграждането на героите и намирането на тяхното собствено Аз.

  

 Прочитайки първите петдесет страници, вече се бях сляла с тази книга.

 Не смятам да говоря много за темпото на действието, за стила, сюжета или за обичайните неща, за които пиша в ревютата си, защото в "Огън на леда" това, което ме впечатли най-много, са персонажите. Историята и сюжетът са само арената, където Мариана Запата е разположила Джасмин и Иван, за да могат да се развихрят. Тази книга не е от типа любовни романи, които да седнеш да четеш само за развлечение. "Огън на леда" е книга, от която човек би могъл да си извади поука и да се позамисли. Поне аз се замислих, особено благодарение на Джасмин. С нея имаме много общо: тя е спортистка, която никога не би се отказала от това, което обича - аз също. Тя е инат, който не позволява на хората да й казват кое е добро за нея, а решава това сама - аз също. Тя просто следва мечтите си! 

 

"Никой не печели всеки път. И да, не е приятно, но само пораженците говорят така. Само пораженците се отказват и наистина превръщат такива думи в истина. Ще си загубенячка, ако се откажеш. А ще го направиш ли сега? След всичко? След толкова строшени кости и падания, ще се откажеш ли сега?"

 

 Джасмин пада, но отново се изправя. Борбеният й дух е много по силен дори от този на 16-годишните тинейджърки, решили да спасяват света в тийн романите. (Шегичка. Не казвам, че не ги харесвам и тях, де.) Затова още от самото начало изградих една особена привързаност към нея, която ме накара да я следя отблизо и да анализирам всяко нейно движение. Сигурна съм, че и вие ще се привържете към Джасмин заради жаркия й нрав, а и дори заради широката й уста, бълваща първото, което й хрумне. ;)

  

"Можех да постигна всичко. Не бях слаба или неподготвена. И светът нямаше да свърши, ако се проваля. Можех да направя това. ... Може и да не бях родена точно за това, но го бях постигнала. Бях го направила свое и то винаги щеше да бъде такова."

 

 Отношенията й с Иван ме зарадваха много.

 Връзката им започва с нещо обичайно за любовните романи - това са love-hate отношения. (в превод: обич-омраза) Но... може би повече омраза. В началото на книгата Джасмин, от чиято гледна точка се предава историята, буквално мрази Иван, а авторката се е постарала да изглежда наистина сполучливо. На моменти ще се чудите дали двамата няма да се избият в следващия момент. А дали има любовно напрежение? О, определено! 

 Обаче се успокойте, защото колкото и авторката да дразни читателите, финалът си заслужава чакането.   
 

 Също така, забелязах, че на самото фигурно пързаляне като спорт също му е отделено особено внимание. Признавам, че вече прерових YouTube за клипчета с фигуристи, защото тук не само че четеш за този спорт, ами като че ли прихващаш от любовта на героите към него.


 Динамичност е думата, която описва най-добре тази книга, точно както танците по леда на Джасмин и Иван. Може да се каже, че направо обикнах "Огън на леда" и тя вече заема много специално място в сърцето ми. А малко са любовните романи, които са ми въздействали по този начин. Ще ви ги препоръчам в края на ревюто си.

"Огън на леда" определено успя да ме плени със своята сложност и впечатляващо добре изградени и пълнокръвни герои. Докато препусках по дължината на книгата преживявах всяка една случка и се вълнувах, ядосвах се, радвах се и се притеснявах редом с Джасмин. Това е книга, която представлява съвкупност от всичко, което харесвам в този жанр и ако и вие сте като мен, то веднага тичайте към някоя книжарница и си я взимайте. Няма да съжалявате!

Благодаря сърдечно на издателство Ибис за тази книга, както и на моите приятелки! Да, бяхте прави... ♥

		Никога повече - Колийн Хувър Девети ноември - Колийн Хувър Забравена истина - К.А.Тъкър Тайна с дъх на парфюм - Фиона Макинтош

Continue reading Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка... - Ревю на Огън на леда от Мариана Запата

Ревю на Нещо като любов от Джули Джеймс

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Нещо като любов

Жанр: любовен роман, чиклит

Оценка: 4/5

 ФБР иска тя да им сътрудничи...

Като дъщеря на милиардер и собственичка на най-добрия магазин за вино в града, Джордан Роудс е канена на най-изисканите партита в Чикаго. Но има едно конкретно събитие, до което агентите на ФБР искат да имат достъп: благотворителна дегустация за набиране на средства, организирана от известен ресторантьор, който освен всичко пере парите на мафията. В замяна на освобождаването на брат ѝ от затвора, Джордан се съгласява да отиде на партито с придружител, а кавалерът ѝ да е агент на ФБР.

