Срещата със Сали Грийн, авторката на Полулош

 

 

Не мога да сдържам вълнението си! Веднага след срещата започнах да пиша този пост, но стана прекалено късно и затова го публикувам на следващия ден.

Вчера ( на 30 май) в София се проведе среща и представяне на книгите на Сали Грийн. Тя е авторката на "Полулош", "Полудив" и "Полуизгубен". Авторката издава първата си книга през 2010 в Англия и тя набира голяма популярност. Сали е една от най-публикуваните тийн автори и нейните книги са преведени на повече от 50 езика.

Още с пристигането си на мястото за срещата, тя надписа няколко книги и започна да отговаря на въпросите на читателите си. Това беше първият ми път, когато се срещам с автор на любима книга и ще го помня дълго време.

Сали Грийн видимо беше уморена от дългия си ден и от пътуването, но също така беше много отдадена на читателите си по време на цялата среща.

Нещата, за които авторката говори, бяха  главно относно книгите й и героите и сюжетът в тях. В момента тя съобщи, че работи върху други истории, защото писането е нейната страст, така че се надявам в бъдеще да се сдобия с още някоя нейна творба. Настоящата й работа тече върху творба на име - The Smoke Thieves, очаква се да излезе 2018.

А относно героите разбрахме, че най-скъп й е Натан, но всеки от тях има специално място в сърцето й. Тук тя дори се пошегува, че е прекарала повече време с Натан, отколкото със собствения й син.

Попитаха я дали ще видим и филмова версия на книгите, но тя не даде точен отговор, освен че все още нищо не се знае.

Също така, тя ни сподели много интересни неща относно начинът и на писане, обосновки защо е избрала нещата да са по един или друг начин и много други.

След като приключи срещата, тя се захвана със снимки с фенове и продължи да дава автографи. Все още ме държи вълнението и на приятелите ми може би вече им омръзна да ме слушат да говоря за това.

Много се радвам, че успях да се сдобия и с личен автограф и да обменя няколко думи със самата нея, затова благодаря на издателство Колибри и Варна-лит, че поканиха невероятната авторка в България!

 Ревюта на книгите й:

Полулош

Полудив

Полуизгубен

Continue reading Срещата със Сали Грийн, авторката на Полулош

Книжен отчет за Май

Интересно колко бързо се минава времето.
Май започна малко бавно, но завърши подобаващо.

Ето какво почетох през май:

1. Хари Потър и Орденът на Феникса

Отново една добра книга от "Хари Потър". Ето и ревюто   

2. Полудив

3. Полуизгубен

Тези двете се оказаха много добри книги. Ето и техните ревюта - Полудив   Полуизгубен

Очаквам с нетърпение следващите книги от Сали Грийн, а за срещата ми с нея може да прочетете в специалния пост.

4. Софийски магьосници

Отново много приятно изненадана! Невероятна българска книга и лек, приятен сюжет с малка нотка на приключение. Ревюто 

А  това, което започнах през май, но не успях да завърша е:

1. Лейди Полунощ

2. Хари Потър и Нечистокръвният принц

3. Рамона и Бийзъс (знам, че е детска книга, но какво ти пречи понякога да си детенце)




За Юни имам планове включващи да завърша серията на Хари Потър и да започна някоя друга серия, като The Infernal Devices

Continue reading Книжен отчет за Май

Ревю на Софийски Магьосници от Мартин Колев

Автор: Мартин Колев
Жанр: Фентъзи роман

Интервю с автора можете да прочетете тук.

За първи път се натъквам на толкова добър български и съвременен фентъзи роман! Първоначално бях много любопитна за тази нова книга, а и след интервюто с автора й, вече бях сигурна, че ще ми хареса.

Книгата се разказва за надигащо се зло, което никой не знае какво е, освен че само са сигурни, че не е обикновен магьосник. Междувременно един от главните герои- Свилен, се натъква на Бриян (шестнайдетгодишно момче, което не знае, че съществуват такива неща като магьосническия свят). Така момчето заживява със Свилен и започва да разучава този нов за него свят. Обаче накрая всички трябва да се изправят пред злите сили на сенките, за да премахнат ужасната заплаха, знаейки, че може и да не се завърнат.

