TBR списъкът ми с книги до края на годината.

Привет, читатели!

Както забелязвате, годината почти се мина. Вече сме във втората половина на ноември, падна първият сняг и... е време да се подготвяме за новото начало, както се казва. Затова реших да си направя сметка горе-долу кои книги ще бъдат последни в списъка за четене, който си водя. Трябва да споделя, че тази година не надминах очакванията и исканията си относно книжното ми предизвикателство, но това дължа на училището и дванадесетата ми година в него. Обещавам, че и тази година няма да пропусна да направя отделен пост с всичките книги, които съм прочела, така че не го пропускайте! 
 

А сега, нека ви покажа какво съм си намислила за четене през остатъка от ноември и през целия декември! 

Почувствахте ли внезапен прилив на коледно настроение? Защото аз да.

1. Сияние - Стивън Кинг.

 Започнах книгата точно на хелоуин, ала както всяка книга на Кинг, и тази ми се опълчва със своя стил. Ако пишех тези редове, докато все още съм в началото, щях да кажа, че има голям потенциал. Обаче вече 200 страници нищо не се е случило и се надявам съвсем скоро това да се поправи, защото не искам да я оставям недочетена.  

2. Сутрешно кафе в Рим - Диего Галдино.

    Това е една от книгите от дуологията ,която получих като подарък за рождения си ден през далечния и горещ юли и наскоро от едни намаления сполучих да си купя и другата част, затова вече съм готова да опитам това кафе най-накрая. 

3. Вечерно кафе в Рим.

 Да, така се казват двете книги. Сутрешно и вечерно кафе, което като прочетох анотацията отзад ми се струва много идейно. И в интернет попаднах на доста добри отзиви и за двете книги, а досега май не съм чела книги от автор от такава националност, затова си признавам, че съм развълнувана да ги прочета. Надявам се с тях да приключа до края на първата седмица от декември, за да имам време и за останалите книги в списъка си.

4. Игра на живот - Кен Гримуд

 За тази книга ме светнаха двете жизнерадостни момичета от издателство Ориндж чрез видеото си във Фейсбук и веднага си я закупих. Историята ми се стори интересна, заплетена и зарибяваща, затова имам високи очаквания. А само да вметна - корицата и самото издание е уникално на живо. 

5. Queen of air and darkness - Касандра Клеър.

 Книгата я чакам повече от една година вече и не можете да си представите какво ми е. Излиза на 4 декември, не знам в България кога ще можем да я очакваме, но се надявам скоро от Ибис да обявят поне месеца. Разбира се, аз не се сдържах и си поръчах оригинал от Bookdepository и докато пристигне до моите ръце, вероятно ще е около Коледа или дори Нова година. Само се надявам да се вредя сред тези, които ще успеят да вземат по една бройка, защото както изглежда, желаещите са доста. Стискайте ми палци!

 

6. Генезис - книга-игра.

 Ако си спомняте, Генезис беше една от придобивките ми от Комик кон, когато реших, че искам да видя какво е това книга-игра. Започнах книгата, но ме убиха на около петата страница... И трябваше да започна от начало, но така и не я отворих отново. Ще си кажа направо: странно е да четеш играеш книга-игра. Надявам се до края на годината да успея да стигна до края на историята, за да споделя преживяването си и какво е чувството от една такава игра в едно хубаво ревю.

 Е, това е списъкът с книги, които смятам да прочета до края на 2018-та година. Такава хубава (но и не чак толкова хубава) година. Със сигурност (както винаги) ще се появи някое заглавие, което да добавя, защото идва черен петък и може да си харесам нещо, но това ще разберем в годишната равносметка и годишните акценти на блога. (може да ги очаквате на 31 декември.)

Благодаря за вниманието и ако не знаете, книгоразделителите ми са на промоция до края на месеца! Намерете ги във фейсбук страничката на блога. 

До виждане от мен и дано успеете да изпълните книжните си предизвикателства!

Continue reading TBR списъкът ми с книги до края на годината.