...А агент Маккол иска просто нея.

Най-добрият агент под прикритие в Чикаго, Ник Маккол, има правило: никога да не се обвързва емоционално с жените. Тази „среща“ с Джордан Роудс е просто задача, която и двамата са решени да изпълнят, дори и да не могат да прекарат заедно повече от пет минути, преди саркастичните забележки и искри между тях да започнат да прехвърчат. Но когато разследването на Ник е компрометирано, той и Джордан нямат друг избор, освен да се преструват, че са двойка. Това, което започва като обикновена мисия, се превръща в нещо много повече... 

 Това е третата книга от Джули Джеймс, която чета, и вече съм убедена в таланта й да избира изкусно персонажи и истории за своите книги. На "Нещо като любов" не й достигна малко, за да се превърне в достоен конкурент на "Най-сексапилният мъж", книга, която ми хареса страшно много! (ревюто четете тук)

 Като за начало на това ревю ще опиша "Нещо като любов" само с няколко думи: типична чиклит книга, която още от началото без проблем те кара да искаш още!

 "Нещо като любов" започва с представянето на агент Ник Маккол, на когото му възлагат нова задача под прикритие, в която в последствие трябва да се представя за гаджето на богатата наследница Джордан Роудс. Разказана от неутрален разказвач, историята започва да се развива по очаквания начин, включващ доста забавни сцени и подмятания на реплики, а любовното напрежение се постига от първоначалната love-hate връзка между главните персонажи. А още повече за приятните изненади допринася и фактът, че Ник е агент на ФБР. Това веднага трябва да ви подготви за секси моменти като задължителната страстна целувка пред вратата на дома на Джордан, само за да влязат в зададената им роля на влюбена двойка. Вълнуващо, нали?

Това, което ми хареса най-много в книгата обаче (настрана от идеята за романс под прикритие), е че постоянно нещо се случва и сюжетът се развива без паузи. Това придава динамика на романа, която лично аз винаги търся в четивата си. Още повече, непринуденият стил на писане улеснява читателя да се отпусне и единственото, което му остава да прави, е да се наслаждава.

 Като читател, който вече има някаква база за сравнение, не бих казала, че книгата е нещо особено сложно или многопластово, но смея да твърдя, че е едно приятно изживяване. За разлика от Колийн Хувър например, която задължително се докосва до някакви сериозни житейски теми чрез словата си, или пък К. А. Тъкър, която успява да изгради сложни и пълнокръвни персонажи, за които да те е грижа дори след прочитането на даден неин роман, Джули Джеймс се концентрира изцяло върху любовното в своите книги. 

 Тя набляга само върху развитието на връзката между Джордан и Ник, и то доста успешно го прави. Връзката на двамата лесно започва да се разгорещява до буен огън, който да се прехвърли и у читателя. Докато за всичко останало - свързано с второстепенните герои или с по-мащабните събития - може да се каже, че е като фон, искаше ми се да бъде малко по-доразвито и затова не мога да дам пълен брой звезди като своя оценка. Сигурна съм, че дамите, четящи единствено любовни романи, ще оценят високо това творение, но аз винаги търся нещо по-широко скроено и отделящо внимание на други неща, освен на любовта.   

 Въпреки всичко, заради чудесната история и привлекателната романтика "Нещо като любов" се превръща в идеалния избор на ненатоварваща книга за след дългия ден, когато човек просто иска да разпусне с чаша вино... Препоръчвам книгата на всички запалени любители на жанра чиклит!

 

Благодаря ви за вниманието и до скоро! 

		Най-сексапилният мъж - Джули Джеймс  Любов под прикритие - Джули Джеймс

Continue reading Ревю на Нещо като любов от Джули Джеймс

Ревю - На пет стъпки от теб.

Автор: Рейчъл Липинкот, Мики Доутри, Тобаяс Яконис

Заглавие: На пет стъпки от теб

Жанр: YA роман, тинейджърски

Оценка: 3,5/5

Стела е болна от муковисцидоза - болест, заради която тя има само на 35% работещи бели дробове. Болницата, която посещава вече години наред, тя възприема като свой втори дом. А когато Уил - друг болен с муковисцидоза, но и от б.цепатия - също постъпва в тази болница, тя започва да вижда всичко по различен начин, всичко й се струва ново и непознато, дори по-цветно... защото тя се влюбва. Уил и Стела желаят да бъдат заедно, но правилото при болните от тяхната болест е изрично - трябва да са на безопасно разстояние един от друг, задължително на не по-малко от шест стъпки. Но това няма да ги спре да си "откраднат" една...