Книгата се усеща наистина магично в ръцете. Кориците са матирани, а пък дизайнът е невероятен и се отличава сред останалите заглавия.

Книгата ме грабна още с първите страници, а и когато Браян ми напомни на Хари Потър (а аз съм голям фен) не можах да се оставя само с 50 прочетени страници и я прочетох за два дни.

Изненадах се, че може да има толкова добро българско фентъзи, като досега съм чела само чуждестранни. Дори ми хареса повече от някои много известни американски книги, защото сюжетът е много по-добре съставен.

Персонажите са си типични българи и няма как да не го забележим , също те са много добре изградени и всеки си има отличителни за него чарти.  Те гледат да спестят от билетчета за градския транспорт, използват си съвсем български изрази в речта си и няма как да не споменем, че използват заклинания за кратка амнезия на сервитьора в "Гладната сврака".
От тях обаче най-много ми хареса сладурският герой на Морков- хамстерът на Бриян. Накрая май се оказва, че той е бил най-подготвеният и предвидливият от всички останали герои.

“Хамстерът се покачи по крачола му, хвана се за ръкава на суитшърта и оттам се намести на рамото му. Все още дъвчеше, когато отвърна:
-Не знам защо реши, че мракът е някаква зла поличба. Та той е най-простото нещо на света.
Бриян кимна и обърна поглед към планинските върхове.
-Естествено- прошепна той- Мигът преди изгрева…”   

Краят на книгата е с неочаквана нотка, след като Бриян показа потенциала си в пълната си светлина и думите на злодея като чели ни подготвят за продължение, на което много се надявам и определено няма да пропусна. Надмина очакванията ми, че ще бъде нещо обикновено.

Лека и приятна за четене, тази необикновена нова книга променя начинът, по който гледаме на българските заглавия. Ще я прочетете на един дъх и дълго ще й оглеждате красивата корица. Тази книга също може да се окаже и следващият ми избор за Dream Film Adaption.
Благодарна съм на издателство Сиела за невероятната книга!

-------------------------------------------------
Издателство: Сиела
Страници: 294
Анотация:

Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията основно обискира сладкарници, а изчезванията на столични магьосници зачестяват.

За щастие с разследването се заема легендарният Свилен Воев. Не му е лесно, все пак наскоро е бил зарязан от приятелката си заради някакъв знахар-женкар. На всичкото отгоре трябва да обучава на занаят младия Бриян, който случайно открива, че столицата е доста интересно място с невидимите си магически улици.

В мрака бродят сенки, сива котка изниква на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва… Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до любимата кръчма на Шестте кьошета. Стига да оцелеят дотогава.

 „Най-реалистичният роман на годината!“

в-к „Магьосническо дело“

 „Най-добрата книга, която съм чела тази година. Май и единствената.“

проф. дмн Дивна Козарова

 „Безмълвен съм.“

Трайо Вентролога

 * Включва безплатно заклинание за възстановяване на продупчен билет!
Забранено за служители на „Център за градска мобилност”, София

Continue reading Ревю на Софийски Магьосници от Мартин Колев

Ревю на Хари Потър и Орденът на Феникса

Автор: Джоан Роулинг
Жанр: Фентъзи

"Орденът на Феникса" е петата книга (и най дебелата) от серията за Хари Потър. Съвсем скоро след започването й разбираме значението на заглавието й.

Този път, Хари е по-голям и проблемите му също стават по-големи, а тази година в Хогуортс е по-интригуваща от всяка друга и е изпълнена с още повече номера и тайни действия против правилата. Отсега ще ви кажа, че Хърмаяни е тази, която дава идеята за това против правилата.

Ако досега ни ви е било интересно (което дълбоко се съмнявам), в тази част си заслужава четенето, защото накрая виждаме Дъмбълдор за първи път в битка и разбираме колко могъщ магьосник е той.

