Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Премълчани истини
Жанр: любовен роман
Оценка: 4,5/5
Затрогваща история за първата любов, семейството, скръбта и предателството, която ще докосне сърцата на майките и дъщерите.
Морган не е планирала да забременее на седемнайсет, но когато това се случва, оставя собствените си мечти и планове на заден план. Тя се омъжва за Крис и двамата създават дом за дъщеря им Клара.
Шестнайсет години по-късно, Клара вече е пораснала и търси собствения си път в живота, а Морган се чувства все по-отдалечена от дъщеря си. Човекът, който внася хармония и разбирателство в дома, е Крис. Но трагичен инцидент слага край на живота му и изправя съпругата и дъщеря му пред неочаквани разкрития, а премълчаваните досега истини ще доведат до непредвидими последици.
И докато всеки ден изплуват нови разтърсващи тайни, Клара намира утеха в момчето, което ѝ е забранено да вижда, а Морган се сближава с последния човек, с когото е очаквала…
Морган не е планирала да забременее на седемнайсет, но когато това се случва, оставя собствените си мечти и планове на заден план. Тя се омъжва за Крис и двамата създават дом за дъщеря им Клара.
Шестнайсет години по-късно, Клара вече е пораснала и търси собствения си път в живота, а Морган се чувства все по-отдалечена от дъщеря си. Човекът, който внася хармония и разбирателство в дома, е Крис. Но трагичен инцидент слага край на живота му и изправя съпругата и дъщеря му пред неочаквани разкрития, а премълчаваните досега истини ще доведат до непредвидими последици.
И докато всеки ден изплуват нови разтърсващи тайни, Клара намира утеха в момчето, което ѝ е забранено да вижда, а Морган се сближава с последния човек, с когото е очаквала…
Приветствия в моя блог, читатели!
Все още дочитам летните си книги, а „Премълчани истини“ се случи да се нареди по-напред от останалите заради настояването на приятелите ми. И това се оказа поредната книга, написана от Колийн Хувър, която да обикна и която да мразя едновременно. Историята на Морган и Клара показва различията им като личности, но и това колко са еднакви като хора, споделящи една и съща кръв. Като майка и дъщеря, която е и основната тема тук.
Поначало много лесно виждах накъде се е насочил сюжетът и много от обратите вече ги бях предсказала, но това не ми помогна да ги приема по-леко. Предателството и изневярата винаги са теми, предизвикващи силни чувства в мен. Тази книга успя да ме накара да изляза от кожата си заради обстоятелствата, в които поставя героите, а и мен самата. Колийн Хувър започва все повече да навлиза в дебрите на човешките отношения и да създава все по-въздействащи образи и персонажи. Честно казано, вече ме е страх да посегна към нейна книга, защото с всяка следваща тя успява да ме премаже по нов и по-жесток начин.
„Точно след като се случи нещо трагично, имаш чувството, че си паднал от скала. Но след като започнеш да свикваш с трагедията, осъзнаваш, че не си паднал от скала. Возиш се на увеселително влакче и току-що си стигнал до дъното. Сега ще следва изкачването, спускането и после нагоре-надолу за много, много дълго време. Може би дори завинаги.“
Като изключим, че историята е предвидима, действието се развива в умерено и приятно темпо, което дава шанс на читателя да попие всичко случващо се. Има десетки нюанси, които да се изследват и обмислят. Един от които беше този за отношенията между майка и дъщеря. А и не само. Общо взето изводът от цялата работа, който си извадих, е че е супер важно да се говори, когато нещо не е наред, вместо да се затваряш в себе си и да обвиняваш другите без да имаш реална причина за това. Много от моментите в книгата ме караха да се ядосвам на двете главни героини заради ината им да не си говорят и да се избягават, като това ги правеше само още по-отчаяни и затъващи в депресивните си състояния.
„Аз все още не съм завършена. И може би никога няма да бъда. Не съм сигурна, че някога ще се чувствам напълно завършена, и не съм сигурна, че го искам. Търсенето на себе си се превръща в най-любимата ми част от новото ми пътуване.“
Този път дълго време и дори до самия финал на книгата не можех да кажа, че харесвах някого от персонажите. Еднакво не ги харесвах, хаха. Но това не го смятам за минус на книгата, просто не ми допада начинът на мислене на нито един от тях. Морган изглежда, че не е надраснала своето седемнадесетгодишно Аз, а Клара е типична тинейджърка с доста клиширани действия. И все пак се радвам, че в хода на събитията тези двете макар и да се срутиха до основи, успяха да изградят нови и то с взаимната си помощ.
В „Премълчани истини“ ще видите множество засегнати теми като темата за бащинството, семейството, личностното израстване и борбата със собствената ти съвест, доверието и съмнението, както и много други. Радвам се, че всеки герой получи шанса си да има завръзка, развитие, кулминация и развръзка на собствената си история и че нито един от тях не остана на заден план.
Определено оценявам референциите в книгата към Адам Драйвър, когото доста харесвам, и към другата книга на Хувър – „Може би някой ден“, чието ревю може да намерите по-долу. Това го вметвам между другото. :)
Въпреки че бе доста предсказуема, тази книга облада сърцето ми и ме караше да искам да чета постоянно! Поглъщах страниците една след друга с вълнение и трепет, а финалът успя да ме просълзи. Както се случва винаги при книгите на Хувър. Вече наистина ми е трудно да не се повтарям, когато пиша ревюта на нейни книги, но какво да направя, че всичките й са така добри? Няма да съжалявате, ако прочетете „Премълчани истини“!
Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥
Полезни линкове:
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•
Книги, които също ще ви харесат:
Семеен албум – Даниел Стийл
•
Книгата в Goodreads
Фейсбук страницата на The Book Pub
Моят книжен Instagram профил
•
Книги, които също ще ви харесат:
Семеен албум – Даниел Стийл
Най-доброто в теб – Колийн Хувър
Девети ноември – Колийн Хувър
Може би някой ден – Колийн Хувър
