Автор: Рик Риърдън
Заглавие: Изчезналият герой
Жанр: тийн, приключенски, фентъзи
Оценка: 5/5
Eдно петнайсетгодишно момче се събужда без спомени в училищен
автобус, пълен с тийнейджъри на екскурзия. Няма минало, но очевидно си
има гадже на име Пайпър и най-добър приятел смешник, който се казва Лио.
Когато странна буря отприщва група страховити създания срещу него и приятелите му, а после и една хвърковата колесница ги отнася на място, наречено лагера на нечистокръвните, той се надява да научи кой е и защо има способността да призовава мълнии и да контролира ветровете...
Когато странна буря отприщва група страховити създания срещу него и приятелите му, а после и една хвърковата колесница ги отнася на място, наречено лагера на нечистокръвните, той се надява да научи кой е и защо има способността да призовава мълнии и да контролира ветровете...
Ето, че отново се докосвам до творчеството на Рик Риърдън! Спомням си, че първата книга от серията за Пърси Джаксън прочетох още към началото на своя "съзнателен" читателски живот, а ревюто за нея е едно от първите в този блог. И изглежда, че съм била забравила колко много обичам Риърдън да ми разказва за своите герои и техните приключения, защото с "Изчезналият герой" се влюбих наново в този свят. А завръщането към Лагерът на нечистокръвните ми върна приятни спомени, които ми подействаха като опиум. Ако се чудите дали ще можете да четете тази книга без да сте чели поредицата за Пърси Джаксън, отговорът е - не, не ви препоръчвам.
Книгата започва както обикновено за този автор - ударно с мигновено представяне на интригата, което единствено ме заставяше да не искам да я оставя и да чета вечно. Пърси липсва, а Джейсън, който никога досега не сме виждали, не помни нищо като се събужда насред училищен автобус, държейки ръката на непознато, но красиво, момиче. Това обаче не му пречи да се впусне в битка пет минути след това.
"Изчезналият герой" поначало много ми напомняше на историята за Пърси, защото някои от случките са горе-долу идентични, но в края на книгата няма да смятате така. Тук вече не участват само гръцките богове и всичко свързано с тяхната култура. Сега Риърдън ни запознава и с техните двойници от Древен Рим. Беше ми забавно да науча нещичко и за римските богове.
Радвам се, че Рик Риърдън все пак не е решил да каже "чао" на всичките си предишни герои, за да ги замени с нови, а е решил да доразвие историите им и да ги изправи пред още по-голямо предизвикателство, всички заедно. Отново тук се срещаме с Анабет, Хирон, Дрю, Хера и много други вече познати лица. Тази книга ми се стори като нещо наистина свежо и неангажиращо, но в същото време зарибяващо и каращо ме да искам още!
Радвам се, че Рик Риърдън все пак не е решил да каже "чао" на всичките си предишни герои, за да ги замени с нови, а е решил да доразвие историите им и да ги изправи пред още по-голямо предизвикателство, всички заедно. Отново тук се срещаме с Анабет, Хирон, Дрю, Хера и много други вече познати лица. Тази книга ми се стори като нещо наистина свежо и неангажиращо, но в същото време зарибяващо и каращо ме да искам още!
До голяма степен "Изчезналият герой" се усеща като подготовка за нещо много по-мащабно, което тепърва предстои да се случи. Събитията в нея (а те са доста) поставиха основите за много бъдещи приключения, които нямам търпение да прочета! А това, което се е случило с Пърси - само ще спомена - ще ви отвее и ще ви остави в несвяст, защото няма да ви се иска да бъде така. Краят е от тези, които те карат веднага да дотърчиш до книжарницата, за да си вземеш следващата книга. За жалост, близо до мен няма книжарница...
Сюжетът постоянно се движи нанякъде, било то в битки срещу ветровете или с красиви зимни богини. Често гледната точка прескача между тримата главни герои - Пайпър, Джейсън и Лио, за да ни се представи по-добре самата картина на действието. Те тримата ми харесаха изключително много като екип, дори в момента се чудя дали харесвам повече тях, или Пърси, Анабет и Глоувър.
Също така, пригответе се да се смеете. Много! Освен, че книгата е едно огромно и екшънско приключение, тя е и много хумористична. Най-вече благодарение на Лио. Той се превърна в моя любим персонаж от цялата история засега заради неговите изказвания и шеги.
Определено това е книга, която трябва да прочетете, ако сте фенове на интересно интерпретирани митове и легенди за богове и митични същества. Малко се разочаровах, че книгата не свърши с някоя романтична целувка на фона на светкавици и гръмотевици, но всичко останало като че ли компенсира, защото усещам със стомаха си, че ще се случи нещо много епично в следващите книги! А ръцете вече ме сърбят да ги прочета!
Благодаря ви за вниманието и до скоро!♥
Препоръчвам: Крадецът на мълнии - Рик Риърдън Лъвът, вещицата и дрешникът - Клайв Стейпълс Луис Серията за Хари Потър Рансъм Ригс и неговите книги. | ||