Сюжетът започва още през лятото, когато Хари все още е в дома на Дърсли. Министерството все още отказва да повярва за завръщането на Волдемор.

 Всичко там си е както обикновено, докато един ден два дементора не нападат Хари. Така и в последствие научаваме за "Орденът на феникса", организация създадена от Дъмбълдор. Но не само това е новото.
Министерството нали не вярва вече на Дъмбълдор и следи от близо училището му. Така се запознаваме и с Долорес Ъмбридж, новата учителка, и колко коварна е тя. За щастие, накрая Министерството разбира, че е грешало през цялото време и взима мерки относно Волдемор, след като го виждат с очите си.

 

Книгата се чете някак си бавно, обаче. Мъчих я цял месец, не само защото е дълга, но може би, защото е прекалено подробна. В нея е годината, в която Хари, Рон и Хърмаяни имат първите си изпити и следим подробно какво учат и какво се случва почти всеки месец от годината им в Хогуортс. Но книгата определено си има моменти, в които препускате над буквите, за да разберете какво ще се случи.

Това, което най-много ме впечатли, е силата на Джоан да създава различни герои с лекота, също и това да създаде различни чувства у читателя за всеки персонаж. В тази книга този персонаж, който най-много създава чувства в четящия, е Долорес Ъмбридж.
Въпреки, че Ъмбридж е от страната на Министерството, аз си я причислявам към злодеите. Може би заради действията й.

Поредицата отива все по-близко до голямата битка с Черния Лорд, която всъщност очаквах да е в най-дебелата книга от всичките, но явно ще трябва да почета още.

Благодаря ви, че отделихте време за моето ревю! Ако ви харесва, може да се абонирате с имейл от страничната лента или да харесате страницата във Фейсбук.

Книгата е достъпна и на английски с безплатна доставка в BookDepository

Continue reading Ревю на Хари Потър и Орденът на Феникса

Интервю с Мартин Колев, автор на Софийски Магьосници

Първо искам да благодаря на Мартин Колев, че се съгласи да отговори на моите въпроси за скромния ми блог!

Мартин Колев е авторът на "Кучето на терасата" и "Микро", които са сборници с разкази, а сега той издава и следващата си книга "Софийски Магьосници".

 

С автора се свързваме чрез Фейсбук и ето какво ни разказа той:

1-Разкажете ни нещо относно новата ви книга, което го няма в описанията й из мрежата

Това е опасно начинание – отвсякъде дебнат спойлери. Книгата разказва за живота и приключенията на група софийски магьосници, които се сблъскват с мистериозен враг. Мисля, че още никъде из мрежата ги няма имената на тези магьосници: Свилен, главен герой и ментор на младия Бриян; Игнат, възрастен времегьосник; Белота, измамник и любител на игрите с карти; Изаура, кръстена за свое нещастие на героиня от сапунен сериал. Всеки има своя магьосническа школа и амулет за заклинания. За нас остава възможността да открием магическия си амулет с този тест: https://tinyurl.com/sofmag-test  

 

2- Наложи ли ви се да проучвате нещо по време на процеса на писане, ако да, какво бе то?

 

Романът изискваше сравнително малко проучване, свързано главно с архитектурата и историята на София. Четох и доста народни поговорки заради магическата система, която измислих. Както често се случва, повечето проучвания отпаднаха от крайния текст. Останаха само откъси, като например историята на Нощния магьоснически трамвай 32 (стара съборетина, която се задвижва с магия и почти винаги те отвежда, където трябва). 

 

3.Какво Ви вдъхнови да напишете "Софийски магьосници"?

Много неща. Главното е, че исках да прочета такъв роман, ситуиран в нашата действителност. Не открих такъв, затова го написах. 

 

4-Да очакваме ли нещо ново и различно от другите книги за магьосници и заклинания?