Пътят към себе си по-важен ли е от любовта? (Ревю на Само ти)

Автор: Мия Шеридан

Заглавие: Само ти

Жанр: любовен роман

Оценка: 4/5
Бележка: уникална корица♥  

 

 Животът на Кристъл й е предопределил, че още от дете тя ще страда. Като малко момиче тя губи своята майка и е принудена да живее при напълно незаинтересования си баща. Обаче годините на неволи и унижение, прекарани в неговия дом, не свършват дори след като тя се изнася. Така Кристъл е свикнала да бъде студена и твърда като камък, да не допуска никого до себе си, за да не бъде наранена. Така си мислеше и Гейбриъл, когото отвлекли докато бил хлапе и винаги след това е странял от хората и дори от най-малките докосвания... докато не се срещнаха.  

 Мия Шеридан се превърна в една от авторките, които много харесвам, благодарение на "Гласът на любовта" (ревю тук!) и именно затова реших да прочета втората нейна книга, издадена на български. Обаче за разлика от "Гласът на любовта", "Само ти" е една книга, която изисква малко повече търпение. Вероятно сте забелязали, че не съм й дала пълен брой звезди, но това е заради една много ясна причина, но ако нея я нямаше, едва ли щях да харесам книгата толкова, колкото сега. Както винаги, първо ще ви кажа защо книгата ми хареса, а после ще споделя забележките си.

 Мия Шеридан се отличава от останалите автори с това, че тя разбира как се чувстват персонажите с тежко минало. Тя предава не само тяхната история, ами и цялостния им, завършен характер, като същевременно привързва читателя към тези герои. Тя някак си успява да насади едно семенце на състрадание и разбиране, което в последствие пораства в здраво и красиво дърво, точно както самите герои. Процесът, през който тя "лекува" и двамата - Елоиз (Кристъл) и Гейбриъл - не става лесно и бързо, а постепенно. Харесва ми, че тя отделя внимание и време за всеки от тях, за да ги изгради до последния детайл. Или както би било уместно да кажа - да "изглади" всичките им неравности, докато най-накрая не открият себе си. 

"Започваш със смътен образ, а детайлите изплуват по време на работата. Колкото повече напредваш, толкова повече се доверяваш на ръцете си да те водят в правилната посока"

    Доста вероятно е да намерите срещата на Елоиз и Гейбриъл за малко странна, но това да не ви притеснява. А и самите те са странни птици и това ме кара да си мисля, че Шеридан нарочно избира такива герои за книгите си. Елоиз не е обичайното момиче, което търси принца на бял кон и пада в ръцете на първия срещнат. А Гейбриъл не е от обичайните нахакани мъже, които играят ролята на "мачо". Няма нищо в тях, което да говори за нещо изкуствено, а напротив, характерите им и начина, по който се държат за мен изглежда направо реалистичен.       

"Аз нямам нищо против да те преследвам, Ели. Само ми позволи от време на време да те хващам."

 Но не се залъгвайте, че липсва любовно привличане. Има го, но то е по-скоро на заден план. На първи план е битката на героите със самите тях. Във всеки един от двамата има конфликт, който трябва да превъзмогнат и това им придава дълбочина. Знам, че вече достатъчно възхвалих дарбата на Шеридан да изгражда персонажите си, но има защо да го правя, повярвайте. 

 Само още едно последно нещо относно героите в "Само ти". Хубавото е, че всичко е стеснено до максимално тесен кръг от хора, което е перфектният избор за такъв вид любовна история, примесена с важни проблеми, като себеоткриването. А това, че историята се разказва от две гледни точки помага за по-доброто вникване в нея. 

    Та причината, поради която не мога да дам 5 звезди, се свежда само до едно нещо - трудното начало на историята. Първите стотина страници (не повече) бих казала, че малко ми приличат на въртене в кръг от типа "тя го отблъсква, но той се връща обратно".  През това цялото време се разбира много за тяхното минало и положението, в които се намират, и започва да се образува главната линия на действието, ала според мен имаше нещо, което ми беше излишно. Предполагам е това, че Гейбриъл посети един или два пъти повече от нужното онзи клуб.

 Началото на книгата забавя четенето, ала след него се насладих изцяло. Всичко тръгна както трябва и действието се раздвижи, а понякога дори ставаше напечено и пълно с адреналин. 

 

 Препоръчвам книгата на постоянните любители на любовните романи и на тези, които обичат да има нещо по-сериозно в историята. Определено аз намерих поука за себе си, независимо че се води от жанра романтика, затова смятам, че и вие ще откриете такава за себе си.  

