Ревю на Хари Потър и Орденът на Феникса

Автор: Джоан Роулинг
Жанр: Фентъзи

"Орденът на Феникса" е петата книга (и най дебелата) от серията за Хари Потър. Съвсем скоро след започването й разбираме значението на заглавието й.

Този път, Хари е по-голям и проблемите му също стават по-големи, а тази година в Хогуортс е по-интригуваща от всяка друга и е изпълнена с още повече номера и тайни действия против правилата. Отсега ще ви кажа, че Хърмаяни е тази, която дава идеята за това против правилата.

Ако досега ни ви е било интересно (което дълбоко се съмнявам), в тази част си заслужава четенето, защото накрая виждаме Дъмбълдор за първи път в битка и разбираме колко могъщ магьосник е той.

Сюжетът започва още през лятото, когато Хари все още е в дома на Дърсли. Министерството все още отказва да повярва за завръщането на Волдемор.

 Всичко там си е както обикновено, докато един ден два дементора не нападат Хари. Така и в последствие научаваме за "Орденът на феникса", организация създадена от Дъмбълдор. Но не само това е новото.
Министерството нали не вярва вече на Дъмбълдор и следи от близо училището му. Така се запознаваме и с Долорес Ъмбридж, новата учителка, и колко коварна е тя. За щастие, накрая Министерството разбира, че е грешало през цялото време и взима мерки относно Волдемор, след като го виждат с очите си.

 

Книгата се чете някак си бавно, обаче. Мъчих я цял месец, не само защото е дълга, но може би, защото е прекалено подробна. В нея е годината, в която Хари, Рон и Хърмаяни имат първите си изпити и следим подробно какво учат и какво се случва почти всеки месец от годината им в Хогуортс. Но книгата определено си има моменти, в които препускате над буквите, за да разберете какво ще се случи.

Това, което най-много ме впечатли, е силата на Джоан да създава различни герои с лекота, също и това да създаде различни чувства у читателя за всеки персонаж. В тази книга този персонаж, който най-много създава чувства в четящия, е Долорес Ъмбридж.
Въпреки, че Ъмбридж е от страната на Министерството, аз си я причислявам към злодеите. Може би заради действията й.

Поредицата отива все по-близко до голямата битка с Черния Лорд, която всъщност очаквах да е в най-дебелата книга от всичките, но явно ще трябва да почета още.

Благодаря ви, че отделихте време за моето ревю! Ако ви харесва, може да се абонирате с имейл от страничната лента или да харесате страницата във Фейсбук.

Книгата е достъпна и на английски с безплатна доставка в BookDepository