Определено. Не виждам смисъл от писането на книги, които вече съществуват. Надявам се, че всеки читател на „Софийски магьосници“ ще открие вътре нещо непознато, но близко. Най-главното е очевидно – действието се развива в днешна София, а героите са си българи отвсякъде. Пият „Шуменско“ и правят заклинания за краткотрайна амнезия на кондукторите в автобуса.

 

5- Ако можехте да бъдете някой от героите в книгата, кой би бил той и защо?

Въпрос с повишена трудност. Много често влагам в героите си качества или умения, които бих искал да притежавам. Може би ще избера Белота, защото той е в перманентно добро настроение и няма проблеми със съвестта. В крайна сметка това е едно от великите вълшебства на книгите – възможността да влезем за малко в нечия чужда кожа.

 

6- И накрая, работите ли върху нещо ново в момента и да очакваме ли продължение?

В момента се занимавам главно с пиесата „Кроасан“, която спечели конкурс на Театър 199 и ще бъде поставена там през следващата година. Иначе в главата ми (и на лаптопа) отдавна узрява продължение на романа; струва ми се, че върви доста обещаващо. Още не знам дали ще види бял свят – това до голяма степен зависи от приема на „Софийски магьосници“. Благодаря за интервюто и ти желая много успехи!

И аз благодаря на Мартин Колев за отделеното време и му пожелавам книгата да пожъне голям успех!

А сега аз се отправям към сайта, за да видя кой е моят амулет ;)

Ще завършим тази публикация с анотацията на книгата и с нетърпение очаквам да я прочета:

Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията основно обискира сладкарници, а изчезванията на столични магьосници зачестяват.

За щастие с разследването се заема легендарният Свилен Воев. Не му е лесно, все пак наскоро е бил зарязан от приятелката си заради някакъв знахар-женкар. На всичкото отгоре трябва да обучава на занаят младия Бриян, който случайно открива, че столицата е доста интересно място с невидимите си магически улици.

В мрака бродят сенки, сива котка изниква на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва… Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до любимата кръчма на Шестте кьошета. Стига да оцелеят дотогава.

 

Continue reading Интервю с Мартин Колев, автор на Софийски Магьосници

Ревю на Полуизгубен от Сали Грийн

Автор: Сали Грийн
Жанр: Фентъзи

Полуизгубен е определено от онези книги, които разбиват мечтите и представите ти буквално в последните 20 страници. Ако досега в предишните две книги е имало чувства, то тук са умножени по сто.

 Действието продължава малко след като Маркус умира. Натан вече е увладял малка част от дарбите на баша си и е изпълнен с желанието за отмъщение. Единствено приятелят му Гейбриъл успява да го успокоява по време на войната. Въпреки, че съюзът е наполовина разгромен, не се отказва от инициативата си и върви напред с пълна сила. Те вече не се занимават с малки атаки върху Ловци, а се целят направо в Съвета. Този път и Съюза и Съвета са напълно оборудвани и очакваме грандиозна битка.

Не мога да се сдържа де не ви споделя за краят на книгата и колко голямо впечатление ми направи. Затова направо започвам.

Най-силният момент от книгата е именно в тези 20 страници, за които споменах.

Главният герой Натан започва книгата с нахъсаността си за отмъщение, а на края на историята е сломен, не физически, а духовно. Това е една от най-сърцераздирателната раздяла, на която съм попадала някога, но в същото време е и книгата с най-красивият край.

 Авторката ни подготвя за ударната вълна (т.е. краят)  от по-рано- още когато е  битката между Съвета и Съюза, усещаме, че всичко става прекалено лесно и бързо за бунтовниците. Всеки момент очакваме неочакваното, но колкото и да се подготвяме няма как да го предотвратим. Не бих искала да ви споделям прекалено много, за да не поставям спойлери.

Няма как да не спомена, че ми допадат Натан и Гейбриъл като двойка и може би надминават другата ми такава любима двойка- Малек (Алек и Магнус от Реликвите на Смъртните).  Сали Грийн много добре пресъздава начина, по който Натан се чувства по време на различните сцени.