 

 "На пет стъпки от теб" е от онзи тип книги, на които нещо им куца, но пък по които филмовите адаптации винаги се получават добре. Ревюто ми няма да бъде особено дълго и широкообхватно, защото тук може да се отговори на въпроса "хубава ли е книгата?" със съвсем кратък отговор. И той е: става. *свива рамене* Просто книгата не е за мен, но съм сигурна, че на други читатели би се харесала много. Ако вие се чудите дали книгата ще ви хареса, то ако харесвате книги от типа на "Вината в нашите звезди" и "Всичко, всичко", отговорът е ДА, ще ви хареса! Иначе малко ще ви се опъне, както се случи и с мен, защото е (да си го кажем направо) клиширана... 


 Книгата не е сълзлива, но е поучителна и вдъхновяваща.
 Не бих казала, че историята започва силно или пък зарибяващо, по-скоро започва със спокоен ритъм и постепенно въвежда читателя в случващото се. Такова си остава и темпото в цялата книга, няма спонтанни и изненадващи моменти, които да създадат някакво напрежение. А и като цяло книгата ми се стори постна, имах нужда от по-дълбоко вникване в самите персонажи и в засегнатите проблеми. Самата болест и всичко свързано с нея е обяснено достатъчно добре и погледнато от тази страна, "На пет стъпки от теб" изпълнява своята идея да информира хората относно съществуването на муковисцидозата. Идеята ми се струваше много добра в началото, но с развитието на историята, честно да си призная, останах малко разочарована.

 Стела и Уил са типичният пример за герои, изпитващи забранена любов в тийн книга. Но макар и клиширани, тези двамата ми допаднаха, а понякога човек има нужда точно от този тип сладникави книги. Самото им развитие като двойка е удовлетворяващо, а разменените им реплики са наистина приветливи. Обаче най-много от всичко ми хареса идеята за това да живееш за момента, защото не знаеш дали няма да ти бъде последен. И Уил, а в последствие и Стела, разбират, че това е най-важното нещо, а с постъпките си на финала го доказват. Според мен това е най-силната страна на книгата, заради която си би си струвало да се прочете.

“How long will I live my life afraid of what-ifs?”

 

***

“If I’m going to die, I’d like to actually live first. And then I’ll die.”

 "На пет стъпки от теб" не е сложна за разбиране, но ако се вгледаш, има десетки нюанси сред стерилно бялото на болничната сграда. Това е юношеска книга, която има потенциал да ви вдъхнови да преосмислите живота си и дали изживявате всичко до крайния предел! Сигурна съм, че тази книга ще се хареса на младите тийнейджъри, но за търсещите нещо не толкова тийн и с неочакван финал, препоръчвам да обмислят избора си. Не виждам смисъл да давам нисък брой звезди като оценка, защото книгата е хубава, но просто не е за мен.

Благодаря ви за вниманието и до скоро!  

Стела Грант спазва стриктно всички правила, особено когато става дума за лекарски предписания. През по-голямата част от живота си тя е принудена да посещава редовно болница заради заболяване на белите ѝ дробове. И е твърдо решена да страни от всеки, който може да я зарази и така да осуети шансовете ѝ за трансплантация на нови бели дробове. Дистанция от шест стъпки. Без изключения.
Уил Нюман е почти на осемнайсет и единственото нещо, върху което иска да има контрол, е възможността да откаже посещенията си в болница. Той не се интересува от лечението си и от новото експериментално лекарство. Скоро ще стане пълнолетен и ще може да види света не само от прозорците на болниците, в които е бил.

Уил е точно това, от което Стела трябва да се пази. Един негов дъх и тя може да се прости с мястото си в списъка с чакащи за трансплантация. И ето че безопасността, която шестте стъпки трябва да ѝ осигурят, се усеща и от двамата като наказание.

Какво би се случило, ако нарушат съвсем леко правилата? Може ли пет стъпки един от друг да бъдат толкова опасни, ако ще предпазят сърцата им от разбиване?

		Препоръчвам също и: Всичко, всичко - Никола Юн Вината в нашите звезди - Джон Грийн

Continue reading Ревю - На пет стъпки от теб.