 И още нещо, което намерих са супер готино. Тази книга е направо кладенец за цитати. Ако обичате да си отбелязвате с листчета (маркер, молив...) подходящи реплики, мъдри мисли или просто смислени моменти, то "Само ти" ще ви хареса много.

 Още от Мия Шеридан:

Гласът на любовта.

 

 Друг любовен роман, който има поука в себе си и силно препоръчвам:

 Никога повече (Колийн Хувър)

Kристъл отдавна е научила, че любовта носи само болка. По-добре да не чувстваш нищо, отколкото отново да страдаш. Тя крие своето наранено сърце зад маската на студено поведение, а в душата ѝ е стаено дълбоко недоверие към мъжете, които според личния ѝ опит само вземат и използват.

Но тогава в живота ѝ се появява Гейбриъл Долтън. Въпреки ужасяващата тъмнина на миналото му, той излъчва неоспорима доброта. И макар да знае какво ще ѝ струва това, противно на волята си, Кристъл е привлечена от него. Спокойната му сила сломява защитата ѝ, а нежното му търпение я заставя да се усъмни във всичко, в което е вярвала досега.

Кристъл и Гейбриъл никога не са си представяли, че животът, който им е откраднал всичко хубаво, ще ги дари с такава дълбока любов. Но съдбата им предоставя единствено възможността да се срещнат и сега изборът е техен: отново да затворят сърцата си или да намерят смелост да преодолеят болезненото си минало…

Благодаря сърдечно на издателство Ибис за книгата!

Continue reading Пътят към себе си по-важен ли е от любовта? (Ревю на Само ти)

Това е най-силната книга на Колийн Хувър досега (Ревю на Никога повече)

Автор: Колийн Хувър

Заглавие: Никога повече

Жанр: романтичен роман

Оценка: 5/5

Бележка: без думи...  

 

 Главната героиня Лили не е имала едно от възможно най-пълноценното детство благодарение на своя баща, който в нейните очи е бил чудовище. Сега, когато е вече голяма и сама взима решенията за себе си, всичко което желае, е да не повтори грешките на своята майка. Обаче става така, че точно това се случва и Лили е по-уплашена и объркана от всякога. Да вярва на сърцето или на разума си? Да остане, когато има шанс всичко да се повтори, или да си тръгне с идеята, че никога няма да намери същата любов? 

 

 Без думи съм. Просто ми е толкова трудно да напиша този увод на ревюто си, че седя и се взирам в празния екран, безмълвна. Защото именно така ме остави тази книга - без думи, които да опишат всичко, което тя ми причини. Предполагам, че ще е добре да започна с това, че с всяка следваща книга, която чета от Колийн Хувър, тя става все повече моя любима авторка и в следващия момент я препоръчвам дори на хора, които не четат романтични книги. Когато видях, че издателство Ибис ще издават тази книга, веднага започнах да търся мнения из мрежата и навсякъде пишеше едно: "Най-силната книга на Хувър досега". Зачудих се, какво пък да й е толкова силното, особено след "Девети ноември" или "Най-доброто в теб". Накъде по-силно? Е, ето, че има накъде и тази книга надминава всичко досега и се радвам, че най-накрая достига до българската публика. 

 "Никога повече" е една история, която в най-изненадващия момент може да ти разбие сърцето само с едно изречение. Книга, която само с едно изречение може да те накара да чувстваш щастие, радост, копнеж, но и страх, дори и самия ужас. Предупреждавам ви, че колкото и спокойна да ви се вижда в началото, колкото и идилично да е представено всичко, само след първото провинение на един от героите, книгата става толкова непредвидима, че буквално ще усетите как пулсът ви се ускорява при рязката смяна на настроенията. Малко книги са ми въздействали така, както тази и затова тя се превръща в една от любимите ми, не толкова заради самата история, а заради посланията и внушенията й. А самият факт, че идеята е вдъхновена от истинска случка от живота на Хувър, прави всичко много по-реалистично. 