 

Обаче ми се струва, че забелязах няколко дупки в сюжета. Тази, която си спомням най-ясно, беше някъде към последните 200 страници. Натан казва, че е минала около година от както е бил в Съвета, за да му сложат татуйровките, но на читателя му се струва повече от година. Но това е единственото, което ми направи впечатление.

 

Вече съм споменавала, че с всяка следваща книга, поредицата става все по-хубава и все още подкрепям това мое изказване, също си личи, че авторката е много по-уверена и е набрала опит.

Книгата успява да ни разчувства по всички възможни начини. “Полуизгубен” е най-силната от цялата поредица и не съжалявам за часовете прекарани с нея. Засега я смятам като най-добрата за годината и очаквам да постигне голям успех сред читателите.

 Благодаря на издателство Колибри за възможността да прочета тези наистина добри книги!

------------------------------------------------------ Издателство: Колибри
Страници: 318
Анотация:

За да отмъсти за смъртта на баща си и да сложи край на тираничното управление на Соул, Натан е готов да проникне сам в крепостта на врага. Първо обаче трябва да се сдобие с амулета на Варда, който прави своя собственик неуязвим за всичко, освен за силата на хитростта. Но когато си неуязвим и всемогъщ, границата между добро и зло се размива още повече и единствената опора остава любовта. Третата част от поредицата „Полулош” върви с още по-устремено и напрегнато темпо към неочакван и разтърсващ финал.
Натан Бърн отново е в ъгъла.
Белите са по петите му,
Черните са разгромени и безпомощни.
Натан е още по-могъщ,
но е на ръба на лудостта.
За да предпази Съюза от унищожение,
той трябва сам да се изправи срещу врага.
И за да спаси тези, които го мразят,
ще заложи на карта всичко, което обича.

Полуизгубен

Continue reading Ревю на Полуизгубен от Сали Грийн

TBR Book Haul/ Книгите, с които се сдобих наскоро

Привет!
Нямам търпение днес ще ви покажа с кои книги се сдобих. Това са:

Полудив- Сали Грийн
Полуизгубен - Сали Грийн
Lady Midnight- Cassandra Clare \ Лейди Полунощ - Касандра Клеър

За първите две съм благодарна на издателство Колибри!

Както вече сигурно сте забелязали от снимките, вече почти прочетох Полудив (всъщност днес я приключих, а снимките са от по-рано) Но реших, след като вече имам нова купчинка с книги за четене, да ви я споделя. 
Ето това е ревюто за Полудив и ако ви харесва можете да го харесате и във Фейсбук.

Ето какво очаквам от останалите две (все още непрочетени)

Полуизгубен
След неочакваният край на Полудив (неочакван, защото към средата на книгата си представях краят да е щастлив) се надявам историята на Натан да завърши щастливо. Силно се надявам и Натан да открие любовта си и да заживее както си мечтае.
Предусещам, че ще има вълнуващи сблъсъци със Съвета и ловците, но скоро ще разбера.

Лейди Полунощ
Обожавам авторката на книгата.
Тази книга си я изтеглих първо като електронна, но след малко размисъл и влюбване в "Истории от Академията за ловци на сенки", реших да си я купя. И ето на, държа я в ръцете си. Преди това все я гледах на рафта в една книжарница и бях много щастлива, че когато отидох тя все още си беше там.
След често попадане на нейни добри отзиви, е време и аз да дам един, така че до около месец се надявам да публикувам ревюто й и да ви споделя мнението си.
Очаквам отново Касандра да ме въвлече в света на сенките и да ми покаже нещо много неочаквано. 

Следете страницата във Фейсбук за новости и ревюта :)

Continue reading TBR Book Haul/ Книгите, с които се сдобих наскоро

Ревю на ПолуДив от Сали Грийн

Автор: Сали Грийн

Заглавие: Полудив

Жанр: фентъзи, тийн

Оценка: 5/5

Това е втората част от поредицата "Полуживот" на Сали Грийн. 

Още първата книга - Полулош ( кликни за ревюто ) ни поглъща в непознатия свят на Бели и Черни магьосници, като ни зарибява толкова, че нямаме търпение да разберем какво ще се случи след като Натан е получил трите дара за отключване на способностите си. 

