Ревю на Полуизгубен от Сали Грийн

Автор: Сали Грийн
Жанр: Фентъзи

Полуизгубен е определено от онези книги, които разбиват мечтите и представите ти буквално в последните 20 страници. Ако досега в предишните две книги е имало чувства, то тук са умножени по сто.

 Действието продължава малко след като Маркус умира. Натан вече е увладял малка част от дарбите на баша си и е изпълнен с желанието за отмъщение. Единствено приятелят му Гейбриъл успява да го успокоява по време на войната. Въпреки, че съюзът е наполовина разгромен, не се отказва от инициативата си и върви напред с пълна сила. Те вече не се занимават с малки атаки върху Ловци, а се целят направо в Съвета. Този път и Съюза и Съвета са напълно оборудвани и очакваме грандиозна битка.

Не мога да се сдържа де не ви споделя за краят на книгата и колко голямо впечатление ми направи. Затова направо започвам.

Най-силният момент от книгата е именно в тези 20 страници, за които споменах.

Главният герой Натан започва книгата с нахъсаността си за отмъщение, а на края на историята е сломен, не физически, а духовно. Това е една от най-сърцераздирателната раздяла, на която съм попадала някога, но в същото време е и книгата с най-красивият край.

 Авторката ни подготвя за ударната вълна (т.е. краят)  от по-рано- още когато е  битката между Съвета и Съюза, усещаме, че всичко става прекалено лесно и бързо за бунтовниците. Всеки момент очакваме неочакваното, но колкото и да се подготвяме няма как да го предотвратим. Не бих искала да ви споделям прекалено много, за да не поставям спойлери.

Няма как да не спомена, че ми допадат Натан и Гейбриъл като двойка и може би надминават другата ми такава любима двойка- Малек (Алек и Магнус от Реликвите на Смъртните).  Сали Грийн много добре пресъздава начина, по който Натан се чувства по време на различните сцени.

 

Обаче ми се струва, че забелязах няколко дупки в сюжета. Тази, която си спомням най-ясно, беше някъде към последните 200 страници. Натан казва, че е минала около година от както е бил в Съвета, за да му сложат татуйровките, но на читателя му се струва повече от година. Но това е единственото, което ми направи впечатление.

 

Вече съм споменавала, че с всяка следваща книга, поредицата става все по-хубава и все още подкрепям това мое изказване, също си личи, че авторката е много по-уверена и е набрала опит.

Книгата успява да ни разчувства по всички възможни начини. “Полуизгубен” е най-силната от цялата поредица и не съжалявам за часовете прекарани с нея. Засега я смятам като най-добрата за годината и очаквам да постигне голям успех сред читателите.

 Благодаря на издателство Колибри за възможността да прочета тези наистина добри книги!

------------------------------------------------------ Издателство: Колибри
Страници: 318
Анотация:

За да отмъсти за смъртта на баща си и да сложи край на тираничното управление на Соул, Натан е готов да проникне сам в крепостта на врага. Първо обаче трябва да се сдобие с амулета на Варда, който прави своя собственик неуязвим за всичко, освен за силата на хитростта. Но когато си неуязвим и всемогъщ, границата между добро и зло се размива още повече и единствената опора остава любовта. Третата част от поредицата „Полулош” върви с още по-устремено и напрегнато темпо към неочакван и разтърсващ финал.
Натан Бърн отново е в ъгъла.
Белите са по петите му,
Черните са разгромени и безпомощни.
Натан е още по-могъщ,
но е на ръба на лудостта.
За да предпази Съюза от унищожение,
той трябва сам да се изправи срещу врага.
И за да спаси тези, които го мразят,
ще заложи на карта всичко, което обича.

Полуизгубен