 Първите ми впечатления от книгата, да си призная, не бяха кой знае какви. В началото всичко ми приличаше на обикновена чиклит история, която се разказва от първо лице и се смесва миналото и настоящето. Знаех, че нещо може да се случи всеки момент, защото всичко беше прекалено радостно и... лесно, беше подозрително дори. Всичко се развиваше както трябва да се развива и за момент се зачудих какъв ще бъде проблемът тук, защото той почти липсваше. Обаче когато вече бях изчела около 150 страници от книгата, той се появи и разбрах, че вече нищо няма да е същото. Когато всичко се срути, усетих това и в сърцето си. Колийн използва тези 150 страници, за да вкара читателя наистина надълбоко в историята, а после като с шамар го събужда от съня. И буквално препрочетох онази страница, за да се уверя да не би нещо грешно да съм прочела. И от този момент историята стана истинска. 

 "Никога повече" засяга една наистина сериозна тема, която е особено важна в днешно време, а и с немалко жертви. И си личи, че темата за домашното насилие е близка до самата авторка. Тя пише с неприкрита страст откъм това, че иска да предаде историята възможно с най-много чувства, и й се получава. Няма как да не се забележи мисълта зад думите. Чувствата зад думите. Историята зад думите. А когато е истинско, то се усеща. Затова и "Никога повече" е една уникална книга, която ще запомня с това, че ме е накарала да чувствам и съчувствам на персонажите. 

 За героите не искам да говоря много, защото донякъде това ще бъде огромен спойлер, а не искам да ви развалям удоволствието от книгата. Ще кажа само, че в началото може да ви се струват очевидни и клиширани, но само изчакайте докато се развие историята. Тогава всички показват своята истинска същност. 

 Настрана от сюжета и героите, стилът на разказване е малко по-различен от останалите книги на Колийн Хувър. Тук няма ПРЕДИ и СЛЕД, вместо тях Лили чете своя дневник от юношеството си, когато е писала писма към Елън Дедженеръс. Да, онази Елън от американското шоу. Но тя не изпраща писмата (и не си мислете, че тук има нещо общо с "До всички момчета, които съм обичала".) Тези писма ни разказват нейното емоционално минало и този начин на предаване на историята ми хареса повече, отколкото обикновеният с преди и сега. 

"Лили, животът е странно нещо. Дадени са ни ограничен брой години, в които да го живеем, така че трябва да направим всичко, което можем, тези години да са възможно най-пълноценни. Не бива да губим време за неща, които може да се случат някой ден в бъдещето или може би дори никога."  

 Това е книга, която си заслужава четенето, дори и да не харесваш този жанр. Просто заради поуката и самата идея, която може човек да си извади от нея. А поуката е огромна, но вярвам, че едва ли ще е еднаква за всеки. Тази, която аз си извадих е, че каквото и да правиш, никога не позволявай на себе си да търпиш (каквото и да било) само защото обичаш някого. Защото това ще убие твоята собствена личност и ще те смаже, ще те направи зависим. Не забравяй какво означава споделената и истинска любов. 

 Не знам дали съм ви убедила, че книгата със сигурност ще докосне сърцата ви и с плам и с лед, но мога да направя едно. Умолявам ви да прочетете "Никога повече".  

Понякога именно човекът, който те обича, е онзи, който те наранява най-много.

Животът на Лили не е бил лесен, но това никога не я е спирало да се бори за онова, което иска. Тя е изминала дълъг път от малкия град в Мейн, където е израснала – завършила е колеж, преместила се е да живее в Бостън и е започнала собствен бизнес с магазин за цветя. И когато между нея и страхотния неврохирург Райл Кинкейд започват да прехвърчат искри, всичко в живота ѝ вече изглежда твърде хубаво, за да е истина.

Райл е самоуверен, упорит и може би малко арогантен. Но също така е и блестящ лекар и определено е увлечен по Лили. И докато тя е изцяло погълната от новата си връзка, мислите ѝ продължават да се връщат към нейната първа любов и детството ѝ, изпълнено с домашно насилие. Миналото на Лили я застига и тя ще трябва да реши накъде да поеме и дали да повтори грешките, допуснати от нейните родители и белязали съдбата им. И дали очевидният път, който е избрала, е наистина толкова лесен и ясен...

Благодаря на издателство Ибис за непрестанната чудесна работа, която вършат! ♥

От снимката на поста:

Ревю Девети ноември

Ревю Най-доброто в теб

Ревю Споделени тайни

Галакси книгоразделител от ТУК

Continue reading Това е най-силната книга на Колийн Хувър досега (Ревю на Никога повече)