Отново съм приятно изненадана от книгата и авторката. Няма как хората, които харесват фентъзи с магьосници и екшън (като мен), да не им допадне.

Ще започна направо с рецензията:

Отново книгата започва малко объркано. Не знаем какво е станало с Натан, къде е и защо е там. Обаче бързо разгадаваме ставащото, защото книгата стремглаво започва с развитието на действието. И това развитие се поддържа през цялото време и точно заради това,тази част ми харесва малко повече от предишната. 

/съдържа спойлери/ 

Още в началото на книгата се заинтригувах да разбера в какво животно се превръща Натан, защото той е наследил дарбата на баща си.  Но мистерията с дарбата на Натан е оставена на читателя, той трябва сам да разбере в какво се превръща. Хареса ми, че заглавията на всяка отделна част от книгата са във формата на отделните фази на луната, както и, че самата корица е със силуета на вълк. 

Освен темата за новия живот на Натан след получаването му на трите дара, темата за любовта също е засегната, за което беше въпрос на време. И сякаш за да компенсира за липсата на тази тема в първата книга, Сали Грийн тук се реваншира както си трябва. След първата книга Алисън остава с Меркюри, но във втората Натан си я иска обратно. Интересна е интригата между различните чувства на главния герой и разкъсването му между другите двама. О, да, появява се трети претендент в уравнението и само чакайте кулминацията! 

     

Изключително удовлетворяващо е и да видиш могъщият Маркус най-накрая със сина си. За нещастие, това не е вечно, защото тъжният, разплакващ край на този магьосник приближава. 

Харесах втората част от трилогията наистина много. Дори се радвам, че не страда от синдрома на "средната книга", както го наричам. Той представлява това, че винаги средната книга (или както в този случай втората) от дадена серия има шанса да бъде "само за пълнеж" и нищо интересно да не се случва в нея. Радвам се много, че Сали Грийн успешно е избегнала това и книгата е толкова добра!   

Препоръчвам ви тази книга, сигурна съм, че ще намерите историята на Натан за интригуваща, но според мен си остава тийн книга. Все пак, ако харесвате YA жанра, то не я пропускайте, дори и да сте минали тийн годините си!  

"-Понякога губиш, понякога… пак губиш. (Гейбриъл)

-Историята на живота ми в едно изречение… (Натан)"

Благодаря на издателството за прекрасната книга!

￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣￣

Издателство: Колибри

Страници: 373

Година на издаване: 2015

Анотация:

Във втората част от трилогията Натан вече е на седемнайсет, пълноправен магьосник, наследил могъща дарба от страховития си баща, която тепърва трябва да се научи да контролира. За съжаление с нея далеч не се изчерпва списъкът с нещата, които Натан трябва да се научи да владее, там са и любовта към Аналис, която навярно го е предала, странното влечение към Гейбриъл, който не крие чувствата си към него, желанието да бъде със своенравния си кръвожаден баща, жаждата за мъст към всички Бели...

Но може ли един див звяр да обуздае инстинктите си?

Continue reading Ревю на ПолуДив от Сали Грийн

Тест: Какъв читател си ти?

Обожавам да правя такива тестове за себе си.
Много пъти тези тестове са били много верни.




Реших да построя един такъв и аз самата. Постарах се да е реалистичен и се надявам да се окаже поне наполовина верен.
Много искам да разбера резултатите, затова може да ми ги кажете в коментарите. Също и ми кажете дали бихте искали още такива тестове.




Да видим какъв читател сте вие:

Е, какъв беше вашият резултат и познах ли?
Ако ви е харесал, може да се абонирате за блога чрез имейл от страничната лента и да научавате първи при следващи публикации.

Continue reading Тест: Какъв читател си ти?

Най-любим герой от книга

Здравейте!

Това ще бъдат нов вид постове, в които ще пиша за най-любимия си герой от която и да е книга.

Ще ви разкажа защо го харесвам, също ще ви представя любимите си моменти, в които този герой участва.

В сегашния пост ще ви представя...

---------------------------------------------------
Хърмаяни Грейнджър

---------------------------------------------------

И преди съм споменавала, че тя ми харесва, но сега е време да й отделя малко повече внимание.

Ще ви разкажа как тя ми се хареса.

Преди да започна поредицата на Джоан Роулинг, навсякъде в интернет хората казваха, че когото и да попитат кой им е любимият герой от Хари Потър, никой не отгоравя с ... ами Хари Потър. Поразрових се и на много от тези фенове любимката им беше именно Хърмаяни, но след това се зачудих защо пък не харесват Хари, нали той е главният герой и "момчето, което оживя" и тн.

Но вече съм на привършване с петата част от поредицата  на "Хари Потър" и силно се впечатлих от Хърмаяни и разбрах защо Хари не им е любимият герой.

Като цяло Хари е смел и героичен, но си пада малко глуповат, или по скоро недосетлив, особено когато трябваше да съобщи на някого, че Сириус е заловен от Волдемор в края на петата част. (надявам се, че няма да ме хейтвате за мнението ми относно Хари) Въпреки това, бих го обявила като един от героите, който най-много ми харесват.

Да се върнем на Хърмаяни.

Разбира се, и в предишните книги съм се възхищавала на нейната интелигентност и смелост, но сега е време да я обявя като една от любимите ми геройни.

Причините, поради които харесвам Хърмаяни:

1. Тя е най-умната магьосничка, която срещаме изобщо в поредицата.

(поне до петата част) Не се сещам за някоя друга магьосница, която да ни е показала толкова интелигентност. Ето примери: тя знае заклинания, които не ги учат в училище;  чете много; успява да убеди Министерството да й даде ценна и опасна реликва, за да може да борави с времето и да присъства на всичките си учебни занятия. Може би тя ще бъде следващата най-могъща вълшебница.

 

2. Може да се справи с всяко заклинание.

Със сигурност сте се убедили в това. Тя винаги е най-добрата във всеки клас и при всеки учител.

3. Тя е добър приятел

Тук ще ви дам за пример, когато Хари отиде на среща с Чо Чан, но той я отблъсна като й каза, че трябва да се срещне и с Хърмаяни.

(ако сте чели тази част, ще ме разберете какво исках да кажа с глуповат, защото имах предвид именно тази сцена)

Обаче Хърмаяни му обяснява, че е трябвало да излъже. Да каже, че е грозна или нещо подобно, само за да не си помисли Чо, че Хари харесва Хърмаяни.

Тоест, тя уважава личният живот на приятелите си и не иска те да се  разстройват заради нея.

4. Хърмаяни винаги стои зад думите си и казва, това което мисли.

Освен, че е най-добрата магьосница, тя също е и много приказлива. Но това ни харесва, особено в часовете при Долорес Ъмбридж.

5. Винаги доказва, че не трябва да а подценяваш

Спомняте ли си когато удари Драко в лицето. Това е достатъчно, за да ви обясня. ;)

6. Тя е книжен плъх.

"Honestly, am I the only person who's ever bothered to read Hogwarts, A History?"

В заключение, определено не искате да имате Хърмаяни като враг. :)

Сега се сетих! Спомняте ли си когато тя сложи заклинание, което да издаде този, който е разкрил тайната им за Армията на Дъмбълдор и приятелката на Чо беше победителката?

Благодаря ви за отделеното време! Сега е много по-лесно да се абонирете за блога ми чрез имейл. (Вече не е нужно потвърждаване)

Имам специално обръщение към колегите блогъри!

Бих искала да направя нещо като взаимно интервю, което всъщност ще бъде повече като дискусия. Ще разговаряме за книги, разбира се,  а после ще публикуваме дискусията си в блоговете си. Затова, ако някой би искал да го направи, може да се свърже с мен от имейла посочен на страницата "за мен". Много ще се радвам, ако се съгласите.  ^-^

Continue reading Най-любим герой от книга